В очерка си от 1987 г., в който колумбийският нобелист Габриел Гарсия Маркес обрисува кубинския лидер Фидел Кастро сърцато, както се пише за близък приятел, авторът избира да сложи следния финал: „Една вечер, докато той си взимаше с бавни лъжички от ваниловия сладолед, ми се видя така претоварен от тежестта на многобройни чужди съдби, толкова отдалечен от самия себе си, че за момент ми се стори различен от онова, което беше винаги. Тогава го попитах какво би му се искало да направи най-много на света – и той отговори незабавно: „Да застана на един ъгъл”.”
Макар вече почти от шест години да е прекрачил във вечността, Фидел на всеки 13 август сякаш продължава да пресреща и събира „на един ъгъл” идещите от различни посоки кубинци и да си говори с тях за всичко важно за живота и страната им.
Същото бе и на тазгодишния 13 август, когато се навършиха 96 години от рождението на този човек-епоха, превърнал малка Куба в глобален фактор – последния стратег и мислител от такъв мащаб сред световните политици.
Кубинците, за които той продължава да е жива морална координатна ос, неизбежно този път пречупиха възпоменанието си за него през силната вълна на солидарност, сплотила обществото през последните десетина дни пред необходимостта да се преодолява една жестока авария, сполетяла страната. Става дума за незапомнения по размерите си пожар, предизвикан в нефтохранилища край град Матансас след удар на мълния в зоната вечерта на 5 август. С всеотдайната мобилизация на цялото кубинско общество и с помощта на специални екипи, изпратени от Венесуела и Мексико, бедствието е преодоляно и се работи по възстановяване от пораженията.
Ето как описа връзката между това ново изпитание и възпоменанието за Фидел статията „Ерата пост-Кастро” в кубинското издание „Кубадебате”: „Кубинците от всички възрасти, излезли да противостоят на аварията, независимо от рисковете, споменаваха непрестанно името му, сякаш беше с тях. Зложелателите ни отвън все чакат народът ни да го обвини за онова, което не ни достига (технологии, консумативи, стоки, лукс…), за всички онези безкрайно много неща, чиято липса заради блокадата почти ни убива. Само че името на Фидел се споменава в друга връзка – когато говорим за всичко онова, което имаме (здравеопазване, образование, култура, наука, съзнание, кураж, единство) и което ни спасява”.
Статията припомня, че прогнозите на враговете на революцията за „ерата пост-Кастро” само са разсмивали Фидел и обобщава: „Най-хубавото в „ерата пост-Кастро” е, че тя има много имена и безкрайно разнообразие от гени: на бели, мулати и чернокожи, на жени и мъже, на млади и стари. На професионалисти, работници, интелектуалци, артисти, спортисти, селяни, предприемачи, работещи за собствена сметка, чужди инвеститори, дори и емигранти от всички епохи. Фидел казваше също, че политиката е игра на шах с 500 фигури. Няма съмнение, че най-блестящата му партия бе да вкорени единството като неотменима съдба на народа ни в „ерата пост-Кастро”. Шах и мат”.
В дните около 13 август Фидел символично разговаря от „един ъгъл” и с много почели паметта му хора из Латинска Америка и по света – защото неговото идейно и интелектуално наследство продължава да вълнува и да е актуално. Повечето от написаните от него в последните му години колонки под общия надслов „Размисли” проницателно чертаят проблемите и предизвикателствата, пред които цялото човечество е изправено днес. При това погледът на Фидел е трасирал хуманни и солидарни пътища за търсене на решения в спасяването на планетата и от природни катастрофи, и от военни безумия.
Ако се върнем пак към Маркес, може да се припомни още едно негово описание на Кастро – като „абсолютен антидогматик, чието творческо въображение обикаля из безкрая на еретичното”.
Навръх тазгодишния 13 август в изследователския център „Фидел Кастро Рус” в Хавана бе открита книжарница, в която ще се предлагат издания, систематизиращи статиите и речите на лидера на Кубинската революция. А това е наистина амбициозна задача, защото досега те не са били събирани в отделни издания. Самият Фидел никога не е искал да издава томове със свои съчинения, както правеха други познати ни висши дейци от бившия соцлагер. Той също така изрично настоя да не му се издигат никакви паметници, да не се кръщават с името му никакви улици и институции. Дори на гроба му в Сантяго де Куба няма нищо друго, освен внушителен монолитен камък с лаконичен надпис „Фидел”.
За създаването и именуването на изследователския център „Фидел Кастро Рус” кубинският парламент прие специален закон в края на 2016 г., в който това име му беше присвоено като изключение – само защото то фактологично обозначава предмета на дейността на института. И защото изследването на идейното наследство на Фидел се прави в контекста на историческата роля и актуалното развитие на Кубинската революция.
Символично бе сега и честването на 96-годишнината от рождението на Кастро в Колумбия – страната, в която той преживява важен катарзис през 1948 г., отивайки там за участие в студентски форум и попадайки във вихъра на драматични сблъсъци покрай убийството на популярен местен политик. В своето епохално интервю пред испано-френския публицист Игнасио Рамоне, излязло като дебела книга под заглавието „Сто часа с Фидел”, кубинският лидер отделя специално внимание на своя колумбийски опит и на влиянието му върху неговото по-нататъшно политическо развитие.
В изтерзаната от близо шест десетилетия насилие и необявена гражданска война Колумбия точно сега се отваря нова страница с първия ляв президент в историята на тази страна, току-що поелия властта бивш партизанин Густаво Петро. А Куба, която през 2016-та вече бе домакин на исторически мирни преговори между противостоящите сили в Колумбия, сега отново се подготвя за посредническа роля в следващ кръг от подобни преговори между официална Богота и още една въоръжена групировка.
Пътят на мира, диалога и латиноамериканското братство, трасиран от Фидел с особен размах в последните му активни години, продължава…
