Едва ли в България е останал разумен човек, който не е наясно как се управлява страната в ерата на Бойко Борисов. Воден от медицинската си фиксация върху своя рейтинг, премиерът на България многократно е доказвал, че е способен да се откаже от абсолютно всяка своя дума или действие, при това по няколко пъти, стига да усети обществен (или външен) вятър в противоположна посока.
Борисов никога не се е притеснявал да се събужда изпълнен с решителност да строи АЕЦ „Белене“ и да си ляга убеден, че това е „пагубен“ за страната ни проект. Днес може да събере цялата си парламентарна група, за да гласува мораториум върху продажбата на земя на чужденци, а утре да обяви, че „го е обзела лудост“ и да нареди прегласуване на решението. Веднъж дори мина с номера, че депутатите му „цопнали“ в капан на ДПС. „Дребните“ му лупинги като: отказът да се орязват болничните; дали да се влиза в зала; дали да се прави актуализация на бюджета или не и много други, дори не си струва да се отбелязват.
Няма как да не отбележим обаче поредното обръщане на палачинката, което Борисов сервира на своите депутати тези дни. След като групата на ГЕРБ напълно съзнателно, убедено и пламенно защитаваше и гласуваше многократно „за“ налагането на мораториум върху плащането от НЗОК на нови лекарства за онкоболни, утре предстои същите тези 94 души да гласуват „против“ този мораториум.
Въпросният законодателен акт се приема първо в парламентарните комисии с приемането на бюджета на първо четене, след това отново се потвърждава в пленарната зала, след това се връща в комисиите за приемане на второ четене, където се обсъждат и гласуват всички отделни параграфи, а след това влиза за окончателно приемане на второ четене и в пленарната зала. В случая с мораториума върху нови лекарства, ГЕРБ получиха два нови шанса да се откажат – заради наложеното вето от президента, въпросният параграф трябваше да се прегласува и на ексклузивно „трето четене“, като отново депутатите на Борисов го потвърдиха – в комисия и в зала, при това само преди няколко дни.
Как ли се чувства днес Цветан Цветанов, който скачаше „като Матросов на амбразурата“ да защитава въпросния мораториум, който утре ще отхвърлят. Само преди три дни, на 17 декември, пред цяла България вторият човек в ГЕРБ призова по повод наложеното вето президентът Радев „да чете повече“ и обвини водещия, че „не е разбрал“ прекрасните мотиви, с които се налага този мораториум. Още три дни по-рано, по време на самото гласуване, Цветанов обвини Стефан Данаилов, че е бил „употребен“ заради емоционалната му позицията „против“ мораториума.
Употребен ли сте вие днес, г-н Цветанов? От кого? Четете ли достатъчно?
Как ли се чувства Менда Стоянова, която настояваше какъв хубав баланс е постигнат с този мораториум, докато го подкрепяше последователно? И какво ли смята Стоянова днес за собственото си поведение и за това на своя лидер, след като заради наложеното вето обвини президента Радев, че „се опитва да става по-атрактивен и възприеман от хората“?
Колко атрактивен е днес вашият лидер Бойко Борисов, г-жо Стоянова? И докога ще се унижавате, за да си играе същият на атрактивност, загледан в проучванията за своя рейтинг, които все така го оставят зад президента? Кое е по-абсурдно в преследването на атрактивност и рейтинг – да заявиш позиция срещу дадено законодателно решение и да използваш дадените ти от конституцията правомощия, за да го върнеш за ново разглеждане в парламента, или да гласуваш шест пъти в подкрепа на нещо, а на седмия да натиснеш червеното копче „против“, защото така ти е наредил началникът, унижавайки те публично?
Как ли се чувства здравният министър Кирил Ананиев, според когото „протестиращите срещу мораториума служат на корпоративни интереси„, същите извършват „манипулация“, а аргументите за отхвърлянето на мораториума са „несериозни“?
На чии интереси служите днес вие, г-н Ананиев, след като Цветан Цветанов обяви, че решението за отмяна на мораториум е взето след внимателен разговор с вас? С какви аргументи партията, която ви е издигнала на този пост, ще отмени мораториума и все още ли те не са сериозни? Манипулирате ли? В нормална държава, след подобно развитие, вие би трябвало вече да сте депозирал своята оставка като здравен министър. Можете поне да се извините на онези, които обвинихте така смело преди няколко дни.
Разбира се, от седмия път и въпреки публичното унижение, от което несъмнено би трябвало да се срамуват, управляващите ще вземат правилно решение, като в крайна сметка се откажат от икономията от 25 млн. лева, предвидена за сметка на надеждите на стотици онкоболни. И макар „всичко да е добре, когато свършва добре“, нямаме право да пропускаме поредния случай, в който държавата и хората в нея зависят от егото и настроението на един човек. Не можем да пропускаме как за пореден път българският парламентаризъм е напълно обезличен, а парламентът е превърнат в гумен печат за волята на Борисов.
Остава ни да се надяваме, че този път решението наистина ще бъде окончателно. Лошата новина е, че до края на годината все още остават достатъчно работни дни…
About The Author
