Тази статия бе публикувана на 8 февруари в румънската медия România Curată в отговор на твърденията, че Uber са платили повече данъци от другите таксиметрови компании в страната. Барикада препечатва статията със съгласието на автора Лучиан Давидеску, който е главен редактор на România Curată.
Румънското Business Magazine публикува следната новина, която е резюмирана достатъчно добре в самото заглавие: „Изненада: UBER е платил данък печалба три пъти по–голям от общите данъци на първите девет компании в Букурещ“. Подобно заглавие е рецепта за бързо и широко разпространение сред градската, образована и „взискателна“ публика!
Информацията се базира на презентация на Федерацията на румънските транспортни оператори, която на свой ред взема данните от Министерството на финансите. Само че… би си струвало и да се направи журналистическа проверка. Балансите на таксиметровите компании са публични вече повече от десетилетие (ето го и предимството на достъпните данни!).
Проверката би могла да разкрие две доста големи отклонения от истината в спомената статия. Те не променят същността на проблема, но напълно опровергават заглавието.
Първата невярна информация се отнася до печалбата на Uber през 2016 г. На сайта на Министерството на финансите компанията Uber Systems фигурира с брутна печалба 342 816 леи (144 015 лв) и нетна печалба от 155 816 леи (65 450 лв). Разликата между двете е 187 000 леи (78 537 лв), както пише и в статията на Business Magazine. Само че тази разлика не означава автоматично, че това е размерът на платения данък за 2016 г. Няма как да е така, защото това би означавало, че компанията е платила данък от 55%. Данък печалба в Румъния за 2016 г. е 16%. Тоест сумата, която е платена като данък печалба, може да е максимално 55 000 леи (23 100 лв – но може и да е по-малка, ако е била реинвестирана). Откъде идва спомената разлика, трябва да се пита фирмата или някой добър счетоводител. Ако тези пари по някакъв начин са достигнали до държавата, те трябва да бъдат приспаднати от данъчните плащания на компанията за следващите години. А ако фирмата е била обложена с данък от 54% от печалбата си, това се казва новина!
След първия кръг от проверки достигаме до факта, че платените данъци от Uber са поне три пъти по-малко от обявените в Business Magazine.
Втората невярна информация е пълното пропускане от класацията на таксиметровата компания Speed Taxi. Тя е разделила транспортната си дейност от диспечерската. Но при търсене в сайта на Министерството на финансите на първо място излизат и двете поделения на Speed Taxi. Едното от тях има печалба от 1,8 млн. леи (756,5 хиляди лева), от които 290 000 –(121 879 лева) са били дължими на държавата като данък.
Така че след втория кръг от проверки достигаме до факта, че една-единствена компания е платила пет пъти по-голяма сума за данък печалба, отколкото Uber.
Сбогом заглавие!
По-нататък данните са точни. Останалата част от фирмите наистина или са отчели незначителни печалби, или са ги реинвестирали и така се са освободили от данъци, или са били на загуба.
Uber има 25 000 шофьори в Румъния. Съгласен съм, те шофират по-рядко от професионалните таксиджии. Някои от шофьорите на Uber возят например само по Великден. Но въпреки това… Сумата, платена от Uber като данък, е 2 леи (!) (0,84 лв) на шофьор. Ако разпространилото се като вирус заглавие беше вярно, щеше да означава, че на всеки шофьор се падат по 7 леи данъци. Толкова струва едно пътуване с такси на късо разстояние. Speed Taxi има 2500 таксита. Тя плаща данъци в размер на около 100 леи (42 лв) на шофьор годишно. Толкова се изкарват за една събота вечер. Останалите не плащат нищо или почти нищо.
Никоя от таксиметровите компании не трябва да бъде обвинявана за това състояние. Печалбата – най-вече облагаемата, не е от особено значение. В сегашния казус е възможно Uber да е на плюс, след като от „печалбата му“ при разпространението на фалшиви новини се приспадне неудобството заради по-непопулярните техни опровержения в медиите.
Но колко да е спечелил Uber на медийния фронт?
Това е война, в която понякога ще печелят едни, друг път други, но в края на краищата всички клиенти и всички шофьори ще загубят!
Моделите на правене на бизнес, на печалба и публичният интерес не съвпадат.
От гледна точка на „диспечерите“, независимо дали това са класическите таксиметрови компании, Uber или други диспечери, използващи мобилни приложения, битката е за дял от пазара, т.е. показателно е какъв данък е платен на шофьор. Всичко друго е на второ място.
От гледна точка на шофьорите, конфликтът е между онези, които вдигат стандартите, и онези, които пропускат да го направят. Само че неудовлетворението, че и двете категории шофьори са платени еднакво, руши репутацията на съответната фирма.
Предполага ли някой, че ако утре Uber е забранен, таксиджиите ще вземат повече пари? Не! Ще ги обират собствениците на лицензите с таксите за диспечерската услуга, които са вдигнати до небесата, понеже шофьорите ще бъдат оставени без алтернатива!
За клиентите интересът е да получат максимално разнообразни оферти. Засега битката е между лобитата на диспечерите от стар тип и тези от нов тип. На никой не му пука за шофьорите (дори и самите шофьори не ги е грижа, макар че не разбират това). Никой не се интересува и от клиентите.
И за едните, и за другите Uber и класическата таксиметрова услуга могат да работят добре заедно, допълващи се едни други.
Никога няма да има достатъчно лицензи за такситата, за да могат да бъдат извозени всички купонджии в събота вечер от Стария град в Букурещ! Като цяло върховите нива на търсене на таксита не могат да се покрият. За тази цел подходящият инструмент е Uber.
Вместо това, когато става въпрос за постоянна и безусловна наличност на таксита, за привилегии в трафика и за предвидимост – класическият таксиметров лиценз има своята стойност. Но цената на километър може да е само висока. Трябва да е постоянна, предвидима, ала и висока. Когато един турист достигне до летището, трябва да може да се качи на всяко маркирано такси и да знае точно колко ще му струва (евентуално да плати предварително, както се прави на толкова други места) и да стигне в пълна сигурност до хотела.
Лицензът за таксиметров шофьор е привилегия, за която „юберджиите“ трябва да работят и да чакат на опашка, за да я оценят и да се издигнат до нейните стандарти. Ако не успеят да ги покриват, да губят лиценза.
Данъците нямат значение.
Реалностите на румънската фискална система са, че който иска, плаща. Ако не иска, без значение дали работи в Uber или в Speed Taxi, намира начини да плаща максимално малко – законно или не.
Това ли е проблемът?
Държавата винаги намира как да вземе по нещо – от печалбата, от заплатите, от ДДС, от акцизите или…
Всеки, който работи, желаейки или не, допринася много за държавата, защото се труди.
За клиентите е по-трудно да направят нещо, но накрая една препоръка към всички: внимавайте да не паднете жертва на фалшиви новини в каквато и да е област, колкото и изкушаващо е да мислите, че са истински! Почти винаги те само отразяват нечия чужда битка.
