Кой е Беноа Амон, вероятният кандидат-президент на френските социалисти

Класиралият се начело в първия тур на вътрешнопартийните първични избори бивш министър на образованието е представител на лявото крило във ФСП, самоопределя се като „екосоциалист” и е почитател на американския сенатор левичар Бърни Сандърс

Беноа Амон
Беноа Амон

Изненада! Членската маса на Френската социалистическа партия би болезнен шут на смятания досега за партиен фаворит в предстоящата кандидат-президентска надпревара във Франция Манюел Валс – доскорошен премиер и представител на дясното, „пазарно” крило във ФСП. В състоялия се в неделя първи тур на вътрешнопартийните първични избори за кандидат на партията за Елисейския дворец Валс бе убедително изместен от челното място от представител на противоположното идейно течение – левичаря Беноа Амон, бивш министър на образованието. Амон, смятан за „вечния бунтар” вътре във ФСП, се самоопределя като „екосоциалист” и е почитател на неуспелия претендент за Белия дом Бърни Сандърс, с когото се е срещал и лично по време на предизборната кампания в САЩ миналата година.

Беноа Амон получи 35,21 % от гласовете на съпартийците си, а Манюел Валс – 31,56%. Двамата ще премерят отново сили на балотажа, който ще е тази неделя – на 29 януари. Амон не скри, че е въодушевен от първоначалния си успех и го коментира така: „Това е първата тухла в реконструирането на левицата”.

Мавюел Валс и Беноа Амон отиват на вътрещшнопартиен балотаж на 29 януари
Мавюел Валс и Беноа Амон отиват на вътрешнопартиен балотаж на 29 януари

Борбата на втория тур очевидно ще е безмилостно жестока, защото ще се сблъскат две противостоящи си идейни линии. Въпреки че по общо мнение на наблюдателите кандидатът на ФСП, който и да е той, априори няма шансове да стигне до президентското кресло, все пак профилът на излъчения от партията кандидат ще е от значение за собственото ѝ развитие, а и за траектория на социалистическото движение общо в Европа.

Ето защо не е излишно да се вгледаме в портрета на очертаващия се засега като възможното ново лице на ФСП Беноа Амон. Той е роден на 26 юни 1967 г. в малкото селище Сен-Ренан в Бретан. Майка му е секретарка, баща му е инженер, работил из различни военни корабостроителници – от френското пристанище Брест до сенегалската столица Дакар. Така Беноа още от малък вижда доста контрасти из местата, където живее със семейството си. След завръщането си във Франция още 19-годишен става член на ФСП и се изявява като активист в студентското движение, докато следва история Университета на Бретан.

През 90-те става и първият ръководител на младежката организация на ФСП. От 1995 до 2000 г. е съветник на тогавашния соцлидер Лионел Жоспен. По-късно съветва и социалистката Мартин Обри, която в качеството си на министърка на труда въвежда 35-часовата работна седмица във Франция.

Беноа Амон и Мартин Обри, която сега активно подпомага кампанията му, са добри съратници от много години
Беноа Амон и Мартин Обри, която сега активно подпомага кампанията му, са добри съратници от много години

Между 2004 и 2009 г. Беноа Амон е евродепутат. От 2008 до 2012 г. е говорител на ФСП (когато партията е под лидерството на Мартин Обри). После е избран за депутат в Националното събрание.

В първото правителство, сформирано от президента социалист Франсоа Оланд е натоварен да отговаря по въпросите на потреблението (2012-2014). На 2 април 2014 г. е назначен за министър на образованието, но на 25 август с.г. подава оставка, несъгласен с политиката на орязвания, упражнявана от кабинета начело с премиера Манюел Валс.

Впрочем, идейното му левичарство избива още на решаващия конгрес на ФСП през 2008 г. в Реймс. Тогава Амон представя съвместната си с Анри Еманюели идейна разработка как да бъде обновена соцпартията въз основа на ясен ляв фундамент. Още няколко вътрешнопратийни течения също лансират свои платформи. Това е конгресът, на който от ФСП излиза днес определяния дори като „ултраляв” Жан-Люк Меланшон.

В Реймс Амон е сред кандидатите за лидерския пост в соцпартията, но същинската битка се разгаря между две дами – неуспялата кандидат-президентка Сеголен Роаял (и тогавашна партньорка в живота на сегашния президент Оланд) и споменатата вече Мартин Обри (която пък се пада дъщеря на бившия председател на Еврокомисията Жак Делор). Надвива Обри, подкрепена и от Амон в последния етап от състезанието – двамата са съмишленици още от общата си работа по време на нейното министерстване. Обри остава начело на ФСП до 2012 г., а после се отдръпва от първата линия, засегната, че след като става президент, Оланд не ѝ предлага премиерския пост, въпреки че тя му е осигурила пълна партийна подкрепа по време на кампанията.

Що се отнася до Амон, той остава твърдо в лявото крило на ФСП и упорито опонира на одесняването, проповядвано от кръга около Манюел Валс и Франсоа Оланд. През лятото на 2016-та решава да издигне кандидатурата си във вътрешнопартийната надпревара за кандидат-президентската номинация. Зад него застават предимно младежките среди във ФСП с изявени екологични пристрастия. Някои анализатори го определят като типичен представител на онези градски общности, известни с френския акроним bo-bo (от „буржоазни бохеми”).

Беноа Амон и Бърни Сандърс в САЩ тази есен
Беноа Амон и Бърни Сандърс в САЩ тази есен

Такъв или онакъв, Амон се изяви на първичните избори на 22 януари 2017-та като най-динамичния и модерния от кандидатите. В своята кампания той развя като знаме предложението си за въвеждане на базисен доход от 600 евро за всички френски граждани над 18 г. и 750 евро над 25 г. Когато опонентите му го питаха „Откъде ще дойдат тези пари?”, той отговаряше: „Оттам, откъдето дойдоха онези 40 милиарда, които сегашното правителство подари на бизнеса”.

Освен това настоя в конституцията да се запишат специални защитни клаузи за водата, въздуха и биоразнообразието като „всеобщи блага”. Амон подложи на остри критики проповядвания „почти като религия” от политиците „неолиберален мит за безкрайния икономически растеж, който всъщност води планетата към катастрофа”. С отчетлив антикапиталистически тон той очерта „напрежението между народа и елитите” и заклейми сливането на лобита и правителства. Обеща също незабавно да отмени въведените от Валс промени в трудовия закон, които ощетяват работещите в полза на работодателите.

Привърженик на протекционизма и силно критичен към общата европейска политика, Амон пледира и за национализация на банките, за отказ от социалните орязвания. „Нуждаем се от една Европа, която да се грижи повече за гражданите си. Необходимо е да подсилим външните граници на ЕС, а не националните. Контролираният дефицит не си струва пред лицето на Марин Льо Пен”, смята „вечният бунтар” от ФСП.

Сред каузите, които защитава, е също предоставянето на визи за бежанците, налагането на данъци за използването на роботи („Ако една машина замества човека и създава печалба, няма никаква причина тази печалба да не се облага с данък”), както и легализирането на канабиса и на евтаназията.

В кампанията сега усърдно му помага неговата стара съратничка Мартин Обри, излязла отново „нa светло” от своето „изгнание” като кметица на Лил.

Беноа Амон споделя живота си с датчанката Габриеле Гуайар, от която има две деца. Негов кумир е боксьорът Мохамед Али, чийто девиз „Невъзможното е нещо временно” е превърнал и в свой. Обожава да слуша джаз, особено изпълнения на Ела Фицджералд и на Майлс Дейвис.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар