Политическата поляризация в Перу, развихрила се още около избора за президент на селския учител и синдикалист Педро Кастийо, предизвика нов сериозен трус във властта в Лима тази седмица. На 6 октомври, само два месеца, след като получи вот на доверие в доминирания от опозицията парламент, оставка подаде атакуваният отдясно като „прекален левичар” премиер Гидо Бейидо. Той е член на леворадикалната партия „Свободно Перу”, издигнала президентската кандидатура на Кастийо. Оставката повлече и обновяване на цялото правителство, тъй като по местните закони министрите вървят „в комплект” с шефа на кабинета.
Президентът Кастийо веднага назначи на овакантения премиерски пост адвокатката от левоцентристкия блок Широк фронт и бивша председателка на парламента Мирта Васкес, природозащитничка и феминистка, възприемана в Перу като представителка на статуквото и „хайверената” левица. Тя получи „в комплект” и повечето от досегашните министри, но без най-близките идейно до Гидо Бейидо. А те оглавяваха ключови министерства – на вътрешните работи, образованието, труда, културата и производството. Сега на тези позиции застават синхронни с новата премиерка представители на „хайверената” прослойка.
Каква е причината за тези промени и към какво водят? Дали се подменя вотът на избирателите, които гласуваха за Педро Кастийо с надеждата, че той, като „човек от народа”, ще разбие тъкмо статуквото, ще работи за повече социална справедливост и ще обнови цялата държавна система, свиквайки Конституционно събрание за изработване на нов основен закон? Тъкмо такива бяха акцентите в предизборната програма на Кастийо и на застаналата зад него партия „Свободно Перу”.
Впрочем, обект на ожесточени нападки отдясно включително в опозиционния парламент е тъкмо „Свободно Перу”, чийто основател и лидер – завършилият в Куба неврохирург Владимир Серон, е смятан за „сивия кардинал” във властта, който тласка управлението към прокубински модел на развитие. Именно „негов човек” е и подалият сега оставка като премиер Гидо Бейидо. И Серон, и Бейидо, и редица депутати на „Свободно Перу” от месеци насам са разследвани от прокуратурата по отправени им обвинения в подкрепа на тероризма и в корупция – като тяхната позиция е, че това е политическа поръчка, за да се попречи на реалната промяна в страната.
Първият „звънец”, че ожесточената атака срещу Кастийо и „Свободно Перу” цели париране на курса към дълбоко обновление, подкрепен от избирателите, проехтя в средата на август, още преди кабинетът на Бейидо да получи вот на доверие. Тогава самият Бейидо помоли определения за външен министър в неговото все още проекто-правителство бивш партизанин и днешен университетски преподавател Ектор Бехар да се оттегли. Защото замислилият стопляне на отношенията с Венесуела Бехар предизвикваше истерично отхвърляне от десницата и това рискуваше да провали прокарването на целия министерски съвет през парламента.
Старият партизанин дисциплинирано се оттегли, но предупреди, че с неговото отстраняване атаката отдясно няма да спре – и се оказа прав. Сега нейна жертва става самият Бейидо и петима негови съидейници сред министрите.
Оставката на Бейидо бе поискана от президента Кастийо, както съобщи самият оттеглящ се премиер. А държавният глава в своето обръщение по този повод се постара да представи решението си като акт на отговорност, внушавайки, че това е необходимост, за да се успокои обстановката и да се отвори възможност за прокарване на важните за страната и народа политики. Той подчерта, че приоритетите на неговото управление са насочени към решаване на проблеми като „здравеопазването, глада, бедността” и това го принуждавало да вземе „някои решения в полза на управляемостта”. Според него „сега е моментът да се постави Перу над всякакви идеологии и партийни позиции”.
Перуанските медии припомнят, че след като кабинетът получи вот на доверие в края на август, досегашният премиер Бейидо неколкократно си позволи изявления и забележки по теми, които са в прерогативите на президента. Най-силен отзвук получи отправена наскоро в социалните мрежи негова закана да национализира една влиятелна частна компания в газовия сектор, ако тя не предоговори с държавата размера на данъците от печалбата си. Това стана броени дни след посещение на президента Кастийо в САЩ, където държавният глава се кле публично, че не е комунист и ухажваше американски бизнесмени да инвестират в перуанската икономика, убеждавайки ги, че няма никакви рискове тъкмо от национализации.
Мнозина смятат, че именно този разнобой е бил капката, преляла чашата на търпението на самия Кастийо – и така той е решил да се отърве от „радикала” Бейидо.
Само че тази стъпка го поставя в напрегнати отношения и с партията „Свободно Перу” и нейния лидер Серон, на които дължи президентстването си. Серон реагира в сряда на първоначалната новина, че правителството ще се обновява, ето по този начин: „Промяната в кабинета трябва да изключва десницата, „хайверите” (левоцентристите – б. р.) и предателите. Сега е моментът „Свободно Перу” да изиска своята квота във властта, да гарантира своето реално присъствие – или нашата парламентарна група ще заеме твърда позиция. „Ново Перу” и Широкият фронт (левоцентрискти формации, също подкрепящи Кастийо – б. р.) вече представиха своята сервилност.”
Новата министър-председателка и новият състав на правителството доказаха веднага след този коментар, че всъщност точно „хайверената” левица изземва властта и президентът Педро Кастийо иска именно това.
Така обаче той със сигурност разочарова не само „Свободно Перу”, но и широки слоеве сред своите поддръжници. Да, промяната му дава глътка въздух, за да стабилизира своето управление за момента. Но когато утре той самият стане мишена на очевидно нямащата намерение да се кротва десница, кой ще изведе по улиците масови шествия, за да го защитят?…
Доста наблюдатели коментират сега, че разочарованието няма да сполети перуанците за първи път. През 2011 г. те пак повярваха на леворадикалните обещания за „коренно обновление” на страната на победилия в тогавашните президентски избори бивш военен Олянта Умала. Но когато влезе в реалната власт, той не промени нищо важно, примири се, че парламентът му връзва ръцете, а по-късно бе осъден и за корупция. Дали съдбата на Кастийо сега ще е по-различна, или напротив?…
