В понеделник, 10 август, Колумбия се събуди от опустошително земетресение, което удари западните и централните райони на страната в 7:34 ч. сутринта, пише испанският вестник „Публико“ в свой обзор, който предлагаме тук.
Земетресението с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер според Колумбийската геоложка служба (SGC) е било с епицентър на няколко километра от Сан Хосе дел Палмар, в департамента Чоко, на дълбочина 103 километра. Сеизмичните вълни са били усетени в най-малко шестнадесет департамента, както и в части от Панама, Еквадор и Венецуела.
До вторник следобед, 11 август, властите са потвърдили най-малко 224 смъртни случая и над 660 ранени. В понеделник вечерта семейства са съобщили за над 3000 изчезнали.
Късно във вторник следобед обаче новопоелият президентския пост Абелардо де ла Есприеля ревизира данните и заяви, че имало 181 смъртни случая, 2595 ранени и 195 изчезнали. Тези данни се различават от предоставените от властите на най-засегнатите департаменти. Броят на срутените сгради също е намален в президентската версия до 48 (от първоначално съобщените 165).
Земетресението удари само три дни след като Де ла Есприеля положи клетва като президент на републиката на 7 август, петък. Това стана в град в Кали и бе първата встъпителна церемония, проведена извън Богота.
Де ла Есприеля, адвокат по наказателно право (нашумял като защитник на наркобосове и затова често наричан „адвокатът на мафията“, макар той сам да се е обявил за „Тигъра“ – бел. пр.), няма предишен политически опит. Той е основател на движението „Защитници на родината“. Проведе кампанията си, залагайки на обещания за наказателен и твърд подход срещу организираната престъпност. Привлече на своя страна целия десен вот. Резултатите отредиха победа нему след балотаж, на който се състезаваше с левия кандидат Иван Сепеда от обединението „Исторически пакт“, подкрепяно от досегашния ляв президент Густаво Петро. (Разликата в гласовете за Де ла Есприеля и Сепеда е само 0,96%. Густаво Петро до последния ден на мандата си повтаряше, че победата на Де ла Есприеля е резултат на измама – бел. пр.)
Трагедията със земетресението превърна първия работен ден от мандата на новия държавен глава в бойно изпитание за неговата готовност да се справя с трудности. В предизборните си изяви той обеща да съкрати държавните служители с 40%, а сега му се налага да разчита в извънредната обстановка точно на институции, които закани да премахне.
Президентът обяви национално бедствие и обяви създаването на Единен команден пункт (PMU) към Националното звено за управление на риска от бедствия. Армията се присъедини към издирвателните и спасителни операции, а кметът на Кали Алехандро Едер обяви полицейски час през нощта и постави под военен режим няколко района поради риск от плячкосване.
Първите 72 часа след земетресение са критични за спасяването на заклещените под руините оцелели. В понеделник вечерта след стъмване спасителите продължиха издирвателните си усилия с фенерчета сред развалините в Перейра и Кали. Международната федерация на Червения кръст предупреди за трудности при достъпа до някои от най-засегнатите райони.
Де ла Есприеля показа стремеж към лично лидерство от самото начало на мандата си и на кризата с труса. Той отмени графика си, записа видео от това, което изглежда като президентския самолет, и обяви, че ще замине за Богота, за да ръководи лично реакцията. Изяви се и като първи официален глас на правителството. След това отиде в Кибдо, столицата на Чоко, докато различни министри се насочиха към Долината Каука и региона на кафето.
Хиперактивното му присъствие в социалните мрежи беше постоянно през целия ден след труса, като публикациите се редуваха с драматична фонова музика и послания, адресирани до засегнатите.
Комуникационната стратегия на управника обаче предизвика полемики. На кадри непосредствено преди първата му публична изява Де ла Есприеля бе заснет да изпраща въздушни целувки, да се смее широко и да позира пред камерите – всичко това мигове преди да съобщи броя на жертвите в земетресението. Сцената напомни за типичния му стил по време на кампанията, когато се появяваше, заобиколен от телохранители с бронежилетки, щитове и бронирани стъкла, дори в затворени пространства.
Религиозният му уклон също пролича по време на изявленията му за бедствието. В обръщението си Де ла Есприеля провъзгласи, че поверява страната „на Господ ни Исус Христос“, като помоли Бог за сила преодоляването на трагедията.
Във встъпителното си обръщение при поемането на президентския пост три дни по-рано той завърши в подобен дух, с думите „Да живее Христос Царят!“. А дни преди да встъпи в длъжност, той събра кабинета си в духовна обител в Пуерто Колумбия, след което заяви, че „трябва да поставим Бог в центъра на всяко решение“.
Сегашното земетресение с магнитуд 7,4, е най-мощното, регистрирано в Колумбия досега през този век. Предишния значим сеизмичен трус е от 1979 г., в Тумако. Силата му е била от 8,1 бала. Предизвикано е цунами с височина на вълните до шест метра. Жертвите тогава са 454.
Прави се сравнение обаче и със земетресението в колумбийския град Армения през 1999 г., което опустоши региона, наричан Кафеената ос. То бе с магнитуд 6,2, но на дълбочина само 17 километра, шест пъти по-плитко от земетресението, станало тази седмица, на 10 август. Бедствието от 1999-та е най-смъртоносното в историята на Колумбия – причини близо 2000 смъртни случая.
Колумбийската геоложка служба (SGC) изчислява, че енергията, освободена от земетресението през 2026 г., е била 150 пъти по-голяма, но дълбочината е смекчила последиците му на повърхността. Най-силно засегнатите департаменти бяха Рисаралда, Долината Каука, Калдас и Чоко. В Кали бяха срутени блокове и болници. В Манисалес се разпадна една от кулите на катедралата. А в Перейра над шестдесет стгради бяха сринати до основи.
Това земетресение в Колумбия става по-малко от два месеца след двойното земетресение, което опустоши съседна Венецуела на 24 юни. Двата последователни венецуелски труса бяха с магнитуд 7,2 и 7,5 и с епицентър в щата Яракуй. Актуализираните данни към 10 август сочат, че броят на загиналите във Венецуела е 6301. Над 73 000 души са били на болнично лечение, а над 23 000 са били настанени във временни лагери.
Ключовият показател е дълбочината: земетресенията във Венецуела бяха по-плитки и удариха Ла Гуайра и части от Каракас с особена свирепост. Това стана в страна, която от години страда от икономическа и политическа криза, изострена от нападението на САЩ, извършено на 3 януари т. г.
В Колумбия сега въздействието на труса беше намалено от по-голямата му дълбочина. Макар опустошенията в региона на Кафеената ос и Тихоокеанското крайбрежие да са тежки, съобщаваните данни засега остават предварителни.
Освен непосредствената извънредна ситуация, която породи, земетресението разкри и фундаменталните противоречия в политическия проект на Де ла Есприеля. Президентът базира създадения Единния команден пункт в офисите на Националното звено за управление на риска от бедствия (UNGRD) – точно звеното, което неговата правителствена програма предложи да бъде премахнато. UNGRD беше изрично посочено в документа „Политика за фискален баланс 2026-2027“, изготвен от Даниел Райсбек, главен фискален съветник на кампанията, който предложи намаляване на участниците в изпълнителната власт от 216 на 82 души, чрез премахване, сливане или приватизация на 136 публични агенции. Службата на главния държвен одитор потвърди в свой анализ на бюджета за 2027 г., че UNGRD е едно от звената с най-големи прогнозирани съкращения при новата администрация.
Но UNGRD не е единствената институция, която природната катастрофа вероятно ще спаси от списъка на предвидените за премахване. Националният надзор по здравеопазване, който планът на Райсбек предлага да бъде слят с Министерството на здравеопазването, е органът, отговорен за надзора над болничната мрежа. А тя сега е крайно претоварена и е на предела на възможностите си заради земетресението доведе до краен предел. Само в Кали са се срутили три болници, а други 18 са със сериозни структурни щети.
Службата „Звено за жертви“ също е била планирана за премахване, а тя по принцип е предназначена да координира помощта за семейства, които губят всичко при бедствия – такива сега има с хиляди, опустошени за секунди.
„Бедна страна като тази не може да бъде най-големият работодател в света“, заяви Де ла Есприеля по време на кампанията си, като същевременно се зарече да премахне близо 700 000 държавни длъжности и да намали броя на министерствата от 19 на 10. В деня на встъпването му в длъжност първият му указ беше за замразяване на публичните разходи. Три дни по-късно извънредното положение постави мерките за строги икономии на новото правителство под въпрос.
Следва да се добави, че Де ла Есприея предизвика много критики и с още едно свое действие в първия си работен ден, съвпаднал с тежкото земетресение. Между изявленията си, свързани с бедствието, той намери време да подпише и указ за признаването на израелския суверенитет над Голанските възвишения, които Израел анексира от Сирия през 1981 г. Досега САЩ бяха единствената страна в света, признали възвишенията за израелски.
Де ла Есприеля многократно и изрично подчертаваше по време на кампанията си, че приоритет като президент ще са му особено тесните отношения със САЩ и Израел – за разлика от досегашния държавен глава Густаво Петро, който остро критикуваше политиката и на двете държави. В резултат усилено се ширят и твърдения, че точно САЩ и Израел активно са спомогнали за изборната победа на Де ла Есприеля.
С идването на власт на Абелрдо де ла Есприея, който открито се анонсира като почитател на Доналд Тръмп и на Бенямин Нетаняху, латиноамериканските управници от този вид стават вече преобладаващо мнозинство на континента.
Другото знаково външнополитическо решение, което Де ла Есприеля обяви предварително, бе, че ще затвори колумбийското посолство в Хавана и няма да поддържа никакви отношения с Куба.
Предлагаме тук и репортж на испанския вестник „Ел Паис“ от встъпването в длъжност на Де ла Есприеля на 7 август, петък, което, както никога досега, се състоя не в Националния конгрес в столицата Богота, а в третия по големина колумбийски град Кали. Ето какво разказва „Ел Паис“.
В петък Кали се събуди под зоркия поглед на повече от 11 000 униформени служители, а улиците му бяха украсени с колумбийски знамена.Третият по население град в страната беше украсен за встъпването в длъжност на Абелардо де ла Есприеля като президент. Безпрецедентно събитие: за първи път президент положи клетва извън Богота.
„Времето за възстановяване на реда, свободата и властта започна“, обяви той във встъпителното си слово. Президентът даде заповед за борба с всички престъпни организации. „Тигърът (както сам се нарича – бел. пр.) пристигна и ще видите колко силно хапе, когато става въпрос за защита на колумбийския народ“, провикна се той.
Де ла Есприеля положи клетва в необичайна обстановка: в университетска зала, обикновено използвана за концерти. Мястото с капацитет над 2500 души се превърна за няколко часа в център на властта в страната.
Докато вече бившият президент Густаво Петро тържествено напускаше „Каса де Нариньо“ (президентският дворец в Богот – бел. пр.), чуждестранни високопоставени лица и гости от политическите, предприемаческите и обществените сфери се разхождаха по червените килими на залата в най-хубавите си дрехи.
След шествието на държавните глави (аржентинският президент Хавиер Милей беше аплодиран ентусиазирано от голяма група акредитирани журналисти), новият президент на Колумбия пристигна с повече от час закъснение, облечен в тъмносин костюм и бяла риза, придружен от съпругата си и четирите си деца, всички заобиколени от телохранители, картечници и бронирани щитове.
Вече влязъл в залата и без тези защитни мерки, Де ла Есприеля получи президентската лента от председателя на Сената Онорио Енрикес. Посланието, отправено след това от държавния глава, беше кратко: „Твърдо за родината!“
По същото време в негова чест в Богота бяха дадени 21оръдейни залпа. Де ла Есприеля целуна съпругата си Ана Лусия Пинеда.
В единия ъгъл на сцената бе инсталирана статуя на Дева Мария от Фатима, отрупана от бели цветя. Едиин равин произнесе нещо, което беше почти молитва, призовавайки всички да поставят Бог на първо място. „Да живее Колумбия и да живее Израел!“, извика той накрая. След това заговори евангелски пастор, който накара всички да станат на крака в молитва. След него и католически свещеник се обърна към множеството. Накрая имаше и слово на кардинала.
Още докато тези религиозни лидери се изреждаха да говорят и преди официалната церемония да е приключила, новият президент побърза към строен в разположена по съседство казарма военен батальон. Именно там, пред десетки войници и генерали в пълни униформи, а не пред членове на Конгреса или други власти, Де л Есприеля произнесе встъпителното си президентско слово.
Първото нещо, което Де ла Есприеля направи, беше да благодари на „Нашия Господ Исус Христос“ за това, че е подкрепял Колумбия „през нейната история, белязана от насилие“. И отново повтори, че е дошъл „за да затвори дълга глава на национално примирение“.
Държавният глава подчерта символиката на произнасянето на речта си във военната база Пичинча, обяви се за президент на всички колумбийци и заяви, че победата му е победа за „колумбийската демокрация“, далеч от „боливарските тоталитарни модели“.
В „родината чудо“ никой няма да бъде преследван за различно мислене, заяви той, въпреки че като кандидат отказа интервюта за критични към него медии.
Пред десетки войници с безстрастни лица президентът направи обзор на проблемите, пред които е изправена Колумбия, като приписа някои от тях на „грешни решения“ на своя предшественик и обеща мерки във всички области.
Обяви данъчна реформа, премахване на данъка върху богатството, унищожаване на реколтата от кока и преследване на организираната престъпност. Обеща на работниците без договори, че ще се стреми да ги включи в „светлата“ икономика и че ще им осигури кредити. Увери, че ще укрепи енергийната инфраструктура на страната и обеща да насърчи просперитета на селските райони и фермерите. Де ла Есприеля се закле да сложи край на кризата в здравеопазването и да подобри образованието, което не бива да става „инструмент за идеологическа индоктринация“. „Културната битка е в ход“, предупреди той.
Де ла Есприеля става президент с най-малката разлика в резултатите от балотажа от 32 години насам: едва 250 830 гласа, или по-малко от един процентен пункт, пред Иван Сепеда, левия кандидат и съмишленик на Густаво Петро, който се готвеше да продължи политиката му, ако бъде избран.
На 21 юни Петро постави под въпрос честността в резултатите от изборите на живо в ефир.
Правителството на „Ел Тигре“ („Тигърът“) Де ла Есприеля поставя сега началото на безпрецедентен крайнодесен експеримент в Колумбия: адвокат без политически опит, който се представяше за аутсайдер и обеща да руши естаблишмънта – докато всъщност сам е част от него. Човек, който предизвика партийните машини, прилагайки своя маркетингова стратегия. В крайна сметка Колумбия не просто избра президент, а купи търговска марка – неговата.
Първите му решения обаче не го характеризират като аутсайдер. Той предаде финансите на държавата на наследник на една от най-старите консервативни династии. В Министерството на външните работи пък сложи активист от тръмписткото движение MAGA, прекарал две десетилетия в ООН – организация, която сега обвинява, че е била „завладяна от глобализма“. А здравния сектор повери на председателката на асоциацията на подизпълнителските компании – да подкрепя система в криза, която тя самата ще трябва да регулира.
Церемонията събра 10 държавни глави, двама вицепрезиденти и 15 външни министри, много от които десни регионални съюзници, които споделят консервативните ценности на Де ла Есприеля и неговата културна война срещу левицата.
Сутринта в деня на поемането на длъжност Де ла Есприеля проведе двустранни срещи с Милей, с чилийския президент Хосе Антонио Каст, с еквадорския Даниел Нобоа, с американската делегация и с испанския крал Фелипе VI.
Направиха впечатление някои отсъстващи гости. Нямше го например салвадорският държавен глава Найиб Букеле, чиято естетика и твърда реторика именно вдъхновиха кампанията на Де ла Есприеля. Нямаше я и Кейко Фухимори, току-що станала президент на Перу. Липсваха и левите президенти н Бразилия Лула да Силва, на Мексико Клаудия Шейнбаум и на Уругвй Яманду Орси.
Интересно бе и ниското ниво на американската делегация. Нито Доналд Тръмп, нито Джей Ди Ванс, нито Марко Рубио дойдоха в Кали. Тръмп изпрати делегация, водена от изпълняващия длъжността главен прокурор Тод Бланш, заедно с директора на Службата за национална политика за контрол на наркотиците Сара Картър и съветника по националната сигурност на вицепрезидента Клиф Симс. Тоест групата представляваше секторите на съдебната власт, антидрога институциите и службите за сигурност – без служители от ранга на държавен или правителствен глава.
На церемонията не присъства и досегашният президент Густаво Петро, който все още отказва да признае резултатите от изборите. Нямаше ги и конгресмените от левия блок „Исторически пакт,“. Те предпочетоха да водят шествия със свои опозиционни послания в Богота, Баранкиля и Кали. Бившите президенти Хуан Мануел Сантос и Ернесто Сампер (и двамата с активна роля в процесите на помирение в страната – бел. пр.) не бяха и поканени.
Алваро Урибе, лидер на колумбийската десница, който имаше крайно радикално управление като президент, отначало се колебаеше дали да присъства, но в крайна дойде на церемонията.
Решението тя да се проведе в Кали бе насочено да подсили едно от централните послания на кампанията на Де ла Есприеля: управление от регионите, а не само от Богота. В президентското обкръжение уверяват, че изборът събитието да е в югозападната част на страната не е въпрос н символика, а по-скоро отправна точка, от която новото правителство ще подеме борбата си с трафика на наркотици, голямата битка на всички колумбийски президенти.
Мястото на церемонията беше до последния момент спорен въпрос. Де ла Есприеля искаше да положи клетва пред военен гарнизон, за да затвърди посланието си за твърд подход редом с униформените. Но напускащият президент Петро се възпротиви на това и нареди никакви военни или полицейски съоръжения да не правят подготовка, като се аргументира, че до последната секунда от мандата си именно той остава върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Неговото убеждение е, че един цивилен президент трябва да заема позицията си пред народа, а не пред оръжията. Но Де ла Есприеля намери вратичка, за да постигне своето.
About The Author
