Неприятно е да се признае, но в контракултурните движения, към които изпитвам симпатии, хората падат като мухи. На всеки няколко дни чувам за поредния познат, който се е разболял тежко от ковид, след като гордо е обявявал предимствата на „естествения имунитет“, осъждал е ваксините и е отказвал да вземе предпазните мерки, които важат за простите смъртни. Някои от тях са хоспитализирани. В тези среди, които от дълго време се стремят да създават по-добро общество, има хора, които активно застрашават живота на другите.
Не само подобни антиваксърски убеждения се разпространяват в тези движения в последно време. Почти ежедневно виждам теории на конспирацията, безпрепятствено пътуващи от дясно на ляво. Виждам обикновено разумни хора да повтарят твърдения на поборниците за бяло превъзходство, очевидно в пълно неведение за техния произход. Срещам хипита, които някога са се стремели да изграждат комунални общности, а сега споделят мемета, пропагандиращи краен индивидуализъм. Нещо силно се е объркало в някои части на алтернативната сцена.
Отдавна има припокриване между някои идеи на ню ейдж и крайната десница. Нацистите са приемали астрологията, езическите фестивали, биологичното земеделие, опазването на горите, екологичното образование и почитането на природата. Те са насърчавали хомеопатията и „естественото лечение“ и са склонни да се противопоставят на ваксинирането. Трябва да сме наясно с тази история, но без да се поддаваме на това, което Саймън Шама нарича „вулгарен силогизъм“: идеята, че тъй като нацистите са насърчавали вярвания тип “ню ейдж”, алтернативната медицина и екологичната защита, всеки, който прави това, също трябва да е нацист.
През 60-те и 70-те години на ХХ век европейските фашисти се опитват да си създадат нов имидж, като използват теми, разработени от революционните анархисти. Те намират благодатна почва в части от анархопримитивистките и дълбоко екологичните движения, които се опитват да насочат към понятията „етнически сепаратизъм“ и „коренна“ автономия.
Но голяма част от това, което виждаме в момента, е ново. Допреди няколко години хипита с расти, които разпространяват лъжите на QAnon и мърморят за конспирация срещу Доналд Тръмп, щяха да изглеждат немислими. Днес старите граници са разрушени и най-неочакваните хора са станали податливи на десен екстремизъм.
Движението срещу ваксините е изключително ефективен канал за проникване на крайно десни идеи в леви контракултури. За няколко години антиваксърското движение възседна едновременно зелената левица и крайната десница. Тръмп флиртуваше с него, като в един момент покани антиваксъра Робърт Ф. Кенеди-младши да оглави „комисия по безопасността на ваксинациите и научния интегритет“.
Антиваксърските вярвания се припокриват силно с податливостта към теориите на конспирацията. Тази тенденция е подсилена от алгоритмите на Facebook, насочващи хората, които се колебаят относно ваксините, към крайнодесни конспиративни групи. Отколешните връзки между „уелнес“ движенията и антисемитската параноя в някои случаи биват възстановени. Идеята за „суверенно тяло“, неопетнено от химическо замърсяване, започна да се слива със страха, че заговорници в сянка се опитват да ни лишат от автономия.
Изкушаващо е да мислим прекалено сложно за това, макар че никогха не трябва да отписваме ролята на чистата идиотия. Някои антиваксъри вече наричат себе си „чистокръвни“ – термин, който трябва да накара всеки, който дори бегло е запознат с историята на 20-ти век, да настръхне. В тяхна защита обаче трябва да кажем, че щом не могат да разберат правилно дори Хари Потър (чистокръвни се наричат лошите в поредицата), не можем да очакваме от тях да открият отзвук от Нюрнбергските закони.
Смятам, че този синтез на ляво-алтернативната и дясната култура е ускорен от отчаянието, объркването и предателството. След като левеещи политически партии се приравниха към корпоративната власт, десницата завладя изоставения от тях език. Стив Банън и Доминик Къмингс брилянтно пренаредиха левите теми за съпротивата срещу властта на елита и за възвръщането на контрола върху живота ни. Сега е налице почти съвършена езикова размяна. Партиите, които някога принадлежаха на левицата, говорят за сигурност и стабилност, а тези вдясно – за освобождение и бунт.
Но подозирам, че това е свързано и с проблемите, пред които сме изправени сега. Оправданото подозрение за частния интерес на големите фармацевтични компании се сблъсква с необходимостта от масово ваксиниране. Локдауните и другите мерки, необходими за предотвратяване на разпространението на Covid-19, са политики, които при други обстоятелства с право биха се разглеждали като принудителен политически контрол. Ограничаването на пандемията, климатичния срив и разрушаването на биоразнообразието означава силни споразумения, сключени между правителствата, което може да се окаже трудно за преглъщане от движенията, които отдавна се борят срещу многостранната власт, наблягайки на местното и домашното.
И така, как да се справим с това? Как да останем верни на контракултурните си корени, като същевременно се противопоставим на контракултурата на десницата? Има един солиден хипарски принцип, който трябва да се стремим да прилагаме: баланс.
Нямам предвид компромисната, покорна доктрина, наричаща себе си центризъм, която води неумолимо към крайни резултати като войната в Ирак, безкрайния икономически растеж и екологичната катастрофа. Имам предвид равновесието между конкуриращи се ценности, в което може да се открие истинският радикализъм: разум и топлота, емпиризъм и емпатия, свобода и съобразяване. Именно това равновесие ни защитава както от кооптиране, така и от екстремизъм.
Макар да се стремим към простота, трябва да признаем, че човешкото тяло, човешкото общество и природният свят са феноменално сложни и не могат да бъдат лесно разбрани. Животът е объркан. Телесният и духовният суверенитет са илюзия. Не съществува чиста същност; никой от нас не е “чистокръвен”.
Просветление от всякакъв вид е възможно само чрез дълго и решително занимание с откритията и идеите на другите хора. Самореализацията изисква постоянно задаване на въпроси към себе си. Истинската свобода се поражда от уважението към другите хора.
