Преди повече от 150 години учените откриха това, което нарекоха „парников ефект“, като за първи път доказаха, че водната пара и въглеродният диоксид задържат топлината. Скоро възникнаха теоретични опасения, че чрез изгарянето на изкопаеми горива и изпускането на въглерод може би неволно сме променяли климата си още от началото на индустриалната революция.
През 1938 г. британски учен публикува първото наблюдателно проучване, което сочи, че човешките въглеродни емисии наистина затоплят планетата.
Към края на 50-те години научните познания за глобалното затопляне бяха толкова добре установени, че легендарният холивудски режисьор Франк Капра беше нает да заснеме документален филм, „The Unchained Goddess“, чиято цел беше да осведоми обществеността за това, което тогава изглеждаше като относително далечна заплаха.
Филмът обясняваше, че изпускането от фабрики и превозни средства на около шест милиарда тона въглероден диоксид в атмосферата всяка година – незначителна стойност по днешните стандарти – „неволно променя климата на света“.
През 70-те години на миналия век учени, работещи за петролните компании, тайно потвърдиха пред своите работодатели, че изследванията им показват, че продължителното изгаряне на изкопаеми горива ще повиши опасно глобалните температури. Петролните компании държаха тази информация в строга тайна в продължение на десетилетия.
Към 1982 г. екип на „Ексон“ беше изготвил диаграма, предсказваща – макар и отново поверително – увеличаването на нивата на CO₂ в атмосферата с течение на времето. Когато диаграмата излезе на бял свят през 2019 г., учените осъзнаха, че екипът всъщност беше начертал правилно съвременните нива на CO₂ – 415 части на милион – към момент, който тогава е бил 37 години в бъдещето. Екипът на „Ексон“ също така беше предвидил правилно какъв ефект ще има това върху глобалните температури: катастрофално повишение с малко под 1 °C.
This @exxonmobile chart from 1982 predicted that in 2019 our atmospheric CO2 level would reach about 415 parts per million, raising the global temperature roughly 0.9 degrees C.
Update: The world crossed the 415 ppm threshold this week and broke 0.9 degrees C in 2017 1/ https://t.co/sLpOVkwzTF
— Tom Randall (@tsrandall) May 14, 2019
През 1988 г. ученът от НАСА Джеймс Хансен даде показания пред Сената на САЩ, че е сигурен на 99 процента, че глобалното затопляне вече е в ход. Неговата тревога за първи път предизвика заглавия в основните медии.
В отговор индустрията на изкопаемите горива започна агресивно да финансира „независими“ аналитични центрове, за да разпространява дезинформация и да породи съмнения относно утвърдените научни факти.
През 2026 г., след повече от век на основани на доказателства предупреждения, всички тези прогнози се потвърдиха напълно и с катастрофални последствия – като рекордите за високи температури се побиват почти ежедневно в Западна Европа. Резултатът са сушата и горските пожари.
И това дори не е най-лошото. Нещата ще станат много по-горещи и много по-страшни в следващите години и десетилетия.
И все пак, ето ни тук, век по-късно, все още чуваме вариации на същите аргументи на отричане, промотирани в мейнстрийм медиите от крайно ограничените и системно нечестните.
Когато бях в началото на двадесетте си години, в края на 80-те, често се чуваше климатичните промени да се отхвърлят като „теория“ и измама, замислена, както се твърдеше, от смесица от социалисти, надяващи се да сринат капитализма, и група бързо набиращи популярност нови специалисти – климатолози – жадни за финансиране и престиж.
Сега знаем, че най-солидните доказателства за климатичните промени всъщност бяха предложени не от социалисти, нито дори от новото поколение климатолози, а от изследвания, проведени от самите индустрии за изкопаеми горива. Ръководителите на тези индустрии приеха представените им доказателства като научно обосновани още преди десетилетия, а след това работиха ден и нощ, за да държат обществеността в неведение относно своите открития.
Глобалната климатична коалиция беше създадена през 1989 г. – тайно подкрепена от „Ексон“, „Тексако“ и „БП“ – и служи като мощна „независима“ лобистка група. Когато през 1995 г. нейните технически съветници стигнаха до заключението, че научните факти за глобалното затопляне не могат да бъдат оспорени, коалицията агресивно потисна доклада.
Друга група, „Информирани граждани за околната среда“, създадена от въглищни и енергийни компании, използваше рекламни кампании, насочени към икономически уязвими групи, за да ги убеди, че мерките срещу климатичните промени биха навредили на семейния им бюджет.
Изтекла вътрешна бележка от 1998 г. от Американския петролен институт очертаваше друга стратегия за милиони долари, финансираща на пръв поглед независими учени, за да внесат скептицизъм в основния дебат в медиите.
Целта на популяризирането на тези учени е била да накара „обикновените граждани“ и медиите да „разберат (признаят) несигурностите в климатичната наука“. Според меморандума „победата“ ще бъде постигната, когато съмнението относно климата се превърне в „общоприето мнение“.
Тези фалшиви аналитични центрове помогнаха за организирането на кампании за изпращане на писма, засипвайки политиците, за да създадат впечатлението, че съществува масова вълна на съпротива срещу каквито и да било мерки по отношение на климатичната криза.
Не забравяйте, че нефтената индустрия стартира тези кампании, за да заблуди обществеността и журналистите, въпреки че нейните собствени учени бяха доказали много години по-рано, че продължителното изгаряне на изкопаеми горива ще има катастрофални последствия.
„Неконвенционална“ наука
Пропагандирането на климатичните промени като „измама“ е сред най-странните в историята. Ето защо само най-глупавите отрицатели все още се придържат към нея. Днес повечето са сменили тактиката. Да, климатичните промени се случват, съгласяват се те, но климатът винаги се е променял – и тази промяна няма нищо общо с човешката дейност.
Само че основната наука предсказа още преди десетилетия точно тези резултати, които преживяваме сега, и точно по времевата линия, която виждаме да се разгръща. Това е едно много удивително и много малко вероятно съвпадение.
Действително, климатът се променя. Но го прави в планетен мащаб, обхващащ векове и еони, определен от приливите и отливите на природните явления, а не в мащаб от десетилетия. Самите тези бързи промени са доказателство за човешка намеса в климата.
Експертните познания на учения Джеймс Лавлок се формират в ранните му години на работа за НАСА, когато той прогнозира климата на Марс чрез сравнително примитивни телескопи, за да подпомогне разработването на първите сонди, достигнали нашата съседна планета. Първите мисии на НАСА до Марс бяха успешни до голяма степен именно защото неговите прогнози бяха толкова точни.
Към началото на 2000-те години Лавлок вече беше станал голям песимист по отношение на последствията за живота на Земята от бездействието ни за ограничаване на въглеродните емисии. В интервю за „Гардиън“ преди 18 години той предупреди, че „след 20 години глобалното затопляне ще се превърне в истинска катастрофа“. Всъщност, подобно на други климатолози, Ловелок се оказа малко прекалено оптимистичен – катастрофата настъпи няколко години по-рано, отколкото той очакваше.
Нека отбележим, че „Гардиън“ – исторически считан за най-отвореното към „дебата“ за климата корпоративно издание – тогава го отхвърли като „неконвенционален“, което е учтив начин да го наречеш „ексцентрик“.
Междувременно „уважавани“ ветерани сред коментаторите – като любимеца на Би Би Си Андрю Нийл – все още разпространяват изтъркани конспиративни теории за отричане на климатичните промени от 80-те години. Настоящата вълна от горещи вълни, както Нийл предсказа още през май, била просто нормални колебания във времето, въпреки че нито той, нито аз някога сме преживявали британско лято като това. (Ако мислите, че 1976 г. е била такава, или не сте били там, или паметта ви е неточна.)
Ето още една вечна теза от общността на отричащите: повече CO2 явно ще бъде от полза за растенията.
Това конкретно предсказание ще се окаже също толкова краткотрайно. Очаквайте скока в цените на хранителните продукти през следващата година, предизвикан от сушата. Дори „климатичният отрицател“ сред отрицателите – телевизионната личност, превърнала се във фермер, Джереми Кларксън – е огорчен от рекордната пета вълна от горещини във Великобритания, която унищожи реколтата му. (Прилагам всички усилия да потисна усмивката си.)
Всъщност няма значение какво е съдържанието на твърденията на отрицателите. Всякакви стари глупости ще свършат работа, стига да държат главите на аудиторията им заровени дълбоко в пясъка.
Обърнете внимание, че същите медийни коментатори, които десетилетия наред разпространяваха дезинформация, измислена от финансираните от изкопаемите горива мозъчни тръстове, и които отслабваха всеки политически натиск за радикалните мерки, необходими за предотвратяване на климатичния хаос, все още са на мястото си. На тях все още се предоставят видни трибуни, за да отричат климатичната криза или да вдигат ръце, сякаш нищо не може да се направи.
Вестник „Телеграф“ наскоро изрази мнение, че просто ще трябва да се приспособим към по-горещ климат – климат, за който науката отдавна е разбрала, че по-големите бозайници не са пригодени. Има причина единствените бозайници, които са тичали по времето на динозаврите, да са били малки, подобни на гризачи същества, които прекарвали голяма част от деня под земята, далеч от жегата. Те са нашите много далечни предци.
На фона на всичко това е до голяма степен без значение какво всъщност знаят или казват нашите правителства. Трябва да ги съдим строго според спешността на действията им. А в това отношение бизнеса си върви – големият бизнес – както обикновено.
Новият британски министър-председател, Анди Бърнъм, беше принуден от общественото недоволство да свика много закъсняло извънредно заседание на COBRA преди седмица по повод на задълбочаващата се климатична криза. Неговата сдържаност досега лесно си обяснява. Всяка значима постъпка за справяне с климатичната криза ще го вкара в пряка и пагубна конфронтация не само с индустриите за изкопаеми горива, но и с почти целия корпоративен сектор.
В крайна сметка не само компаниите за изкопаеми горива се обогатяват от непрекъснатото изгаряне на техните продукти. Много други корпорации печелят от поддържането на статуквото, включително, наред с други, тези, занимаващи се с транспорт, вериги за доставки, агробизнеса, фармацевтичната индустрия и военната промишленост. Всички те зависят от богатствата, генерирани от непрекъснатия поток на нефтохимикали.
Да, възобновяемите енергийни източници също се насърчават, но само като допълнение – нов начин за генериране на корпоративни печалби – а не като алтернатива на основната дейност на корпорациите: спекула с изкопаеми горива.
Бездействието
Нищо от това не убягва на политическата класа.
През 1965 г. американският президент Линдон Джонсън беше предупреден за опасностите от глобалното затопляне от консултативен съвет, който беше проучил въпроса. Той и всичките му приемници не направиха нищо.
Британската министър-председателка Маргарет Тачър, най-голямата защитничка на „свободните пазари“ и унищожителка на социалистите, говори красноречиво в реч пред Общото събрание на ООН през 1989 г. за заплахата, която представляват за човечеството предизвиканите от човека климатични промени. Тя и всичките ѝ приемници също не направиха нищо.
Проблемът никога не е бил, че нашите лидери не разбират ужасните опасности, които крият климатичните промени, или че не вярват на научните доказателства. Всяко правителство е било напълно наясно с това, което ни очаква. Те не предприеха действия, защото политическите разходи от противопоставянето на корпоративния сектор бяха твърде големи.
Тези разходи само са се увеличили оттогава, тъй като гигантските корпорации – най-големите в човешката история – са станали толкова мощни, че сега на практика притежават нашите политици – и нашите „демокрации“.
Истината е, че в продължение на десетилетия политическата и медийната класа са си седели с кръстосани ръце, вместо да се заемат с предстоящата климатична криза. Малко политици са се осмелили да се изправят срещу корпорациите от страх – и с право – че ще споделят съдбата на бившия лидер на Лейбъристите и умерения демократичен социалист Джереми Корбин.
Следете това пространство, тъй като лидерът на Партията на зелените Зак Полански – единственият британски политически лидер, който в момента се опитва да промени хода на нещата по отношение на климатичната криза – постепенно бива подкопаван от медиите.
Ето защо Бърнъм вероятно ще се поддаде на натиска, подклаждан от медийните корпорации – и техните така наречени „рекламодатели“, другите корпорации, зависими от изкопаемите горива – за да разреши сондиране за повече нефт в Северно море.
Междувременно, противно на твърденията на отричащите, огромното мнозинство от климатолозите далеч не са били толкова алармистични, колкото е трябвало да бъдат, предвид залога. Като учени, естествената им склонност е била да бъдат изключително предпазливи. Тази тенденция само се засили от натиска да изглеждат достоверни в политическия и медийния пейзаж, който постоянно ги представя като фанатици и пристрастни.
Фактът, че повечето от тези учени сега изглеждат колебаещи се между депресия и чист страх, е достатъчно предупреждение. Те знаят, че вече е твърде късно да се спре катастрофалното затопляне.
Но по-лошото е, че повечето от тях вече са разбрали, че системата е толкова манипулирана в интерес на свръхбогатите, че, подобно на лемингите, ще продължим да се втурваме към ръба на пропастта, дори когато климатичните данни, които те изследват и изучават от десетилетия, се превръщат във все по-драматични промени в ежедневието ни.
About The Author
