„Вятърът разкъсва Поант-О-Шен“, каза ми Алберт Накуин в неделя следобед. Той стоеше в навеса си и наблюдаваше как първата стена на урагана „Айда“ преминава над залива, където е живял почти през целия си живот. Накуин е вожд на Билокси-Читимача-Чокто – индианско племе с вековна история в блатата на Луизиана. Бурята все още набираше сила, а Накуин вече оплакваше близкия остров, който племето му е наричало свой дом от поколения: „Не мисля, че на острова ще останат някакви къщи“, каза ми той.
Други хора, останали в този район на Луизиана, разказваха същото и качваха в интернет снимки и видеа за доказателство. Вятърът се стоварваше върху залива, откъсваше една по една покривните керемиди, заплашвайки да остави къщите изложени на проливния дъжд. Вятърът събаряше дъбови дървета, обръщаше ремаркета с главата надолу и влачеше на земята електропроводи, от които прехвърчаха искри. Когато вятърът промени посоката си, отчупени парчета от керемиди и мазилка полетяха във всички посоки, сякаш попаднаха в торнадо. Първо се срутиха мобилните къщи, а след това и обикновени къщи. Покривът на пожарната станция се откърти и изчезна.
Това се случваше в един град, в един залив. През следващите 12 часа подобни сцени щяха да се разиграят в целия щат Луизиана и извън него, докато ураганът продължаваше да се носи на север, пълзейки първо над Ню Орлиънс, а след това и над Батън Руж. Първо беше вятъра, после щормовия прилив, а след него дъждът и последвалите го внезапни наводнения.
Когато небето се проясни и щетите бъдат оценени, ураганът „Айда“ ще се открои почти без аналог сред ураганите по мащаба и дълбочината на предизвиканите разрушения. Във всяко едно отношение той представлява “перфектната буря” в ерата на климатичните промени – не само от гледна точка на метеорологията, но и на географията, историята и жертвите си. Тази буря затваря кръга на климатичната криза, като отприщва гнева на планетата, затоплена от изкопаеми горива, върху точно този щат, който е сцена на някои от най-големите престъпления на индустрията за изкопаеми горива.
Разбира се, може и да не сте разбрали това, докато гледате новини по телевизията. Генерал Ръсел Хоноре, пенсионираният командир, който ръководеше реакцията на армията на урагана “Катрина” през 2005 г., заяви пред Weather Channel точно преди “Айда” да достигне сушата, че „всичко, построено от човека, може да бъде разрушено от майката природа“ – сякаш само майката природа е виновна за тази конкретна буря.
Крайбрежието на Мексиканския залив наистина отдавна привлича епохални урагани: През 1856 г. крайбрежието на щата е опустошено от урагана „Последният остров“, а през 1969 г. опустошителният ураган „Камил“ преминава по почти същия път като „Айда“. И двата урагана са се разразили преди да започне значително глобално затопляне. Но макар “Айда” да напомня за тези древни бури, сега нещата са различни. Луизиана е различно място и майката природа се държи по различен начин. Невъзможно е да се говори за “Айда”, без да се говори за климатичната криза.
Първият начин, по който “Айда” отразява изменението на климата, е нейната зашеметяваща траектория на растеж, която ужаси много метеорологични експерти много преди да достигне сушата. “Айда” демонстрира така нареченото „бързо усилване“. Когато тропически циклон преминава над топла вода, енергията на повърхността на водата се издига във вихъра и действа като гориво за бурята. Колкото по-топла и по-дълбока е водата, толкова по-бързо се разраства бурята и толкова по-мощни стават ветровете ѝ.
Когато ураганът „Ида“ се приближи до крайбрежието на Мексиканския залив, той премина над дълбок воден вихър, чиято температура беше почти 32 градуса. Мексиканският залив е много сложен и е трудно да се каже със сигурност защо някоя част от него е гореща в даден момент, но повече от 90 % от антропогенното затопляне е погълнато от океаните, а процесът на планетарно затопляне прави много по-вероятни високите температури на морската повърхност като тези, които наблюдаваме сега. През последните няколко години се наблюдава безпрецедентна вълна от бури, при които се наблюдава така нареченият феномен на бързото усилване: През 2017 г. ураганът „Ирма“ унищожи островите Кийс, през 2018 г. “Майкъл” връхлетя Панхендл във Флорида, а миналата година ураганът „Лора“ опустоши западния град Лейк Чарлз в Луизиана.
Заради бързото усилване на бурята бе невъзможно Ню Орлиънс да се подготви за нея. За да може градът да издаде заповед за задължителна евакуация, щатското правителство трябва да може да приложи т.нар. контрапоток, при който входящите ленти на основните магистрали се обръщат, за да могат евакуираните да използват всички ленти. Това е огромно логистично начинание, което изисква поне три дни предварително уведомяване, не на последно място защото десетки хиляди хора от околни общини трябва да преминат през Ню Орлиънс, за да напуснат региона.
Местните власти в Ню Орлиънс не разполагаха с три дни: Три дни по-рано “Айда” беше слабо организирана дъждовна система в Карибския басейн, едвам можеща да мине за тропическа депресия. Бързо засилващите се бури нарушават обичайните правила за подготовка за урагани. Изменението на климата ще направи тези бури по-чести.
Уязвимостта на Луизиана към бурята също може да се проследи до изкопаемите горива. В миналото крайбрежието на щата в Мексиканския залив е разполагало с много повече площ, хиляди бариерни острови и полуострови, които са забавяли приближаването на бурите и са предпазвали крайбрежните жители от най-тежките наводнения. Когато в началото на ХХ век се появяват петролни компании като Texaco, те и техните поддръжници в щатското правителство разкопават залива, като драгират десетки канали, за да могат да транспортират петрол и да изграждат газопроводи. Новите канали позволяват на солената вода да навлиза през реките и потоците, и в рамките на десетилетия блатата започват да ерозират. Когато затоплянето на океана се ускори през втората половина на века, водите се разшириха и повишиха нивото си, което още повече задълбочи процеса на ерозия.
Резултатът е, че „ботушът“ на Луизиана се разкъса и разпадна, както може да се види дори от най-беглия поглед на сателитната карта. Твърдата земя, която някога е поддържала градини и пасища за добитък, става кална и невъзможна за преминаване, а от година на година наводненията от урагани и дъждове стават все по-силни. Буферните блата по крайбрежието се превърнаха в своеобразна обсадена крепост, в която почти цялото постоянно население беше защитено от смесица от диги и стени, някои от които се поддържаха от местните власти, а други – от пословичния инженерен корпус на американската армия, чиито грешки в проектирането доведоха до хуманитарната катастрофа “Катрина”.
Малкото останали места извън тази сложна система от защитни диги, включително островното село на коренното население, бяха заличени от бурята, точно както Накуин предсказа. В понеделник сутринта беше трудно да се получат подробности, но приливната вълна, причинена от бурята бе поне седем метра, достатъчно, за да залее или разруши почти всички къщи, които още не са били разкъсани от вятъра. Щатът Луизиана от години работи за осъществяването на спорна програма за преселване, която да премести жителите на ерозиращия остров Ил дьо Жан Шарл на ново място навътре в сушата, н бурята нанесе удар и на този план: След като преминава над къщата на Накуин, бурята връхлита и района на преселването.
Районите, намиращи се в рамките на системата от диги, не се справят много по-добре. Бурята отказа да отслабне, докато преминава над сушата, и не след дълго вятърът започна да събаря сгради в градове като Ню Орлиънс и Хума, които са далеч от залива; болница в Тибодо и остава без ток, което принуждава медицинските сестри да вентилират на ръка пациентите с Covid-19. В град Лафит рибар на име Роналд Дюфрен наблюдаваше от лодката си как водата преминава през местните диги и нахлува в града . По поречието на Мисисипи водата е преляла през дигите на поне три места, наводнявайки градове като Лаплас и заклешвайки жителите в домовете им.
Поне в Ню Орлиънс структурата на дигите издържа, но друга инфраструктура беше засегната. Няколко електрически трансформатора се взривиха в началото на деня, а по-късно вечерта преносна кула на компания Entergy, която осигурява електричество на почти целия град, се срути в река Мисисипи, което може да остави целия град без електричество за дни, ако не и за седмици. Така водните помпи в града останаха без захранване и не можеха да изпомпват дъждовната вода от града, което принуди местната управа да разчита на една-единствена работеща турбина. С напредването на нощта водата продължава да се покачва. На сутринта все още не беше ясно колко време ще отнеме възстановяването на електрозахранването.
Макар че пълният размер на щетите от бурята тепърва ще се разбере, не е твърде рано да се види по-широката поука от това: Сега живеем в свят, за който сегашните ни начини на строителство и живот са неподходящи. Подценихме риска, който представляват бедствия като ураганите и горските пожари, и сега трябва да преосмислим отношението си към природните сили, които тероризират маргинализирани общности като тази на Накуин. Виновниците за това престъпление и субектите, които по всяка логика трябва да платят за възстановяването му, са компаниите за изкопаеми горива, и по-специално големите петролни компании.
Бруталната ирония на цялата история е, че тези компании все още се радват на невероятен статут в Луизиана. “Айда” достигна първо до пристанище Фуршон, морски комплекс, който обслужва около 20 % от петролните доставки в страната; като се има предвид възможността щетите от урагана да се отразят на цените на природния газ, може да се предположи, че властите ще отделят значителни ресурси за възстановяване на дейността на пристанището. Въпреки че повечето нефтодобивни моюности в региона са се преместили в морето, Луизиана все още е крепост на нефтохимическата промишленост, а на територията, през която премина ураганът, се намират около 600 рафинерии и химически заводи; десетки от тези заводи са разположени по протежение на река Мисисипи в окръг Плакемин и още стотици в „Алеята на рака“ – струпването на замърсени градове с рафинерии между Ню Орлиънс и Лафайет. Дори в място като Поант-О-Шенс много хора работят за индустрията за изкопаеми горива в някаква степен, например на влекачите, които превозват петролни баржи по Мисисипи.
Явна несправедливост е, че същите хора, които са живели и работили под игото на индустрията за изкопаеми горива в продължение на повече от век, сега трябва да понасят последствията от небрежността на тази индустрия. През следващите седмици ще чуем много за по-доброто възстановяване, за необходимостта от възстановяване на нашата инфраструктура и укрепването ѝ за бъдещи климатични бедствия. И ние наистина трябва да направим това. Но острият, исторически специфичен характер на опустошенията от “Айда” трябва да ни накара да преосмислим какво разбираме под възстановяване. Трябва да прекъснем порочния кръг от климатични причини и последици – обратна връзка, която е по-екстремна в Луизиана, отколкото почти навсякъде другаде. Ако възстановим всяка къща и всяка дига и оставим непокътнати индустриите, които са замърсили света на първо място, до каква степен наистина можем да кажем, че се “възстановявате по по-добър начин“?
About The Author
