QAnon и крехкостта на истината

Нейтън Дж. Робинсън, Current Affairs

По време на зимните празници отидох на гости на родителите си във Флорида. На същата улица има една къща с чудесна градина – с фонтан и някакви метални скулптури с пеперуди, като тогава бяха добавени и коледни елени. Но след последното ми посещение през пролетта, между цветята бе изникнало още нещо ново: две знамена ТРЪМП 2020 (едно червено и едно синьо), както и голяма, написана на ръка табела, гласяща следното:

БОГ * ПАТРИОТИТЕ

КОНТРОЛИРАТ НЕЩАТА! NESARA!

ТРЪМП 2Q2Q ИЗПИЛ СЪМ ЧЕРВЕНОТО ХАПЧЕ

1776 ЛЕГАЛИЗИРАЙ СВОБОДАТА!

ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ РАЗКРИТО!

WWG1WGA

Веднага разбрах, че това е нещо свързано с QAnon, макар че някои части (NESARA!, WWG1WGA) бяха мистерия*. Не се бях занимавал особено с това досега – за мен политиката е свързана с неща като здравеопазване, климатични промени и подобни, и ми се струваше, че е най-добре да игнорирам тази очевидна безсмислица. Но според някои социологически проучвания повечето републиканци вярват изцяло или в някаква част от теорията QAnon, като нейни поддръжници дори вече стават конгресмени. Не ми харесва да съм в неведение за това какво мислят другите. Ако QAnon е дошъл толкова близо до дома ми, искам да знам какво кара хората да вярват в това и как да се справям с това по продуктивен начин.

Принципният ми подход към нещата, които биват етикетирани като “конспиративни теории” не е да ги отхвърлям като “налудни”. Не искам убеждения, които се смятат за странни, да бъдат отхвърляни без да се обмислят, защото аз самия вярвам в неща, които някои хора считат за странни, и не желая самия аз да бъда третиран като куку. Искам хората да оценяват истинските ми аргументи и да преценяват за себе си дали това, което казвам, е разумно. Аз знам, че един от моите интелектуални герои, Ноам Чомски, често бива третиран като “чудак” и “теоретик на конспирациите”. Аз не го виждам като такъв, защото съм отделил много време да чета внимателно неговите трудове и да проучвам аргументите му. Но ако само бях слушал какво приказват хората за това което е казал той, вместо да се гмурна в оригиналния материал, никога нямаше да съм му дал справедлив шанс.

Означава ли това, че искам да дам на QAnon справедлив шанс? Да. Защото, колкото и смешно да прозвучи – ами ако QAnon теорията е вярна? Първата QAnon книга, която отворих – “QAnon: Покана за голямото пробуждане”**, и която твърди, че е „полеви наръчник за важна част от реалността, която е внимателно скрита и погрешно дискредитирана от медиите”, започва по следния начин:

“Замисляли ли сте се защо водим войни, или защо сякаш никога не успяваме да се отървем от дълговете? Защо има бедност, разделение и престъпления? Ами ако ви кажа, че си има причина за всичко това? Какво ако ви кажа, че това се прави целенасочено? Какво ако ви кажа, че онези, които покваряват света, отравят храната ни и подклаждат конфликти са на прага сами да бъдат окончателно премахнати от земята? Можете да си помислите, че това е идеалистична фантазия. Е, нека ви разкажа една история”.

Първата ви реакция може да е: ох, ето я и конспиративната теория. Аз обаче се опитах да не реагирам с въртене на очи. Ако някой дойде при мен с подобна история, искам да му дам шанс да представи тезата си, защото не знам каква всъщност е тази история, не знам и абсолютно всичко за света, и поради малкия шанс те да са прави, а аз да греша, аз бих искал да разбера какви са причините за войните и бедността, както и за идващото унищожение на онези, които ги причиняват!

Интересно е, че QAnon материалите, които изчетох, съдържат много призиви да се прилага критично мислене към доказателствата, че QAnon е истина, вместо това да бъде приемано на вяра. Те не харесват, че мейнстрийм медиите наричат вярванията им “конспиративни теории”, без всъщност да показват, че са неверни. “QAnon: Покана за голямото пробуждане” заявява, че ще ни покаже, вместо само да ни казва, че QAnon е истина:

“Доказателството е аргумент за валидността на даден факт. Твърденията изискват доказателства в своя подкрепа, необходима е убедителност на доказателствата, която да докаже без сянка на съмнение, математически или философски, установяването на тези твърдения като факт. В обхвата на проучването, за да се установи какво е истина, потвърждението е всичко. По отношение на тази конкретна тема, тежестта на тези публикации и силата, която крият, буквално е обвързана с нашата свобода. Твърденията, които правим, и свързаните с тях последствия, изискват доказателствени масиви, които подкрепят тези твърдения като легитимни”.

Стартовата точка за набора от вярвания QAnon е, че в администрацията на Тръмп е имало вътрешен човек, който публикува загадъчни съобщения в онлайн фирума 8chan, и че тези съобщения, след като бъдат дешифрирани, разказват за тайна битка за власт, протичаща без знанието на обществеността. Има хиляди подобни “Q послания”. Авторите на друга QAnon книга – “Ръководство на потребителя за голямото пробуждане”, дават следното обяснение за своята версия:

“Q е екип от военното разузнаване в администрацията на Тръмп (която сама по себе си е част от глобален позитивен “Алианс”). Те отварят задна вратичка към широката публика, заобикаляйки компрометираните масмедии… Ключова цел на #QAnon операцията е да улесни общественото “Голямо Пробуджане”… Q предоставя „меко разкритие“ за крайната цел на „войната в сянка“, която мълчаливо бушува около нас от години . “Посланията” разкриват настоящи и минали престъпления и щирокомашабни заговори на транснационалния негативен “Кабал на Дълбоката държава”. Този въпрос е по-голям от самата политика, тъй като президенти и администрации и от двете основни партии в САЩ са виновни за дълбока корупция и военни престъпления. .. Когато бъде направено цялостното разкриване, доверието на западната публика в техните държавни институции ще бъде тежко разклатена. Q подготвя малка част от населението да сподели бремето на възстановяването на вярата във върховенството на закона в пост-медийната ера”.

Но защо вярващите в QAnon приемат, че този субект наистина е вътрешен човек от администрацията, или пък цял екип такива? Знам, че има сума ти загадъчни форумни публикации. Дали вярват в това само защото някой им е казал? Какво ги е убедило да го приемат сериозно? “QAnon: Покана за голямото пробуждане” казва, че взема тези въпроси сериозно и приема, че трябва да осигури доказателства. Всъщност това е показателят, по който те се разграничават от всички нас – ние слушаме какво казват мейнстрийм медиите, докато те искат фактите да бъдат потвърдени. Те признават, че аргументите им са трудни за приемане, но вярват, че ние ние сме принудени да ги приемем, след като изхвърлим предубежденията си за „теориите на конспирацията“ и отворим очите си. Цитирам:

“Валидността на Q може да е трудна за обяснение накратко на средностатистическия човек. Опитай се да обясниш на някой нормален човечец, че някакъв човек без лице и име, потребител в онлайн форум (известен основно с просташки език и политически некоректно говорене) спуска трохи, които ние анонърите да дешифрираме, и че това на практика представлява директна комуникация с президента. После му кажи, че целта на тези комуникации е да се освободим от Дълбоката държава. Освен ако не извадиш голям късмет тези хора да са наблюдавали от самото начало, тези ти твърдения ще са лесни за отхвърляне. Само че след повече от година подобни публикации, изпълнени с послания, които наистина изглеждат като директно идващи от президента, в съчетание с наглед пророчески изявления, предсказващи световни събития, фактът вече е установен: Q е реален, ние можем да го докажем. Затова доказателствата са толкова важни. 

Това е доста интересен параграф – забележете, че макар вие може да мислите QAnon за “налуден”, нищо в самия откъс само по себе си не е налудно. Авторът казва, че анонърите приемат разума и доказателствата като важни, но вярват, че доказателствата са ги насочили към това, че “Q е истински”, макар това да звучи налудно.

На този етап не ви ли се иска да видите доказателствата? Аз определено искам. Защото ако се вярва на увода, доказателствата им са в кърпа вързани.

С какви доказателства си имаме работа 

Какво тогава е въпросното неопровержимо доказателство? Нека разгледаме първите примери, които “QAnon: Покана за голямото пробуждане” използва, за да ни убеди:

“За мен лично първото доказателство дойде на 5 октомври 2017 г., преди дори да започнат публикациите от Q. Президентът и първата дама бяха домакини на вечеря в Белия дом за военни лидери и техните съпруги. По време на позирането за снимки пред пресата, президентът Тръмп попита загадъчно: “Вие знаете ли какво представлява това? Може би е затишието пред буря. Може да е. Затишие, затишие пред буря”. 

Книгата коментира, че медиите не са имали представа за какво говори Тръмп и той не е пояснил. Но:

“На 2 ноември 2017 г.Q публикува послание, което за пръв път повтаряше точно същата фраза, като завършваше публикацията със “Затишието преди бурята”. За тези, които са имали късмета да чуят президента и след това са видели последвалата публикация, бе очевиден фактът, че се случва нещо наистина велико”.

Наистина ли е било очевидно? Може би щях да съм впечатлен, ако Q бе използвал фразата “затишие преди буря” преди Тръмп да я използва. Но всеки би могъл да направи такава публикация след като Тръмп го е казал – всъщност изглежда като обида за интелекта да поясняваме това. Как това дава достоверност на твърденията, че Q е автентичен? Това несъмнено ни показва, че Тръмп  е казал нещо загадъчно, но нали уж говорим за причините да вярваме на твърденията на Q, че разполага с вътрешна информация?

Книгата обаче твърди, че Q не просто е “повтарял” Тръмп, но е предвиждал неща, които Тръмп ще каже, и то по начини, от които побиват тръпки и не могат да се обяснят със съвпадение. Ето четири от предполагаемо най-силните примери:

• На 17 юни 2018 г., Денят на бащата, Q публикува “Честит Ден на бащата” в 12:48 ч. Точно 7 минути по-късно, в 12:55, президентът Доналд Тръмп ретуитна поздравлението на Белия дом за Деня на бащата. Оттогава Q и президентът многократно са споделяли едни и същи съобщения в кратък интервал от време. Тези случаи представляват малките начини, по които Q ни показва, че работи ръка за ръка с Доналд Тръмп. 

• Друго невъзможно съвпадение е от публикация 521 от 13 януари 2018 г., в която Q казва “ВЯРВАТЕ ли на командната верига”. Два дни по-късно, на 15 януари, профилът в Twitter на Министерство на отбраната на САЩ публикува туит за предаване по канал National Geographic, използвайки хаштага #chainofcommand (командна верига). Във въпросното предаване, излъчено същата вечер, има сцена, в която се вижда чаша с голяма буква Q върху нея. Отново, някои могат да кажат, че това е просто съвпадение, но реално какви са шансовете за това?

• На 24 април 2018 г., в публикация 1254, Q пише… “По-големи проблеми от когато и да било”. Сигнал към Иран?… Е, по случайност, приблизително две седмици по-късно, на 8 май 2018 г., президентът Тръмп коментира рамковото ядрено споразумение с Иран и заяви, че страната “ще има по-големи проблеми, отколкото е имала когато и да е”. 

• Ние признаваме, че това е малко нелепо, но това всъщност увеличава вероятността да е легитимно. Един анонър във форума 8chan попита “може би Q може да вмъкне фразата “тип-топ” в речта за Състоянието на съюза”…Това искане обаче бе отправено вечерта преди въпросната реч, насрочена за 30 януари… Трудна за изпълнение поръчка при всякакви обстоятелства,  но вмъкването на фраза като “Тип-топ” в речта за Състоянието на съюза само с един ден предизвестие би било доста трудно при всякакви обстоятелства. По наше мнение, към този момент речта вече е била подготвена. Превъртаме напред до разговор във форума, при който под коментара на един анонър, гласящ “тип-топ типи-топ форма”, Q отговаря: “това беше поискано, слушахте ли днес?… Президентът Тръмп използва посоката фраза, когато благодареше на Мелания за вкарването на Белия дом в отлична форма, казвайки “поддържаме го в тип-топ форма, понякога казваме типи-топ форма”. Използването на тази фраза бе толкова странно, а според анонърите повторението ѝ е направено специално, за да съвпадне с поисканото във форума. Каква изобщо е вероятността президентът на Съединените шати да използва тези думи, тип-топ типи-топ в изречение естествено? Колко пъти в живота си сте чували някой да използва тази фраза? Дори тези от нас, които не бяха напълно сигурни в Q, виждат това като ясен сигнал, че президентът Тръмп говори директно на нас”. 

Нека размислим върху тези примери поне за момент. Дали първият от тях е интересен зависи от това дали смятате, че е забележително Q да предвиди, че Тръмп ще пожелае на хората щастлив Ден на бащата на Деня на бащата. Към втория ще се върна след малко. Третият е впечатляващ само докато осъзнаеш, че Тръмп всъщност е казал, че Иран “ще има по-големи проблеми отвсякога” точно преди публикацията на Q от 24 април, и че е повторил същото две седмици по-късно.

По подобен начин четвъртият пример показва незнание, че “типи-топ форма” е фраза, която Тръмп често е използвал, включително много преди да се появи Q. (Washington Post публикува интервю с бивш QАнон вярващ, който казва, че “светът му се е сринал”, когато е осъзнал, че историята с “типи-топ- формата” е измишльотина). В “Покана за голямото пробуждане” има раздел от жена, наречена Лори Колиър, озаглавен “Денят, в който разбрах, че Q не е измама”. Тя от своя страна казва, че нейният “момент на истината” е бил точно “тип-топ” коментара – по думите ѝ “тези магически думи разтърсиха света ми”.

Смятам, че ако си нормален човек, който все още не вярва в QAnon, няма да останеш никак впечатлен от тези “доказателства”. Всъщност е забележително колко всъщност са неубедителни материалите на QAnon. Изумени ли сте, че Q веднъж е публикувал текст, съдържащ “58 последователни празни интервала, оградени  в квадратни скоби, а на следващия ден в свой туит Доналд Тръмп е оставил 18 празни интервала след изречение, съдържащо 40 интервала между думите, за общо 58 интервала”? В един момент “Покана за голямото пробуждане” казва на читателя, че е изключително невероятно съвпадение, че веднъж Тръмп е сниман до пожарна кола, върху която е изписано “Q-74”:

“Заради цялото противопоставяне, което движението ни среща откакто е започнало, ние правим надлежна проверка всеки път, когато достоверността на Q е поставена под въпрос, като Q74 не е изключение. За да проверим вероятността пожарен автомобил да бъде обозначен с Q-74, бяха прекарани часове в преглед на снимки на пожарникарски коли, и въпреки това не можахме да открием такива, върху които да има една буква и две цифри (изписани отстрани). 

Когато прочетох това си помислих – хващам се на бас, че ако направя търсене на изображения в Google, ще открия пожарен автомобил с буква и две цифри, изписани отстрани. И веднага го направих.

Защитниците на QАнон настояват, че има солидни доказателства на тяхна страна. Но веднага щом човек се вгледа, те се разпадат. Трябва да кажа, че тва е една от най-малко убедителните теории, които някога съм чувал. И това е само на първата стъпка, въпросът дали е имало вътрешен човек в Белия дом, близък до Доналд Тръмп, който да праща тайни съобщения, които последователите му да дешифрират. Това е частта, в която всъщност бих могъл да повярвам, защото изглежда напълно възможно някакъв съюзник на Тръмп в Министерство на отбраната да публикува странни глупости в интернет форум – и въпреки това доказателствата са точно никакви. Дори не сме достигнали до това да разглеждаме теорията им за банда от сатанисти педофили, контролиращи света – все още разглеждаме самата основа на цялата история с Q, за която те твърдят, че съмняващите се ще бъдат убедени, ако погледнат доказателствата.

Когато стигнах до обясненията, че на една снимка на Тръм с негови лакеи ръцете им оформят буквата Q, вече бях изоставил въпроса “какви са аргументите на QAnon и доколко са убедителни” и бях преминал към по-интересния и труден въпрос “как нещо, чиято нелепост става видна след две секунди размисъл, се е разпространило сред толкова много хора?” “Покана за голямото пробуждане” има хиляди положителни ревюта в Amazon, които изглеждат написани от истински хора. Един от тях, който твърди, че цял живот не се е доверявал на конспиративни теории, пише, че QAnon е толкова убедителен, че просто не е могло да не му повярват:

“Когато оставих мейнстрийм медиите насрана и започнах да правя сам проучване – като внимавах да се концентрирам върху реални събития с доказателствена следа, а не на шантави твърдения, които все още не са доказани – тогава пред мен се отвори цял нов светоглед. Наистина се усеща сякаш си избрал червеното хапче пред синьото”. 

Мисли сам за себе си, концентрирай се върху доказателствата. И въпреки това някак стигаме до това:

Как може някой да повярва в това дори за секунда? 

Какво се случва? Част от отговора всъщност наистина може да бъде открит в споменатата снимка на Доналд Тръмп. Вземете предвид как са подредени ръцете, преди да е нарисувано Q отгоре:

Всъщност изобщо не изглежда като “Q”. Не и преди да свържеш точките по този конкретен начин. Тогава виждаш Q, защото си направил “Q”. Но аз бих могъл да начертая “S” вместо това. Или пък бих могъл да начертая “Q” върху много други снимки на малки групи хора с вдигнати ръце. (Буквата “Q” е по-лесна от други в това отношение, защото можеш да разтягаш кръга и да си играеш с дължината и ъгъла на чертата). Ние виждаме неща, които не са там, по много различни причини. Ако някой каже, че облак прилича на картата на Великобритания и ти погледнеш, е много вероятно също да го видиш, дори ако облакът изобщо не прилича на Великобритания, защото в ума си ще се опитваш да намериш части от облака които отговарят на на части от британския бряг. Винаги се питайте дали проследявате вече съществуващо “Q”, или чертаете сами такова.

Иска ми се всяко дете да бъде научено да разбира нещичко за това как работят “магията” и триковете на “менталистите”, защото за човек, който има някаква идея от механизмите на манипулация, би било много трудно да се хване на подобни евтини номера. Гадатели и подобни използват похват, наречен “студено четене” – казват ти, че имаш някакво качество, но едновременно с това и неговата противоположност, така че те винаги ще са частично прави, а твоето внимание ще е привлечено от частта, в която са прави. (Например: “Вие сте спонтанен човек, но в личния си живот обикновено се придържате към рутина, която работи”). Този похват също така работи и ако искате да сте известен интелектуалец – Джордан Питърсън и Славой Жижек използват негови версии, като казват много различни неща, които биха могли да означават нещо, биха могли и да не означават нищо, или пък да означават всичко едновременно. Когато видях “доказателство 2” (че Q е споменал “командна верига”), това ми напомни за основните техники, чрез които илюзионистите те “принуждават” да избереш точно тази карта, която те искат. Например има две купчини карти, като вие искате някой да вземе куп А. Казвате на човека “пипнете единия куп”, и ако пипнат А, казвате, “Добре, вземи куп А”. Ако пипнат куп Б, казвате “Добре, ще махнем куп Б”. (Ключовото е да кажете “пипни”, вместо “избери”, така че да остане отворен въпроса какво означава докосването). Тези дребни манипулации изглеждат сякаш са твърде прозрачни, но менталистите също така използват приказки, бърборене и погрешно насочване, за да те разсейват от нещата, които иначе би забелязал лесно.

Така доказателство номер 2 иска от нас да повярваме, че Q е автентичен, защото Министерство на отбраната е туитнало “командна верига” няколко дни след Q – в туит, отнасящ се до предаване, наречено “Командна верига” (което е възможно Q да е забелязал в програмата на телевизията както всеки друг). Но нека за целта на размишлението да кажем, че Q е измамник, който публикува купища загадъчни неща, които може да съвпаднат, а може и да не съвпаднат с нещо, случило се по-късно. Не можеш ли просто да подбереш нещата, които кореспондират на нещо, и да игнорираш всичко, което не кореспондира с нищо, и така да създадеш илюзия за предсказване? Ако се разровиш в туитовете на всички държавни институции в САЩ, в речите и интервютата на Доналд Тръмп. Със сигурност всеки ден ще откриваш по нещо, което отговаря на някаква интерпретация на нещо, казано от Q.

Медиуми и врачки правят това изключително умело, докато се опитват да те убедят, че това, което виждаш, не е възможно да е съвпадение. (Q често публикува въпроса “колко съвпадения трябва да се натрупат, преди да стане математически невероятно?). Q обаче дори не използва тези техники особено впечатляващо. Един добър илюзионист би могъл да шокира дори други фокусници и скептици, които смятат, че са наясно с всички номера. Този случай не е такъв.

За мен лично едно от най-стряскащите неща докато изучавах QАнон бе това колко жалко и неубедително е всичко това. Защото ако нещо така калпаво съшито с бели конци може да засмуче толкова много хора, един наистина изкусен хитрец би могъл да постигне още по-голям успех. “Q” е направил безброй предсказания, които са се провалили, поради което “Покана за голямото пробуждане” признава, че не винаги е било лесно да се поддържа вярата. Посочва се “разочароващото” обещание на Q, че “ТОВА ЩЕ Е СЕДМИЦАТА”, което бе неизбежно последвано от доста банална новинарска седмица. Един по-коварен измамник би могъл да съчини далеч по-убедителни не-доказателства. QAnon обаче изглежда по-скоро като онези очевидно измамнически обаждания с предварително записани съобщения, които са очевидни с цел да отсеят скептиците от онези, които не могат да разпознаят измама, колкото и да е крещяща.

Но дори неща, които са очевидно неверни, могат да предложат добри причини някой да вярва в тях. Тези причини нямат нищо общо с истината, а с функциите на вярването.

Силата на история, която сякаш обяснява досега необяснени неща 

“Светът не изглеждаше като мрачно място. Изглеждаше като просто място. Чувствах се все едно всички останали живеят във фантазия, а аз не. Макар да беше точно обратното” – из изповед на бивш кюанонър. 

Какво ако ви кажа, че под всички обикновени, депресиращи, банални неща в живота ви лежи нещо фантастично? Нещо, което никой друг не може да види? Какво ако ви кажа, че мога да ви дам тайно познание, до което само малцина имат достъп, което ще обясни всичко, което ви обърква, и ще ви покаже как наистина стоят нещата, като реална версия на поглъщането на “червеното хапче” в Матрицата? Какво ако ви кажа, че все пак няма да е лесно да бъдат разбрани нещата, че това ще изисква усилия, и ако успеете, това ще покаже колко сте интелигентни и възприемчиви? Какво ако ви кажа, че има предстоящ катаклизъм, и ако се придържате към мен, мога да го докажа без сянка на съмнение? Какво ако ви кажа, че можете сами да вземете участие в борбата срещу злото, по начин, който ще даде на живота ви смисъл и ще ви направи специални? Какво ако ви кажа, че само като седите на бюрото си и решавате пъзели, можете да станете част от армия, бореща се срещу педофили и сатанисти, и че с присъединяването си може би спасявате живота на деца?

Когато QAnon автор представя своя “Какво ако ви кажа…” пасаж на читателите, той не използва факти. Вместо това той разказва горната история. Сигурно виждате колко привлекателна може да е тази история, как някой би искал да ѝ повярва, дори да е страшна приказка за канибали, дебнещи зад всеки ъгъл. “Облогът на Паскал” предполага, че е по-добре човек да вярва в Бог, защото при слабата вероятност той да съществува, вярата ще  донесе награди, докато съмнението няма да му донесе нищо. Можем да формулираме вариант, наречен “Облогът на Q”: дори ако доказателствата за автентичността на Q и неговата теория се оказват доста паянтови, когато бъдат систематично и безпристрастно разгледани, те предлагат на хората нещо толкова невероятно и овластяващо, че те имат убедителни причини да потиснат съмненията си.

Нека вземем предвид някои пасажи от книгите:

• Нещо епично се случва и то засяга всички ни. Това ще промени издъно как гледаме един на друг и на обществото, в което живеем. Защото изглежда че всъщност сме живели под “мек тоталитаризъм”, вървящ с правителство и властова структура в сянка, което фалшиво ни се продава като свобода и демокрация. Ако искаш да ти се размине за войни с цел печалба и масови убийства, това става сравнително лесно, ако (тайничко) контролираш масмедиите. Макар ролята на медиите се предполага да е да търси отчетност от властта, вместо това те се се превърнали в способ тези с власт да контролират публичния наратив – по координиран начин. Масмедиите сега произвеждат разсейване и измами, тъй като са агенти на подло корумпирания естаблишмент. Поправянето на тази психологически злоупотребяваща система за социален контрол е където идва мястото на Q, с безупречно проектирано двойно подсигуряване. Как подхождаш, за да отмениш десетилетията на манипулация и лъжи от медиите и класата на знаменитостите, които са компрометирани до основи? Изграждаш алтернативен канал за комуникация с публиката. След това работиш с “пропагандисти доброволци” с добри обществени позиции (т.е. хора като мен), за да легитимират и разпространяват – лишавайки съперника от силата му да определя наратива”. 

• Да следваш Q  е сякаш да подреждаш пъзел с 50 000 парчета. Това е бавно, но интригуващо и забавно – докато чакаме за нови улики и напасваме парчетата. Обичах и да гледам как Тръмп ръчка другата страна… Елитният кабал, запълващ блатото във Вашингтон. Те са зли, извратени и глупави хора, които никога не са мислили, че Хилари ще загуби. Те направиха твърде много критични грешки, и много скоро капанът ще хлопне. Няма да има къде да се скрият”. 

Тази теория си има всичко, нали? Получаваш (1) пълно разбиране защо светът е такъв, какъвто е, (2) възможност да участваш в забавна дейност с разшифроване на криптирана информация и (3) се оказваш на правилата страна в битка на живот и смърт срещу извратени, зли хора, от която зависи бъдещето на цялата човешка раса.

Някои QAnon материали слагат ударението върху пророческите му аспекти, докато други изглежда по-съсредоточени върху решаването на пъзели. Книга, наречена “QAnon и 100 години мир”, написана от жена с псевдонима “Мелиса Червенохапче Светът”, свързва теорията QAnon за предстояща борба между патриотите и елитния кабал с апокалиптичното християнство. Анотацията на корицата е абсолютно дива:

“Това, което преживяваме по целия свят, не е просто поредното политическо събитие. Както казва публикация 2937 на Qanon (QMap.pub), “Това не са просто поредните избори на четири години. Това е исторически кръстопът за нашата цивилизация, който ще реши дали ние, хората, ще си върнем контрола върху управлението или не” – Президентът на Съединените американски щати. Той не говори само за правителството на САЩ, или правителството на която и да е отделна нация. Той има предвид да си върнем контрола над управлението на Света от световната престъпна мафия. Това ще трансформира света за 1000 години! Буквално. Откъде знам това? Всичко е в библията… Това е Голямото пробуждане. Ние се сражаваме срещу Новия Световен Ред в епичната Битка за Армагедон. Добро срещу Зло. Започваме 1000 години на мир и здраве и богатство за цялото човечество! Библията нарича това Хилядолетното царство на Христа, като “Неговото Царство дойде, Неговата воля ще бъде изпълнена на земята, както е на небето”. Царството на Христа е когато: – Христос поеме Неговата власт като Цар на земята, – Христос премахне онези, които са узурпирали престола Му, – “Добрите” най-после управляват земята заедно с Него, оправяйки цялата бъркотия, която престъпниците от Вашингтон направиха! Независимо какво опитва врагът, няма как да спре това! Както Q казва от началото, Голям, По-голям, НАЙ-ГОЛЯМ!!! Това е наистина НАЙ-ГОЛЕМИЯ! Това звучи невъзможно! Скандално! Твърде добро, за да е истина! Но Библията е изпълнена с това обещание. За съжаление повечето „изследователи на Библията“ все още не го разпознават. Точно както така наречените „учени“ са пропускали това, което Господ е правил от незапомнени времена! Точно както от години сме подложени на масови измами от “експерти”! Вие можете просто да вярвате на каквото религиозни коментатори, и политически коментатори, и медийни коментатори, и всякакви други коментатори казват, ИЛИ сте поканени да се присъедините към белите шапки в борбата да си върнем нашия свят, и да отворите очите си за това, което ГОСПОД е обещавал отново и отново в Своето Слово, и как Той изпълнява тези обещания в нашия ден! Ще се радвате много, че открихте тази книга. 

Над хилядата ревюта на книгата в Amazon са много позитивни. (“Много просветляващо. Нещата вече имат смисъл”).

Съпоставете това с многотомните “Q Хроники” на Дейв Хейс, който се фокусира върху дълбок анализ на публикациите на Q, за да помага на хората да дешифрират “трохите” оставени за “аноните”. Книгата на Хейс (която според един читател “подробно представя данните и фактите”) се чете повече като наръчник за решаване на пъзели, кръстословици и гатанки, отколкото като гибелно пророчество. Хейс (който казва, че е станал вярващ в QAnon след като е имал сън, пратен му от Бог, в който Q-виден човек му е задавал въпроси) преглежда безброй публикации на Q и дава разяснения как да разбираме какво означават те. Има достатъчно материал за да може човек да прекара целия си живот във вършене на това, като се има предвид, че една публикация на Q може да изглежда така:

Кой контролира наратива?

Кой наистина контролира наратива?

Кой варди наратива?

Дали масмедиите прикриват и защитават определени “партийни” членове?

Изолира ли тази защита тези „партийни“ членове? 

Кой контролира наратива?

Какви закони са въведени, за да защитават масмедиите от дела?

Кой конкретно е прокарал тези закони?

Какво е имунитет?

Какво пречи на новинарските организации просто “да си измислят източници и истории”?

Какво предишно отсъждане на Върховния съд осигурява защита на репортери от това да разкриват “поверителните”: си източници?

Колко хора не са наясно с “истината” заради задушаването?

Как трябва на хората да се разкрие алтернативна реалност?

Какво са трохи (мисли Холивуд/Вашингтон)

Дефинирай “въвеждане” (мисли игра)?

Какво се случва напоследък?

Сцената трябва да е подготвена.

Трохите са лесни за поглъщане.

Ами ако Хю Хефнър беше / клоун в Америка? 

Какво е меден капан?

Дефинирай изнудване. 

Как може това да бъде приложено?

Земя на фантазиите. 

КОЙ ИМА ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ?

Няма такава агенция. 

Ловецът става ловувания. 

Операциите текат. 

Операторите са активни.

Дезинформацията е истинска. 

Дезинформацията е необходима. 

Тиха война (някои се измъкват). 

Голямото Пробуждане. 

Железен Орел.

Кръстникът III

Ловът на Червения октомври

Q

Това е друго нещо, което правят добрите псевдоинтелектуалци (като Джордън Питърсън) – изричат толкова много объркващи неща едно след друго, че хората са твърде заети да се опитват да разберат какво се опитват да кажат, за да имат време дори да се запитат дали тези неща са верни.

И нещата стават наистина глупави в един момент. В “Покана за голямото пробуждане” се цитира следната публикация на Q:

HRC = Aлиса

SA = Страната на чудесата

КОИ СА БЕЛИТЕ ЗАЙЦИ? 

Ще призная: като нормален човечец такъв тип неща ме карат да се задавя от смях. Всички тези вярват, че са изпили “червеното хапче”, но изглежда сякаш въпросното хапче е някакъв мощен психаделик. (Даже почваш да звучиш като песен на Jefferson Airplane!). Но тази публикация води автора на книгата до следното разсъждение:

“Преди да отговорим [на въпроса кои са белите зайци], нека изследваме идентичността на другите персонажи в публикациите на Q. Кръстникът III, Снежанка, Магьосници и Вещери. Досега ни е казано, че магьосниците и вещерите са разузнавателните агенции, и Снежанка може да се отнася за компютърната система, която те използват – или за нещо съвсем друго.”

Но знаете ли какво: наистина изглежда че би било увлекателно да си прекарваш времето в опити да разшифроваш тези неща, особено ако си мислиш, че има някаква световна историческа важност.

QAnon предлага нещо на хората: предлага им обяснение защо нещата са такива, каквито са. Спомнете си откъса, обещаващ източниците на война и бедност да бъдат показани. Всички източници на престъпност и зло в света ще ви бъдат обяснени. Ако “виждате ли Q-то на снимката?” ви се предложи не само изолирано, но и като част от ужасяваща история, обещаваща да отвори очите ви за света, история, която те кара да се посираш от страх заради канибалите трафиканти на деца, тайно управляващи всичко, и за благородният бунтовник Доналд Тръмп, който се опитва да те спаси от тях, то тогава може и да не размишляваш много ясно за това на какви форми всъщност приличат точките или за факта, че много лесно могат да се прекарат линии през случаен набор от точки и след това да си помислиш, че линиите са истински.

Как да се справяме с неща като QAnon 

Интервюираният от Washington Post бивш кюанонър предполага, че няма смисъл да се опитваш да водиш разумен разговор с тези хора, и вместо това е най-добре да задаваш въпроси като “но как това променя факта, че не си мърдал от компютъра от две седмици?”. Не съм съгласен с него по тази точка, отчасти заради собствената му история как светогледът му се е сринал. На него му е било показано, че една от основните причини да вярва в тази теория, едно от нещата, което го е накарало да си казва “Е, това не може да е просто случайност, трябва да има нещо повече”, всъщност е лъжа. Това му е било показано убедително и окончателно.

Често се предполага, че хората, които се хващат на тези неща, които наричаме култове, измами и конспиративни теории, не мислят. Това предположение е погрешно. Често те мислят доста повече от вас. Вземете например класическото конспиративно твърдение за 11 септември, че самолетното гориво не може да стопи стоманени греди. Защо то се оказа толкова устойчиво? Защото някои хората, които го чуха, мислеха и се опитваха да съгласуват два факта в главите си: самолетите предполагаемо са повалили кулите, но пожарите не са били достатъчно горещи, за да стопят структурите. Как се е случило това тогава? Едно от двете не може да е вярно, и тъй като точката на топене на стоманата е факт, самолетите не може да са срутили кулите. Ако самолетите не са срутили кулите, нещо друго трябва да го е направило, и някой трябва да лъже за това. И т.н. и т.н.

Разбира се, фактът е, че няма значение дали самолетното гориво може да стопи стоманени греди, защото е нужно само да ги отслаби. Но хората, които намираха това твърдение за убедително, всъщност се хващаха на тази конспиративна теория, защото се опитваха да мислят логично и да съчетаят наглед несъвместими факти. Трети факт, за който те не знаеха, се оказа по-добър начин за помиряване на привидните противоречия, отколкото конспирацията – точно както при шоу на илюзионист някакъв скрит факт осигурява по-добро обяснение от идеята, че фокусника прави истински чудеса. Но тези хора не бяха немислещи.

Смятам за грешка да се приема, че хората, вярващи в QAnon, са глупави. Смятам, че всеки, който вярва в тази теория, не е мислил много критично за видовете когнитивни пристрастия, на които сме подлагани, и за начините, по които можем да бъдем манипулирани да си мислим, че сме откриваме някаква истина, макар всъщност да се отдалечаваме все повече и повече от нея. Интервюираният от Washington Post кюанонър е съвсем нормален и интелигентен човек, който се е уплашил, когато е осъзнал колко далеч е отишъл във вярата си в нещо, което сега си дава сметка, че е очевидно невярно. Той все още не разбира съвсем как се е случило това. Важно е да приемем, че нормални хора, дори добре образовани и иначе съзнателни, могат да повярват в напълно нелепи лъжи.

Да накараш тези хора да се отърсят от измамните си вярвания и да се върнат към реалността може да е изключително труден процес. Аз знам, че съм успял да помогна на някои хора да започнат да се съмняват в десните си политически виждания, защото са ми пращали писма за това. Мисля, че основната причина да имам този умерен ефект върху малък брой хора е това, че не се отнасям към тях като с луди или глупави заради това, че вярват на нещата, които Бен Шапиро или Джордан Питърсън казват. Аз виждам Шапиро и Питърсън като изключително умели в това, което вършат, и смятам, че те произвеждат аргументи, които могат да изглеждат убедителни преди да знаеш причината, поради която не са, точно както фокуснически трик изглежда впечатляваш, преди да видиш тайната как се прави.

При фокусническите номера, в момента, в който разбереш как се прави, илюзията се срива. Затова фокусниците никога не разкриват тайните си – защото това моментално би ги оставило без работа. Не можеш да спреш да знаеш нещо, което вече знаеш, а номерът зависи от това ти да не знаеш нещо. По подобен начин когато видиш защо някоя десничарска опорна точка издиша е трудно да продължаваш да вярваш в нея.

Аз продължавам да вярвам в силата на доказателствата и разумните доводи, но от доста време считам, че да блъскаш по главите на хората с “проверка на фактите” е неефективен начин да промениш мнението им. Но “доказателства” и “разумен довод” не са магически думи, които просто можеш да подхвърляш. Разумната обосновка е нещо, което правиш, а доказателствата са нещо, което или имаш, или нямаш. Както мнозина други в дясно, QAnon пропагандистите използват реториката на доказателствата без да разполагат с реалността на доказателствата. Те носят лекарска престилка и стетоскоп, но ако поискаш от тях да извършат операция, бързо ще откриеш разликата между това да се преструваш, че знаеш както е реално, и наистина да знаеш.

Така че трябва да подлагаме QAnon евангелистите на проверка. Ако просто ги игнорираме, играем в тяхна полза, защото част от историята, разказвана на новите последователи е, че те ще бъдат игнорирани, подигравани и третирани като луди теоретици на конспирацията. Аз нямам намерение да се отнасям така към тях. Вместо това възнамерявам да се отнасям към тях като към интелигентни човешки същества, които, ако ще настояват, че нещата, в които вярват са истина, трябва или да ги докажат, или да млъкнат. Сократ е показал, че едно от най-съкрушителните неща, които можеш да кажеш на някого, не е “ти си луд”, а “как знаеш това?”. Защото обикновено се оказва, че отговора е “ъъъ… някой ми каза” или “аз… аз не знам.”

Всеки трябва да се научи да бъде истински скептик. Много QAnon хора всъщност се опитват да бъдат скептици. Те поставят под въпрос това, което им казват медиите. Ако някой друг дойде при тях с теория, която звучи безумно, но предлага последователна история и има куп факти, които те не знаят как да обяснят, те се вслушват. Проблемът е, че трябва да помислят по-сериозно и да подлагат на внимателна проверка този тип неща, които са започнали да намират за убедителни.

Истината е крехка

Част от проблема е, че изначално много малко от нашето знание се основава на проучване на доказателства и претегляне на аргументи. Често вярваме в определени неща, защото някои, на когото имаме доверие, ни е казвал, че тези неща са верни. И да, това се отнася за либерали и левичари, колкото и за кюанонърите. Как знаете, че Русия се е намесила в изборите през 2016-та? Проверили ли сте критично доказателствата, или просто се го чули в новините?  Как знаете, че вали в Бостън, ако не живеете там? Как знаете колко хора са безработни? Как знаете от какво е направена Луната? Някои хора имат по-добро разбиране от други защо нещо е вярно – можеш да смяташ, че климатичните промени са реални само защото климатичните специалисти казват така, или пък защото си отделил малко време да разбереш защо твърденията на отричащите климатичните промени не издържат на проверка. Но всеки от нас има познания, които се основават на доверието на хора, които считаме за авторитети и разчитаме, че няма да ни излъжат. Когато четем книга с бележки под линия, ние не проследяваме всеки източник, за да проверим дали наистина в него се казва това, което твърди автора.

Фактът, че познанието на всички зависи от колкото от аргументите, толкова и от доверието, прави трудно да се живее в свят, в който има фалшиви авторитети редом с истинските. Представете си двама лекари, всеки от които казва, че другият е опасен измамник, чиито съвети са смъртоносни. Ако не си учил медицина, не знаеш кой е прав. Как да решиш кого да послушаш?

Един от начините да правим това на практика е чрез оценка на отличителните белези на професионализма. Ако лекар А оперира в Обща болница в Масачузетс, а лекар Б работи в стар микробус, може да си помислите, че относителната разлика в институционалната подкрепа е точка в полза на лекар А. QAnon книгите са самоиздадени, изпълнени с правописни грешки, а дизайнът им е под всякаква критика. Те изглеждат като работа на аматьори, и мейнстрийм издателите не биха ги пипнали и с двуметров прът.

Но дали това наистина ни казва нещо? Аз лично смятам, че надценяването на тези повърхностни белези е тенденция, която трябва да се опитваме да избягваме по две причини. Първата е, че повърхностния професионализъм всъщност не ни казва дали този професионалист е прав, и експертите наистина често грешат. Втората е, че е доста лесно за измамниците да отговорят като задобреят във фалшифицирането на професионализъм. Част от консервативни проект през последните десетилетия е стремежа да имитира външния вид на интелектуален дискурс и сериозни академични изследвания, без да има тяхното съдържание. Пропагандни фабрики като Cato Institute бълкват псевдо-научност, която трябва да заблуди публиката да си мисли, че това е работа на сериозни интелектуалци, а не на самозванци, чиито вярвания могат да се сведат до неандералско грухтене  “пазарът добър, държавата лоша” (давам си сметка, че това не е справедливо към неандерталците, които не са създали нищо толкова варватско като съвременния капитализъм). Вече съм описвал как  PragerU използва изкусно произведени “обяснителни” видеа с привидно неутрални фалшиви експерти, за да кара дясната дезинформация да изглежда като чиста проба Разум.

Като ляв човек също така си давам сметка, че хората извън мейнстрийма не винаги грешат. Аз издавам независимо спосание. Имам само публикувани книги. Случвало се е в тях да има печатни грешки, защото качественото редактиране е скъпо. Принадлежността към престижна институция не прави автоматично аргументите ти правилни, а хора, които нямат достъп до “мейнстрийм” каналите за разпространение на вижданията си могат да имат далеч по-добро разбиране на реалността от New York Times или NPR. Така че не мога да отхвърля който и да е QAnon само защото авторите му имат лош правопис и не могат да убедят голям издател да ги публикува. Това не ни казва нищо. Ако ще разграничаваш лъжите от истината, няма заместител на независимите критични разсъждения. Трябва да помислите какви са твърденията, имат ли смисъл и има ли основателна причина да им вярвате. Не смятам, че трябва да отхвърляте  QAnon преди да сте се запознали с това, което всъщност казва, защото когато аз съм извън мейнстрийма иска хората да ме изслушат, преди да ме отхвърлят. И не мисля, че отхвърлянето им с пейоративни думи е от полза, защото литературата им е пълна с неща като това:

• Q успя да убеди аноните в своята легитимност, но мейнстрийм медиите не си правят труда да обяснят това на читателите си. В многото статии, написани в опит да дискредитират Q, журналистите обичайно описват аноните като насилствени и наивни екстремисти… Моят опит обаче показва, че те са много интелигентни и аналитични”.

• Колкото повече те се подиграват на конспиративната теория, толкова повече я доказват. Защо ще вдигат шум за нещо, което не е вярно? Ако Q движението е измама, то ще отмре само”.

Логически погледнато, второто твърдение изисква да приемем, че нищо неистинско не може да генерира вяра за дълго, и че подигравките към нещо всъщност са доказателство за верността му. Подигравките сами по себе си наистина не допринасят особено. Но те също така правят по-трудно за хората да изоставят тези вярвания, тъй като става унизително да признаеш грешката си. Нещо, което човек бързо научава за изкуството на убеждаването е, че ако гордостта и идентичността на хората са увити във вярванията им, те никак не са склонни да се откажат от тях. Затова е важно да им се предлага начин да запазят гордостта и идентичността си, така че да не бъдат съсипани от осъзнаването, че нещото, в което са вярвали, не е истина. Ако някой е прекарал години във внимателно дешифриране на пъзел, за който е вярвал, че ще отключи тайните на света, и му се покаже, че всичко това се основава на серия от малки грешки в обосновката, той ще иска да открие история, която да му позволи да избегне заключението, че си е пропилявал живота заради някаква делюзия.

Добрите аргументи не са достатъчни, за да спрат разпространението на лоши идеи. Никога няма да са достатъчни. Нужно е и да изграждаме доверие. Ако някои мисли, че съм част от сатанински педофилски заговор за контрол над света, той няма да е способен да чуе аргументите ми. Ако никой няма доверие на медиите, няма значение колко “проверка на фактите” правят – те просто ще бъдат игнорирани. Оттук идва и необходимостта от изграждане на медийни организации с широко доверие, за които не се смята, че крият нещо или обслужват интересите на елитите. Също така се нуждаем от алтернативни разкази, които да помагат на хората да разберат по-добре света около себе си и да виждат какво се случва. Аз лично смятам, че левите политики предлагат далеч по-разумни и основани на доказателствата насоки за това какво се случва и какво трябва да бъде направено, и вярвам, че хората, които се опасяват от злонамереността на елитите и перспективите на човечеството би трябвало да се присъединят към лявото.

Изключително трудно е да откриваш истината в този свят, и вероятно всеки вярва в редица неща, които не отговарят на истината. Самата дефиниция на истина, и вероятността да я откриеш в абсолютна форма, са силно оспорвани. Ние правим каквото ни е по силите и понякога се оказваме в задънени улици.  QAnon е наистина сериозна задънена улица. Обаче можем да видим защо някои хора са тръгнали по нея. Тя предлага впечатляваща приказка, предлагаща на хората основание да избягват критичните въпроси, които иначе биха могли да си задават.

*    *    *    *

Като се има предвид, че никоя мислеща личност не би могла да вярва в теорията на  QAnon, ако я изследва за повече от две секунди, кое обяснява факта, че на улицата на родителите ми са забучени плакати, казващи на всички, че Q е реален? Защо се случва това? Всяко тълкуване което мога да предложа е спекулативно, но има редица начини да си го обясним. Първо, QAnon компенсира липсата на правдоподобност с привлекателността на историята, която разказва. Ти си част от тайна армия, сражаваща се срещу педофили и канибали. Злоупотребява се с благородните импулси, които карат хората да искат да спасят децата или да спасят китовете. Освен това ти се казва, че част от борбата за бъдещето на човечеството се състои в това да си стоиш на бюрото и да разшифроваш малки умствени закачки. Има си изчерпателно обяснение как се причиняват всички злини в света и как ще бъдат премахнати. И използва реториката на доказателствата, изследванията и критичното мислене, за да прикрие факта, че под всичко това всъщност няма абсолютно нищо. Прибавете към това и факта, че подобно на много консервативни теории, и тази е в известен смисъл права в някои отношения. Педофилът-милиардер със солидни връзки Джефри Епшайн е извършвал престъпления безнаказано, защото живеем в общество, където малък брой хора притежават прекомерна власт.

Трябва да се отбележи и че много хора от “мейнстрийм” десницата в САЩ отдавна споделят големи части от светогледа на QAnon – от десетилетия републиканци обясняват как левите са зловещ декадентски елитарен кабал и враговете на човешката свобода. Всъщност вероятно е неоправдано да се отнасяме към QAnon като към по-луди от Републиканската партия, при положение, че съм далеч по-притеснен от отричането на климатичните промени от страна на “нормалните” републиканци, отколкото от което и да е, което видях по страниците на  QAnon литературата.

Дали тогава тази теория е безопасна? В QAnon книгите многократно се настоява, че последователите не са за насилието. Но винаги е опасно да се откъснеш от реалността. Споменатият бивш кюанонър казва в интервюто си, че се е разтревожил, когато е осъзнал колко би бил развълнуван да види Хилари Клинтън екзекутирана. Всеки, който наистина вярва в тези неща, не разбира основните въпроси в политиката и икономиката в света днес. Те може и да са напълно способни да ги разбират, но текущото им разбиране за реалността е изкривено. Това е изключително притеснително, особено защото демокрация, такива хора могат да гласуват и да повлияят на света. Докато само ровят из 8chan и се опитват да си преведат препратки към Луис Карол като социално-политически коментар, QAnon хората не вредят особено. Но когато една голяма част от населението наистина вярва, че някои от нас са сатанински глобалистични педофили, то това е рецепта за социална катастрофа. Всеки, който наистина вярва в това, може да си помисли да грабне оръжие.

Аз не смятам, че QAnon е твърде опасен сам по себе си, защото голяма част от енергията е насочена към разгадаване на това какво вършат “Q” и Доналд Тръмп. Теорията на QAnon не може да просъществува много след като Тръмп излезе от Белия дом. Много хора вероятно са открили, че им е нужна нова теория, след като “Голямото пробуждане” и денят на разплатата не са се случили.

По-големият проблем е, че QAnon е “доказване на концепция” за по-мащабни масови делюзии в бъдеще. Това показва колко крехка е истината и колко е лесно нещо абсолютно нелепо да бъде взето много на сериозно от плашещо голям брой хора. Тенденциите, които водят до това хората да бъдат засмуквани от подобни психологически черни дупки няма да изчезнат нито тази, нито през следващите години. Успокоява ме да знам, че е много лесно да се борим с тях интелектуално. Но ме притеснява да знам, че това може да няма никакво значение.

* NESARA означава  “National Economic Stabilization and Recovery Act” (Закон за икономическа стабилизация и възстановяване). Това е предложение за реформа на монетарната система , измислено от консултант от Мисисипи на име Харви Франсис Барнард през 80-те. Той е искал премахване на данъка върху доходите, да опрости дълговете по кредитни карти и ипотеки, и да въведе обезпечена с метали валута. Той е описал плана си за оправяне на икономика в издадена през 1996 г. книга , наречена “Пресушаване на блатото” (заглавието е съвпадение). Предложението на Бернард никога не е представяно или обсъждано в Конгреса, а самият той умира през 2005 г. Това обаче се превръща в източник на странна теория: малка група хора започват да настояват, че Конгресът тайно е приел “NESARA”. Тук например може да се прочете писмо до редакцията на вестник Tahoe Daily Tribune от вярващ, според когото властите прикриват факта, че NESARA е истински закон. Тази конспиративна теория е пробутвана от жена, наричаща себе си “Гълъб на единството”. Горкият Бернард е прекарал последните години от живота си в опити да се бори с NESARA конспиратори, обяснявайки че предложението му не е приет закон, макар че според него трябва да стане такъв. Доколкото мога да преценя NESARA конспирацията не е директно свързана с QAnon, но QAnon има тенденция да абсорбира елементи от вече съществуващи теории на конспирацията. 

** Книгата е написана от група кюанонъри, подписали се като “WWG1WGA”, което трябва да означава “Where We Go One, We Go All” (където отива един, отиваме всички).