„Бой се от данайците, дори когато носят дарове” е написал античният римски поет Вергилий. През 21 век обаче гърците са тези, които трябваше да са по-внимателни, когато приемат подаръци – особено от Международния валутен фонд (МВФ), който сега изтезава страната в стремежа да си върне парите.
Управляващите в Гърция работеха здраво, за да стабилизират икономиката и финансите. От 2010 до 2016 г. правителството постигна почти невъзможната задача да свие първичния бюджетен дефицит от почти 18% от БВП и вече има излишък. След брутално свиване с почти 30%, икономиката показва позитивни сигнали в почти всяка област – индустриално производство, продажби на нови автомобили, разрешителни за строеж, брой на туристите.
Банковият сектор също направи големи крачки напред. След две цялостни проверки на кредитните им портфейли – първо от частните консултанти от BlackRock през 2013 г., а по-късно и от органа за надзор към Европейската централна банка. Гръцките финансови институции бяха напълно рекапитализирани два пъти. Те увеличиха провизиите си срещу лоши кредити, а съотношението на първичния капитал при тях вече е значително по-високо от средното за ЕС – което осигурява буфери срещу всякакви бъдещи загуби.
Гърция обаче продължава да носи тежко бреме: близо 250-те милиарда евро, които МВФ и европейските партньори заеха на страната, за да спасят икономиката ѝ – както и вероятно цялата еврозона. Този дълг си стои, дори след като голяма част от дълговете към частни кредитори бяха „подстригани”, преструктурирани и отписани. През 2012 г. например частните инвеститори в гръцки държавни облигации бяха принудени да приемат загуби в размер на почти 80%. Частните акционери в гръцки банки видяха инвестициите си обезценени на два пъти при рекапитализациите.
МВФ може да отпише дълга си и да облекчи товара на Гърция. Това би облагодетелствало дългосрочното икономическо здраве на страната, а оттам и това на Европа. Вместо това, фондът изисква по-нататъшни мерки за остеритет и „структурни” реформи със съмнителна полза. Придържайки се към тази икономическа идеология, МВФ кастрира зараждащия се икономически растеж и задушава всяка надежда за истински просперитет.
МВФ се изяви като спасител на Гърция по време на европейската дългова криза, но сега изглежда повече като такъв приятел, с какъвто не ти трябват врагове. Трябва да се има предвид историята на този дълг. Когато една страна се присъедини към МВФ ѝ се определя първоначална „квота”, основаваща се най-вече на нейния брутен вътрешен продукт. Една членка на фонда обикновено може да заема средства в размер на 145% от квотата ѝ всяка година – до максимум 435% от квотата. По-големи заеми са предвидени само при „извънредни обстоятелства”. Това на практика са кредитни лимити, които целят да не пренатоварят страните с дълг. Въпреки това, по време на кризата МВФ се съгласи да заеме на Гърция суми, равняващи се на стряскащите 3212% от квотата ѝ. Заедно със заемите от европейските партньори, държавният дълг на Гърция достигна нива от над 135% от БВП.
В МВФ са били напълно наясно, че тези заеми не могат никога да бъдат изплатени. Чувал съм това директно от официални лица от фонда, участващи в процеса по „спасяване” на Гърция. Всички отговорни лица в онзи момент – включително финансовият министър на САЩ Тим Гайтнър, президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише и управляващият директор на МВФ Доминик Строс-Кан – направиха съзнателно и много политическо (а не финансово) решение да предотвратят разрастването на кризата и да запазят целостта на еврозоната. Без такъв огромен заем, Гърция със сигурност щеше да бъде принудена да напусне валутния съюз.
Така че какво да се прави? Гърция има остра нужда да възстанови инвеститорското и потребителско доверие още сега. За да се случи това, институционалните кредитори на страната трябва да отпишат дълга или да го конвертират в капитал, да го впишат като разход за съхраняването на еврозоната.
МВФ обаче поддържа една абсурдна позиция. Фондът се води от собствения си интерес, а не от това, което би било най-добро за Гърция. Фондът едновременно се опитва да блокира връщането на Гърция на капиталовите пазари и се опитва да подкопае новия европейски банков съюз, като настоява за поредна рекапитализация на гръцките банки. Тъй като Гърция – подобно на всички членки на еврозоната – не може да използва обезценяването на валутата си за макроикономически корекции, трябва да се действа изключително внимателно. Потребителското и инвеститорско доверие трябва да са основния двигател на икономическия растеж, а не износа.
Липсата на доверие подкопава гръцката икономика. Индикаторите на потребителския и бизнес климат остават в негативна територия, въпреки, че индустриалното производство нараства непрестанно от 2015 г. насам. Несигурността пречи на възстановения икономически растеж да предизвика нов цикъл на инвестиции, както би станало при нормални обстоятелства. Без позитивна обратна връзка, растежът не може да се ускори.
Банковата система на Гърция не се нуждае от нова рекапитализация. Въпросът със заемите се решава най-лесно от институциите, които имат връзка с кредитополучателите и могат да намерят решение, без да се създават ненужни смушения. Точно така постъпиха САЩ при преструктурирането на проблемната програма за рефинансиране на ипотеки, което постла основата за възстановяване на икономиката и жилищния пазар. Това може да бъде модел и за Гърция.
Гърция е направила каквото зависи от нея чрез прокарването на законови реформи, които осигуряват на банките нови инструменти за справяне с проблемни кредити. МВФ обаче започна да подкопава тези нови закони още преди те да влязат в сила, заявявайки, че това никога няма да проработи. Това е контрапродуктивно, тъй като обезкуражава кредитори и кредитополучатели да си сътрудничат за намирането на решение, което да направи дълговото бреме управляемо – и в крайна сметка да позволи на бизнеса да се разраства. Да се забива нож в гърба на Гърция, докато тя се опитва да върви напред, не е отговорно поведение.
Междувременно негативните ефекти от „плана” на МВФ се забелязват лесно: продължаващата ерозия на инвеститорското доверие в Гърция и подкопаване на политическата независимост на Европейския банков регулатор. Всички участници в този процес трябва да се фокусират върху насърчаването на стабилността и платежоспособността, и да оставят старите политики в миналото. Това е липсващата съставка, която може да осигури възстановяването, очаквано от гръцкото общество.
Частните инвеститори пострадаха. Гръцкият народ пострада извънредно много. Време е МВФ да поеме своята част от бремето, като опрости дълга на Гърция, спре исканията за нова рекапитализация на банките и остави европейските лидери да поемат нещата в свои ръце.
