Учителят и синдикалист Педро Кастийо изненада свои и чужди, когато на първия кръг на президентските избори в Перу на 11 април реализира онова, което дотогава изглеждаше немислимо. Без никакъв опит във „висшата” политика, игнониран от големите медии и разчитащ почти само на социалните мрежи, кандидатът на лявата формация „Свободно Перу” се класира на първо място и отиде на балотаж за поста на държавния глава.
Оттам-нататък местни и чуждестранни вестници, радиа, телевизионни канали и интернет-портали се вторачиха във фигурата на неизвестния селски учител и се заеха да проучват какво го доведе до прага на президентския дворец. Без съмнение в полза на Кастийо игра фактът, че на перуанците им е дошло до гуша от оцапани от корупция политици. Показателно е, че 142-ма кандидати за президентския пост и за депутатски места в Конгреса, чийто състав също бе обновени при тези избори, са с висящи разследвания за злоупотреби.
За съперничка на Кастийо с няколко дни закъснение в преброяването бе обявена дясната Кейко Фухимори – и тя в очакване на процес, в който е обвинена за пране на пари и за незаконно финансиране на предходни свои изборни кампании през 2011 и 2016 г. Кейко върви по стъпките на баща си – експрезидента Алберто Фухимори, излежаващ присъда за брутални нарушения на човешките права по време на мандата му и емблема на перуанския неолиберализъм.
Едва след излъчването му като фаворит в балотажа, Педро Кастийо най-после започна да се появява в челните новини на медиите. В най-големите от тях анализите бяха слабо ангажирани с достоверността на данните и повече устремени към целта да сатанизират образа на първия успешен ляв кандидат от поне 20 години насам и да представят Фухимори като най-подходящата за възстановяването на страната от ударилата я безпрецедентна здравна и икономическа криза.
Общата рецепта заложи на плашенето с призрака на „комунистическата диктатура” и на безпочвеното свързване на името на Кастийо с терористичната групировка „Сендеро луминосо”, като към това се добавиха и спекулации за „предстоящи експроприации” на частни компании и медии.
Съвсем синхронно пазарите реагираха негативно спрямо вероятността за ново правителство, което няма да остави всичко „свободно” да зависи само от капризите на финансовия капитал. Така перуанската валута – солът – девалвира с 2% спрямо долара, а борсата отбеляза спад от 7,7%.
За броени седмици онези 5 пункта, които на първия тур деляха Кастийо от Фухимори, се стопиха. В навечерието на балотажа, състоял се на 6 юни, сондажите дори сочеха вече техническо изравняване между двамата кандидати. В крайна сметка това се отрази и на окончателните резултати, които дадоха минимална и ожесточено оспорвана от другия лагер преднина на кандидата на „Свободно Перу”. Той и досега още не е провъзгласен за победител в изборите заради оспорването и исковете за „измами” от отбора на Фухимори.
Междувременно обаче има и други искове – от седмици в Специалния наблюдателен орган за свобода на изразяването към Интерамериканската комисия по правата на човека разглеждат оплакванията на журналисти от перуански медии за това, че са били подлагани на „натиск и тормоз”. По-конкретно става дума за репортери и директори на новинарски програми в Канал N и „Америка”, които са били принудени да напуснат работа поради несъгласие с налаганата редакционна линия – да се подкрепя открито кандидатурата на Кейко Фухимори, макар и без да се признава публично.
Ето журналистите, засегнати от този подход: Габриела Гарсия Хилдебрант, Карола Миранда, Карлос Фонсека, Рене Гастелуменди, Карина Бореро, Даниел Йоверо, Ануска Буеналуке, Карлос Идалго, Давид Гомес Фернандини, Карлос Мауриола, Карла Оспина.
На свой ред и чуждестранни журналистки – кореспондентките на испанските издания „Ел Паис” Жаклин Фоукс и „АВС” Паола Угатс – стават жертви на агресивни нападки и заплахи в социалните мрежи за обективния начин, по който се стараят да отразяват изборите в Перу. За случаите с тях алармират Асоциацията на чуждестранните медии в Перу и Националната асоциация на журналистите.
На местно ниво пристрастието на телевизионните канали беше толкова очевидно, че дори Съдът на честта на Изборния етичен пакт на Националното изборно жури заклейми „липсата на обективност и равнопоставеност” в „някои медии” в Перу „при отразяване на дейностите ан политическите партии”.
На публиката всичко това също направи впечатление. Допитване на Института за перуански проучвания установи, че за 59% от гражданите е несъмнено фаворизирането на Фухимори. Само 7% казват същото за Кастийо.
От дома си в Лима работилата доскоро в канал „Америка” Габриела Хилдебрант разказва следното пред RT: „За мен ставащото сега е едно „déjà vu” – същото беше и през 2011 г., когато пак имаше натиск и усилия да се фаворизира единия кандидат, като се омаскари другият. Тогава на мушка беше Олянта Умала (който все пак става президент – б. р.). И тогава се нагнетяваше страх, подобен на този сега срещу Кастийо. И идваше от същия сектор на десницата”.
Тя пояснява все пак, че сега това се прави по друг начин. Още след първия тур на изборите каналът „Америка” реши да уволни директорката по новините, колумбийската журналистка Клара Елвира Оспина, с която екипът работел „прекрасно” и достигнал „на-високи нива на доверие” сред аудиторията. Преди до я уволнят, позицията на Оспина е била пределно ясна: „Няма да подпомагаме нито един от кандидатите”.
Хилдебрант отбелязва: „Не просто беше уволнена авторитетна личност от един информационен канал, а това стана и без обяснения, насред изборен процес, преди втория тур. И беше ясно, че това е отприщване на лавина, която ще последва. Когато попитах в редакцията за мотивите за прогонването на Оспина, ми беше отговорено, че отношенията на канала с нея били „изчерпани”. Естествено, че това бе недостатъчен мотив. А и преди това тя беше награждавана и поздравявана от ръководството за работата си”.
След този случай Хилдебрант и други журналистически директори вече усещат на издателските съвети, че всички планирани теми са насочени към сплашване на публиката с мнения за онова, което може да се случи при потенциално управление на Кастийо. Това е надделяло над нейните собствени предложения да се представят разследвания и обосновани информации и за двамата кандидати.
„Нашата работа е да предоставяме информация, за да могат хората да гласуват по възможно най-обоснован начин. Но общото усещане е за целенасочено насаждан на тревогата, че Кастийо е комунист, че олицетворява упадъка от 70-те – и всичко това базирано на страх, а не на реалността,” казва Хилдебрант.
Тя допълва, че след назначаването на нов новинарски директор – Хилберто Уме – редакционната линия била олицетворена от поставен от него въпрос към екипа: „Ще съм малко провокационен, но какво мислите да вземем страна срещу един кандидат, който представлява заплаха за частния бизнес?”.
Хилдебрант е категорична: „Тогава ми стана ясно, че неговите ценности са много далеч от моите”.
От онзи момент нататък журналистката установява с пълна очевидност, че всякакви новини, способни да помрачат образа на Фухимори, са отхвърляни под всякакъв претекст. Докато линията спрямо Кастийо е точно противоположна. На едно от редакционните заседания директорът дори апострофирал предложение на Хилдебрант с думите: „Това е все едно да е дошъл Хитлер и вие да не го забелязвате”.
Журналистката посочва сега: „Тогава си казах – е, не, вече е прекалено. Бяхме неколцина, които си дадохме сметка, че не сме готови да правим политика вместо журналистика.” Хилдебрант напуска няколко дни преди балотажа. Прекият ѝ мотив е, че дори не я известяват за решение, взето „през главата ѝ”, за това, кой журналист ще отиде да интервюира Фухимори и кой Кастийо.
„Издателската линия може да е на едната или на другата страна, но това трябва да се знае от публиката. То обаче съзнателно се прикрива. А информативният подход трябва да е плуралистичен, да отразява казваното и от двамата кандидати,” настоява журналистката, която освен това и преподава тази дисциплина. Тя посочва, че прилаганият сега подход отнема на хората правота да бъдат адекватно информирани и напомня: „Има социален договор между публиката и журналиста. Нещата трябва да се казват такива, каквито са. Ако отнемаш това право на хората, които те гледат, ти предаваш този принцип, пробождаш доверието и демократичните принципи. И това този път бе направено по най-оголен начин пред очите на всички”.
Споменатият Канал N, както и телевизия и радио „Америка”, принадлежат на медийна група със звучащото саркастично на този фон име „Плуралистична ТВ” (Plural TV). Акционерският пакет в нея си поделят двата най-големи вестника н страната – „El Comercio” (70%) и „La República” (30%).
