Все още неодобреното от парламента в Лима ново правителство на Перу, сформирано от встъпилия в длъжност в края на юли сред много обструкции ляв президент и бивш селски учител Педро Кастийо, през последните дни е в особено сложна ситуация. Към неспирните атаки, отправяни отдясно срещу отделни министри, сега се добави и сериозно пропукване на доверието отляво.
Поводът е т. нар. „криза Бехар” – по името на ветерана политик и интелектуалец Ектор Бехар, партизанин от 60-те години на 20-ти век, който първоначално бе посочен от Кастийо като външен министър.
Както „Барикада” вече разказа, Бехар стана обект на ожесточени нападки отдясно заради негови коментари от края на миналата година, в които припомня общо взето известни факти за участието на перуанските военноморски сили и на ЦРУ в конспирации и атентати срещу левицата още от средата на 70-те години на миналия век, включително и покрай прословутия План „Кондор”, а и по-късно, при авторитарния режим на Алберто Фухимори.
Извадени от контекста и превратно поднесени, правените много преди номинацията на Бехар за външен министър изявления предизвикаха бурна реакция на ВМС и искания за оставка и за разследване, в които най-активен е бившият вицеадмирал и днес депутат от малка крайнодясна партия Хорхе Монтоя.
На подобни атаки пак за стари коментари и прояви вече бяха подложени премиерът на новото правителство Гидо Бейидо, лидерът на издигналата Кастийо за президент партия „Свободно Перу” Владимир Серон, както и нейни депутати и активисти. Срещу Бейидо, Серон и другите дори бяха започнати две различни прокурорски разследвания – за подкрепа на тероризма и за злоупотреби. Но при всички тези случаи кабинетът и „Свободно Перу” твърдо застанаха зад атакуваните, отстоявайки тезата, че всичко това са политически мотивирани инсинуации, пред които няма да се отстъпва.
Не стана така обаче с офанзивата срещу Бехар. Вместо също толкова единно да бъде подкрепен и той, лично премиерът Бейидо – сам обект на същия сценарий – му се обади, за да настои да подаде оставка и да не усложнява още повече ситуацията около правителството. Бехар я подаде, но направи и съответните коментари – че натискът срещу него е бил особено неудържим, тъй като идва от сили, не желаещи Перу да води независима външна политика. Той даде и още по-конкретен фокус – че целта е била да се попречи на обявените му намерения да действа за вдигане на американските санкции срещу Венесуела чрез международната Група за контакти по венесуелския казус.
Неприятната изненада от цялото това развитие в левите среди, подкрепили Кастийо и неговия кабинет, кипна съвсем, когато стана ясно и кого президентът избра да сложи начело на перуанската дипломация вместо отстранения Бехар. Това се оказа Оскар Мауртуа – „добрият приятел на САЩ”, опитният дипломат от кариерата, вече заемал поста на външен министър през 2005-2006 г., при президента американски възпитаник Алехандро Толедо.
Реакцията на депутата от „Свободно Перу” Гийермо Бермехо (и той обект на обвинения и разследване) на назначаването на Мауртуа е показателна за шока, който предизвика този ход. „Надявам се, че това е лоша шега,” написа Бермехо в Туитър. Той натякна, че Мауртуа „не може да представлява едно ляво правителство”, тъй като е „лице, обвързано с интервенционистката политика на САЩ”. С отхвърляне на този избор реагира и лидерът на „Свободно Перу” Владимир Серон.
В отговор се включи вече записалият си тлъста черна точка с третирането на Бехар премиер Бейидо и взе да обяснява, как, независимо от предишни свои прояви и убеждения, всички членове на този кабинет щели да прокарват неговата лява политика. Само дето подобни пожелателни декларации трудно може да убедят някого.
Възмущение обзе широка гама от леви организации, подкрепили Кастийо за президент. Да не забравяме, че за избора му допринесоха наистина многобройни и доста разнопосочни, дори влизащи в остри спорове помежду си по редица други теми, лявоориентирани движения и формации. „Кризата Бехар” предизвика сред тях бурни емоционални изблици – най-вече срещу излезлия в цялата тази какофония на преден план Бейидо. В същото време е очевадно, че Бейидо е само гръмоотвод – той не би предприел всичко това на своя глава. Няма как зад решенията му да не стои и президентът Кастийо. Но самият Кастийо пази мълчание. Което допълнително нагнетява страстите вляво.
Разбира се, всички са наясно и с още нещо, което боде очите – че Бехар е бил поднесен на десницата като „жертвено агне” с явното намерение да се постигне компромис с опозицията, та да може някак си правителството да мине в доминирания от нея парламент и да бъде одобрено. Нещо, което остава под голям въпрос. Гласуването на кабинета тепърва предстои на 26 август. Всички подадени предварително сигнали са, че ще бъде отхвърлен – а това досега не се е случвало в Перу. Само за първите 15 дни след обявяването на правителството на Кастийо срещу 7 от неговите министри са внесени 19 депутатски искания за отстраняването им.
Същевременно в Конгреса е форсирана и процедурата по назначаване на такива нови членове на Конституционния съд, които да саботират намеренията на Кастийо да свика Учредително събрание за изработване на нов, по-социален основен закон на страната – едно от основните обещания, с които той беше избран.
Съвсем ясно е, че именно тази ожесточена и нападателна обсада на десницата е в основата на трескаво търсени „жертвоприношения” и компромиси от страна на Кастийо и сие (макар президентът като „свещена крава” засега почти да не се споменава поименно). Но в острите критики отляво по тази тактика се натяква, че върху компромиси и договорки с десницата няма как да се гради оцеляването на никое ляво управление. Че всяка такава отстъпка ще влече след себе си нови и нови. Че, опитвайки се да угоди на военноморските сили и на САЩ покрай случая с Бехар, правителството се превръща в техен заложник. Че по този път пълзящият преврат, който и без това вече беше задвижен още с опитите да се осуети обявяването на Кастийо за победител в президентските избори, само ще се засилва, докато накрая не задуши всеки опит за същинска промяна.
На този фон перуанските движения и формации от тенденцията „АЛБА” (абревиатура за лансираната още от покойните лидери на Куба и Венесуела Фидел Кастро и Уго Чавес интеграционна инициатива „Боливарски съюз за народите на Нашата Америка”) апелираха към народа „да не оставя президента сам”, „да излезе на улиците и пътищата”, да прибегне до „социална мобилизация”, за да се противопостави на пълзящия „предателски и ултрареакционен” преврат.
„Само организирането и мобилизирането на народа, на социалните и политическите организации, на всички сектори на перуанския народ по улици, полета и пътища, може да спре пълзящия преврат срещу законното правителство на Перу и да спаси демокрацията. Също и активната международна солидарност, по-специално в Нашата Америка. Ситуацията е изключително тежка и опасна. Никое усилие за отстояване на демокрацията няма да е прекомерно”, обобщават в обръщението си движенията „АЛБА”.
