Резултатът от местните избори в Турция е интерпретиран от повечето коментатори като “удар” или “разгром” за управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP), а някои разчетоха в случилото се и като “референдум за Ердоган”. Вероятно най-забележителният аспект е това, че за пръв път от 25 години консервативните сили загубиха столицата Aнкара от кемалистката, социалдемократическа Народно-републиканска партия (CHP). Управляващите изглежда са изгубили вота и в най-големият град в страната Истанбул с едва 20 хил гласа. От партията на Ердоган обаче не признават загубата и оспорват резултатите в метрополиса, където започна политическата кариера на президента.
Досега Анкара и Истанбул бяха управлявани от кметове, излъчени от свързани с Ердоган консервативни партии. Самият той бе кмет на Истанбул от 1994 до 1998 г. Коалицията му изгуби и други големи градове като Анталия, Адана, Мерсин и Хатай. В няколко други големи общини като Бурса и Балъкесир управляващите се задържаха на власт с минимална преднина. Тези резултати подчертават засилващото се политическо разделение между градските центрове и провинцията – след референдума за конституционни реформи през 2017 г. AKP все повече губи позиции в градовете. Опозицията вече контролира 20 от най-населените общини в страната.
Победите в Анкара и Истанбул ще осигурят достъп на опозицията до бюджети за милиарди и хиляди общински служители. Това създава потенциал за оформяне на нови властови центрове в турското общество и политика, отбелязва Middle East Eye, което поражда опасения, че Ердоган може да се опита да анулира резултатите в двата града.
Въпреки загубите в големите градове, коалицията между АКР и ултранационалистическата MHP спечели над 51% от всички гласове в страната. Тези резултати показват, че Ердоган все още остава популярен сред обичайният си електорат, въпреки тежките икономически проблеми. Страната навлезе в първата си рецесия от десетилетие, а храните са поскъпнали с 20% през последната година. Според публикувано през март изследване, мнозинството избиратели посочват като основни притеснения безработицата и растящите разходи за издръжка. Ердоган обещава да осъществи икономически реформи в полза на бизнеса, което вероятно ще е съпроводено и с промени в кабинета.
Тъй като не бе в техен интерес кампанията за местните избори да се върти около икономическите и социални въпроси, управляващите превърнаха в основен свой лозунг “оцеляването на държавата и нацията”. В продължение на два месеца Ердоган обикoли лично над 50 провинции, за да убеждава електората, че потенциалната загуба на управляващите би представлявала екзистенциална заплаха. Той дори се възползва цинично от масовото убийство на мюсюлмани в Нова Зеландия и излъчваше кадри от нападението по време на митинги.
Опозицията обаче до голяма степен влезе в тона на Ердоган в стремежа си да достигне до част от консервативните и религиозни избиратели. CHP, които се явиха на изборите в коалиция с националистическата Добра партия (IYI), издигаха кандидати въз основа на това колко гласове могат да привлекат, а не какви са идеологическите им позиции.
В резултат на това профилът на партията се измества по-надясно. В бюлетините на CHP се появиха имена на кандидати, които в миналото са свързвани с АКР и други десни партии. Опозиционният кандидат за кмет на Анкара Насур Яваш е бивш член на националистическата MHP. Middle East Eye отбелязва, че CHP сa засилили и религиозната си реторика по време на кампанията в опит да привлекат избиратели на AKP. В медиите например “изтече” видео на Яваш и екипа му, рецитиращи молитви по време на празненствата за победата. В тази връзка наблюдателите виждат показателна ирония в името на кандидата на светската CHP за кмет на Истанбул – Екрем Имамоглу (син на имама).
Друг важен фактор за обръщането на много общини в полза на опозицията бе решението на прокюрдската Народна демократична партия (HDP) да не издига кандидати в западните и южни райони на Турция. Гласовете на кюрдите по всяка вероятност са се оказали решаващи за успеха на опозиционните кандидати в Анкара и Истанбул и са помогнали за накланяне на везните в Адана, Мерсин и Хатай.
HDP обаче загуби пет градове в населената предимно с кюрди югоизточна част на страната, което по всяка вероятност е резултат от тежките репресии срещу кюрдското малцинство и политическите му представители. След като през 2015 г. партията на Ердоган изгуби парламентарното си мнозинство заради високия резултат на HDP, властите подновиха военната кампания срещу Кюрдската работническа партия (ПКК), в резултат на което цели градове, гласуващи преимуществено за HDP, бяха сринати със земята. Много представители на партията, включително избрани народни представители и съпредседателят ѝ Селахатин Демирташ, бяха хвърлени в затвора по обвинения за подкрепа на тероризма. През 2016 г. почти всички кметове на HDP бяха подменени с назначени от Анкара администратори. Въпреки всичко това победата на няколко кандидати на АКР в кюрдски райони вероятно ще бъде използвана от Ердоган като аргумент, че кюрдското малцинство го подкрепя в кампанията му срещу ПКК. Анкара със сигурност ще извади тази карта в опитите си да убеди Вашингтон, че трябва да спре да защитава сирийските кюрди от завоевателните амбиции на Ердоган.
На тези избори HDP все пак успя да спечели изборите в осем провинции, включително в символичната кюрдска столица Диарбекир. Най-голямата изненада в населените с кюрди провинции обаче дойде от Тунджели. Там кандидатът на HDP изгуби от издигнатия от Турската комунистическа партия Фатих Мехмед Мачулу, популярен сред местните заради социалната си дейност и кооперативните земеделски програми. Това е първият сигнал за възраждане на комунистическата партия, която бе почти унищожена от репресиите на военните през 80-те. Друг кандидат с комунистически възгледи – Алпер Таш от CHP, загуби с малка разлика от кандидата на АКР в истанбулския квартал Бейоглу.
Въпреки жестоките чистки, политическите репресии и смазването на независимите медии след опита за преврат през 2016 г., турските граждани все още имат възможност да изразяват мнението си в избирателните урни. Вотът от миналата неделя демонстрира, че Ердоган не е непобедим и че гласоподавателите все още са решаващи за политическия и властови баланс. Турция обаче навлиза в дълъг период от над четири години, в който не се предвиждат избори. Както управляващите, така и опозицията ще го използват, за да затвърдят позициите си, и тепърва ще се види дали Ердоган ще успее да се задържи като доминираща фигура в турската политика, или ще започне да залязва.
About The Author
