Напрежението в силно поляризираното Перу ескалира след състоялия се на 6 юни балотаж в президентските избори, който, както се и очакваше, произведен почти равен резултат с микроскопична разлика между двамата кандидати, обединили всеки в своя отбор съответно цялата левица и от цялата десница.
Левичарят е селският учител и синдикалист Педро Кастийо, издигнат от марксистката партия „Свободно Перу” и подкрепен от всички леви и желаещи промяна сили, включително от общностите на местните народи.
Негова съперничка е олицетворяващата неолибералното статукво и корумпираната политическа класа Кейко Фухимори от дясната формация „Народна сила”, дъщеря на излежаващия присъда за брутални нарушения на човешките права експрезидент Алберто Фухимори, като и самата Кейко е подследствена за корупция, с поискана от прокуратурата 30-годишна присъда.
Надпреварата между двамата бе крайно ожесточена и съпроводена с агресивен черен ПиАр, медийни атаки и откровени лъжи срещу Кастийо, като избирателите бяха сплашвани и с постановъчни терористични нападения, и със закани за военен преврат, ако посмеят да гласуват за учителя.
Симпатизантите на Кастийо пък съответно бяха дълбоко мотивирани да пуснат бюлетината си за него, за да разчупят корумпирания политически модел, дал болезнен откат и покрай пандемията – антисоциалната държавна конструкция превърна Перу в страната с най-висока смъртност в света от Covid-19.
Вотът в такава нажежена обстановка произведе и очаквания патов резултат. Най-първите излезли данни от големите градове очертаха минимален превес от около 0,5% за Кейко Фухимори. Но след като започнаха да идват гласовете от вътрешността на страната, от селските и планинските райони, където подкрепата за Педро Кастийо е най-силна, съотношението се обърна.
Както вече е известно от изборната практика в други съседни страни, близки по социална структура и география до Перу – а такава е най-вече Боливия, резултатите от отдалечените райони се бавят. Бавят се също и данните от секциите в чужбина – а в страни като Чили, Аржентина, САЩ и Испания има големи общности от перуанци.
Така до обяд (местно време) на 8 юни все още са преброени едва около 97,4% от гласовете. От тях Кастийо печели 50,221%, а Фухимори – 49,779%.
Разликата е минимална, времето се точи, страстите кипят.
Кастийо призова своите привърженици, включително „рондерос” (групите за самозащита) от селата в Андите да дойдат по градовете и в столицата Лима, за да бдят за преброяването и да не допуснат злоупотреби и нарушения. На много места около преброителните пунктове наистина се събират фенове на учителя, скандиращи популярния лозунг „El pueblo unido jamás será vencido” („Народът обединен не ще бъде никога победен”), които настояват гласовете да се броят публично.
Фухимори пък веднага, щом тенденцията се обърна срещу нея, алармира за „измами”. Реакцията ѝ бе напълно предвидима, но е наистина удивително доколко буквално повтаря сценария, разиграл се след добре запомнените от цял свят президентски избори в Боливия през октомври 2019 г.
Тогава също всички видяхме как дясната опозиция вдигна шум до небесата за „измами”, след като резултатите, идващи от отдалечени планински райони, където кандидатиралият се за нов мандат тогавашен боливийски президент Ево Моралес бе най-популярен, обърнаха първоначалната тенденция, която фаворизираше десницата. Онова нагнетяване доведе до брутални улични сблъсъци и палежи на избирателни секции. Насилието бе поощрено от Организацията на американските държави, която без никаква фактологична обосновка подкрепи тезата на опозицията за „измами”. След това бе извършен и военен преврат. Моралес замина в изгнание и бе сформирано реваншистко и расистко правителство със спорна легитимност, изтормозило боливийците с проточило се съсипващо управление, докато най-после нови избори през есента на 2020-та върнаха политическия живот в рамките на законността. Във вота логично победи кандидатът пак от партията на Моралес – Луис Арсе.
Дали сега и Перу влиза в боливийски сценарий?…
Всъщност, за перуанците, а и персонално за Кейко Фухимори не е никаква новост президентски балотаж да води до символична разлика между съперниците и окончателните резултати да се бавят. При предишните избори през 2016-та резултатите станаха напълно ясни цяла седмица след гласуването. Победи консерваторът Педро Пабло Кучински, за когото тогава гласува и левицата, само и само да не се допусне победа на Фухимори. Кучински я надви с 50,12%, а тя получи 49,88%. Ясните до момента резултати от сегашното гласуване сочат дори по-голяма разлика.
Но все пак има нещо ново в сравнение с 2016-та, когато за президентския пост се състезаваха един умерено десен кандидат, отнемай къде подкрепен от левите, и крайнодясната Кейко. Сега срещу нея е отчетливо левият Педро Кастийо, който и по произход, и по програма, и по послания, и по състав на симпатизантите си е ярка алтернатива на неолибералния модел. И далеч не само дъщерята на затворника Алберто Фухимори, но и цялата доминираща в политиката и икономиката на Перу класа плюс чуждестранните ѝ поръчители са се хвърлили да спасяват този модел със зъби и нокти… Така че рискът от боливийски сценарий изобщо не е за подценяване, като се има предвид и буквалната закана с военен преврат, отправена към перуанските избиратели малко преди вота от бившия президент генерал Франсиско Моралес Бермудес…
