Перу е във фокуса на световното внимание с провеждания днес, на 6 юни, втори тур на президентските избори, защото съперниците в него са емблематични, а резултатите от вота ще имат силно отражение, както върху съдбата на самата страна, така и върху цялата преживяваща силни обществени сътресения Латинска Америка.
Надпреварата е между излъчените на първия тур на 11 април като състезатели в балотажа Педро Кастийо, получил тогава 19% от гласовете, и Кейко Фухимори, взела 13%.
Сблъсъкът между двамата сега е крайно поляризиран, като зад Кастийо са застанали всички сектори на иначе вечно разделената и враждуваща помежду си левица, а Фухимори се обляга на подкрепата на цялата десница. Но обобщението на електоратите им всъщност надскача идеологическите категории, защото Кастийо е приет за „свой” от широки маси чувстващи се непредставени в досегашния политически живот и жадуващи промяна перуанци, а Фухимори олицетворява съхраняването на статуквото.
Личностите на съперниците са много ярко въплъщение на всички послания, които носят, и допълнително изострят поляризацията.
Педро Кастийо е селски учител и синдикалист от беден произход, родом от дълбоката перуанска провинция – 3-хилядната община Такабамба, разположена на над 2000 м надморска височина в граничещия с Еквадор департамент Кахамарка. Родителите му са били неграмотни селяни надничари, докато през 1969 г. получават малко земя благодарение на тогавашната аграрна реформа на прокарвалия социални преобразования военен президент генерал Хуан Веласко Алварадо. Същата 1969-та е роден и Педро – като трети син сред общо 9-те деца на родителите си.
В ранните си младежки години, още преди да получи висше педагогическо образование, той е „рондеро” – така наричат членовете на селските групи за самоотбрана („рондас”), които действат през 80-те и 90-те, за да пазят родните си места от атаки както на бойни групировки като нашумялата „Сендеро луминосо”, така и на репресивни армейски части.
По-късно, вече като дипломиран учител, всеотдайно ограмотява деца из селски училища в родния си край. Става и активен синдикалист. За първи път се прочува в национален мащаб, когато оглавява мащабната учителска стачка през 2017 г.
Кандидатурата му в сегашните президентски избори е издигната от партията „Свободно Перу”, обявяваща се за марксистка и за представителка на левицата, но не „хайверената левица”, а „селската левица”.
Партията е основана първо като движение със същото име още през 2007 г. от Владимир Серон – известен неврохирург, получил медицинското си образование и специализация в Куба. Серон е бил и губернатор на провинция Хунин. Но точно заради осъществени по време на губернаторството му проекти е обвинени в злоупотреби и дори е осъден, макар че по-късно присъдата му е отменена. Наличието на съдимост обаче не позволява на и досега оглавяващия „Свободно Перу” Серон сам да се кандидатира за тазгодишните президентски избори. Така поканеният първоначално като кандидат за вицепрезидент Педро Кастийо става титуляр в надпреварата за поста на държавен глава. А Серон остава редом по време на цялата кампания като негов гуру.
Включването на Кастийо отначало въобще не се приема насериозно от медии и анализатори. Сондажите на социологическите агенции просто го прескачат като аутсайдер. Но в последната седмица преди вота на първия тур на 11 април най-после забелязват, че той трупа впечатляваща подкрепа. Все пак не му дават повече от 6-то или 7-мо място в прогнозите.
Накрая обаче Кастийо произвежда фурор, като разчупва всякакви схеми и се класира първи, изпреварвайки със своите 19 процента много опитни политици, изостанали от него с по 7-8 процента.
Още тогава започва както вторачване в неговия феномен, така и трескава кампания за дискредитирането му, за да се осуети победата му на балотажа. Саботирането на Кастийо обаче е трудна задача, защото той изобщо не е класически политик, а автентичен „човек от народа”. И е разпознаван като „свой” от постоянно разрастваща се маса избиратели от същите „дълбини” на Перу. „Той е като нас”, „той е живял нашия живот”, „той знае от какво имаме нужда” – това са обичайните реакции сред неговите непрестанно множащи се поддръжници.
Без да е обигран нито в красноречието, нито ефектните рекламни ходове, Кастийо печели с ясните си и конкретни послания. Мото на кампанията му е „Без повече бедни в една толкова богата страна. Дума на учител”. И хората му вярват.
Харесват неговата широкопола шапка, без каквато не може никой земеделец в напечената нива. Харесват дори още повече и уголемените макети на моливи, размахвани от Кастийо по митингите му като символи на достъпното за всекиго образование, което той обещава да издейства.
Жълт молив, диагонално разположен в червен квадрат, е и емблемата на „Свободно Перу”. А една от водещите точки в програмата на партийния кандидат-президент, е за образование да отиват по 10% от националния бюджет, вместо сегашните 3%. Той обещава също и пенсионна реформа, и национализация на някои водещи индустрии като добива на газ например. Иска и обновяване на конституцията, от която да отпаднат редица неолиберални постулати, възпрепятстващи изграждането на по-социална държава.
Разбира се, че с подобни идеи и с гуру като Серон наоколо, кандидатурата на Кастийо се превърна в любима сатанизирана мишена за еднозначно десните големи медии в Перу. Лепят му се етикети като „комунист”, „кастрист”, „чавист”, запътил се да превърне родината си във „втора Куба”, „втора Венесуела”, „диктатура” и т.н. А за капак се опитват да го изкарат и „терорист”, свързан със „Сендеро луминосо”. Аргументират се, че при учителската стачка през 2017 г. той приел подкрепата и на правозащитна организация, отстояваща оневиняването и освобождаването на осъдени бивши членове на „Сендеро луминосо”.
Това обвинение му отправи при телевизионния им дебат и неговата съперничка, кандидатката на обединената десница и на своята формация „Народна сила” Кейко Фухимори – дъщеря на бившия перуански президента Алберто Фухимори, осъден за брутални нарушения на човешките права по време на управлението му между 1990 и 2000 г. Под предлог за борба именно със „Сендеро луминосо” Фухимори установи фактическа своя диктатура и хвърли армията да безчинства из селата.
Чувайки обвинението на Кейко, Педро Кастийо сега не се поколеба в отговор да ѝ припомни, първо, че самият той е бил „рондеро” и се е противопоставял тъкмо на „Сендеро луминосо” и, второ, как по заповед на баща ѝ пък масово са били подлагани на насилствена стерилизация жени от местните общности. По онова време ролята на първа дама край разведения Фухимори изпълняваше тъкмо дъщеря му. А днес като кандидат-президентка тя е взела в екипа си лекаря, отговорен за онези престъпни стерилизации…
Впрочем, самата Кейко е разследвана за мащабна корупция, за която я грози присъда от 30 години затвор. Тя дори беше изпратена и зад решетките, докато тече следствието, но я пуснаха заради пандемията от Covid-19. Вирусът удари тежко и без това зле функциониращата здравна система и превърна Перу в най-пострадала от него латиноамериканска държава.
Другият също убийствен вирус, който отдавна разяжда страната, е корупцията, просмукала цялата политическа класа. Няма нито един бивш президент от последния четвърт век, който да не е засегнат от корупционни обвинения, разпрострели се и срещу депутати, съдии, губернатори…
На този фон Кастийо също се откроява като неоптенен, макар черната ПиАр-кампания срещу него да се опитва неспирно да му приписва фалшиви злоупотреби и да му натяква за присъдата на Серон – нищо, че е била отменена.
За да бъде спрян „комуниста” Кастийо, зад Кейко Фухимори сплотено застанаха всички нюанси на десницата, дори онези, които доскоро громяха управлението на баща ѝ като диктатура, настъпила икономическите им интереси. Най-парадоксална в това отношение е метаморфозата на известния писател Марио Варгас Льоса, който написа цял роман – „Петте кьошета”, за да заклейми режима на Алберто Фухимори. Но сега е оказа, че антикомунизмът му е по-силен от антифухиморизмът – и Варгас Льоса също се строи в редиците на легионерите, хвърлили се да атакуват Кастийо и да лансират Кейко.
Последният коз, който беше задействан от десницата, е включването в битката и на бившия военен президент Франсиско Моралес Бермудес, който заплаши, че ако победи Кастийо, армията може да се намеси с преврат, за да „спаси” страната от „комунизма”…
Другият сплашващ и кървав епизод се разигра две седмици преди изборите в долината Враем в централно Перу, където се събират три реки. Тогава незнайна въоръжена група, представила се като част от „Сендеро луминосо”, изби 18 мирни жители в онзи район, където се отглежда около половината кока, произвеждана в Перу. Мнозина леви коментатори съзряха в този зловещ акт договорка с отбора на Фухимори, който, разбира се, веднага развя трагедията с внушения, че тероризмът отново ще се развихри, ако бъде допусната победа на „терориста” и „комуниста” Кастийо.
Въпреки всички тези усилия, дори най-услужливите към Фухимори сондажи все пак признават, че до последно тя продължава да изостава от съперника си с 1,5-2 процента. Докато по-независимите сочат около 10 процента преднина за Кастийо.
Факт е обаче, че крайно ожесточената до последно битка, както и огромните средства, хвърлени за кампанията на Кейко – с всичките безплатни почерпки и раздадени подаръци из бедните квартали – може и да наклонят везните най-вече сред около 10-те процента колебаещи се между двамата кандидати. Повечето прогнози – с цялата им условност – чертаят минимална разлика в резултатите и твърде вероятно следизборно оспорване, което още повече ще засили поляризацията в страната.
Изборът на перуанците ще рефлектира и в цяла Латинска Америка, която и без това е разтърсена от продължаващата втори месец национална стачка в Колумбия, съпроводена с брутално полицейско насилие срещу протестиращите; от тръгналото към мащабно конституционно обновление и социални преобразования Чили; от набъбващото недоволство срещу управлението на Жаир Болсонаро в Бразилия и т.н.
Логично продължение на тази континентална тенденция би била победата на Кастийо в изборите в Перу. Тя би била и естественият отговор на отдавна назрялата обществена потребност от обновление, както и на недоволството, породено от лошото справяне на досегашното статукво с пандемията.
Стигне ли се пък до форсирана победа на Кейко Фухимори, Перу ще влезе в нова спирала на нестабилност и неуправляемост, защото прокуратурата не се отказала от обвиненията си срещу лидерката на „Народна сила”, и е твърде вероятно тя наистина да влезе в затвора за 30 години.
Развръзката на въпроса селски учител или подследствена дъщеря на осъден президент ще поеме Перу, иде тази нощ…
