Не свършват неволите на избрания за президент на Перу и встъпил в длъжност навръх Деня на независимостта 28 юли селски учител и борбен синдикалист Педро Кастийо. Атакуван безпощадно от десницата още много преди да стигне до реалната власт, сега той отново е в клещите ѝ, след като в рамките само на два дни с две различни прокурорски разследвания бяха взети на мушка важни личности от неговия екип – определения за премиер Гидо Бейидо, лидера на издигналата Кастийо партия „Свободно Перу” Владимир Серон, както и още няколко ключови дейци от обкръжението му. Явно целта е на всяка цена, ако не да се прережат, то поне максимално да се затруднят и забавят стремежите му към обновление в Перу.
Нека напомним набързо през какво мина Кастийо дотук. Първо, още при предизборната кампания той беше обект на черна медийна кампания, като избирателите бяха сплашвани, че ще им стовари „комунистическа диктатура”. Когато все пак победи във вота, макар и с минимална преднина, месец и половина бе забавено официалното му провъзгласяване за победител в състоялия се на 6 юни балотаж заради ожесточени оспорвания на резултата от съперничката му отдясно Кейко Фухимори. А междувременно от средите на пенсионирани висши военни бяха отправени и призиви за преврат, за да бъде спрян Кастийо.
Най-накрая на 20 юли изборните институции потвърдиха електоралната му победа, а в деня на националния празник 28 юли, когато се навършиха и 200 г. от обявяването на независимостта на Перу, Кастийо официално положи президентската си клетва пред Конгреса в Лима. В емоционалното си слово той се зарече, че при неговото управление лишаваните от глас и права в продължение на векове коренни народи най-после ще получат своето достойно място в обществото, че ще посвети усилията си на постигането на повече социална справедливост и преодоляване на неравенствата, че ще се бори с корупцията и ще работи за нова, по-демократична конституция.
Най-интересното обаче се случи на следващия ден – 29 юли, когато Кастийо отиде в историческата местност Аякучо – поле на легендарна битка през 1824 г. между обединената освободителна армия на южноамериканските народи и испанските войски, донесла окончателното освобождаване на континента от колониалния гнет.
Там, в Аякучо, новият президент държа още по-прочувствено слово и представи своя избор за ключовия пост на министър-председател на Перу – Гидо Бейидо. Всички медии пуснаха снимки на прегръдката му с Бейидо – и настана нов акт на драмата. Срещу Гидо Бейидо скочиха десните и „ценстристките” среди, хвърлили се да клеймят Кастийо, че е издигнал такъв „екстремист”. Новоизбраният президент бе скоропостижно напуснат дори от активни свои поддръжници, провъзгласяващи се за „умерени”. Някои от тях излязоха и с гневни писания из социалните мрежи колко са разочаровани са от учителя и как той ги бил измамил, обещавайки по време на кампанията, че лидерът на издигналата го партия „Свободно Перу” – завършилият медицина в Куба Владимир Серон, нямало да има никакво влияние в управлението му. Пък ето, веднага издигнал Бейидо, креатура, близък съратник и съидейник тъкмо на Серон…
И така, кои са Серон и Бейидо?
Владимир Рой Серон Рохас е роден през декември 1970 г. в разположения в Централно Перу департамент Хунин, обхващащ райони на Андите и на Перуанска Амазония. Родителите му са били университетски преподаватели. Самият Владимир отначало следва електроинженерство и строително инженерство в два университета в своя роден край, но така и не успява да завърши заради обзелата Перу вълна от насилие през 80-те и 90-та години на ХХ век. През 1991 г. печели стипендия за обучение по медицина в Куба. Заминава за Острова на свободата и през 1997 г. завършва Университета по медицински науки „Карлос Х. Финли” в Камагуей. Прави в същия град и специализация по неврохирургия – в Университетска болница „Мануел Аскунсе Доменеч”, като през 2002 г. получава и съответната диплома. По-късно – през 2009 и 2010 г., защитава магистратура и докторантура пак по неврохирургия в Националния висш университет „Сан Маркос” в Лима. От 2003 г. нататък работи в перуански болници и преподава в перуански медицински университети специалности като неврохирургия, невроанатомия, неврофизиология.
От 2005 г. активно се включва в политическия живот в страната. През 2006 г. основава Перуански патриотичен фронт и същата година се състезава като негов кандидат за регионален президент в департамента Хунин, класирайки се на трета позиция с около 16% от гласовете.
През 2008 г. основава Регионалното политическо движение „Свободно Перу”, с което през 2010 г. е избран за губернатор на Хунин. През 2011 г. е избран и за председател на Националното събрание на регионалните правителства. През 2014 г. се състезава за втори губернаторски мандат и отива на балотаж, но губи, взимайки 47%. През 2016 г. се записва и за участие в президентските избори като кандидат от основаната 4 г. по-рано партия „Либертарианско Перу”, но бързо се отказва, отчитайки слабата подкрепа. През 2018 г. успешно е избран отново за губернатор на Хуннн, но само 7 месеца по-късно е отстранен заради разследване и присъда за злоупотреби със средства за санирне в един от ключовите металургични центрове на департамента и страната.
През 2019 г. Регионалното политическо движение „Свободно Перу” и партията „Либертарианско Перу” се сливат в единната формация „Свободно Перу” под водачеството на Серон. Именно тя издига за кандидат-президент в изборите през 2021 г. учителя синдикалист Педро Кастийо, който формално не е неин член. Големият актив на Кастийо е водачеството му на мащабната учителска стачка през 2017 г. Първоначално за вицепрезидент заедно с него се кандидатира и Владимир Серон. Но заради присъдата от Хунин се налага да се оттегли от надпреварата, и вицепрезидентският пост отива при адвокатката Дина Болуарте.
Кубинската връзка на Серон, неговите открито прокламирани марксистки възгледи, приятелството му с боливийскя лидер Ево Моралес и близостта му с Кастийо стават повод за много истерични нападки срещу президентската кандидатура на селския учител. На избирателите се внушава, че той е само „кукла на конци” на Серон, разбирай – на Хавана. И че иска да превърне Перу във „втора Куба”. Още по време на кампанията Кастийо е принуден многократно публично да уверява, че Серон няма да има никаква роля в управлението му и няма да се меси в никакви президентски решения.
Но още с посочването на личността, която Кастийо избра за свой премиер – Гидо Бейидо, активист и водач на „Свободно Перу” от Куско и близък съратник на Серон, се надигна нова вълна от нападки срещу новоизбрания президент и неговия екип. Той бе обвинен, че нарушава обещанията си и че зад гърба му като един „перуански Распутин” продължава плътно да стои и да му диктува решенията си Владимир Серон.
Гидо Бейидо, който наистина е близък със Серон, е завършил електронно инженерство в родния си департамент Куско и е регионален лидер пак там на „Свободно Перу”. Като кандидат за партията бе избран за депутат в Конгреса в Лима на тазгодишните избори.
А на церемонията в Аякучо на 29 юли цяло Перу видя как той се кълне като министър-председател пред президента. След което двамата прегърнати приветстват множеството. Кастийо маха с отворена длан, Бейидо вдига стиснат юмрук.
Заваляха възмущения как така Кастийо се е спрял на подобен „радикал” и доколко е послушен в такъв случай на вкусовете на Серон.
Кандидатурите на премиера и на предложения министерски състав при всички случаи трябва да минат през одобрение в 130-членния Конгрес. Там „Свободно Перу” има най-много места, но те са едва 37, а обединената десница разполага с блокиращо мнозинство.
Законодателният орган още не се е произнесъл. Но противниците на Кастийо побързаха да изпреварят гласуването, предизвиквайки започването на две отделни прокурорски разследвания в два последователни дни – на 9 и 10 август – срещу Владимир Серон, Гидо Бейидо и още редица видни дейци на „Свободно Перу”.
Първото разследване е за пране на пари и незаконно финансиране на тази партия чрез злоупотреби в департамента Хунин. То е фокусирано не само върху Серон и Бейидо, но и върху общо около 15 активисти на формацията, сред които и брата на партийния лидер – Волдемар Серон, който е говорител на парламентарната група на „Свободно Перу”.
Второто разследване, тръгнало само ден по-късно, е за поддръжка на тероризма. Негови обекти пак са Серон и Бейидо плюс депутата от „Свободно Перу” Гийермо Бермехо. Разследването, което ще продължи около 120 дни, се фокусира и върху поета Виктор Киспе Паломино, за когото се твърди, че бил свръзка между Серон и дейци на терористичната маоистка групировка „Сендеро Луминосо”.
Тепърва ще се види какви доказателства ще се търсят при двете разследвания, но обвиненията не са нови и се въртят отдавна в перуанското публично пространство, като в отговор на повечето от тях засегнатите са предоставяли своя обширна фактология, както и опровержения с оглед извадени от контекста и специфичния времеви отрязък фрази.
Така например обвинението за подкрепа на тероризма срещу Бейидо се базира на изразена от него симпатия към жените, сражаващи се с оръжие в ръка, изказана по повод съдбата на 19-годишната Едит Лагос, победителка в поетичен конкурс, изоставила следването си по право, присъединила се към „Сендеро Луминосо” и убита от полицията през 1982 г. Тя е погребана в Аякучо с многохиляден митинг, но гробът ѝ след това е взривен от ултрадясна военизирана групировка. Едни я смятат за терористка, други я възприемат като бунтовничка, взела страна в екстремално конфронтираното Перу от онова време.
А ето и публичният коментар по повод действията на „Сендеро Луминосо”, направен от Бейидо в едно негово интервю, което сега му се вменява като подкрепа за тероризма. Той казва пред интервюиращата го журналистка: „През 80-те страната беше в катастрофално положение. Някои перуанци поеха по погрешен път. Те перуанци ли са или не са? Имат права. Вие какво имате против „Сендеро Луминосо”?”
Контекстът на тази реплика, впрочем, визира и доказани брутални нарушения на човешките права в Перу по онова време от страна на войската и полицията, включително и избиване на цели села под предлог за борба с тероризма.
Разбира се, и „сендеристите“ се прочуват с жестоките си разправи със селяни, отказали да ги подкрепят. Впрочем, в онези времена Педро Кастийо е бил в група за самоотбрана в своя роден край, отбранявала селото и от едните, и от другите. Затова той винаги определя като абсурдни всякакви опити да му приписват преки или косвени връзки със „сендеристи“.
Другите обвинения, които сега се сипят срещу издигнатия за премиер Бейидо и които още не са включени в официални разследвания, са негови изяви из социалните мрежи с хомофобски и женомразки контекст. Повечето от тях вече са изтрити, а самият Бейидо на 31 юли излезе и със специална декларация, в която обяви, че целта му е да пребори „расизма, класовата субординация, мачизма и хомофобията, които все още са дълбоко вкоренени в обществото”.
След оповестяването на второто разследване срещу съратниците на Кастийо, Владимир Серон написа в Туитър: „Сега пък ново обвинение – в тероризъм. Някой съмнява ли се в наличието на сурово политическо преследване?”
About The Author
