Светът на големите технологични компании изглежда по съвсем различен начин от преди пет години. Тогава Uber Technologies Inc. използваше таен „прекъсвач“, за да попречи на полицията да провери системите ѝ за данни в повече от дузина държави. Компанията навлезе в градове, в които нейният модел на гиг-икономика нарушаваше местните закони, като действаше през главите на кметовете и ухажваше държавните ръководители с агресивни лобистки офанзиви, в резултат на които личности като тогавашния френски министър на икономиката Еманюел Макрон лично водеха разговори от името на Uber, за да решат регулаторните ѝ проблеми.
Тези и други подробности са изложени в текстови съобщения и имейли, част от повече от 124 000 поверителни документа, изтекли в Guardian, които показват, че ръководителите на Uber са били напълно наясно, че действат над закона, като шеговито са се наричали „пирати“. Uber твърди, че от 2017 г. насам се е трансформирала под ръководството на главния изпълнителен директор Дара Хосровшахи и днес наистина е различна компания от тази, която основателят Травис Каланик е започнал. Документите действително подчертават колко много се е променил пейзажът за основателите на технологични компании.
Години наред беше почти клише за основателите на успешни компании от Силициевата долина да вярват, че могат да се движат с превишена скорост и да чупят неща (включително закони), защото смчитат, че правят света по-добър в дългосрочен план. Марк Зукърбърг оправдаваше своите игри с регулаторите и нашите данни до голяма степен с това, че изпълняваше глобалната мисия „да свързва хората“. Илон Мъск изглежда се отнасяше към регулаторните глоби като към обикновен разход за правене на бизнес, тъй като е пионер в революцията на електромобилите, която може да помогне в борбата с изменението на климата.
След това завесата се отдръпна от очите ни. Оказа се, че Фейсбук може би е направил повече за поляризирането на хората, отколкото за свързването им. Компанията Tesla Inc. на Мъск е уклончива за екологичния си отпечатък, а критиците повдигнаха въпроси относно стандартите ѝ за безопасност. И макар че Uber улесни транспорта на много градски жители, тази мечта започва да ерозира на фона на рязкото увеличение на тарифите.
Безскрупулните методи на Uber помогнаха за изграждането на империя, но доведоха и до политически и регулаторни удари, които станаха още по-съкрушителни на фона на борбата на компанията да постигне рентабилност. Антитръстовите власти стават все по-строги по отношение на технологичните сделки – например вече отменят придобивания на по-малки компании от страна на Facebook – след като признаха, че са позволили на гиганти като Meta Platforms Inc. и Alphabet Inc. да погълнат твърде много конкуренти. Законодателите в САЩ, както от ляво, така и от дясно, се стремят да укротят агресивните тактики за растеж на технологичните фирми с по-строги закони, подтикнати от разкритията на бившата служителка на Facebook Франсис Хауген.
Големите технологични компании можеха години наред да се измъкват от отговорност за „нарушаването“ на правилата, защото ограниченията за цифровите пазари бяха много малко. Ето защо беше логично адвокатите на Uber и Facebook да твърдят, че са технологични компании и не подлежат на законите, регулиращи медиите или таксиметровите фирми.
Но това се променя. Антитръстовите регулатори актуализираха насоките си, за да се справят по-добре със сложността на софтуера, а Европа е на път да въведе строги закони за онлайн съдържанието, подобно на аналогични мерки в Япония и Индия.
Ще бъде интересно да се следи как съдът в САЩ ще се произнесе по делото срещу Илон Мъск за изтеглянето му от сделката с Twitter. Една сурова присъда срещу Мъск би могла да подчертае още веднъж, че дните, в които технологичният елит действаше над закона, са отминали.
Собствените равносметки на Uber са разнопосочни. Съдебните спорове я принудиха да плаща на шофьорите минимална работна заплата в Обединеното кралство, но компанията не беше наказана за създаването на фантомно приложение, за да възпрепятства проверките на градските власти върху компанията, използвайки инструмент, наречен Greyball. Това безспорно е разочароващо.
Агресивната маркетингова и лобистка стратегия на Uber не проправи пътя към устойчив бизнес модел и все още не е помогнала на компанията да излезе на годишна печалба. Цената на акциите на компанията е спаднала с близо 50% от началото на годината, което надминава загубите на много други технологични фирми.
По-младите фирми за превоз на пътници, като естонската Bolt Technology OU, междувременно се възползваха от лобистката работа на Uber, за да разгърнат собствения си бизнес, но с по-малко инвестиции в публичната политика, което им позволява да предлагат по-евтини тарифи. По един заобиколен начин нечистоплътното ухажване на политиците от страна на Uber може да е помогнало на конкурентите ѝ – поне временно.
Стратегията на Uber, макар и крайна, е обичайна за строителите на империи в Силициевата долина, които искат прошка, вместо разрешение. Разликата сега е, че властите започват да търсят отговорност от технологичните платформи.
