Перу е пред революция или преврат след оставката на президента

Държавният глава Педро Пабло Кучински се оттегли заради записи, показващи как негов съюзник купува депутатски гласове, за да осуети импийчмънта му, задвижен заради други разкрития за мащабна корупция. Скандалът дискредитира цялата дясна политическа върхушка и разгневи обществото. Лявата опозиция иска извънредни избори с надеждата да ги спечели. Но разполагащите с ключови военни бази на перуанска територия Съединени щати едва ли ще го позволят

Педро Пабло Кучински (вдясно) си тръгва след оставката си от президентския дворец в Лима, говорейки по мобилния телефон. Изпращат го само няколко служителки. Снимка: El Pais
Педро Пабло Кучински (вдясно) си тръгва след оставката си от президентския дворец в Лима, говорейки по мобилния телефон. Изпращат го само няколко служителки. Снимка: El Pais

Само три седмици преди емблематичната Среща на Америките (годишният форум на върха на Организацията на американските държави), която трябва да се състои на 13-14 март в столицата на Перу – Лима, страната е разтърсена от голям политически скандал, изправящ я на ръба на сериозна дестабилизация. Прогнозите на анализаторите варират от неуправляемост, през революционни изблици на улицата, до държавен преврат.

Конкретният повод е оставката, която подаде на 21 март президента на Перу – Педро Пабло Кучински. Тя бе принудителна и превантивна, въпреки че самият Кучински я обяви с поза на оскърбена невинност – с което допълнително възмути и политическите си опоненти, и погнусените от политическия си „елит” перуански граждани.

Всъщност бившият вече президент побърза с оттеглянето си да изпревари своя неизбежен вече импийчмънт, решението за който трябваше да вземе парламентът в насрочено за 22 март заседание. Отстраняването на Кучински от поста се дискутира вече на втори кръг след излезлите миналата година разкрития, че и той – както и още трима бивши перуански президенти, плюс лидерите на повечето водещи партии в страната – е получавал подкупи от нашумялата бразилска строителна компания „Одебрехт”. При разследванията срещу нея в Бразилия бе изяснено, че тя години наред е купувала с широк размах и управляващи, и опозиционери, и висши чиновници в 12 латиноамерикански държави.

В перуанския случай на ухажванията на „Одебрехт” са се отзовали бившите президенти Алан Гарсия, Алехандро Толедо и Олянта Умала. Кучински е в същата компанията, защото като министър на икономиката и шеф на кабинета на президента Толедо също проявил „отзивчивост” към бразилската компания. Самият той отрича извадените срещу него факти.

При първото гласуване в перуанския парламент по поискания му импийчмънт през декември желаещите неговото отстраняване не успяха да съберат необходимите им 87 гласа от общо 130-те депутати. За изхода на насроченото за 22 март ново гласуване нямаше яснота. Докато не дойде понеделник, 19 март. Тогава водещата опозиционна партия в парламента – „Нова сила”, оглавявана от Кейко Фухимори, дъщеря на осъдения и помилван от Кучински бивш президент узурпатор Алберто Фухимори, разпространи шокиращи записи. На тях се видя как съюзник на настоящия държавен глава обикаля опозиционни депутати, за да купува със сладки оферти гласовете им „против” или „въздържал се” при предстоящото гласуване по импийчмънта.

Пикантният детайл бе, че този новоизпечен съюзник на Кучински е… братът на Кейко – Кенджи Фухимори, който всъщност си има отделна политическа формация, в конфликт е с кака си и е преминал към подкрепа на Кучински.

Кейко и Кенджи Фухимори в един по-добър етап от отношенията им. Снимка: infobae
Кейко и Кенджи Фухимори в един по-добър етап от отношенията им. Снимка: infobae

Освен възмущение от бруталната корупционна схема, кадрите породиха и отвращение от езика, използван от депутатите, независимо от политическата им принадлежност, както и от ниските нива на тяхната политическа подготвеност, отговорност и култура.

Рикошет имаше и срещу партията на Кейко „Нова сила”, разпространила компромата също в доста долнопробен контекст и свела политическата борба до разчистване на лични сметки, включително и с брат си.

Впрочем, към брата веднага кипна всеобщо подозрение, че той най-вероятно по същия начин, както и сега, е „уредил” и декемврийското гласуване по импийчмънта на Кучински, спасявайки го тогава от сваляне. И явно в знак на благодарност президентът почти веднага след това помилва и пусна от затвора стария Фухимори.

Клеймото на тази фамилия продължава с еднаква тежест да тежи и на брата, и на сестрата, независимо от споровете помежду им. Защото споменът, оставен у милиони перуанци от Алехандро Фухимори, управлявал по диктаторски от 1990 до 2000 г., е кошмарен. Свързан е с масова стерилизация на „вредни” индиански жени, с избиването без съд и присъда на селско население, опълчващо се на властите, с безскрупулен политически рекет, упражняван най-често пак чрез тайни записи от всесилния по онова време вътрешен министър Владимиро Монтесинос. Да не говорим за „автопреврата“, който си организира Фухимори през 1992 г., разпускайки парламента и въвеждайки собствено авторитарно управление.

Всичко това отново се събуди и разтърси перуанците и сега, покрай ключовата роля на фамилията Фухимори в скандала около Кучински, който също в никакъв случай не им е любим управник. Трябва да се припомни, че той дойде на власт през юли 2016-та в резултат на голям компромис. Преди балотажа, на който той се яви с Кейко Фухимори, тя имаше по-добър резултат от него. Буквално на стъпка от Кучински на трета позиция след първия тур остана кандидатката на левия Широк фронт Вероника Мендоса.

Това бе ситуацията, в която всички политически сили, не желаещи завръщането на „фухиморизма” в лицето на Кейко, се принудиха да гласуват за „по-малкото зло” Кучински. Така постъпи и левицата – буквално със запушен нос и със замижали очи левичарите дадоха гласовете си на втория тур за десния и живял през по-голямата част от живота си в САЩ Кучински. Ето така той стана президент. Но получи и парламент, пълен с негови противници от целия политически спектър – от също като него дясната и агресивна Кейко Фухимори до левия Широк фронт, който, макар и да се разцепи в края на миналата година (Вероника Мендоса излезе от него със свои съмишленици и си направи друга лява партия – „Ново Перу”), остава достатъчно влиятелен.

През всичките му около 20 месеца на власт Кучински прокарваше откровено дясна, антисоциална и провашингтонска политика с парламент, който скачаше срещу него при всяка възможност – било чрез водената от амбиция за личен реванш Кейко, било чрез левицата. Но президентът оцеляваше, защото, естествено, между „фухимористите” и избиваните от стария Фухимори левичари не можеше да има никакво съюзничество, дори и срещу Кучински. Столът му бе истински разклатен едва от скандала с „Одебрехт”. А фаталният избор да се съюзи с Кенджи в купуването на депутатски гласове окончателно му изяде главата.

Дори и след разпространяването на изобличаващите записи, Кучински отначало сякаш нямаше намерение да се предава. Но след инфарктно заседание на правителството, на което очевидно му е станало ясно, че дори неговият собствен отбор се отдръпва от него, Кучински се появи по телевизията да извести за оставката си, строявайки целия свой кабинет отзад за фон. Обявявайки оттеглянето си, той се представи за жертва на непочтен заговор и тонът му беше повече нападателен към противниците, отколкото разкайващ се. Разбира се, представи оставката си като акт на отговорност пред съдбините на страната, която той не иска да вижда потопена в политически хаос.

Обявявайки оставката си по телевизията, Кучински строи зад гърба си като фон своите министри. Снимка: El Pais
Обявявайки оставката си по телевизията, Кучински строи зад гърба си като фон своите министри. Снимка: El Pais

Много политически коментатори в Перу и Латинска Америка обаче предсказват именно това – хаос. Който може да се люшне от улични вълнения до държавен преврат. Защото общественото недоволство е стигнало много високи градуси. Защото дясната политическа върхушка е дискредитирана. Защото гражданите са загубили доверие въобще в цялата политическа класа. Защото исканите извънредни избори може да доведат на власт левицата. Защото такъв обрат никога няма да бъде позволен от САЩ, които разполагат със свои ключови военни бази на перуанска територия. Защото по принцип Перу е „носеща колона” в американската стратегия на „десния реванш” срещу „лявата вълна” в Латинска Америка.

Налага се още едно припомняне – че прословутата „група от Лима” не случайно носи това име. Тя бе основана тъкмо в перуанската столица и неин „мотор” досега беше Кучински. В нея са обединени около дузина десни латиноамерикански правителства, вдъхновявани от Вашингтон да действат на континентално ниво за промяна на властта във Венесуела, която упорито продължава да отстоява своята Боливарска революция. С падането на Кучински сега този проект буквално губи почва под краката си.

Именно правителството на Кучински бе онова, което обяви, че венесуелският президент Николас Мадуро „няма да е добре дошъл” на Срещата на Америките в Лима на 13-14 април. На което Мадуро отвърна, че никой не може да забрани на законно избран държавен глава на суверенна държава членка на ОАД да участва в годишния ѝ форум и се зарече, че на всяка цена ще стигне до Лима „по въздух, суша или вода”. Естествено, след вестта за падането на Кучински, в Каракас не си спестиха радостните реакции и подхвърлянето на поговорки, родствени на нашата за онзи, „който гроб копае другиму”…

Все още не е ясно как точно ще протече процедурата по освобождаването на Кучински от поста. Той е депозирал оставката си в президиума на парламента, а членовете на този орган, съставен от представители на всички партии, трябва да я внесат за гласуване в пленарна зала. Но депутатите може да решат и да я отхвърлят – такива намерения поне изказват от левицата, а и от“Нова сила“. Идеята е не да оставят Кучински на власт, а все пак да го подложат на процедурата на импийчмънт и да го отстранят чрез нея, за да излязат наяве всички уличаващи го факти и в дебатите да прозвучи всичко срещу него.

Междувременно вече се знае, че президентският пост ще бъде поет от досегашния вице на Кучински – Мартин Вискара, безпартиен инженер. Перуанската екзотика го беше направила по съвместителство и… посланик на страната в Канада. Така че вестта, че ще му се наложи да поеме управленските юзди в родината си го свари в Отава и навръх рождения си ден той трябваше спешно да отлети за Лима. Очаква се парламентът да узакони президентските му пълномощия на заседание в петък, 23 март.

Първият вицепрезидент Мартин Вискара ще поеме поста на държавния глава. До него е втората вицепрезидентка Мерседес Араос–тя е "резерва". Снимка: El Pais
Първият вицепрезидент Мартин Вискара ще поеме поста на държавния глава. До него е втората вицепрезидентка Мерседес Араос – тя е „резерва“. Снимка: El Pais

Но всички наблюдатели са единодушни, че Вискара няма нужните политически авторитет и влияние, за да съумее да овладее сегашната излизаща от контрол политическа вихрушка в Перу. Освен това в едно негово предишно качество – когато е оглавявал местното правителство в родния си регион Мокегуа, срещу Вискара също е имало отправени обвинения в корупция. А в момента дори само сянката на съмнение за някого, че е склонен към злоупотреби, действа на перуанците като червен плащ на бик.

Испанският в. „Ел Паис” цитира следните социологически данни от сондажи в Перу на Barómetro de las Américas („Барометър на Америките”). 91% от перуанците са убедени, че повече от половината политици в страната са корумпирани – като тези данни са получени още преди година, когато започва да се шуми около скандала с „Одебрехт”. Според 27% от анкетираните корупцията е главният проблем в страната – това е най-високият процент сред всички латиноамериканци, по-висок, отколкото дори при бразилците (19%).

Освен това. 38% от перуанците биха подкрепили президентски преврат – това пак е най-високият показател на континента. Само 7,5%  от подложените на сондажа са изразили доверие в политическите партии.

Вероника Мендоса от „Ново Перу” вече призова Мартин Вискара веднага след поемането на властта да обяви предсрочни избори.

Вероника Мендоса от "Ново Перу" призовава не само за предсрочни избори, но и за смяна на системата, която постянно възпроизвежда корумпирани политици. Снимка: Radio La Beta
Вероника Мендоса от „Ново Перу“ призовава не само за предсрочни избори, но и за смяна на системата, която постянно възпроизвежда корумпирани политици. Снимка: Radio La Beta

Но тъй като от такъв вот ще има полза само левицата, едва ли ще се стигне до това – независимо че пак с такива искания най-големите синдикати излязоха на масови шествия на 22 март. Внушенията на проправителствените медии в Перу са в друга посока – на Вискара да му се даде шанс да омиротвори страната и да доизкара мандата на Кучински, който трябва да приключи през 2021 г. Единственият шанс това да стане при сегашните клокочещи страсти е Вискара да състави надпартиен кабинет, в който да включи представители от целия политически спектър. Но при вече описаната взаимна нетърпмост между „фухимористи”, левичари и поддръжници на Кучински няма особено много надежди за подобно идилично решение.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар