Реалистична теория за нашия народ

За никого не е тайна, че България се намира в тежка демографска ситуация. Разбира се, ако попитате някое министерство, на своя странен език от там вероятно ще ви отговорят, че макар ситуацията да „представлява предизвикателство“, ние всъщност „изпълняваме стратегията за демографско развитие“, озаглавена еди-как си, с номер еди-кой си, съобразена с директива еди-коя си…

Истината е, че отдавна самото използване на думата „развитие“, по отношение на демографската ситуация в България, е напълно неподходящо. Далеч по-коректно е да говорим за нищо по-малко от катастрофа.

Какво показва краткият преглед на официалните данни за демографското развитие на страната ни през последните 10 години? Населението на страната през 2010 г. е било 7,504,868 души., а към 31.12.2019 г. е 6,951,482 души, което е спад от 7,4% за период от едно десетилетие. Казано по-просто, за десет години населението на България е намаляло с точно 553 386 души.

Настоящата 2020 г. почти отмина и след няколко седмици тази статистика отново ще се актуализира. Вземайки предвид динамиката на двата основни показателя за раждаемост и смъртност у нас през 2020 г., то най-вероятно към тези около 553 000 души по-малко, трябва да прибавим поне още около 70 000 души, тъй като това ще бъде абсолютното число на отрицателния демографски прираст през тази година. И така, вземайки предвид предстоящата актуализация, то можем да обобщим, че за периода 2010 – 2020 г., населението на страната ни е намаляло с малко повече от 620 000 души.

Това е общата картина, но нека погледнем нещата в детайли по области. Например, в област Благоевград за този период населението е намаляло с 23 000 души, което е спад от 7,11% за цялата област. Въпреки това, населението на град Благоевград е нараснало за периода с ок. 2 000 души, а това на по-големите общини в областта намалява (Белица, Гоце Делчев, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча и Симитли). В област Бургас населението намалява с ок. 12 000 души за периода, което е спад от 2,8%. Тук тенденцията е сходна, като намалението се дължи основно на общините Царево, Сунгурларе, Средец, Созопол, Приморско, Карнобат, Камено и Айтос. Въпреки това, областният център град Бургас бележи нарастване от ок. 2 000 души. Подобни тенденции на спад в общия брой на населението в областта, но ръст на населението в областния център, се наблюдават и в други области. Населението на област Варна нараства с близо 3 000 души, което се дължи основно на областния център, докато повечето второстепенни общини бележат спад. Населението на областите Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол също намалява с между 2 000 и 40 000 души в зависимост от големината на областта. Обобщено, единствените области, които бележат ръст на населението си спрямо 2010 г., са София (столица), Кърджали и Варна.

Подобни тенденции на ръст на населението в областните центрове и спад на населението във всички останали общини от областта говори за наличието на икономически значим процес на вътрешна миграция в рамките на отделните области на населението. По този начин се създават предпоставки за обезлюдяване на големи по обем територии и провинции и консолидирането на мнозинството от населението в най-големите 10 града в България. Подобен тип нехомогенност в разпределението на населението от демографска гледна точка, води след себе си и до хетерогенен тип на икономическо развитие. Това е и причината за огромната разлика между заплащането в областни центрове като София, Варна, Пловдив и Бургас спрямо други областни центрове като Монтана, Видин, Враца, Кюстендил и Благоевград.

Друга отличителна черта на разместването на демографските пластове в България през изминалото десетилетие, е промяната във възрастовата структура на населението. Започвайки от най-малките, през 2010 г. е имало 71 096 бебета на възраст от 0 до 1 г. През 2019 г. те са били 61 361, което е намаление с близо 10 000 бебета или близо 14%. Децата на възраст от 1 до 4 години през 2010 г. са били ок. 301 000, докато през 2019 г. те са вече 259 000, което е намаление с ок. 40 000 или отново 14%. При възраст 5 – 9 г. намалението е едва от 1 000 души, а при възраст 10 – 14 г. има нарастване с близо 22 000 деца. Това означава, че отрицателната тенденция в ниската раждаемост, предвид закъсняващото си въздействие върху демографските тенденции, предстои да оказва негативно влияние в предстоящите години, тъй като възрастовата граница от над 10 г. до 19 г., са деца, които са родени преди 2010 г. Тенденциите в диапазона 20 – 64 год. е към спад за сметка на ръст на населението на възраст над 65 години (с 200 000 повече пенсионери през 2019 г. спрямо 2010 г.).

Няколко извода от казаното до момента:

• Отрицателна нетна емиграция и отрицателен демографски прираст. Около 15 000 души по-малко средно на година е разликата между емигрантите и имигрантите, което прави за период от 10 години ок. 150 000 души по-малко само от отрицателната нетна емиграция;
• Близо 30% от населението на България е на възраст над 60 г;
• Очакваната продължителност на живота у нас е ок. 75 години при средноевропейски равнища от ок. 82 години, което говори, че макар делът на възрастното население да нараства спрямо общото такова, то все още възрастните хора в България умират доста по-млади спрямо възрастните хора в другите европейски държави;
• Намаляване на броя на жените във фертилна възраст, което води до намаляваща раждаемост в условията на двойно по-висока смъртност. Средната възраст за раждане на първо дете през 2010 г. беше 23-24 г., докато през 2020 г. тя вече е близо 29 г. според официалните данни;
• Намаляване на населението от 0 до 40 год. за сметка на увеличаване на населението на възраст 65 +, което ще доведе до промяна на съотношението между населението под, във и над трудоспособна възраст (оттук ще се появят сериозни проблеми за осигурителната система предвид сегашните дефицити);
• Предстои промяна в структурата на потреблението, спестяването и инвестициите, както и във всички елементи на БВП, тъй като изменена структура на населението, предполага и изменено поведение на икономическите субекти;
• Официалните прогнози на НСИ сочат, че ако този темп на намаление на населението на България се запази, то през 2050 г. ще бъдем 5,7 млн. души (с 1,2 млн. по-малко спрямо днес), а през 2080 г. 4,8 млн. души (с 2,1 млн. души по-малко спрямо 2020 г. и 2,7 млн. души по-малко спрямо 2010 г.)

В заключение, държава, която може да си позволи за 10 години намаление на населението с повече от 600 000 души, не е необходимо да воюва, тъй като така или иначе сама ще се затрие.