Крейг Мъри, 6 декември 2024 г.
Изглежда, че в Близкия изток много бързо настъпва истинска сеизмична промяна. В основата ѝ е дяволска сделка – Турция и държавите от Персийския залив приемат унищожаването на палестинската нация и създаването на Велик Израел в замяна на унищожаването на шиитските малцинства в Сирия и Ливан и налагането на салафизма в целия източен арабски свят.
Това вещае и край за християнските общности в Ливан и Сирия, както свидетелстват свалянето на цялата коледна украса, разбиването на всички алкохолни напитки и насилственото налагане на забрадка на жените в Алепо.
Щатски самолети атакуваха подкрепленията, които по покана на сирийското правителство бяха на път за Сирия от Ирак. Постоянните, ежедневни израелски въздушни удари по военната инфраструктура на Сирия в продължение на месеци са основен фактор за деморализацията и намаления капацитет на Сирийската арабска армия на сирийското правителство, която просто се е изпарила в Алепо и Хама.
Много е трудно да се наблюдава преобръщанто на вълната в Сирия. Сега руснаците трябва или да подсилят масирано сирийските си бази със сухопътни войски, или да ги евакуират. Изправени пред неотложните обстоятелства в Украйна, те могат да направят второто и се съобщава, че руският флот вече е отплавал от Тартус.
Скоростта на разпадане на Сирия изненада всички. Ако ситуацията не се стабилизира, Дамаск може да бъде обсаден, а ИДИЛ да се върне на хълмовете над долината Бекаа в рамките на една седмица, като се има предвид скоростта на тяхното настъпление и кратките разстояния.
В такъв случай подновяването на израелската атака срещу Южен Ливан, която да съвпадне със салафитското нахлуване в долината Бекаа, изглежда неизбежно, тъй като израелците очевидно биха искали границата им с техния нов съсед от талибански тип да бъде възможно най-северно разположена. Това може да се окаже надпревара за Бейрут, освен ако американците вече не са организирали кой да го получи.
Не е случайно, че нападението срещу Сирия започна в деня на прекратяването на огъня между Ливан и Израел. Джихадистките сили не желаят да бъдат възприемани като воюващи заедно с Израел, въпреки че воюват със сили, които са безмилостно бомбардирани от Израел, а в случая с „Хизбула“ са изтощени от борбата с Израел.
За разлика от британските медии „Times of Israel“ не се притеснява да каже тихата част на глас: “Сирийските бунтовници смятат, че израелските удари срещу Хизбула са подпомогнали шоковото настъпление”.
Всъщност израелските медии дават много повече истини за сирийските бунтовнически сили, отколкото британските и американските медии в момента. Това е от друга статия в Times of Israel:
“Макар че през 2016 г. Хаят Тахрир Аш Шам официално се отдели от Ал Кайда, тя продължава да бъде салафитска джихадистка организация, обявена за терористична организация в САЩ, ЕС и други страни, и разполага с десетки хиляди бойци.
Нейното внезапно нарастване поражда опасения, че евентуалното превземане на Сирия може да я превърне в ислямистки режим, подобен на талибанския – с последици за Израел на югозападната му граница. Други обаче виждат в настъплението положително развитие за Израел и допълнителен удар по иранската ос в региона.”
Съпоставете това с медиите в Обединеното кралство, които от „Телеграф“ и „Експрес“ до „Гардиън“ насърчават официалния разказ, че не само същите организации, но и същите хора, отговорни за масовите изтезания и екзекуции на несунити, включително западни журналисти, сега са мили либерали.
Никъде това не е толкова очевидно, колкото в случая с Абу Мохамед ал-Джолани, понякога изписван като ал-Джулани или ал-Голани, който сега се изтъква в западните медии като умерен лидер. Той е бил заместник-лидер на ИДИЛ и ЦРУ всъщност е обявило награда за главата му в размер на 10 млн. долара! Да, това е същото ЦРУ, което го финансира, оборудва и му оказва въздушна подкрепа.
Поддръжниците на сирийските бунтовници все още се опитват да отричат, че те се ползват с подкрепата на Израел и САЩ, въпреки че преди почти десет години Конгресът на САЩ открито заяви, че до този момент са похарчени над половин милиард долара за подпомагане на сирийските бунтовнически сили, а израелците открито предоставят медицински и други услуги на джихадистите и фактическа въздушна подкрепа.
Една интересна последица от тази съвместна подкрепа на НАТО и Израел за джихадистките групи в Сирия е по-нататъшното изкривяване на вътрешното правораздаване. Ако вземем за пример Обединеното кралство, съгласно член 12 от Закона за тероризма е незаконно да се изразява мнение, което подкрепя или може да накара някой друг да подкрепи забранена организация.
Известна е злоупотребата с тази разпоредба от страна на британската полиция за преследване на палестински поддръжници за предполагаемо насърчаване на подкрепата за забранените организации Хамас и Хизбула, като дори косвени предполагаеми препратки водят до арест. Сара Уилкинсън, Ричард Медхърст, Аса Уинстънли, Ричард Барнард и аз сме известни жертви на това, а преследването беше значително засилено от Киър Стармър.
Хаят Тахрир Аш Шам (ХТШ) също е забранена групировка в Обединеното кралство. Но както британските мейнстрийм медии, така и британските мюсюлмански издания в продължение на седмица открито насърчават и възхваляват ХТШ – честно казано, много по-открито, отколкото някога съм виждал някой в Обединеното кралство да подкрепя Хамас и Хизбула – и нито един човек не е бил арестуван или дори предупреден от британската полиция.
Това само по себе си е най-силното доказателство, че западните служби за сигурност стоят изцяло зад настоящата атака срещу Сирия.
В интерес на истината смятам, че законът е ужасяващ и никой не трябва да бъде преследван за изразяване на мнение. Но политически пристрастното прилагане на закона е безспорно.
Когато всички корпоративни и държавни медии на Запад публикуват единен разказ за това, че сирийците се радват, че са освободени от ХТШ от тиранията на режима на Асад – и не споменават нищо за съпътстващите мъчения и екзекуции на шиити, както и за унищожаването на коледни украси и икони – на всички трябва да е ясно откъде идва това.
И все пак – и това е още едно вътрешно отражение в Обединеното кралство – много голям брой мюсюлмани в Обединеното кралство подкрепят ХТШ и сирийските бунтовници поради финансирането на джамиите в Обединеното кралство от саудитски и емирствени салафитски източници. Това е свързано с влиянието на службите за сигурност на Обединеното кралство, което също се упражнява чрез джамиите, както чрез програми за спонсорство и „мозъчни тръстове“, от които се възползват одобрени религиозни лидери, така и чрез ужасната програма за принуда „Превенция“.
Мюсюлманските издания в Обединеното кралство, които привидно са пропалестински – като Middle East Eye и 5 Pillars – ентусиазирано подкрепят сирийските съюзници на Израел, които осигуряват унищожаването на съпротивата срещу геноцида над палестинците. Al Jazeera редува материали, в които подробно се описват ужасяващите кланета в Палестина, с материали, възхваляващи сирийските бунтовници, които въвеждат в Сирия управлението на съюзниците на Израел.
Сред механизмите, които те използват, за да се примирят с това, е отказът да признаят жизненоважната роля на Сирия в осигуряването на доставки на оръжие от Иран за Хизбула. За огромно удоволствие на Израел, това снабдяване вече бе прекъснато от джихадистите, в съчетание с въздушни удари от страна на Израел и САЩ.
В крайна сметка за много мюсюлмани сунити както в Близкия изток, така и на Запад, се оказва по-силна сектантската омраза към шиитите и налагането на салафизма, отколкото предотвратяването на окончателното унищожение на палестинската нация.
Аз не съм мюсюлманин. Приятелите ми мюсюлмани са почти изцяло сунити. Лично аз смятам, че продължаващото разделение по въпроса за ръководството на религията преди повече от хилядолетие е дълбоко безполезно и е източник на ненужна продължаваща омраза.
Но като историк знам, че западните колониални сили съзнателно и явно са използвали разделението сунити/шиити в продължение на векове, за да разделят и управляват. През 30-те години на XIX в. Александър Бърнс пише доклади за това как да използва разделението в Синд между шиитските владетели и сунитското население, за да подпомогне британската колониална експанзия.
На 12 май 1838 г. в писмото си от Симла, в което излага решението си да започне първата британска инвазия в Афганистан, британският генерал-губернатор лорд Окланд включва планове за използване на разделението между шиити и сунити както в Синд, така и в Афганистан, за да подпомогне британската военна атака.
Колониалните сили го правят от векове, мюсюлманските общности продължават да се поддават на него, а британците и американците го правят и сега, за да продължат да преустройват Близкия изток.
Просто казано, мозъците на много мюсюлмани сунити са промити и те мразят мюсюлманите шиити повече, отколкото тези, които в момента извършват геноцид над преобладаващо сунитското население в Газа.
Говоря за Обединеното кралство, защото бях пряк свидетел на това по време на предизборната кампания в Блекбърн. Но същото е валидно за целия мюсюлмански свят. Нито една държава, ръководена от сунитски мюсюлмани, не си е мръднала пръста, за да предотврати геноцида над палестинците.
Ръководството им използва антишиитското сектантство, за да поддържа народната подкрепа за фактическия съюз с Израел срещу единствените групи – Иран, хутите и Хизбула – които действително се опитват да окажат практическа подкрепа на палестинците в съпротивата. И срещу сирийското правителство, което способстваше доставките.
Неизречената, но съвсем реална сделка е следната. Сунитските сили ще приемат унищожаването на цялата палестинска нация и създаването на Велик Израел в замяна на унищожаването на шиитските общности в Сирия и Ливан от Израел и силите, подкрепяни от НАТО (включително Турция).
Разбира се, в този голям съюз има противоречия. Кюрдските съюзници на Съединените щати в Ирак едва ли ще бъдат доволни от унищожаването на кюрдските групировки в Сирия от страна на Турция, което Ердоган печели от много активната военна роля на Турция в свалянето на Сирия – в допълнение към разширяването на турския контрол върху петролните полета.
Приятелското на Иран иракско правителство ще изпита допълнителни трудности да се примири с продължаващата американска окупация на обширни части от страната, тъй като осъзнава, че е следващата мишена.
Ливанската армия е под контрола на САЩ, а „Хизбула“ трябва да е била силно отслабена, за да се съгласи на катастрофалното прекратяване на огъня с Израел. Християнските фашистки милиции, които традиционно са съюзници на Израел, стават все по-видими в някои части на Бейрут, макар че може да се постави под въпрос дали те биха били достатъчно глупави, за да се свържат с джихадистите от Севера. Но ако Сирия падне изцяло под властта на джихадистите – което може да се случи бързо – не изключвам Ливан да последва много бързо и да бъде интегриран в салафитска Велика Сирия.
Трудно е да се каже как палестинците в Йордания ще реагират на този катастрофален развой на събитията. Британското марионетно Хашемитско кралство е определената дестинация за етнически прочистените палестинци от Западния бряг в рамките на плана „Велик Израел“.
Всичко това може да доведе до края на плурализма в Леванта и замяната му със супремасизъм. Етносупрематистки Велик Израел и религиозно-супрематистка салафистка Велика Сирия.
За разлика от много читатели, аз никога не съм бил фен на режима на Асад и не съм бил сляп за нарушенията на човешките права. Но това, което той безспорно направи, беше да поддържа плуралистична държава, в която най-удивителните исторически религиозни и общностни традиции – включително сунити (а много сунити подкрепят Асад), шиити, алауити, потомци на първите християни и говорещи арамейски – езика на Исус – можеха да съществуват заедно.
Същото важи и за Ливан.
Това, на което сме свидетели, е разрушаването на това и налагането на управление в саудитски стил. Всички малки културни неща, които свидетелстват за плурализъм – от коледните елхички до езиковите курсове, от винопроизводството до жените, които не се покриват – току-що бяха унищожени в Алепо и могат да бъдат унищожени от Дамаск до Бейрут.
Не претендирам, че сред опозицията срещу Асад няма истински либерални демократи. Но те имат незначително военно значение и идеята, че ще имат влияние в едно ново правителство, е заблуда.
В Израел, който се представя за плуралистична държава, маската е свалена. Мюсюлманският призив за молитва току-що беше забранен. Членове на Кнесета от арабското малцинство са отстранени от работа заради критики към Нетаняху и геноцида. Всеки ден се строят още стени и портали, не само в незаконно окупираните територии, но и в самата „държава Израел“, за да се наложи апартейд.
Признавам, че някога имах впечатлението, че самата „Хизбула“ е религиозно-супремасистка организация; облеклото и стилът на ръководството ѝ изглеждат теократични. След това дойдох тук и посетих места като Тир, който от десетилетия е под избраното от Хизбула местно управление, и установих, че на плажа са разрешени бански костюми и алкохол, а покривалото не е задължително, докато там има напълно необезпокоявани християнски общности.
Сега никога няма да видя Газа, но се чудя дали можех да бъда изненадан по същия начин от управлението на Хамас.
САЩ са тези, които насърчават религиозния екстремизъм и края на обществения плурализъм, подобен на западните норми, в целия Близък изток. Това, разбира се, е пряко следствие от факта, че Съединените щати са съюзници на двата религиозно-супрематорски центъра – Израел и Саудитска Арабия.
САЩ са тези, които унищожават плурализма, а Иран и неговите съюзници са тези, които го защитават. Нямаше да видя това ясно, ако не бях дошъл тук. Но веднъж видяно, то е ослепително очевидно.
*Крейг Мъри е бивш британски дипломат, университетски преподавател, журналист и активен участник в кампанията за защита на Джулиан Асанж
About The Author
