Броени дни след парламентарните избори в Гърция на 25 юни, донесли сериозна победа на консервативната Нова демокрация, разговаряхме онлайн за резултатите и изводите от вота с българката Костадинка Кунева, която беше кандидатка за депутат от листата на Гръцката комунистическа партия.
Завършилата история във Великотърновския университет Костадинка е много известна и уважавана в Гърция, където от години живее, работи и се бори като синдикалистка за защита на правата на трудовите хора. Именно заради тази си борба тя тежко пострада пред 2008 г., когато, прибирайки се от работа, на улица в Атина бе залята с киселина като отмъщение за дейността ѝ в синдиката на работниците по чистотата.
След десетки операции и въпреки нанесените ѝ невъзвратими увреждания, тя се върна отново в строя на защитниците на трудовите и гражданските права. През 2014 г. бе избрана за евродепутат от листата на „Сириза”. По-късно се разочарова от тази партия, която така и не прокара в парламента належащи закони за социална защита.
В сегашните парламентарни избори депутатската ѝ кандидатура бе издигната от Гръцката комунистическа партия (ККЕ), за която Костадинка се е убедила, че е единствената партия, реално бранеща трудовите хора съвместно със синдикатите.
– Костадинка, какво стана с вашата кандидатура за депутат от ККЕ?
– Бях втора в листата на ККЕ за Първи избирателен район в Атина. Но беше избран само един кандидат – първият. За мен няма драма, че не влязох в парламента. Аз продължавам да участвам в борбата за трудови и социални права заедно със синдиката ми и с ККЕ, която се представи достойно на вота – има 21 депутата. Кампанията показа растяща подкрепа за тази партия. Тя можеше да има и по-висок резултат, но изборите се проведоха насред вече започналия туристически сезон. И много от нашите избиратели, които са работещи хора, вече бяха заминали по островите за сезонните си договори. А законът не им дава право да гласуват по месторабота. Така загубихме доста гласове.
– Разкажете, моля, по-подробно за самите избори и общите им резултати. Защо се наложи второ гласуване за парламент в рамките на около месец?
– Както е известно, първите парламентарни избори се състояха на 21 май. Но техните резултати не дадоха на управляващата Нова демокрация желаното от нейния лидер и премиер Кириакос Мицотакис мнозинство, което да му осигури и допълнителните 50 места, предвидени от гръцките закони за първата политическа сила. Затова бе обявена невъзможност за съставяне на правителство и се отиде на нови избори – състоялите се на 25 юни. При това десницата беше съвсем наясно, че по това време много леви избиратели вече ще си изкарват хляба по островите и няма да упражнят правото си на глас. Както и стана. И съответно излязлата първа Нова демокрация се сдоби и с бонуса на допълнителните депутатски места.
Разположението на силите в парламента е следното. Нова демокрация има 158 депутати – абсолютно мнозинство в 300-членния парламент. Това ѝ дава възможност да задвижи желани от нея промени в конституцията, за които ще има подкрепата на влезлите крайнодесни партии, а вероятно и на някои, обявяващи се за леви.
На второ място е „Сириза” с 47 депутата, което е значителен спад – на изборите през 2019 г. тя получи 86 депутата. ПАСОК постига този път напредък, вкарвайки 32 депутати, или с 10 повече, отколкото през 2019 г. Смятам, че при ПАСОК просто са се върнали някои от избирателите ѝ, които преди бяха избягали при „Сириза”.
ККЕ, както вече казах, има 21 депутати. Но можеха да са и още повече, ако бяхме в друг период на годината.
Обезпокоително е укрепването на позициите на крайнодесните и националистически сили в парламента. „Спартанците”, които са наследници на забранената „Златна зора”, взимат 13 депутатски места, „Гръцко решение” – 12, „Ники” („Победа”), която е основана от представители на ретроградни религиозни среди – 10.
С 8 места е новата формация „Свободно плаване”, която тепърва ще видим как ще се държи. Тя е оглавявана от Зои Костандопулу, която беше от „Сириза” и като нейна представителка по време на управлението ѝ беше дори председател на парламента за шест месеца. Сега обаче изглежда зад нея стоят по-скоро десни избиратели. Скоро ще си проличи за какво точно става дума.
– Споменахте, че Мицотакис готви промени в конституцията. В каква посока ще са те?
– Целта му е увеличаване на участието на частния сектор в университетите и в здравната система, от които държавата направо ще абдикира. Това ще е пагубно за правото на гражданите на достъп до достойно висше образование и здравеопазване.
Крйнодесните несъмнено ще подкрепят реформите на Мицотакис, но смятам, че и сили като ПАСОК и „Сириза” също ще му подпрат гърба. Те само се наричат „леви”, но в крайна сметка се оказва, че все са на страната на едрия частен капитал.
– Избрателите, направили Нова демокрация първа сила, не осъзнават ли какво им готви тя?
– Кампанията беше ожесточена и много настъпателна от страна на десницата, най-вече крайната. Водеше се много агресивно особено сред младите хора – пред училищата, в канали в YouTube.
Под влиянието на крайнодесните попаднаха и необразовани хора, на които се внушава, че виновни за тежкото им положение са бежанците – надъхва се озлобление срещу тях. Включително и от медиите.
– Питах за избирателите на Нова демокрация, а не на крайнодесните.
– Ами вътре в самата Нова демокрация има много крайнодесни и те са доста влиятелни, не го забравяйте.
– А ККЕ доволна ли е от своята кампания?
– Кампанията показа нарастване на влиянието на ККЕ, защото все повече хора осъзнават, че именно тя е истинската опозиция, именно тя най-последователно и решително отстоява работническите права. Политикът с най-голямо доверие в Гърция е лидерът на ККЕ Димитрис Куцубас.
ККЕ е тази, която организира хората по квартали да защитават пострадалите от неизплатими ипотеки, когато полицията бъде изпратена да им отнема жилищата и да ги гони от тях. Нека да отбележа, че Нова демокрация отмени законовата гаранция, че банките не могат да ти вземат апартамента, чиято ипотека не си в състояние да плащаш, ако това е единственото ти жилище. Вече могат. Въпреки че покрай ковид-кризата доходите на толкова много хора се сринаха още повече и вече малцина могат да си покриват заемите.
ККЕ е тази, която брани правата на такива длъжници по неволя. Мобилизира жителите на цели квартали да защитават съседите си, попаднали в такава тежка ситуация, защото никой не е застрахован от подобна беда. Наема адвокати, за да решават казусите в полза на хората, а не на банките. Доста жилища спасяваме така.
Членовете на ККЕ са много организирани, дисциплинирани, с висок морал, мотивирани, осъзнати.
– А какво стана със „Сириза”, защо така се стопи нейният електорат?
– Защото хората са разочаровани. Не видяха в нея силна опозиция, която да отстоява интересите на народа. За нея гласуваха много бедни хора, които дълго я изчакваха да се задейства. Но не дочакаха и настъпи отлив сред избирателите ѝ – някои идват при нас, други се връщат в ПАСОК.
„Сириза” се проваля като политически проект, защото не развива дейност сред народа. Ако не го брани, тогава чии интереси защитава?
Ще споделя мой личен опит. Докато бях в Европейския парламент, реших да изготвя закон за работниците по чистотата в Гърция. Това не е призната специалност. Трудещите се в тази сфера са без всякакви права. Работих година и половина с всички министерства, изготвихме закон. Но „Сириза” го спря и не бе внесен в парламента. Същото стана и със закона за домашните помощнички, и със закона за инвалидността. Уж от „Сириза” ме бяха обявили за героиня, а не уважиха нито борбата ми, нито предложенията ми.
– Каква е вашата прогноза – какво ги очаква гърците при създалата се политическа и социално-икономическа картина?
– Полезното в цялото това развитие е, че се увеличи броят на синдикатите, гравитиращи около ККЕ. Те стават все повече по различни работни места, по различни специалности. Исканията са за по-добри осигуровки, по-високи заплати, по-качествена защита на труда, по-сигурна превенция на злополуките. Може би над 50% от всички злополуки в Гърция са трудови.
Смятам, че се задават протести. Властниците няма да помислят за нас, ако ние не се възпротивим на антинародните им действия.
Възмущението ще расте, защото в новия парламент ПАСОК и „Сириза” ще помагат на Мицотакис.
Аз ще продължа да работя с ККЕ – няма друга политическа сила, която наистина да държи на народа.
Младежката организация на ККЕ – Комунистическата младеж на Гърция (КНЕ) спечели изборите за студентски съвети в университетите. Тя има авторитет и подкрепа, въпреки че полицията нееднократно демонстративно нахлува във висши учебни заведения, потъпква автономията им под предлог за операции срещу разпространение на наркотици – а всъщност просто се цели сплашване на младите хора. Известни станаха и случаи, в които Нова демокрация е купувала гласове на студенти срещу 150 евро.
– Споменахте темата за бежанците и злоупотребата на крайнодесните с нея. Но знаем, че има и доброволци, които им помагат.
– Да, има прекрасни, всеотдайни доброволци, които много помагат на тези нещастни хора, побегнали от войни и глад. Доброволците са навсякъде из островите.
Що се отнася до бреговата охрана, тя направо връща претъпканите лодки и корабчета обратно – да се давят в морето. Официално се помага само на хора, стъпили вече на гръцкия бряг. За да предотвратят такова стъпване, крайнодесните активисти също се организират. Дебнат по крайбрежието, за да попречат на лодките с бежанци да акостират.
Цял свят изтръпна от неотдавнашната трагедия край бреговете на Южна Гърция, когато се преобърна претъпкан кораб с около 600 мигранти, от които бяха спасени едва стотина души. Десет часа корабът е стоял на едно място – чакало се да го приеме Италия, тя отказвала. Точно в този район морето е много опасно. Гръцката брегова охрана е можела да влезе на кораба и да изведе от там хората, да ги прехвърли с други плавателни съдове на сушата. Тя предложила, но екипажът отказал. Екипажът от трафиканти… И охраната го послушала, вместо да изпълни дълга си да спаси хората, а е имала пълно право насила да ги изведе. Голяма трагедия…
– Да, ужасна… Най-лошото е, че едва ли ще е последна, като виждаме отношението към проблема на държавите, носещи най-голяма отговорност за войните и бедността в страните, от които бягат тези отчаяни хора…
– Войните и бедността винаги са резултат на дълго упражнявана политика, на която трябва да имаме силата, волята и информираността да се противопоставяме. Обществата трябва да бъдат подтиквани към това от интелигенцията, от хората на изкуството.
– Дайте някой пример за това от Гърция.
– Веднага. Искам да разкажа за една такава инициатива, родена от артистичния кръг FireArt, който е създаден от творци в областта на визуалните изкуства в Солун преди четири години. За инициативата научих от участничката в групата Хриса Кофина. И тук ще цитирам много от онова, което тя е написала в изпратеното ми писмо.
Хриса Кофина обяснява, че са се обединили от усетената необходимост да се срещат помежду си и да общуват с публиката, като разговарят за тревогите си от начина, по който живеем. Поискали са да дадат на изкуството социална роля, да накарат хората да се замислят за случващото се, да потърсят заедно причините, да се вдъхновят за един по-добър свят.
Участниците във FireArt, които в момента са около 30, вярват, че хората на изкуството имат този огромен дълг към обществото и призовават и творци в други сфери да се присъединят към тях. Около групата вече се събират и музиканти, танцьори, театрали и теоретици на изкуството.
Представят изложби и прояви с теми като съдбата на бежанците и политическите задържания. По време на пандемията са организирали изложби в болниците, за да изтъкнат важността на системата на общественото здравеопазване, обсъждайки и политическата употреба на изолацията.
Темата за войните също присъства в инициативите на FireArt. Взимат на фокус не само войната между Русия и Украйна, която се разиграва съвсем наблизо, но и дългото напрежение в гръцко-турските отношения. Така решават, че турските художници ще бъдат най-добрият партньор за съвместна антивоенна изложба, съпроводена с разговор, разбира се, за винаги едни и същите причини за войните: подялбата на пазари, енергийните тръбопроводи, обслужването на икономически и политически интереси.
Целта е да се покаже чрез творби на изкуството, че от последствията на войните хората страдат навсякъде еднакво, да се подканят обществата да взимат решения за съдбата си.
Въпросната изложба, озаглавена „Под едно и също небе, край едно и също море“, бе представена в Истанбул през юли и август 2022 г., а след това пътува до Солун, Комотини, Флорина и Европейския парламент в Брюксел.
В момента се подготвя по-разширен вариант на тази изложба и нейно гостуване и в България, и в други балкански страни. Мотивацията е, че днес по-широката зона на източното Средиземноморие и Балканите отново е заприличала на врящ котел. Народите в региона изпитват последиците от войната в областта на икономиката, изправени пред енергийна бедност и пълно обедняване, животът им се третира като разход за печалбите на малцина.
От друга страна, националистическите тенденции се подклаждат, за да могат хората по-лесно да приемат възможността за разрастване на войните и междувременно да толерират експлоатацията, без да изиискват живота, който заслужават. Затова е важно да се сплотяват гласовете на всички съседни народи, да се подчертава това, което ни обединява, което изисква нашата солидарност и борба – общите горчилка, страдание, мечти за по-добро бъдеще, пише Хриса Кофина в писмото си.
Ето така се ражда и продължението на изложбата „Под едно и също небе”, в която сега вече участват над 80 художници от 8 държави – Гърция, Турция, България, Северна Македония, Словения, Сърбия, Румъния, Чехия.
Нека обърне внимание българската публика – изложбата ще бъде представена в Габрово в галерия „Христо Цокев” от 7 до 23 юли 2023 г. След това ще отпътува за Битоля, Северна Македония. Целта е да обиколи страните на всички участници и финалът ѝ да е догодина в Атина.
На откриването ще бъде представен спектакъл, озаглавен „Кутията“ – за безизходиците на живота при капитализма. Публиката е поканена да вземе участие в действието.
На 5 юли сутринта организаторите на изложбата, с които пътува и представител на Комитет за мир, ще дадат групова пресконференция в Габрово, а следобед ще имат среща с художници във Велико Търново, ще бъде обсъдена социалната роля на изкуството. На 6 юли се връщат в Габрово, за да подредят изложбата, а откриването ѝ е на 7 юли от 17.30 ч.
– Много интересна и важна инициатива. Благодаря, че разказвате за нея – дано „зарази” повече последователи и у нас. Как мислите, защо в днешна България не се усещат такива силни леви настроения в обществото, каквито открай време са характерни за Гърция?
– В днешна България образованието е паднало много ниско. Не е както беше при нашето поколение, което доби много висока политическа култура още от училище. Днес не се и обсъждат политически и обществени проблеми. Виждаме дълбока неосъзнатост на обществото. Хората не си знаят правата. Даже не знаят, че могат да имат права, да ги отстояват. Не търсят обществено развитие.
В Гърция е различно. В училищата се преподава обществознание. ККЕ от своя страна има механизъм за общуване с младежите, разяснява идеи, концепции, своята програма за действие.
Докато в България младежите не са приоритет и никой не се ангажира с тях . Медиите пропагандират интересите на капитала, бълват поквара. Семействата работят прекалено много, нямат време да общуват с децата. Или родителите дори напълно отсъстват, защото са на гурбет в чужбина. Липсва не само информирана политическа ориентация, но и въобще интерес към политиката. Това положение е подпомогнато от всички изредили се след 1989 г. правителства, които никога не са имали интерес от осъзнат и активен народ.
На хората в ККЕ изобщо не им е ясно, как в България е възможно да нямаме места за събиране и разговори по важни за всички ни теми. В Гърция има много дейни хора, които винаги бързо обменят информация къде какво се случва, къде трябва да има мобилизация за защита на народните интереси. В такива случаи на определеното място за броени минути всичко наоколо се изпълва с решително човешко множество. Демонстрантите винаги са много сплотени, солидарни.
В Гърция няма платени демонстранти – и не вярват, че такова нещо някъде е възможно. Има само платени провокатори – такива, които целят да опорочат всеки протест, като мятат бомбички и провокират насилие. Но в ККЕ вече отлично ги разпознават и умеят да ги неутрализират. Научили са се да се пазят.
– Защо според вас в България отсъства силна и авторитетна лява партия, за каквато БСП отдавна вече трудно може да претендира по цял ред причини?
– Виждам опити да се създаде някаква нова социалистическа алтернатива. Но работата по места, сред хората е слаба. Затова подкрепа на избори сега печелят само онези, които са с капитала. Няма силни работнически синдикати. Партиите нямат допирни точки със синдикатите. Ако не работи със синдикатите, никоя партия не може да претендира, че е лява. Левица има само там, където силни синдикати бранят трудовите хора.
Самите работници трябва да разберат, че е необходимо да се защитават, да се развиват като хора с права, а не да търпят всичко като роби. Да си опазват здравето, да изхранват спокойно семейството си, да се радват на образоването на децата си, да живеят достойно. И ако видят, че управляващите прилагат политика във вреда на народа, да не се колебаят да надигат власт. Ако не се защитим сами, онези отгоре никога няма да се загрижат за нас.
Виждам, че цените на храните в България са с 30% по-високи, отколкото в Гърция, а българските заплати са една трета от гръцките. И водата е много скъпа – в Силистра, например, е 5 лева, а в Гърция е 1 евро. Защо се търпи това? Как е възможно хората да оцеляват с по 20 кисели млека на месец? Заплатата не е само, за да осигурява прехрана и покрив – тя трябва да гарантира здравословен и достоен живот. Държавата е длъжна да налага контрол над цените, да повишава заплатите до нормални нива. А не да виждаме бедстващи хора на фона на фирми, които са увеличили 18 пъти печалбите си, защото са орязали до минимум разходите си за човешкия труд, здраве, осигуровки.
Мисля, че в България има много леви хора, но не се организират помежду си. Трябва да се открие подходящият механизъм, да да се обединят в необходимата борба за защита на правата.
– Знаете, че у нас има и голяма поляризация по темата за войната в Украйна. В Гърция как е по този въпрос?
– Гърците повече се интересуват от отношенията с Турция, от напрежението с нея за петролните и газовите находища по морската граница. Войната в Украйна не се обсъжда толкова.
Според мен поляризацията за тази война е изкуствено създадена. Не мисля, че на някой му харесва да умират хора. Но проблемът все пак има дълга история и дълбоки причини. Днешните събития не са дошли от само себе си.
През 2014 г, когато започнах мандата си в Европейския парламент, първото гласуване в пленарна зала на законодателство бе за два закона, изработени още от предишния състав на ЕП. Вкарани бяха за гласуване от новия председател на Европарламента.
Първият закон беше за противодействие от страна на ЕС и НАТО срещу Русия – и звучеше буквално като обявяване на война. А вторият беше за единението на ЕС и НАТО с оглед на тази цел. Помня и трети закон, който беше внесен есента на същата 2014-та – да се привлече и Турция в тази война на ЕС и НАТО срещу Русия. При гласуването на тези предложения само 115 евродепутати бяха против. И чак след като мина одобряването им, Великобритания подаде документи за излизане от ЕС. Тоест, онези закони бяха одобрени и с гласовете на нейните евродепутати, а тя после напусна. Беше използвано незнанието и неопитността на новите тогава евродепутати, които още нямаха и подготвени сътрудници, не се бяха окопитили.
В една по-късна фаза беше гласувано за създаването на европейска армия. След което от страна на НАТО започнаха разправии, създаваха се всевъзможни препятствия и се спускаха бариери, които да попречат да се формира такава европейска армия. И до днес я няма. Ако я имаше, европейците щяхме да сме независими и сами да решаваме с кого да водим или да не водим война. Смятам, че сегашната война в Украйна от години най-усърдно се подклаждаше от НАТО.
А що се отнася до поляризацията в България, не бива да се допуска тя да тласне страната към гражданска война.
– Нека се върнем пак към опита на ККЕ в привличането на хора за леви каузи. Какво от този опит е добре да усвоим в България?
– ККЕ се радва на много активни, осъзнати, заинтересувани привърженици и симпатизанти. Когато излизаме да защитим хора, застрашени да бъдат изгонени от жилището си, или деца с увреждания, или друга общност с накърнени права, винаги се събира решително и мотивирано множество.
Съзнанието на хората се гради с ежедневни усилия, с образование и информация, с непрестанно разясняване кое е важното, същественото, с развиване на уменията и критериите да се анализира, да се преценява кое е добро и кое е лошо.
Изключително важен е добрият пример и всичко да се прави с любов, с уважение. Да се създават групи по места. Да се събират хората, цели семейства, да се разговаря с тях. Да се разрастват синдикатите.
Много ме боли за България и за всички, които изнемогват от теглото си…
