Правителството на новия ляв президент на Перу – селския учител Педро Кастийо, което неспирно е под ударите на десницата чрез обвинения и разследвания на водещи фигури в него и в управляващата партия, даде първата си жертва в този ожесточен политически натиск. Оставка бе принуден да подаде останалият на поста външен министър по-малко от 20 дни Ектор Бехар – 85-годишен емблематичен ветеран на перуанския политически живот, някогашен партизанин и съратник на Че Гевара, по-късно създател на една от първите неправителствени организации в страната за развитие на селските район, социолог, писател, скулптор, университетски преподавател, автор на многобройни студии и книги.
Към него бе приложен същият прийом, който десницата използва и срещу други изявени дейци от екипа на Кастийо, за да ги дискредитира и да предизвиква разследвания – изваждат се правени от съответните лица през годините изявления и коментари по различни теми, на които се придават днешни специфични тълкувания, за да се изкарат авторите привърженици на тероризма или корупционери. Този подход вече послужи за процесуални действия на прокуратурата срещу посочения от Кастийо за премиер Гидо Бейидо и срещу лидера на президентската партия „Свободно Перу” Владимир Серон.
По същия сценарий бе атакуван и Ектор Бехар. Беше извадено видео с негови изказвания от ноември 2020 г., в които той отговаря на въпроси относно т. нар. „ера на тероризма” в Перу, обхващаща периода от началото на 80-те години на миналия век до 2000 г. Бехар заявява, че ситуацията тогава изкуствено е нагнетена от сили, желаещи да дискредитират и разединят левицата, като директно посочва за отговорни за този процес перуанските военноморски сили и американското ЦРУ. Той твърди, че първите терористични актове, извършени в Перу още в средата на 70-те, са били дело точно на ВМС и за това имало дори исторически документи. Така са били „очиствани” военноморски офицери, поддържали лявото управление на прогресивния генерал и президент Хуан Веласко Алварадо между 1968 и 1975 г., отстранен след вътрешен преврат от други, десни военни. Пак от ВМС са били дърпани конците при атентати срещу прекалено „червени” министри, както и при две посегателства срещу кубинци в Перу по онова време – нападение над дома на кубинското военно аташе и поредица от атаки по кубински риболовни кораби в пристанището на Лима – Каляо, като един от тях бил и потопен.
Във въпросния запис Бехар казва още: „Убеден съм в две неща, макар да не мога да ги докажа. Първо, „Сендеро Луминосо” (известна въоръжена групировка с маоистки профил) в голяма степен беше дело на ЦРУ и на разузнавателните служби. И второ, значителна част от операциите за разединяване на левицата също се свързани с приемащите я за враг секретни служби”.
Заради тези изявления на Бехар, макар и направени много преди той изобщо да помисли, че Педро Кастийо може да го покани за външен министър, перуанските ВМС и десницата изразиха бурно възмущение, в резултат на което в недоброжелателния спрямо новото управление парламент бе решено новият шеф на дипломацията да бъде извикан за обяснения. А представителите на опозицията обявиха, че ще му искат оставката.
Както обясни самият Бехар в свое интервю за кубинската информационна агенция „Пренса Латина”, той бил подготвил ясни и категорични аргументи за това свое появяване пред Конгреса. Само че още преди то да се проведе, му се обадил премиерът Бейидо – срещу когото вече тече разследване по подобна схема – и настоял Бехар да подаде оставка, за да не влошава още повече положението на правителството.
И старият партизанин дисциплинирано изпълни отправената му молба – хвърли оставка. Така отпаднало и изслушването пред депутатите.
Пред „Пренса Латина” Бехар изразява увереност, че отстраняването му от поста на външен министър е резултат от целенасочена офанзива на десницата, само и само да не бъде допусната суверенна външна политика на страната. Той припомня и какви акценти бил определил в своята дейност начело на перуанската дипломация – например, присъединяване на страната към т. нар. Група за контакти по казуса с Венесуела, в която влизат страни като Испания, Португалия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство, Швеция, Боливия, Еквадор, Коста Рика, Уругвай, Чили и др. Групата е създадена през 2019 г. с цел да търси изход от венесуелската криза чрез диалог. Бехар предвиждал чрез този формат да форсира дипломатически усилия за вдигане на санкциите на САЩ срещу Венесуела, които смята за агресивна форма на задушаване на тази страна.
Естествено, така замисленият от него курс би влязъл в противоречие с линията на т. нар. Група от Лима, основана през 2017-та в перуанската столица и следваща американската политика спрямо Каракас. Всъщност, Групата от Лима би изпаднала в наистина смъртоносен нокаут, ако точно страната домакин така категорично смени политиката си към Венесуела. Ето това не са искали да позволят кръговете, предизвикали сега неговата оставка, убеден е Бехар. Той се надява все пак компромисът да помогне на правителството, което е „в нестабилна ситуация в една страна с традиционно нестабилна политика”.
Ектор Бехар казва още: „Учителят Кастийо е прекрасен човек, благодарен съм му, че ме номинира за външен министър. Готов съм, макар и вече вън от правителството, да продължа да допринасям, за да има Перу правителство на народа, наистина отговарящо на националните интереси“.
Роденият на 2 септември 1935 г. Бехар винаги е имал силно присъствие в перуанската политика, в която навлиза още като студент по право в университета „Сан Маркос” в Лима през 50-те. По-късно прави и магистратура по социология и обществени науки. Учил е и скулптура в Школата за изящни изкуства.
Той е от поколението млади латиноамериканци, вдъхновени от Кубинската революция и обзети от мечти да я повторят из страните си. През 1962 г. посещава Куба, където се запознава с Че Гевара и преминава подготовка за партизанска борба. След завръщането си в Перу заедно с други съратници първо основава Движение на революционната левица, а после и Армия за национално освобождение – име, каквото носят подобни „геваристки” формации и в други латиноамерикански страни. През 1964 г. Бехар взима участие и в партизанското движение в Боливия, а година по-късно ръководи партизанска група в перуанския регион Аякучо. Акциите са в стила на Робин Худ – нападения над големи имения, конфискации и раздаване на богатствата на бедните селяни.
След като го залавят през 1966-та, го пращат в затвор в Лима. Грози го смъртна присъда, но в негова защита пристигат петиции от леви френски интелектуалци, сред които Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Жак Превер и др. Намесата им помага присъдата му да се ограничи до хвърляне в затвор със строг режим на остров Ел Фронтон.
Докато е зад решетките, излиза със свое послание в защита на друг емблематичен перуански бунтовник – водача на синдикалните борби на селяните и също затворник по онова време Уго Бланко, с когото има идейни различия, но когото високо цени. През 1970 г., по времето на управлението на генерал Веласко Алварадо, и Ектор Бехар, и Уго Бланко, и други дейци с революционни убеждения са амнистрани. Бехар се включва активно в социалните преобразования, подети от правителството на Веласко, което създава и специална Национална система за подпомагане на социалната мобилизация. Като част от тази структура, Бехар работи дейно за осъществяването на стартираната аграрна реформа и за създаването на селски кооперативи.
През 70-те Бехар и други сътрудничели на правителството на Веласко дейци основават Център за развитие и участие – една от първите неправителствени организации, фокусирани върху развитието на селските региони.
По-късно Бехар се съсредоточава върху своята писателска и преподавателска дейност. Сред най-популярните му книги и брошури изпъкват заглавия като „Перу, 1965: Бележки за партизанския опит”, „Революцията в капан”, „Митове и цели на хилядолетието”, „Мит и утопия: Алтернативен разказ за републиканския произход на Перу”, „Веласко” и др.
Своето съжаление, че Ектор Бехар е бил принуден да подаде оставка като външен министър, изрази тези дни и лидерът на „Свободно Перу“ Владимир Серон, който също е с „кубинска връзка“ – завършил е неврохирургия на Острова на свободата. Той написа в Туитър: „Друг външен министър с капацитета на Ектор Бехар ще е трудно да се намери за нашата страна. Никога не сме имали такъв, няма и да имаме“.
