На 24 април 2021 г., годишнината от началото на арменския геноцид, турската държава започна военна кампания на иракска територия срещу Кюрдската работническа партия.
Оттогава постоянно се извършват въздушни бомбардировки срещу цивилни цели в Иракски Кюрдистан. Освен по села по границата, удари се нанасят и по бежанския лагер Максмур, който е дом на хиляди кюрди, избягали от кампанията на турската държава за унищожаване на кюрдски села през 90-те години.
A horrible scene of Turkish drones targeting civilians. The airstrikes making life impossible for the Kurdish villagers in the border areas due to regular unexpected bombing& targeting the civilians. Rezhna Dehaty days „we build hope & the Turkish airstrikes destroy our hopes.“ pic.twitter.com/UReGVmc9dz
— Kamal Chomani (@KamalChomani) June 20, 2021
През изминалите 20 години над 10-те хиляди души, живеещи в Максмур, се самоорганизират по демократичен начин. Техните асамблеи станаха един от първите примери за практикуване на демократичен конфедерализъм. Тази форма на самоуправление придоби международна известност благодарение на Рожава (автономния регион в Североизточна Сирия). Това е система, основана на принципите на пряката демокрация, екологията и освобождението на жените.
Всяка жена в лагера Максмур е част от автономно организираното женско събрание и активно участва в трансформацията на едно общество, разселено в резултат от войната и разрушенията. Турската държава определя това като тероризъм, а управляващите в страни като Съединените щати и Обединеното кралство следват примера ѝ.
Паралелно с военните действия, турските власти извършват системно унищожаване на околната среда, като бомбардират и изсичат гори в кюрдските територии в Ирак и Сирия, атакуват водната инфраструктура в Рожава и блокират водния поток по реките Ефрат и Тигър в Северна Сирия. В резултат на това милиони хора са останали без надежден източник на вода.
Новата кампания в Ирак е продължение на отколешната политика на турската държава за незаконни инвазии, окупация и експанзия в кюрдските територии. Всъщност това е само последното от многото нападения, при които през последните години загинаха хиляди хора, а стотици хиляди бяха принудени да напуснат домовете си.
През 2018 г. станахме свидетели на военните престъпления и нарушенията на правата на човека от страна на турската държава в град Африн, а през 2019 г. – в Серекание. Същите методи се прилагат и в новата кампания.
Тактиките на турската държава вече са добре познати: мъчения, химически оръжия, бомбардиране на болници и водна инфраструктура, и използване на сеkсуалното насилие като оръжие. След турските нахлувания в Африн и Североизточна Сирия постоянно излизат доказателства за такива престъпления, извършвани от турските сили и съюзните им ислямистки групировки. След като бе окупиран, в Африн се отчита един от най-високите проценти на отвличания, изнасилвания и изтезания на жени в региона.
Турската държава планира да изгради военни бази в райони с преобладаващо кюрдско население в Ирак като Зап, Метина и Авасин. През 2019 г. президентът Реджеп Тайип Ердоган открито заяви пред Общото събрание на ООН, че Турция възнамерява да наложи с военна сила “зона за сигурност” в Северна Сирия като замени съществуващото мнозинство от кюрдско население с бежанци от други части на Сирия – по същество извършвайки етническо прочистване срещу кюрдите в региона.
Както от изявленията, така и от действията на турското правителство става ясно, че целта на тази военна кампания е да се прекроят границите според планове, датиращи още от края на а Османската империя, и които предвиждат анексиране на области от Ирак и Сирия.
Ердоган заявява, че границите, определени на Турция след Първата световна война – и които оставиха милиони кюрди без собствена държава – са представлявали сериозен компромис за Турция, и че това е проблем, който трябва да бъде разрешен. Трудно е да се каже дали това е комично или трагично.
DID YOU KNOW that between July 2015-Dec 2016 Turkish army operations brutally attacked more than 30 Kurdish towns & neighbourhoods & displaced up to half a million Kurdish people? No? Read the UN report as you won’t hear it on the news or demos in Berlin.https://t.co/Bhf5PK355n pic.twitter.com/dJSFeagr4b
— @Hevallo (@Hevallo) May 18, 2021
Като част от кампанията си в Ирак, Турция се опитва да подпали междукюрдска война, като ескалира напрежението между ПКК и Кюрдската демократическа партия KDP, която управлява кюрдската автономия в Северен Ирак. Преди седмица KDP попречи на делегация за мир от Европа да влезе в Ирак, като депортира делегатите обратно в Европа. Междувременно полицията в Германия попречи на друга делегация от седемнадесет политици и активисти изобщо да пътуват към Ирак.
Тези делегации възнамеряваха да наблюдават развитието на ситуацията и да докладват директно от място. Заедно с неотдавнашните военни сблъсъци между ПКК и пешмергата на KDP, това са изключително тревожни събития.
Турската държава ще продължи да упражнява насилие и етническо прочистване във всички региони на Кюрдистан, освен ако не срещне адекватен и сериозен отпор от международната общност. Целта на турската държава е да унищожи кюрдската култура и да смаже всички опити на кюрдите за истинско самоопределение.
Мишена обаче са не само кюрдите, но и самият опит за изграждане на мирно и демократично общество в региона в сътрудничество с различни етнически и религиозни общности като язиди, араби, сирийци, асирийци и туркмени. Точно както тези опити бяха атакувани в Сирия в продължение на години, така сега те са мишена и в Ирак.
Това, което турската държава смята за голяма, екзистенциална заплаха, е осъществяването на политическите идеи на Абдуллах Йоджалан – човек, който продължава да е в затвора на остров Имрали, държан в изолация от турската държава повече от две десетилетия. Отнемането на шанса за мир и демокрация в Близкия изток е най-голямата политическа амбиция на турската държава.
Всички, които вярват в един справедлив свят, трябва да осъдят тази инвазия и да застанат на страната на свободата и справедливостта.
Елиф Сарикан е антрополог, писател и организатор. Тя е активист в Кюрдското женско движение и съветник в профсъюзната кампания „Свобода за Йоджалан“.
