През миналата седмица Сенатът на щата Алабама гласува да направи аборта незаконен от момента на зачеването. Наказанието може да достигне до 99 години затвор, като не са включени изключения за изнасилване или кръвосмешение. Това е най-екстремният анти-аборт закон в страната – гласуван от мъже, които се затрудняват да артикулират най-основните факти за женската биология, зачеването, или дори как реално ще функционира този закон.
Когато например сенаторът-републиканец Клайд Чамблис бе попитан дали законът би позволил на жертви на инцест да направят аборт, той отговори: “Да, до момента в който тя разбере, че е бременна”. Той не уточни как жена би могла да направи аборт преди да знае, че е бременна, освен твърдението, че “отнема време, за да се съберат всички хромозоми”.
Телата на жените, животът и бъдещето им съвсем буквално се оказват в ръцете на мъже, които явно не биха могли да си вземат изпита по биология в гимназията. Това прави още по-трудно човек да наблюдава тези дебати: не само че правата и самостоятелността на жените се отнемат чрез закони, но на всичко отгоре това се върши от някакви пълни идиоти.
Тази липса на дори базово разбиране на женското тяло не е ограничена само до сенаторите в Алабама.
Конгресменът-републиканец Джон Бекър от Охайо например предложи закон, който да ограничи здравноосигурителното покритие за аборти, но твърди, че ще има изключение за извънматочна бременност, когато оплодената яйцеклетка се имплантира извън матката. “Лечението ще е отстраняване на ембриона от фалопиевата тръба и повторното му поставяне в матката”, обясни конгресменът, описвайки процедура, каквато не съществува и е медицински невъзможна.
Друг републиканец, Дан Флин от щатския Конгрес на Тексас, вярва че абортът изисква рязане на матката на жената. Вито Барбиери, републикански щатски конгресмен от Айдахо, пък си мисли, че може да се направи дистанционен гинекологичен преглед на жена, ако тя глътне малка камера. А кой би могъл да забрави бившия конгресмен от Мисури Тод Акин, който веднъж заяви, че жената не може да забременее, ако е била изнасилена, защото “женското тяло си има начини да спре цялата работа”. (Акин не бе единственият републиканец с Конгреса, вярващ в това: през 1995 г. представителят на Северна Каролина Хенри Алдридж твърдеше, че ако жена е изнасилена, “соковете не текат, функциите на тялото не работят, и тя не забременява.”)
Не можем да искаме от жените да се подчиняват на закони, писани от мъже, които вярват че телата работят като някаква детска играчка.
Не само научните им познания са потресаващо погрешни. Политиците, прокарващи тези архаични закони, изглежда имат нулево разбиране как прилагането им ще се отрази на живота на реалните жени.
Когато бе попитан как щатът ще третира жените, преживели спонтанен аборт – как ще могат да докажат, че не са сложили край на бременността нарочно? – алабамският сенатор Чамблис заяви, че тежестта на доказването ще е задължение на обвинението. Означава ли това, че всяко помятане ще бъде разследвано? (Ако смятате това за твърде невероятен сценарий, имайте предвид, че конгресмен от Вирджиния веднъж се опита да прокара закон, който би изисквал жените да съобщават за помятания на полицията в рамките на 24 часа.)
Понякога тоталното невежество на законотворците относно законите, които прокарват, осигурява нужните аргументи на американските жени. Когато щатският сенатор-демократ от Алабама Боби Сингълтън изтъкна, че под ударите на новия закон могат да попаднат и ин витро клиники, изхвърлящи оплодени яйцеклетки, Чамблис отговори: “Яйцеклетка от лаборатория не се брои. Това не е жена. Тя не е бременна”.
Толкова за “животът започва при зачеването”. Чамблис доказва това, което феминистите винаги са казвали – че не става въпрос за защита на оплодени яйцеклетки. Никога не е ставало въпрос за това. Тези закони са за мъже, искащи да контролират телата не жените – макар и да нямат дори приблизителна идея как работят те.
About The Author
