На 30 март сърдечна недостатъчност отнесе във вечността легендарния гръцки антифашист Манолис Глезос, за когото Шарл де Гол беше казал навремето, че е „първият партизанин на Европа”. Ветеранът, който влиза в историята още 18-годишен, с предизвикателен акт на съпротива срещу нацистката окупация на Гърция, си отиде на 97-годишна възраст, като през целия си дълъг и изпълнен с много борби живот остана верен на своя идеал за по-справедлив, по-хуманен, по-човечен свят.
Манолис Глезос е роден на 9 септември 1922 г. в селцето Апиранфос на гръцкия остров Наксос. През 1935 г. семейството му се пренася в Атина, бягайки от бедността. Още като ученик 17-годишният Манолис, освен че помага на семейството си, работейки в една аптека, се включва активно в съпротивата срещу италианската окупация на Додеканезките острови и срещу диктатурата на Йоанис Метаксас.
През 1940 г. младежът започва да следва във Висшата школа за икономически и търговски проучвания (днес – Атински университет по икономика и мениджмънт). Успоредно работи в гръцката мисия на Червения кръст и в атинското кметство.
Изпълва го гняв, когато през април 1941 г. нацистка Германия подпомага своята съюзничка – фашистка Италия, и окупира заедно с нея цяла Гърция. С настаняването си в Атина хитлеристите демонстративно издигат край Акропола знамето си със свастиката, за да се вее, видимо от целия град.
Гледката вбесява Манолис и неговия приятел, връстник и другар от съпротивата Апостолос (Лакис) Сантас. През нощта на 30 срещу 31 май 1941 г. те двамата се качват на Акропола и свалят оттам нацисткия флаг под носа на германците, въпреки строгата охрана. Вместо него, издигат гръцкото национално знаме.
Това е много силна плесница в лицето на окупатора, символен знак, който въодушевява много гърци за съпротива, а, както ще каже и Де Гол по-късно, акцията всъщност е първата партизанска проява срещу нацистите в Европа.
Самият Глезос, който заедно със съратника си Лакис Сантас (починал през 2011 г.) става символ на антифашистката борба в Гърция, има интересен личен спомен за онази историческа нощ. Разказът му бе припомнен от испанския в. „Ел Паис” сега в публикацията по повод кончината на легендарния борец. Ето какво споделя Глезос в едно от последните си интервюта:
„Винаги ме питат за флага. Но за мен основният спомен от онази нощ е свързан с майка ми. Когато се прибрах у дома, след като беше минало полунощ, видях, че тя ме чака на стълбището. Хвана ме за ухото, отведе ме в кухнята и много тихо, за да не събуди останалите от семейството, ме попита къде съм бил. Тогава отворих торбичката, която носех, и ѝ показах къс от знамето със свастиката. Тя ме прегърна, разцелува ме и ми каза: „Отивай да спиш”. На сутринта моят втори баща я попита къде съм се шлял предишната вечер. Майка ми му отговори: „Качвал се е на площадката край Акропола.” Това е най-вълнуващият ми спомен за мама.”
Нацистите не успяват да попаднат на следите на Манолис и Лакас, но издават задочни смъртни присъди за неизвестните извършители на покушението срещу знамето. Окупацията им е съпроводена с жестоки репресии срещу разгръщащата се съпротива срещу тях. Жертва на един от нацистките масови разстрели на „неблагонадеждни” местни жители става и три години по-малкият брат на Манолис – Никос, който също е участвал в съпротивата.
През 1942 година германците все пак арестуват Манолис Глезос и го подлагат на зверски мъчения в затвора, поради което той се разболява от туберкулоза. Пускат го, но на следващата година – през 1943-та – пак е арестуван, този път от италианските окупатори. След 3 месеца излиза на свобода, докато през 1944 г. следва нов арест – от гръцките колаборационисти. След 8 месеца зад решетките Манолис успява да избяга, а след още месец Гърция вече е освободена основно от силите на съпротивата, като в Атина и Солун е извършен и британски десант.
Още в края на същата 1944-та съществувалите и по-рано противоречия между различните крила на съпротивата – монархистите, подкрепени от САЩ и Англия, и комунистите, подкрепяни от СССР, избиват с нова сила. Поддържаното от британците правителство начело с Георгиос Папандреу-старши (баща на Адреас Папандреу и дядо на Георгиос Папандреу-младши) възмущава влизащите в него комунисти с действията си за разформироване на техните въоръжени отряди, довчера водили партизанска борба с окупаторите. Впрочем, това е предприето под пряк натиск на Лондон и под дулата на британските части. Комунистите излизат от кабинета и вдигат въстание, което е потушено пак от британските военни. Следва отприщване на безогледни репресии срещу всички левичари. Това е и прелюдията за избухналата вече открито през 1946 г. гражданска война в Гърция.
За парирането ѝ британските части са сменени от американски, които трайно се окопават в този важен за тях геостратегически регион. Разбиването на комунистическата въоръжена борба води и до приемането на Гърция в НАТО през 1952 г., и до изграждането на американски военни бази на нейна територия.
В началото на гражданската война Манолис Глезос работи в органа на Комунистическата партия вестник „Ризоспастис”, като скоро става и негов главен редактор. Пише огнени статии, а също и поезия. Впрочем, в дългия си живот той издава и много книги с публицистика, с исторически анализи, с езиковедски проучвания.
През 1947 г., когато компартията вече е извън закона, „Ризоспастис” е закрит. А в началото на 1948-ма Глезос е арестуван. Още същата година получава смъртна присъда по редица обвинения, а през следващата 1949-та му е произнесена и втора смъртна присъда. В негова защита обаче се надига силна протестна вълна не само в Гърция, но и по света, където много видни личности го тачат като символ на антифашизма. Именно оттогава е фразата на Де Гол, че Глезос е „първият партизанин на Европа”. Активно действа в международното движение за освобождаването му и работещият във Франция голям испански художник комунист Пабло Пикасо.
В крайна сметка смъртните присъди на Глезос са заменени с доживотна, а накрая го пускат на свобода след 4 години затвор. Докато е зад решетките, навръх 29-ия му рожден ден – на 9 септември 1951 г., го избират за депутат от партията EDA (Единна демократична левица) – легалното лице на забранената ККЕ (Комунистическата партия на Гърция). Само че управляващите анулират неговия мандат.
След излизането си от затвора Глезос продължава активната си политическа дейност. Влиза в ръководството на EDA и оглавява нейния печатен орган – вестник „Авги”.
През 1958 г. следва нов арест – отправят му измисленото обвинение в шпионаж в полза на СССР. Заедно с него са обвинени и още неколцина негови съратници. Заплашват ги смъртни присъди. Но надигналото се протестно движение в Гърция, а и в чужбина, както и опитният британски адвокат, заел се да защитава Глезос, постигат отказа на съда да прибягва до най-високата мяра на наказание.
В крайна сметка Глезос е осъден на пет години затвор, четири години изгнание и отнемане на гражданските права за осем години. И това – при положение, че обвиненията са напълно съшити с бели конци… Отново гласовете на интелектуалци от цял свят и най-вече от Франция се надигат в защита на гръцкия антифашист. Сред най-активно изискващите освобождаването му са Албер Камю и Жан-Пол Сартр. Тяхната кампания се увенчава с успех през 1962 г., когато Глезос излиза на свобода. А преди това, през 1961 г., се повтаря същият сюжет, както и десетилетие по-рано – докато е още в затвора, го избират за депутат, но мандатът му отново е анулиран.
В постоянните демонстрации в негова защита в Гърция участват и роднини и съратници на Глезос и приятелите му. Включително и неговата съпруга Тасия, която е ранена при една от проявите… През 1963-та, когато Глезос ще посети СССР след това си освобождаване от затвора, с него ще е и Тасия, и техният малък син Никос, кръстен на убития от нацистите по-малък брат на Манолис…
Следващият арест на Глезос е през 1967 г. – извършилите на 21 април преврат „черни полковници” го хващат още в нощта на пуча си, аргументиран с борба срещу „анархо-комунистическата заплаха”. Антифашистът остава зад решетките до 1971 г. Това е и последният му затворнически период. Общо прекарва из затворите 16 години от живота си…
През 1974 г. „черните полковници” падат от власт. След демокрацизацията Глезос се опитва да възстанови партията EDA и като за начало събира кръг от леви интелектуалци около откритата от него книжарница в центъра на Атина, която в продължение на около десетилетие е средище за леви дискусии и раждане на нови идеи.
През 80-те се сближава също и с Общогръцкото социалистическо движение – партията ПАСОК, от която през 1981 г. и 1984 г. е избран за депутат в националния парламент, а през 1984 г. – и в Европейския парламент.
В периода 1985-1989 г. оглавява EDA, като през 1991 г. я слива със „Синаспизмос” (Коалиция на левите и екологични движения), превръщайки общата организация в партия под същото име – „Синаспизмос”.
През 1986 г. предпочита да напусне Европарламента и да се кандидатира за кмет на родното си село Апиранфос. Избират го и той предприема там осъществяването на своя проект за пряка демокрация със социалистическо разпределение. Въвежда ефективен механизъм за общо взимане на решенията за развитието на общината от всичките ѝ 1100 жители. Резултатът е, че в селото, разположено на остров Наксос, е открит университетски филиал, метеорологична станция и четири музея – геоложки, археологически, за естествена история и за народно изкуство.
„Опасният” експеримент е прекъснат от централните власти, които под формата на окрупняване на административните единици прехвърлят управлението на Апиранфос на по-голяма съседна община. След което университетският филиал и метеорологичната станция са закрити. Но музеите остават, като геологическият се слави с една от най-добрите си колекции в страната – а тя е осигурена, разбира се, лично от геолога-любител Манолис Глезос.
На парламентарните избори през 2000 г. Глезос оглавява листата на „Синаспизмос”. А две години по-късно, около проведените тогава местни избори, създава собствена политическа формация, наречена „Активни граждани”, обединила различни левичарски течения извън компартията. Формацията се представя много убедително във вота в Атина и Пирея.
През 2004 г. оглавяваната от Глезос „Активни граждани” влиза заедно със „Синаспизмос” в Коалицията на радикалната левица „Сириза”. С тази възходяща сила, превърнала се постепенно във влиятелна партия, пледираща за алтернатива на неолибералния модел и набрала особена популярност при масовите протести срещу социалните орязвания, наложени заради дълговата криза през 2008-ма, ветеранът антифашист участва в многобройни демонстрации. Въпреки почтената си възраст Глезос винаги е на предната линия и често влиза в конфронтации с полицията.
Един от най-запомнящите се епизоди е от митинг в Атина на 4 март 2010 г., когато полицай изстрелва струя сълзотворен газ почти от упор директно в лицето на спорещия с пазителите на реда Глезос. Кадрите се появяват във всички новинарски емисии тогава и будят възмущение заради полицейската бруталност срещу антифашистката легенда. 87-годишният по онова време ветеран получава обгаряне на роговицата на очите. След възстановяването си той отива да изнася лекция в полицейската академия, призовавайки обучаващите се там да се откажат от използване на сълзотворен газ срещу собствения си народ.
През 2012 г. Глезос е избран за депутат в националния парламент от „Сириза”, а през 2014-та – за евродепутат пак от нейната листа. Въпреки топлите му лични отношения с лидера на тази партия Алексис Ципрас, Глезос нито миг не се колебае да скъса със „Сириза” през 2015 г., когато вече станалият премиер Ципрас приема условията на „Тройката” за нейния „спасителен план”, наложил още по-жестоки рестрикции на Гърция. Глезос се отказва и от евродепутатския си мандат.
През последните години той активно продължаваше кампанията си за изискване на репарации от Германия заради нацистката окупация на Гърция. В една от книгите си той е изготвил списък от 6500 имена на борци от антифашистката съпротива, които лично е познавал и за които знае как са загинали при нацистките репресии. Сред тях е и по-малкият му с три години брат Никос, разстрелян от германските окупатори.
Освен с пряка политическа дейност, Манолис Глезос се занимава активно и с научно-приложни проучвания и проекти, много от които доста успешни. Така например, той разработва за родното си село Апирнафос система за предотвратяване на наводнения, за борба с ерозията и за съхраняване на подпочвените води. Това е всъщност конструкция от редица съвсем малки стени, подобни на язовирните, които пренасочват потоците вода в необходимото направление.
Глезос бе геолог- любител и еколог-любител. Заради извършеното от него в тези сфери той е избиран за почетен член на Гръцкото геоложко сдружение (1986 г.) и на Гръцката геотехническа палата (2002 г.). Освен това е доктор хонорис кауза на университетите в Патра (1996 г.) и Солун (2001 г.), на Политехническия университет в Атина (2003 г.), на Школата по философия на Атинския национален университет (2008 г.).
Широтата на интересите на Манолис Глезос и авторитетът му могат да се илюстрират и с още един известен факт – че навремето съветският лидер Никита Хрушчов упорито го канел да отиде в Москва и да работи за Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), където да внедри идеята си за обща и единна валута за държавите от СИВ. Нещо, което така и никога не се осъществява.
В бившия СССР и в днешна Русия Манолис Глезос бе много уважаван. Удостояван е с Международната Ленинска награда „За укрепване на мира между народите”, връчена му през 1963 г. Същата година за него е сниман и съветският документален филм „Манолис Глезос – синът на Елада”.
Около месец преди смъртта му – на 27 февруари 2020 г., руският посланик в Атина Андрей Маслов му връчва юбилейния медал „75 години от Победата във Великата Отечествена война”. А през 2019 г., по повод 74-годишнината от същата Победа, посланикът връчва на Глезос специален колекционерски екземпляр на съветска марка от 1959 г. с неговия портрет и с призив за освобождаването му. Марката навремето изиграва важна роля за международната кампания, която успява да издейства по-късно пускането на Глезос от затвора. Самият той често е повтарял, че дължи на тази марка живота си, но никога не я е притежавал, а мечтае да я остави на внуците си. Ето защо този дар дълбоко развълнува ветерана.
Глезос е носител още на златен медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри” на Световния съвет на мира (1959 г.) и на Международна награда за журналистика (1958 г.).
Сега го оплаква цяла Гърция, без разлика в убежденията – дори дясното правителство, което в момента управлява в Атина, изразява почит към Манолис Глезос като към „символ на нацията”.
