Навръх националния празник 28 юли, който тази година е юбилеен, защото се навършват 200 г. от обявяването на независимостта на страната, Перу приветства и новия си президент Педро Кастийо, официално положил клетва като държавен глава на същата дата.
Денят носи много символика и има всички шансове отново да стане вододелен в историята на Перу.
51-годишният селски учител и борбен синдикалист Педро Кастийо, издигнат от лявата партия „Свободно Перу”, проби като ненадейно торпедо традиционно командващата в страната политико-икономическа прослойка, която след дълго скърцане със зъби най-накрая беше принудена да приеме неговото изстрелване до държавния връх.
Пренебрегваният от сондажите и медиите Кастийо предизвика фурор още на първия тур на изборите на 11 април, като излезе начело и се класира за балотажа на 6 юни заедно с неолибералката Кейко Фухмори – разследваната за корупция дъщеря на бившия президент Алберто Фухимори, излежаващ присъда за брутални нарушения на закона и на човешките права.
След като Кастийо победи и във вота на 6 юни, Фухимори започна безкрайна игра на нерви с оспорвания на резултатите, твърдения за измами и искания за ревизии. През всичкото това време постоянно бе нагнетявано напрежение и в армейските среди с призиви за преврат от страна на бивши висши военни. „Простите” (според сплотилата се зад Кейко разнородна десница) поддръжници на Кастийо – онзи „забравен” народ от Андите и градските покрайнини – проявиха неимоверна издържливост и зрялост, не се поддадоха на провокациите и понесоха стоически цялата тази гавра, при която в продължение на месец и половина след изборите се протакаше обявяването на Кастийо за победител. Най-после и това стана на 20 юли. А на 28 юли, навръх 200-годишнината от независимостта на Перу, новият президент официално встъпи в длъжност, след като се закле пред също новоизбрания 130-членен парламент.
Кастийо отиде до законодателния орган пеша, крачейки по историческия център на Лима, хванал за ръка жена си и следван от охраната. Носеше традиционната за обитателите на родния си край Такабамба в провинция Чота бяла широкопола шапка, станала вече негова запазена марка, и официален костюм, украсен с традиционен за местните народи в Перу фолклорен ширит.
С подобни костюми сме свикнали да виждаме при тържествени прояви бившия президент на Боливия Ево Моралес, който, впрочем, също бе сред официалните чуждестранни гости на клетвата на Кастийо, заедно с настоящия боливийски държавен глава Луис Арсе. Сред гостите бе и испанският крал Фелипе Шести, както и президентите на Аржентина, Еквадор, Колумбия, Чили, вицерезидентът на Бразилия, външните министри на Мексико и Уругвай и т.н.
Педро Кастийо получи президентската лента от председателката на Националния конгрес Мария дел Кармен Алва Прието, закле се и се обърна с първата си реч към нацията вече от най-висшия пост в държавата.
„Заклевам се в името на селяните, коренните народи, бранителите на селските общини, рибарите, учителите, трудещите се, децата, младежите и жените, че ще изпълнявам задълженията на президента. Заклевам се в името на народите на Перу, в името на една страна без корупция и с нова конституция,” каза Кастийо.
Като акценти в бъдещата му дейност още в предизборната програма бяха очертани редуцирането на бедността и неравенствата, овладяване на Ковид-кризата, която в Перу е една от най-тежките в латиноамерикански мащаб, както и политическа стабилизация в страната, сменила четирима президента в последните пет години.
„Започвам с поздрав към моите братя по произход от коренните народи, към моите братя – бранители на селските общини, към учителите, народите кечуа и аймара, към афроперуанците. Обръщам се към вас в деня, в който се навършват 200 г. от провъзгласяването на независимостта на Перу, два века република. Чест е за мен да съм част от всичко това,” каза Кастийо в началото на словото си.
Той подчерта още, че макар честването на 200-годишнината от независимостта същия ден да носи голяма символика, всъщност историята на тази земя идва от много по-древни, хилядолетни мощни култури. „В продължение на четири хилядолетия и половина нашите прадеди са намирали начини да разрешават проблемите и да съжителстват в хармония с богатата природа, с която провидението ни е дарило. Така е било, докато се появяват мъжете от Кастиля, които, използвайки момент на хаос и разединение, съумяват да завладеят държавата, доминирала дотогава в голяма част на централните Анди. Разгромът на инките поставя началото на колониалната ера,” отбеляза Кастийо.
Президентът припомни, че вицекралство Перу позволява установяването на касти и различия, които продължават и до днес. „Трите века, през които тези земи принадлежаха на испанската корона, ѝ позволиха да експлоатира минералите, поддържали развитието на Европа, в голямата си част благодарение на работната ръка, в която бяха превърнати дедите на мнозина от нас,” посочи Кастийо.
В историческия обзор на речта си той подчерта, че независимостта от 1921 г. не е донесла реално подобрение в живота на мнозинството от перуанците, тъй като е продължила експлоатацията на коренните народи с третирането им като граждани втора категория. „С течение на времето към афроперуанската общност, докарана насила тук, се присъединиха и други, дошли от Китай и Япония – нова кръв, която обогати вените ни, но донесе със себе си и болка,” каза Кастийо. Той добави, че има предвид не далечното минало, а по-близки времена, защото дори и във втората половина на ХХ век са били поддържани форми на насилствено робство, а много перуанци са били продавани като вещи вкупом с именията в които са работели, като чак през 1979 г. цялото население на страната е получило правото да гласува.
Борбите на народните организации са успели да извоюват определен социален напредък, който обаче е бил пречупен при преврата, извършен от президента Алберто Фухимори през 1992 г. Кастийо припомни, че по-късно различни правителства са идвали на власт с помощта на народния вот, откликвал на обещанията им да възстановят страната, но оставал разочарован.
„Този път идва правителство, което ще управлява заедно с народа и за народа. Ще градим от долу нагоре,” увери президентът сред аплаузи. Той изтъкна, че за първи път Перу ще бъде управлявана от човек от село, човек, принадлежащ към потискани в продължение на векове социални слоеве. Също за първи път изборите се печелят от партия, сформирана „във вътрешността на страната”, както и за първи път селски учител става президент. „Гордостта и дълбоката болка на Перу пулсират във вените ми. Син съм на тази страна, основана с болката на моите прадеди. Историята на това толкова дълго принуждавано да мълчи Перу е и моя история. Знайте, имате думата ми – няма да ви разочаровам,” изтъкна Кастийо.
Като приоритети в бъдещото си управление, Кастийо открои фокусирането върху пандемията и икономическото съживяване. По първата тема заяви, че ще се активизират усилията за ваксиниране на цялото население във възможно най-кратки срокове, като освен това през целия мандат ще се работи за създаване на система за общодостъпно, безплатно и децентрализирано здравеопазване. Що се отнася до икономиката, Кастийо изрази съжаление, че през последните 30 г. все са били обсъждани мерки за справяне с пораженията на неолибералния модел, без никое правителство да се вслуша в гласа на мнозинството, изискващ промяна на самия модел.
„Хората искат промени. Дали тези промени ще подложат на риск постиженията от последните години? Не, няма. Напълно възможно е те да се реализират отговорно, с уважение към частната собственост, но с поставяне над всичко на интересите на нацията. Искаме една по-просперираща, по-справедлива страна.” Така президентът отговори на опонентите си, които още преди встъпването му в длъжност лансираха истерична кампания срещу него, внушавайки , че е комунист, който ще експроприира незабавно спестявания, къщи, коли и фабрики. „Не, братя, нищо такова няма да става. Искаме в икономиката да се поддържа ред и предвидимост, защото това е фундаментът за осигуряване на инвестиции. Но ни най-малко не се каним да одържавяваме икономиката, нито да налагаме борсов контрол. Онова, което искаме, е семейната икономика, най-вече на хората с ниски доходи, да стане по-стабилна и просперираща,” увери Кастийо.
Той подчерта, че ще се действа за подобряване на заетостта и на нивото на заплащане, за да се постигне оживление в икономиката на местно и национално ниво. „Ако на един проект му липсва социалната рентабилност, той не върви,” каза президентът.
Кастийо обеща да открие в рамките на една година един милион нови работни места чрез Обществена програма за създаване на заетост, чрез инвестиране на 3 милиарда перуански сола (местната парична единица е с курс спрямо долара 1:0,26) в проекти на местните власти, чрез влагане на още 700 милиона сола в програмата „Перу работи”. Освен това ще се отпускат и преки помощи от по 700 сола за всяко уязвимо откъм трудова заетост семейство. Ще бъде задвижена и нова програма за облекчени кредити за най-засегнатите от пандемията обществено-икономически слоеве.
Ще се разработват и проекти за свеждане до нула на глада и недохранването в страната. Ще се съживяват земеделието и животновъдството чрез Национален план за индустриализация на селското стопанство, ще се дава приоритет и на проекти за напояване, засяване, събиране на реколтата и реализирането ѝ на националните и международните пазари.
Новото правителство ще стартира също така и Национална програма за жени предприемачи, насочена главно към жени, загубили работата си по време на пандемията. Ще бъде подсилена и съществуващата Национална система за грижи за хора в неравностойно положение, тъй като заради Ковид-19 много такива хора са загубили близки, грижили се за тях, и са останали без никаква опора.
„Държавата ще финансира и цялостната реабилитация на жертви на сексуално насилие,” обеща Кастийо, допълвайки, че ще се работи и за по-сурово законодателството при такива престъпления.
В речта си Кастийо спомена и нашумелият корупционен скандал „Автомивка”, тръгнал от Бразилия, но оказал се свързан и с висши политици из цяла Латинска Америка. В Перу той доведе до обвинения и разследвания срещу бившите президенти Алехандро Толедо, Олянта Умала и Педро Пабло Кучински. Кастийо отбеляза сега като парадокс, че същевременно по този скандал не е привлечен нито един бизнесмен, което „не е коректно”. Той увери, че лично ще оглави борбата срещу корупцията в страната, подчертавайки: „Длъжни сме да изкореним корупцията и да санкционираме с непоколебима твърдост всички, замесени в нея”.
Президентът обяви също така създаването на ново министерство на науката и технологиите, както и преименуването на министерството на културата в министерство на културите – с цел да се признае разнообразието в страната. А военната служба ще стане задължителна за младежите, които нито учат, нито работят.
Селският учител, който стана президент, обяви също, че общественото образование в страната ще работи в режим на „извънредно положение, за да се подобри спешно преподаването и за да се предотврати нарастването на неравенството в достъпа до обучение. Плановете за преподаване и обучение вече ще се изготвят от самите учители. Достъпът до интернет и иновационните технологии ще станат приоритет за образователните центрове на всички нива. Ще се стартира и политика за свободен достъп до университетите и висшето образование.
Кастийо потвърди и намерението си да стартира процес по изработване на нова конституция чрез свикване на Конституционно събрание, което „да промени политическата и социалната реалност” в страната. За целта в парламента ще бъде внесен законопроект за реформиране на конституцията, който след обсъждане и евентуално одобрение в законодателния орган, ще бъде подложен и на референдум.
Първата президентска реч на Кастийо бе проследена с огромно внимание както от всички присъстващи в залата на Националния конгрес, така и от всички перуанци, гледали я по телевизията или слушали я по радиото, а също и от цяла Латинска Америка, която с основание вижда в неговото поемане на властта ключов момент за политическите баланси на континента. На фона на предизвиканите отвън кризи около Венесуела, а вече и около Куба, позицията на още един лидер с леви убеждения, заставащ начело на ключова страна като Перу е от сериозно значение. Най-малкото – изглежда към предизвестената си смърт върви прословутата „група от Лима”, която години наред концентрираше атаките на десните латиноамерикански правителства, координирани от САЩ и с любезното перуанско домакинство, срещу законната власт в Каракас.
Все пак по този чувствителен въпрос трябва да се има предвид и сложната вътрешнополитическа ситуация на максимална поляризация, в която Кастийо сяда на президентското кресло – недружелюбният Конгрес, в който дясната опозиция се обедини монолитно срещу взелата недостатъчно мнозинство президентска партия, както и неизчезващата сянка на преврата. Плюс още един ключов фактор отвън – САЩ. За да бъде утвърден най-после като победител Педро Кастийо, важна роля изигра обаждането от Вашингтон на американския държавен секретар Антъни Блинкен, който лично му позвъни, за да го поздрави с изборната победа – още доста преди местните изборни власти да се решат да признаят тази победа. Но… Сред любезните поздравления Блинкен особено натърти, че разчита Кастийо да прояви „конструктивност” по темите за Венесуела и Куба… Така че, ако иска да оцелее на власт и да прокара амбициозните си социални планове за Перу, твърде вероятно е Кастийо да се види принуден да се съобразява с железните рамки, които му се „спускат”…
От друга страна, той несъмнено демонстрира, че държи и на латиноамериканската солидарност, вкоренена още в историята на освобождаването на континента от колониално владичество. В такъв контекст може да се разчете и втората церемония по поемането на президентския пост, която ще се състои днес, на 29 юли, не другаде, а на някогашното бойно поле в Аякучо – местността, в която на 9 декември 1824 г. се води решителната битка между обединената освободителна армия и испанските войски. Тази битка е смятана за окончателен разгром на колониализма в цяла Южна Америка и има голямо символно и емоционално значение за борците за „второто освобождение” на континента и обединяването му в името на социалната справедливост.
Педро Кастийо ще се появи на тази втора клетва в Аякучо, яхнал кон от породата морочуко, типична за перуанските Анди. Накъде ще продължи при по-нататъшния си път из властта, тепърва ще видим.
