Световната шампионка по държавни преврати и пучове Боливия удиви света с поредния военен метеж, разиграл се между 15 и 17 часа на 26 юни. Той бе бързо неутрализиран, а оглавилият го досегашен командващ армията ген. Хуан Хосе Сунига бе арестуван и заместен на поста от лоялния към властта ген. Хосе Санчес Веласкес, като бяха сменени също и шефовете на ВВС и ВМС.
Ходът на събитията и тяхната озадачаваща хаотичност, предизвика още в първите реакции сред политическите кръгове коментари, че всичко е зле изиграна постановка. Това бързо преля в открити обвинения към настоящия президент Луис Арсе, че сам стои зад този „автопреврат” – нещо, което заяви и генерал Сунига след ареста си. Според него Арсе му бил казал да изведе на площада пред президентството бронирани военни машини, за да му вдигне падащия рейтинг. Арсе и всички правителствени източници категорично опровергаха тези твърдения като инсинуации на неуспелия превратаджия и призоваха за единство на нацията в защита на демокрацията.
Онова, което най-силно пролича от тези събития, е дълбокото разцепление в управляващата в Боливия партия Движение към социализъм (MAS). Държавният глава Луис Арсе е представител на едно от двете ѝ крила, а начело на другото е експрезидентът Ево Моралес, срещу когото, както помним, през 2019 г. бе извършен друг, съвсем истински преврат.
Онзи преврат осуети нов пореден мандат на Моралес, който се очертаваше след проведените тогава избори. На Моралес му се наложи да бяга в чужбина със специално изпратен му от Мексико самолет. После в страната бе въведено нелегитимо управление, поето от самообявилата се за президентка зам.-председателка на Сената Жанин Аниес, която прати войска срещу протестиращите привърженици на Моралес и предизвика много жертви. През ноември 2020 г. бяха проведени нови президентски избори. На Моралес бе забранено да се кандидатира в тях, а от името на MAS бе издигнат Луис Арсе, който и победи. По-късно Аниес бе арестувана и осъдена за действията си като временна президентка, а Моралес се завърна в страната.
С течение на времето избиха силни противоречия между него и първоначално смятания за негово протеже Арсе. Противопоставянето на двете им крила вътре в MAS става все по-ожесточено с наближаването на предстоящите догодина нови президентски избори. Арсе се е засили за втори мандат, но и Моралес не крие амбицията си да се кандидатира. И има големи шансове за успех, тъй като предишните му президентски мандати се помнят със силен икономически напредък на Боливия и със забележим скок в благосъстоянието на боливийците. Много коментатори напомнят обаче, че в онези „златни години” международната конюнктура, латиноамериканската интеграция и цените на природните ресурси, изнасяни от Боливия, са били много благоприятни, докато сега обстановката е съвсем различна. В момента Арсе понася негативите от тази промяна и подкрепата за него наистина пада – само за последния месец се е смъкнала от 34 на 28 процента. Крилото на Моралес не спира да допринася за това, подлагайки на сурови критики уменията в държавното управление на настоящата власт.
Такъв е контекстът, на фона на който дойде е опитът за преврат на генерал Сунига. Има и два красноречиви конкретни епизода, които непосредствено го предшестват. Първо, на 23 юни в своето популярно радиопредаване Моралес обявява, без да приведе доказателства, че армейският командващ генерал Сунига се кани да го убие, за да му попречи да се кандидатира за президент. Тук трябва да се има предвид още едно важно обстоятелство. Сунига е издигнат начело на армията лично от президента Арсе. Двамата са дългогодишни близки приятели. Тоест, визирайки Сунига, Моралес очевидно се фокусира и върху Арсе, внушавайки, че президентът стои зад генерала. И не го прави за първи път. По-рано е обвинявал Сунига и в корупция. Това, естествено, нажежава силно вътрешния конфликт в MAS.
На свой ред Сунига не закъснява да реагира. На следващия ден – 24 юни, той участва в телевизионно предаване, в което заявява, че Моралес „не може повече да бъде президент на страната” (в конституцията има ограничение за броя на мандатите) и добавя: „Ако се стигне до там, ще го арестуваме”.
Това изявление на Сунига предизвиква буря от възмущение сред привържениците на Моралес и дори правителството на Арсе реагира негативно – на 25 юни оттам съобщават, че президентът е решил да свали генерала от поста му на командващ армията. Но формално такъв указ не е издаден същия ден.
И на следващия – 26 юни, Сунига извежда бронираните армейски машини на площада пред президентството, като праща една от тях да разбие официалния вход на историческата сграда. Първи за преврата алармира в социалните мрежи Ево Моралес и призовава народа да се мобилизира в защита на демокрацията.
Междувременно вътре в атакувания президентски дворец върви заседание на правителството. Арсе и министрите му веднага слизат долу, на разбития вход, където влизат във възмутен спор със Сунига и другите военни около него. В социалните мрежи е разпространено видео от този нажежен разговор. Вижда се, че военните са нерешителни и объркани, а от отбора на Арсе се носят към тях викове: „Предатели!”
Сунига успява да направи и изявления пред медиите, от които не става много ясно срещу какво точно се бунтува. Той заявява, че „трябва да спрат да унижават страната и войската”, без да посочва кои именно са тези, които го правят. Също така провъзгласява, че ще се сформира ново правителство и ще освободи от затвора опозиционните дейци, включително Жанин Аниес и други осъдени заради преврата от 2019-та и последствията му. Парадоксалното е, че и Аниес, и други опозиционери, незабавно декларират, че не поддържат преврата и са за защита на демократичния строй, като смятат да победят опонентите си чрез урните, а не с насилие.
Луис Арсе като президент и главнокомандващ отправя апел към войската да не подкрепя метежа на Сунига – и е факт, че военните части масово остават по казармите си, а скоро след началото на екшъна от площада пред президентството се оттеглят и първоначално излезлите там военни машини. Сунига е арестуван. И тогава прави изявленията си, че всъщност самият Арсе му е поръчал да вдигне бунт, за да провокира така повишаване на обществената подкрепа за управлението си. Реакцията на властта е, че той така се опитва да отхвърли собствената си вина. Назначени са нови командващи трите рода войски.
Междувременно синдикатите и гражданските движения вече са се отзовали на призива на Арсе за подкрепа на законното демократично правителство – и площадът пред президентството се изпълва със скандиращо човешко море. А самият Арсе и привържениците му приветстват множеството от балкона на двореца и провъзгласяват, че опитът за преврат е потушен и демокрацията е надделяла.
Започват да валят и послания от чужбина за подкрепа на боливийската демокрация в отговор на разпратена по-рано от външното министерство депеша до водещи държави и международни организации за случващото се в Ла Пас. Посланията са напълно единодушни в подкрепата си за законната власт и за спазването на закона – в такъв дух се изказват и САЩ, и Русия, и Организацията на американските държави, и Европейския съюз, и почти всички латиноамерикански страни.
Нажежаването на политическите страсти в Боливия обаче не спира. И тезата за „автопреврат” набъбва, ескалирайки и вътрешния конфликт в MAS. Същевременно обаче не са малко и коментарите за други причини за пуча. Самият Арсе, който скоро след потушаването на бунта дава интервю за YouTube канала на бившия еквадорски президент Рафаел Кореа, намеква за външни сили, традиционно заинтересовани в дестабилизирането на обстановката в страни с ляво управление като Боливия, при това разполагащи със значими природни ресурси. Прозрачният намек е към САЩ, които в Латинска Америка наистина имат дълга история на инспирирани от тях преврати.
В ред коментарни публикации се припомня, че Боливия разполага с 24% от световните залежи на стратегическия литий. През декември 2023 г. руският „Росатом” и боливийската държавна компания YLB подписват споразумение за съвместна разработка на литиеви находища. Впрочем, подобни споразумения правителството на Арсе е сключило и с китайски компании. А преди месец, по време на посещението си в Москва, Арсе официално подаде молба за приемане на Боливия в БРИКС.
Не липсват и коментари, че наистина крайно водевилният опит за преврат може да е все пак и лична импровизация на самия Сунига, който се е почувствал обиден от обявилия, че ще го сваля от поста му Арсе. А после, след провала си, да е решил д му отмъсти, като го наклевети за „автопреврат”. Силната превратаджийска традиция в боливийската армия не е изчезнала никъде. Там винаги могат да се намерят готови да я подемат военни. И е напълно възможно тя д е заразила и Сунига, който да си е въобразил, че лесно ще „запали” търсещите реванш превратаджии от 2019-та и така да срещне силна подкрепа за метежа си.
Не се знае доколко реалната истина ще излезе наяве, но вече е обявено началото на разследване, което опозицията и крилото на Моралес в MAS се заричат да държат под прозрачен контрол.
Онова, което със съжаление отбелязват много леви анализатори, е фактът, че единствената сериозна лява сила в Боливия – MAS, в момента е дълбоко разцепена и това не вещае нищо добро за представянето ѝ на президентските избори догодина.
About The Author
