Първоначалното безпокойство на хората от въвеждането на роботи в работната сила беше свързано с потенциалното изчезване на работните места за ръчен труд. Казваха ни, че роботите ще завладеят фабриките, ще управляват автомобилите и камионите ни и ще поемат функциите, за които в момента се наемат чистачки и домашни помощници. Но се оказа, че автопилотите могат да управляват коли също толкова добре, колкото например котката ми, а пък прахосмукачката-робот на моя приятелка постоянно се заклещва под кухненската маса и се върти безполезно, което подсказва, че още известно време ще имаме нужда от хора с метли.
Вместо това обаче виждаме друго – роботите не са тук, за да заместят този по-нисък клас нископлатена и подценена работа. Те са тук, за да седят самодоволно по средата, да ни наблюдават и контролират, да ни наемат и уволняват. Наскоро Amazon замени средния си мениджмънт и служителите в областта на човешките ресурси с изкуствен интелект, който да определя кога даден работник е изчерпал полезността си и трябва да бъде освободен. Няма човек, към когото да се обърнете, няма как да преговаряте с бот. Това е възможно най-скучното продължение на „Терминатор“, в което роботите не са тук, за да ви убият или поробят, а по-скоро за да ви напишат ехидно, че няма да е необходимо да идвате на работа утре, или пък изобщо.
Според репортаж на Bloomberg шофьорите на услугата Flex, които са подизпълнители на Amazon и не се ползват със защитата, предвидена за служителите на пълно работно време, вече биват наемани и уволнявани чрез приложение. Софтуерна програма следи всеки работник, за да определи дали работи достатъчно бързо, дали шофира достатъчно безопасно и дали ефективно изпълнява квотите си за доставка. Това, че тази програма е пълна с грешки и наказва работниците за неща, които не са по тяхна вина, от проблеми с трафика до неправилни указания за доставка, изглежда не притеснява Amazon. Работниците често се оплакват от несправедливия контрол и липсата на човешки надзор, но Amazon държат на тази система.
Изобщо не е трудно да се разбере защо се прави това. Джеф Безос, който продължава да ни обещава, че ще напусне Земята и ще отиде в Космоса, но все още е тук, изглежда вярва, че всички работници са по природа мързеливи. Винаги е много полезно когато нашите милиардерски властелини просто изказват злото на глас, за да не се налага да спекулираме. Човекът, който е проектирал складовете на Amazon, на практика казва, че системите на компанията са създадени така, че да насърчават високото текучество на служителите, защото по-дългогодишните работници се чувстват по-удобно и не са се стараят толкова отчаяно да се харесат.
Отчаянието е ключово. Когато хората не са сигурни защо им се случва нещо или чувстват цялостна загуба на контрол върху резултатите от собствените си действия (защото, да речем, вършат работата си по най-добрия начин, но внезапно, мистериозно са уволнени), това предизвиква тревога и отчаяние. Това превръща всички нас в суеверни гълъби, които махат бясно с крила с надеждата, че могат да пресъздадат условията, при които някога са били възнаградени.
Тази система работи за Amazon, защото в САЩ има голям брой несигурни и нископлатени работници. (И като казвам несигурни, нямам предвид същата несигурност, която кара нашите милиардери да компенсират тъгата дълбоко в себе си с екстравагантно богатство. Имам предвид липсата на стабилност във финансите и жилището.) Безос и други като него изглежда смятат, че има безкраен запас от хора, които могат да бъдат прекарвани през тяхната система и изплювани, когато им е удобно. И доскоро те не грешаха.
Ужасните условия на труд на шофьорите на Amazon от години са в заглавията на вестниците, но Amazon не се затрудняваше да запълва тези работни места – дори когато микробусите за доставки ставаха обект на грабежи, а шофьори бяха тормозени и преследвани от жители на кварталите. В отворено писмо до Джеф Безос от миналата година, мъж на име Ейб Колиър описа преживяванията си като като шофьор на доставки на Amazon и разказа за натиска, на който е подлаган през работния ден: умишлено обезводняване заради липсата на тоалетни, нереалистични очаквания за бързина на доставките, враждебност от страна на минувачите, физическо натоварване. Но Колиър също така искаше да изясни, че е благодарен за възможността да бъде малтретиран по този начин. Той не е имал право на обезщетение за безработица и, както пише, „поради пандемията отчаяно търсех каквито и да е доходи“. Този тип благодарност стои и зад неотдавнашния неуспех за синдикализиране на работниците в складовете на Amazon. Много работници заявяват, че са благодарни за работата, тъй като лошото заплащане е по-добро от никакво.
Но благодарение на неотдавнашното удължаване на обезщетенията за безработица заради пандемията, все по-малко работници в САЩ изпитват отчаянието, което позволява на Amazon да се отнася с работниците си толкова небрежно, сякаш те са предмети за еднократна употреба. Много работодатели, които имат претоварени и нископлатени работници, се оказват без персонал, с който да злоупотребяват, тъй като хората решават да предпочетат семействата си, здравето си или просто не желаят да търпят да им се крещи по цял ден за “достойнството на работата” срещу символично заплащане.
Докато политиците в САЩ се тюхкат за вероятността да им се наложи да повишат минималната работна заплата до 15 долара – ниво, което евентуално би осигурило достоен живот преди 10 години – вероятно ще бъде позволено да изтече срокът на обезщетенията за безработица и мрежата за сигурност отново ще бъде премахната. Amazon няма да се промени сама, освен ако не бъде принудена, а това означава да се даде на хората силата – и парите – да кажат „не“ на собствената си експлоатация.
About The Author
