Сякаш малко му бяха досегашните главоболия на новия ляв президент на Перу Педро Кастийо, който изтърпя месец и половина тормоз и обвинения, докато го признаят за победител в изборите. А после едвам – с цената на един пожертван министър и още неафиширани компромиси – изкопчи вот на доверие за своето „червено” правителство в доминирания от десницата парламент… Та сега му се стоварва и поредно, достойно за латиноамериканския „магически реализъм” изпитание, свързано със съдбата на един парлив труп, който дори и от отвъдното може да взриви нефелния политически баланс в страната…
Бедствието се разрази на 11 септември, когато в затвора във военноморската база в община Каляо край Лима от двустранна пневмония издъхна „звярът” – емблематичният водач на нашумялата с жестокостта си през 80-те и 90-те въоръжена маоистка групировка „Сендеро луминосо” („Сияйна пътека”), излежаващият доживотна присъда за тероризъм Абимаел Гусман, известен също като „другаря Гонсало”. И така хвърли в дълбок гърч едва проходилото правителство, десните му съгледвачи в Конгреса и правосъдната система.
Върху всички тях като дамоклев меч увисна въпросът какво да се прави с трупа на Гусман? Ако бъде погребан, както си му е редът, гробът му може да стане място за поклонение и развъдник на нови терористи, алармираха веднага повечето парламентарни политически партии, а и представители на самото правителство начело с правосъдния министър Анибал Торес. Отдаването на почит към терорист и убиец като Гусман би породило и възмущение сред асоциациите на роднините на жертвите от акциите на „сендеристите”, а това би застрашило обществения ред, разшири картината министърът. И лансира идеята Гусман да бъде кремиран, а прахът да бъде разпилян в океана, или пък тайно погребан в незнаен общ гроб. Анибал Торес се хвана за клауза от здравния закон, в който е посочено, че ако тялото на покойник бъде „изоставено”, тоест не бъде идентифицирано и изискано от негови преки роднини до 36 ч. след смъртта му, то остава на разположението на прокуратурата, и нататък тя решава какво да прави с него. Торес се обърна и към главната прокурорка Сораида Авалос с молба тя да приложи адекватна на ситуацията процедура и да постанови крeмирането на Гусман. Прокурорката отзивчиво задвижи необходимите стъпки – с аутопсия и идентификационен протокол за мъртвеца.
Само че възникна препятствие – законната вдовица на починалия „сендерист” се задейства и отправи официално искане да получи трупа и да го погребе по религиозните канони. Но… ѝ бе отговорено с отказ. Защото тя самата е „сендеристка”, също излежаваща доживотна присъда за тероризъм…
Нека напомним – Абимаел Гусман почина на 86-годишна възраст, точно ден преди да се навършат 29 години от неговия арест на 12 септември 1992 г. В операцията по залавянето му в Лима навремето са хванати и още дейци на „Сендеро луминосо”, включително близката му съратничка Елена Ипарагире Реворедо. В последвалия нашумял процес тя също получава доживотна присъда. През 2010-та, докато са зад решетките, макар и всеки в различен затвор, Гусман и Ипаргире сключват официален брак. Така че днес тя се ползва с всички права на негова вдовица. Макар че като осъдени за тероризъм, двамата никога не са имали правото на съпружески свиждания, като други затворници. Виждали са се само по процеси за обжалвания, откъдето са и повечето техни известни съвместни снимки.
След като опитът на Ипарагире за пряко получаване на трупа на мъжа ѝ бе спънат, а самата тя бе поставена под засилена изолация и прехвърлена в още по-охраняем женски затвор, чрез адвокатите си вдовицата приложи още един, по-заобиколен ход, в опит да постигне същото. Упълномощи друга бивша „сендеристка”, също лежалата в затвора за тероризъм, но пусната на свобода Йоланда Киньонес Колчадо, да получи от нейно – на съпругата – име тялото на Гусман и да го погребе. Снабдена с необходимите документи и придружена от адвокат, Киньонес наистина се яви в затвора в Каляо, в чиято морга продължава да се пази парливия труп, опитвайки се да го вземе. Макар и да не даде никакви изявления пред обсаждащите колата ѝ и на влизане, и на излизане журналисти, стана ясно, че и Киньонес не е успяла в мисията си.
А междувременно депутати от президентската партия „Свободно Перу” по спешност внесоха в парламента законопроект, според който осъдени за тероризъм нямат право да бъдат погребвани на места, които могат да станат обект на поклонение, а трябва да бъдат кремирани. С обща декларация в същия дух излязоха и повечето парламентарни формации.
Но всъщност в „Свободно Перу” изглежда не всички са единни относно сагата с тялото на Гусман. Има ключови фигури като премиера Гидо Бейидо, които се пазят да изразяват лични позиции по казуса. Бейидо многократно повтори, че решението трябва да се вземе само от компетентните правни органи и от министерството по обществените въпроси, а той самият се ангажира да действа за изпълнението му, без да се бърка.
Доста по-категорично се изрази президентът Педро Кастийо, който написа в Туитър още веднага след смъртта на Гусман: „Починал е терористичният главатар Абимаел Гусман, отговорен за загубата на живота на безброй наши сънародници. Нашата позиция за осъждане на тероризма е твърда и непоколебима. Само в условията на демокрация можем да изградим едно Перу на справедливостта и развитието за нашия народ”.
Самият Кастийо, правителството му начело с премиера Бейидо, излъчилата го партия „Свободно Перу” още от предизборната президентска кампания са под постоянните атаки отдясно, че са прикрити поддръжници на тероризма и „сендеризма”. Срещу Бейидо, лидера на „Свободно Перу” Владимир Серон и още редица дейци на партията дори са започнати разследвания за „апология на тероризма”. Така че Кастийо и екипът му неспирно са длъжни да доказват на настървената срещу тях десница, че „нямат сестра” и по никакъв начин не подкрепят никакви терористични уклони.
При инфарктното гласуване на вот на доверие за правителството в доминирания от десницата парламент трябваше да се направят ред компромиси, за да се получат необходимите гласове за сметка на редица десни партии и депутати. А от състава на кабинета дори бе изваден предложеният за външен министър бивш партизанин-геварист от 60-те години на ХХ век Ектор Бехар, макар някогашното му бунтовничество да не е имало нищо общо с кръвожадната и възникнала много по-късно „сендеристка” тенденция.
На този фон сега справянето с казуса около трупа на Гусман се превръща и в залог за оцеляването на правителството на Кастийо-Бейидо, което явно трябва да се представя за „по-католик от папата”, за да убеди десницата, че не е апологет на тероризма.
Ситуацията наистина е достойна за роман от някой латиноамерикански майстор на „магическия реализъм”…
А колкото повече се бави окончателното решение, толкова повече се нажежават и уличните страсти. Вече се мобилизираха асоциациите на роднините на жертвите на тероризма – демонстрациите им са масови и шумни.
На свой ред се появиха и апологети на Гусман, които свикват митинги край моргата, за да скандират за предаване на трупа на вдовицата. Перу сякаш влиза в нова конфронтационна спирала, застигнато от поредната „бомба” на Гусман, този път хвърлена от отвъдното…
Да не забравяме и историческия контекст. Периодът на активната дейност на „Сендеро луминосо” наистина предизвиква най-черни спомени у по-голямата част от перуанците. Тази залагаща на въоръжената борба групировка безмилостно избиваше не само полицаи и армейци като „крепители на режима”, който тя искаше да смени, но също и селяни, и граждани, които не желаеха да я подкрепят или просто изразяваха съмнения в нейните методи.
В отговор на акциите ѝ бе задвижена не по-малко зловещата репресивна машина на погазилия всякакви демократични и конституционни норми при авторитарното си управление (1990-2000 г.) президент Алберто Фухимори, който оправдаваше всичките си действия с необходимостта от суров отпор тъкмо срещу „Сендеро луминосо”. Тези две тъмни и уж противостоящи си сили функционираха като скачени съдове и потопиха страната в страховити години на всеобщ терор – и от страна на фанатичните бунтовници, и от страна на погазващата без скрупули човешките права държава.
Гусман е заловен тъкмо под властта на Фухимори и дълго е размахван като трофей и доказателство, че само с такива сурови мерки, като прилаганите тогава, може да се пребори тероризма. Само че по-късно Фухимори все пак попада под ударите на закона заради своя „автопреврат”, репресиите и злоупотребите. И макар първоначално да успява да избегне правосъдието, укривайки се в „родината майка” Япония и из други страни, в крайна сметка е екстрадилан и съден в Перу. Пращат го зад решетките за 25 години.
Макар и смекчена за известно време до домашен арест с усилията на неговата дъщеря Кейко Фухимори, също станала деен политик и парламентарист, присъдата на експрезидента дълго време е своеобразна гаранция за правосъдно равновесие. В негово лице и в лицето на също затворения Абимаел Гусман жертвите и на двете крила на черния период на терора в най-новата история на Перу поне донякъде изглеждат овъзмездени – а оттам пък цялостният политически живот е относително уравновесен. Което обаче не означава, че в него не припламват непрестанно изблици с обвинения във „фухиморизъм” или „сендеризъм” между различните идейни тенденции. И това избуя с нова, неудържима сила покрай изборната победа и идването на власт на „страшния” ляв Педро Кастийо…
Ето защо е така парлива и сегашната сюрреалистична глава в тази безкрайна сага…
