Европейският съд постанови, че Uber е таксиметрова компания, а не софтуерна. Това решение, което не може да бъде обжалвано, е началото на края на измамническите усилия на технологичната индустрия да представя иновациите си като нещо, което е извън досегашния човешки опит, поради което не влиза в обсега на досегашните регулации.
Тази съдебна битка бе започната от асоциацията на таксиметровите шофьори в Барселона, които обвиниха Uber в нелоялна конкуренция. Услугата Uber Pop използва нелицензирани шофьори и не е упълномощена да превозва пътници. Както и при другите, които се водят срещу нея по целия свят, компанията твърдеше, че е само посредник, свързващ шофьорите и пътниците. След придвижването на процеса до върха на европейската съдебна йерархия, най-висшата инстанция заяви, че приложението на Uber е “незаменимо както за шофьорите, така и за хората които искат да пътуват в града”, и тъй като “Uber има решаващо влияние върху условията при които шофьорите предоставят услугата си”, то компанията предоставя транспортна услуга, а не информационна. Поради това страните от ЕС трябва да я регулират като транспортна компания, а не като разработчик на софтуер или платформа за електронна търговия.
Uber заявява, че това решение “няма да промени много”, тъй като в повечето страни от ЕС компанията вече оперира според транспортното законодателство. Това обаче е спорно. Uber Pop наистина е забранена в редица западноевропейски държави, включително Германия, Франция, Испания и Италия. Услугата обаче е активна в по-голямата част от Източна Европа, където регулаторните власти са по-слаби, и да си го кажем – по корумпирани. В Полша Uber Pop продължава да действа въпреки опитите на властите да се разправят с нелицензираните шофьори, които не плащат данъци върху доходите си. Uber дори поема глобите и на шофьорите и им осигурява безплатни правни консултации. Решението на Европейския съд обаче казва и на тези държави, че Uber е таксиметрова услуга и трябва да бъде третирана като такава. Като резултат ще има още забрани и по-стриктни правила, така че в някакъв момент Uber ще трябва да работи с лицензирани шофьори в цяла Европа.
По-важното обаче е, че решението създава прецедент да се взема предвид какво всъщност правят технологичните компании, а не как го правят. От гледна точка на закона, ако квака и ходи като патица, значи е патица, а не извънземен робот от космоса.
Това дава зелена светлина на медийната индустрия да настоява, че Facebook, Twitter и YouTube са медийни компании. Те продават реклами на публика, която консумира съдържание. Това е каквото и медийните компании правят, като такъв вид дейност носи и правна отговорност за съдържанието, включително защита на авторските права и съобразяване със законите за свобода на словото. Европейски новинарски агенции като Agence France Presse, Deutsche Presse-Agentur и британската Медийна асоциация вече настояват “платформите” да плащат за публикуване на техни материали. Решението на Европейския съд по казуса с Uber вероятно ще превърне това настояване в съдебни искове.
Съдебното решение също така дава сигнал към хотелиерската индустрия, че няма да е безнадеждно да предприемат юридически атаки срещу Airbnb. Противно на първоначалното обещание на Airbnb да осигури на обикновените хора допълнителни приходи от домовете им, днес това е платформа, настроена за нуждите на професионалните наемодатели.
Най-общо казано решението заявява на света – и на регулаторите в ЕС, които се опитват да изготвят специални регулации за “онлайн платформите – че цялата концепция за “платформа” е измислена от технологичните лобисти като прикритие. Основана на новите технологии тексиметрова услуга, медийна компания или услуга за настаняване в основата си прави същото, което тези услуги винаги са правели.
Подобни услуги доведоха до навлизане на огромни иновации и до разпад в традиционните индустрии. В някои случаи това е полезно. Таксиметровите компании, на които се наложи да се изправят срещу Uber бяха принудени да въведат мобилни приложения, което е голямо улеснение за клиентите. В някои случаи тази конкуренция доведе и до понижаване на цените. Airbnb на свой ред принуди дори малките хотели да работят с интернет резервации и да предлагат по-гъвкаво ценообразуване. В някои случаи обаче ефектът от “платформите” застрашава оцеляването – каквато е ситуацията с много новинарски организации, които благодарение на рекламния дуопол на Google и Facebook не могат да плащат на журналистите си. Uber прави по-трудно за таксиметровите шофьори да имат нормално работно време, да постигат гарантиран минимален доход и да излизат в отпуска. Airbnb е обвиняван, че допринася за недостига на жилища с достъпни цени, а отделно и за измами, които са оставили пътуващи без подслон в чужди градове. Всички тези разрушители на статуквото също така имат ужасно отношение към плащането на данъци в Европа.
Трудно е да се определи дали доброто натежава повече от лошото. В дългосрочен план може би ще се окаже полезно, че технологичните компании, повечето базирани в САШ, са получили нещо като летящ старт благодарение на регулаторното объркване от подвеждащата концепция с “платформите”. Сега обаче е време да се уеднаквят правилата и да се затворят дупките, родени от това объркване – преди новите платформи просто да изместят традиционните играчи, без да подлежат на контрол, който да гарантира благосъстоянието на клиентите и събирането на данъци. През следващите години в различни сектори в Европа ще протече такова изравняване на правилата, и “платформите” ще трябва или да се съобразят, или да напуснат.
Междувременно в Барселона, където започна делото срещу Uber, хората ще продължат да спират повсеместните жълто-черни таксита с вдигане на ръка. Това е предпочитаният метод от местните, макар да има и мобилни приложения. Модерният свят има много лица и няма един единствен транспортен модел, който да работи във всички градове. Решението на Европейския съд не дава на градовете зелена светлина да ограничават конкуренцията – то налага равноправни правила за всички, а не протекционизъм. Разбира се съществува опасност някой твърде ентусиазиран администратор да го разбере погрешно.
