На 17 юни тази година въоръжен мъж нападна офис на Демократичната партия на народите (HDP) в град Измир, при което бе убита 20 годишната Дениз Пойраз, дъщеря на служител на партията. Тази трагедия е само една от поредицата атаки, насочени срещу най-голямата лява опозиционна партия в Турция в резултат от политическия климат, насърчаван от правителството на Реджеп Ердоган.
Систематичните атаки срещу прокюрдската HDP и всички останали елементи на демократичната опозиция в Турция са подробно описани в публикуван скоро след нападението в Измир доклад, изготвен от европейските представители на HDP в сътрудничество с фондация Transform! Europe. Докладът обхваща периода от парламентарните избори през 2015 г., когато HDP за пръв път влиза в парламента, до неотдавнашното обвинение, внесено от главния прокурор на Апелативния съд, с което се иска разпускане на HDP и налагане на забрана за участие в политиката на стотици нейни членове.
HDP е основана през 2012 г. и успява да премине бариерата за влизане в турския парламент от 10% още в първите избори, в които участва – тези през юни 2015 г. Този успех на опозиционната формация представляваше сериозен удар по амбициите на Партията на справедливостта и развитието (AKP) да установи авторитарно управление. С цел да си възвърне абсолютното мнозинство в парламента, президентът Ердоган обяви предсрочни избори (проведени през ноември 2015 г.) и проведе изключително агресивна кампания. Авторите на доклада на HDP определят това като началото на „нова глава в турския политически пейзаж“.
В доклада се посочва, че макар „липсата на демокрация в Турция в никакъв случай не е нов проблем, сплашването на демократичната опозиция, преследването на HDP и унищожаването на всякакви остатъци от гражданско общество“ е достигнало нов връх в „Нова Турция“ на Ердоган. В чужбина спецификите на “Нова Турция” се изразяват в изнудване на Европейския съюз, намеса в съседни държави и безмилостна военна агресия.
Подриване на и без това крехката демокрация
Основен аспект на „Нова Турция“ е, че Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган създаде коалиция с ултранационалистическата дясна Партия на националистическото движение (MHP), за да остане на власт. Липсата на демокрация в Турция в никакъв случай не е нов или скорошен проблем. Той има дълбоко вкоренени причини, които датират още от създаването на държавата. И все пак, през цялата турска история борбата за демократична Турция не е спирала – и все още продължава. Когато AKP дойде на власт през 2002 г., Ердоган, в качеството си на председател на партията, обяви както пред „нацията“, така и пред „международната общност“, че AKP ще провежда политика, насочена към стабилна и демократична Турция. По думите му колективните права на непредставените хора и на жените, както и елементите на демократичното общество, трябваше да бъдат гарантирани в новата турска конституция, а на бързите промени, обхванали света, трябваше да бъде отговорено с „политиката на нулеви проблеми със съседите“.
Накратко казано, Ердоган убеди както националната, така и международната общност, че дълбоко вкоренените проблеми на Турция, включително кюрдският въпрос, ще бъдат решени в рамките на демократизацията. В противовес на тази реторика обаче слабата турска демокрация продължи да регресира: върховенството на закона и международните конвенции бяха постоянно нарушавани, а прозрачността и отчетността бяха захвърлени настрана. Днес упражняването на което и да е от демократичните права, привидно гарантирани от закона, е фактически забранено.
Авторитарното управление на Ердоган обаче е изправено пред редица структурни и политически проблеми. Той разрушава последните остатъци от демокрацията и се опитва да елиминира опонентите си с всички средства, за да институционализира едноличната си власт. В този контекст HDP, втората по големина опозиционна партия, е подложена на постоянни преследвания, а нейни членове, депутати и съкметове са незаконно арестувани и уволнявани, въпреки че действат в съответствие със закона.
В същото време външната политика на „Нова Турция“, която била описвана като “изпреварваща”, а не като реактивна, се състои в обучение и екипиране на екстремистки въоръжени групировки – включително „Ислямска държава“ – които подхранват войните в Ирак, Сирия, Либия и Нагорни Карабах. В днешна „Нова Турция“ социалната справедливост, мирът и демократичното развитие вече не съществуват. Влошаващата се ситуация застрашава и надеждите за мир и просперитет в целия Близък изток.
Репресии срещу HDP
В демократичните държави насърчаването на политическото представителство и участие, както и приемането на закони и законодателство в съответствие с плурализма и демократичните норми се признават за основополагащи принципи. В Турция обаче дълго милиони хора (предимно кюрди) са се оказвали лишени представителство в Народното събрание, тъй като партията, за която са гласували, не е достигнала изключително високия 10-процентен праг за влизане в парламента.
За независимите кандидати, участващи в изборите, не е предвиден изборен праг. Поради това партиите предшественици на HDP се включваха в изборите чрез независими кандидати, за да заобиколят тази рестрикция. След това избраните депутати формираха група в парламента. Това обаче не е пълноценна алтернатива, тъй като само с депутати, влезли в парламента като независими, политическата партия не може да разгърне пълния си потенциал поради юридически и изборни ограничения.
Основаната през 2012 г. HDP реши да се опита да преодолее 10-процентния праг, когато се яви на изборите на 7 юни 2015 г. като политическа партия. Това породи опасения в AKP, на която досега никога не се бе налагало да съставя коалиционно правителство. Не на последно място притесненията им бяха, че ако HDP успее да премине прага, това може да застраши плановете им за промяна на конституцията, които те смятаха за свой висок приоритет. Преди тези избори няколко партии предшественици на HDP, на които беше забранено или не беше позволено да участват в изборите, издигаха само независими кандидати, което позволяваше на AKP да спечели повече места в регионите с предимно кюрдско население. При тази несправедлива система управляващата AKP винаги излизаше победител.
Решението на HDP да се яви на изборите я превърна в обект на систематични и постоянни репресии, включително серия от бомбени атентати. Бомби, скрити в букет цветя и колет разрушиха регионалните щабове на HDP в Мерсин и Адана. В навечерието на изборите двойна бомбена експлозия на митинг на HDP в Диарбекир уби трима души и остави повече от двеста ранени. Въпреки тези кървави атаки и широко разпространените изборни измами, HDP премина 10-процентната бариера с 13,2% от подадените гласове, осигурявайки си 80 места в турското Народно събрание.
Политическите анализатори очакваха, че успехът на HDP на изборите ще допринесе за постигането на траен мир и за демократизирането на Турция. HDP играеше ключова роля в усилията за постигане на мир, като подкрепяше продължаващите мирни преговори между Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейния лидер Абдуллах Йоджалан (който от 1999 г. е в затвора на остров Имрали) и турското правителство. Електоралният успех на HDP послужи като предупреждение за Ердоган относно амбициите му да използва политическия вакуум в Турция, за да изгради авторитарен режим. Това беше първият сериозен неуспех на AKP, откакто партията дойде на власт през 2002 г. Еднопартийно правителство вече не беше възможно и те трябваше да сформират коалиция, за да останат на власт.
На 1 ноември 2015 г. обаче Ердоган обяви предсрочни избори, с цел да възстанови мнозинството на AKP и да състави еднопартийно правителство. Предизборната му кампания бе организирана около посланието „Ние разбрахме вашите оплаквания, ще ги разрешим“. Тези на пръв поглед позитивни послания обаче не практика се превърнаха в атаки срещу HDP. По онова време бившият министър-председател Ахмет Давутоглу заяви: „Когато един ден се пише историята на Република Турция, един от най-критичните периоди ще бъде този между 7 юни и 1 ноември.“
Мрачна нова глава в историята
Подчертаният от Давутоглу времеви период наистина бе извънреден, и явно извън полезрението на обществото са били изготвяни планове за извънредни действия. На първо място, мирните преговори, които бяха продължили три години, се провалиха. В преобладаващо кюрдските градове Джизре, Сур и Нусайбин беше наложен денонощен полицейски час, последван от жестоки военни интервенции. Те доведоха до смъртта на хиляди хора и до разселването на половин милион души. Цели части от тези градове бяха разрушени, а турските войници и ислямистки наемници под контрола на турското правителство безнаказано извършваха военни престъпления, включително убийства на цивилни граждани. Някои от тези военни престъпления са документирани и доказателствата бяха представени на ООН и няколко европейски съдилища.
Офисити щабове на партия HDP в цялата страна бяха щурмувани и опожарявани от тълпи. При бомбените атентати в Суруч, извършени от бойци на ИДИЛ на 8 септември 2015 г., партията загуби 33 младежи от една от съставните си организации – Федерацията на социалистическите младежки асоциации. В Анкара на 10 октомври 2015 г. 103 симпатизанти на HDP бяха убити при два самоубийствени бомбени атентата, извършени от бойци на ИДИЛ по време на митинг за мир, организиран от партията.
Месеците между изборите отбелязаха нова тъмна глава в турския политически живот, тъй като HDP беше принудена да прекрати всички митинги поради липса на мерки за сигурност. Въпреки това, на изборите на 1 ноември партията отново премина антидемократичната бариера от 10 процента.
Репресиите срещу цялото гражданско общество бяха „узаконени“, когато през 2017 г. беше въведена така наречената „президентска система от турски тип“ в условията на извънредно положение. С тази система Ердоган взе под свой контрол всички изпълнителни, законодателни и съдебни власти. През Human Rights Watch отчете, че „през последните четири години Турция преживява задълбочаваща се криза в областта на правата на човека с драматична ерозия на нейната рамка за върховенство на закона и демокрацията“.
AKP отмъщава за изборните успехи на HDP
Основната стратегия на AKP продължава да бъде възпрепятстването на HDP с всички средства, включително чрез подмяна на избрани кметове с посочени от правителството доверени лица, и чрез показни съдебни процеси, основани на необосновани и несъществени обвинения. Унищожаването на HDP на политическата сцена изглежда се е превърнало в екзистенциален въпрос за AKP.
Имунитетът на единадесет депутати от HDP беше отнет по време на мандата 2015-2018 г. и настоящия мандат. Към май 2021 г. 14 депутати от HDP се намират в затвора, включително бившите съпредседатели на партията Фиген Юксекдаг и Селахаттин Демирташ.
След местните избори, проведени на 31 март 2019 г., Ердоган замени избраните представители в 49 от 65-те общини, спечелени от HDP, с назначени от правителството управители. Тези общини включват три регионални столици, пет провинции и 33 окръга. В затвора бяха вкарани 37 общински съпредседатели, включително 19 жени. Към март 2021 г. 15 съкметове, включително съкметът на район Диарбекир Аднан Селчук Мизракл и съкметът на Карс Айхан Билген, остават в ареста. Други шестима съкметове са под домашен арест.
Подмяната на избрани представители с назначени от правителството администратори не е нова практика в Турция. Избраните на местните избори на 30 март 2014 г. съкметове на кюрдски селища бяха заменени по този начин през септември 2016 г. Така общо 95 общини, където изборите бяха спечелени от основния коалиционен компонент на HDP – Партията на демократичните региони (DBP), бяха поставени под директен контрол на управляващите, а 93 съкметове бяха арестувани. Това премахна системата на съуправление в кюрдските региони, която беше приета с цел постигане на равенство между половете, и също така доведе до ликвидиране на много организации, ръководени от жени.
Данните на HDP показват, че над 10 000 нейни члена са били арестувани в периода след 2015 г. В момента в турските затвори все още се намират над 4000 члена на партията, включително избрани депутати и съкметове. Други хиляди членове и симпатизанти на партията са принудени да напуснат страната, за да избегнат политически мотивирана съдебна разправа.
Един от най-показателните процеси срещу членове на HDP е т.нар “Дело Кобане”. През октомври 2014 г. HDP призова хората да участват в протестите срещу подкрепата към джихадистите от ИДИЛ, демонстрирана от турския режим. В онзи момент ИДИЛ провеждаха офанзива срещу населеният предимно с кюрди сирийски град Кобане, намиращ се на границата с Турция. От години HDP призовава за парламентарно разследване, което да изясни причините за насилието по време на протестите, но режимът на Ердоган винаги е отхвърлял това предложение.
Тогавашният съпредседател на HDP Селахатин Демирташ бе арестуван на 4 ноември 2016 г. в рамките на това дело. През декември 2020 г. Европейският съд по правата на човека призова за незабавното му освобождаване с аргумента, че делото няма основание и задържането му е чисто политическо. Режимът на Ердоган обаче само засили съдебната разправа с HDP. Прокуратурата нареди ареста на 108 души в рамките на делото, включително водещи представители на HDP. 28 от тях вече са в затвора, а други 75 се издирват.
С този показен процес властите в Турция искат да представят известни политици като престъпници, за да бъде подкопана обществената подкрепа за HDP. Процесът служи и за криминализиране на солидарността с Кобане и съпротивата на сирийските кюрди срещу ИДИЛ. Както заявява Селахатин Демирташ, „това, което наистина разгневява Ердоган не е бруталното избиване на нашия народ, а поражението на ИДИЛ в Кобани“.
През тази година усилията на властта се насочиха директно към унищожаване на HDP. През март главният прокурор внесе искане за разпускане на партията и налагане на забрана за политическа дейност на 687 нейни членове. Конституционният съд отхвърли първоначалното искане на прокурора като несъстоятелно, но усилията за закриване на партията продължават.
Репресии срещу медии и университети
Политическите репресии над партия HDP представляват само една част от усилията на Ердоган да смаже демокрацията в страната. От началото на неговото управление над 90% от медиите в Турция бяха поставени под контрола на държавата.
След като възпрепятства съществуването на демократични, свободни и независими информационни мрежи, и затвори хиляди уебсайтове и десетки вестници, списания и други източници на информация, Ердоган успява да наложи собственото си мнение на обществото, докато текат усилията му да институционализира режима си. От години Турция оглавява негативните класации за журналисти, намиращи се в затвора. В Световния ден на свободата на печата – 3 май 2021 г. – съпредседателят на турската Асоциация за правата на човека Ерен Кескин обобщи ситуацията по следния начин: „Процесът, през който преминаваме, може обективно да бъде описан като „ужасен“. От 30 години се боря за правата на човека. Никога не е имало момент, в който да се чувствам толкова несигурен и незащитен. Не си спомням друг момент, в който правото да е зависело от един център, а съдиите и прокурорите да се страхували толкова много.“
Автономията на университетите също бива унищожавана, като от 2018-та насам Ердоган взема еднолични решения за на ръководните постове във висшите учебни заведения. Босфорският университет, един от водещите университети в Турция, винаги е избирал ректорите си от собствените си редици. През януари 2021 г. обаче Ердоган назначи Мелих Булу от AKP за нов ректор на университета. Протестите срещу Мелих Булу бяха жестоко потушени и над 500 студенти бяха арестувани. Няма официални данни колко от тях все още са в затвора. В „Нова Турция“ университетите губят универсалната си перспектива и се превръщат в идеологически центрове на турско-ислямско-консервативния мироглед.
Потъпкване на международни конвенции
На 20 март 2021 г. турското правителство се оттегли от Истанбулската конвенция – Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Доклад на Human Rights Watch, посветен на регреса на Турция по отношение на основните демократични права, подчертава как жените, кюрдите и ЛГБТ хората са сред основните жертви на атаките на Ердоган срещу гражданските права и демокрацията. По данни на организацията „Платформа за прекратяване на убийствата на жени“, само през първото тримесечие на 202l г. най-малко 106 жени са били убити от мъже в Турция. Смята се, че действителната цифра е много по-висока. Същата организация класифицира още 171 смъртни случая, включително предполагаеми самоубийства, като „подозрителни“. Идеалната жена, предвидена от „Нова Турция“, е без права и свободи, аполитична, послушна на мъжете, покрита със забрадка, стояща вкъщи, готвеща и раждаща.
Дори когато не се оттегля от международни конвенции, турската държава не спазва съдържащите се в тях ангажименти. Под управлението на Ердоган Турция стана известна с нарушенията си на правата на човека и с постоянното отлагане на критериите, които се е задължила да изпълни по силата на международното право. В последния доклад на Комитета за предотвратяване на изтезанията (КПИ) ясно се посочва, че ситуацията в затвора с повишена сигурност, където се намират Абдула Йоджалан и още четирима затворници, предизвиква сериозна загриженост. Комитетът намира условията в затвора за неприемливи и настоятелно призовава турските власти да позволят на затворниците да упражняват основните си права без по-нататъшно забавяне. Йоджалан се намира в изолация, не му е позволено да се среща с адвокатите си или с членове на семейството си.
В своя резолюция от 11 март 2021 г., посветена на конфликта в Сирия, Европейският парламент категорично определя Турция като окупатор в разрез с международното право, и я призова да изтегли войските си от окупираните земи в Северна Сирия. Във външнополитически план „Нова Турция“ възприема неоосманска ориентация, което води до ескалиране на напрежението не само със съседните държави, но и с Кипър и Либия.
Европейският парламент обръща внимание и практиката на Турция за етническо прочистване. В своята резолюция ЕП „призовава Турция да изтегли войските си от Северна Сирия, която незаконно окупира извън мандата на ООН; осъжда незаконното прехвърляне от Турция на сирийски кюрди от окупираната Северна Сирия в Турция за задържане и преследване в нарушение на международните задължения на Турция по Женевските конвенции; настоятелно призовава всички сирийски задържани лица, които са били прехвърлени в Турция, да бъдат незабавно репатрирани в окупираните територии в Сирия; изразява загриженост, че продължаващото разселване от страна на Турция може да се превърне в етническо прочистване на сирийското кюрдско население; подчертава, че незаконното нахлуване и окупация на Турция застрашава мира в Сирия, Близкия изток и Източното Средиземноморие; категорично осъжда използването на сирийски наемници от страна на Турция в конфликтите в Либия и Нагорни Карабах в нарушение на международното право. “
Африн, кюрдски град и регион в Северна Сирия, е подложен на тежки нарушения на човешките права, откакто турската армия нахлу в него през януари 2018 г. Тези престъпления са докладвани от различни организации, включително от Върховния комисар на ООН по правата на човека. Докладите разкриват, че жените в Африн биват подлагани на системни изтезания, отвличания, изнасилвания и убийства, което предизвиква сериозна загриженост, включително от страна на Върховния комисар на ООН по правата на човека и Държавният департамент на САЩ.
Един от резултатите от коалицията между AKP и националистите от MHP е, че политиката срещу кюрдите и други религиозни и етнически групи става все по-агресивна. За да запазят властта си дори в условията на икономическа криза, правителството и MHP предприеха военни интервенции в Сирия и Ирак и започнаха да провеждат политика на унищожение срещу кюрдите и в трите държави. В резултат на това мирният процес, иницииран от Абдула Йоджалан от затвор, спря напълно през 2015 г. Докато пътят пред диалога за мир е затворен, насилието ще продължава. Политическата стратегия на правителството под ръководството на Ердоган се основава на авторитаризъм, феодално тълкуване на исляма, коалиции с националисти и радикални джихадисти, насилие, война и потисничество – и всичко това води до задънена улица.
Турция се отдалечи от демокрацията и изпадна в авторитаризъм, а държавният апарат и институциите се пренастройват в съответствие с това. Основната задача на преконфигурираната държава стана потискането на демократичните организации, за да се освободи място за авторитарния режим. Демократичният регрес се наблюдава във всяка сфера на живота, като нанася щети на обществото както в икономически, така и в морален план.
HDP играе решаваща роля за гарантиране на демократичните права на кюрдския народ, за изграждането на мира и за демократизацията на Турция. Политическите постижения, които HDP успя да постигне в условията на крехка демокрация в Турция, могат да помогнат и на други общности да работят заедно за съвместно съществуване и демокрация. Но ако се допусне по-нататъшен регрес на турската демокрация, това ще има тежки последици не само в регионален, но и в международен план.
В заключението на доклада си HDP се обръщат с призив към международните институции – Организацията на обединените нации, Съвета на Европа, Европейския съюз и европейските правителства – да окажат необходимия политически натиск върху турското правителство, така че то да се ангажира с конвенциите за правата на човека и международното право. Подчертава се, че всеки път, когато тази „Нова Турция“ на Ердоган бъде приемана в международен план като „легитимен“ партньор, войните, насилието, окупациите, потисничеството, преследването и лишаването от свобода биват нормализирани.
About The Author
