В категории:Икономика

Петролната индустрия харчи милиарди, за да контролира дебатите за климата

Обществените настроения в САЩ узряват за по-сериозни действия за намаляване на вредните емисии, но повечето политици все още не смеят да се конфронтират с енергийните корпорации 

pixabay.com

Емили Холдън, Guardian

В опитите си да се ребрандират като част от решението на климатичната криза, петролните корпорации в САЩ предприемат кампания срещу предложенията на политици от Демократическата партия за рязко ограничаване на замърсяването от електроцентралите и превозните средства, използващи произвежданите от тази индустрия горива.

Компаниите се опитват да наложат тезата, че природният газ спомага за забавяне на климатичните смущения като осигурява алтернатива на въглищата – макар той също да е изкопаемо гориво, отделящо въглероден диоксид.

“Ние ще отнесем посланието на енергийния прогрес до всеки ъгъл на страната, за да покажем на хората какъв е залогът на ставащото във Вашингтон и щатските столици,” заявява Майк Сомърс, главен изпълнителен директор на бизнес сдружението Американски петролен институт (API). Тази кампания е час от по-широката стратегия на петролната индустрия да налива милиарди долари за лобиране и пропаганда в своя защита и да заглушава призивите за действия срещу климатичните промени.

Сомърс рисува мрачно бъдеще, ако на президентските избори тази година спечели кандидат, който иска да забрани добиването на природен газ чрез фракинг – загуба на милиони работни места, увеличаване на разходите за енергия на домакинствата със стотици милиарди долари и глобална рецесия. Опонентите на индустрията от своя страна настояват, че единственият път към значителни действия по отношение на климата в САЩ минава през приемането на специални закони. Те изтъкват, че Конгресът няма да е способен да работи в тази насока, ако не бъде разкрито как енергийният сектор контролира обществените дебати за климатичните промени и ако не се вземат мерки за спиране на неговите злодеяния.

Джефри Супран, научен сътрудник в Харвард, изучаващ политиките за глобалното затопляне, призовава комисиите в Конгреса да изискват повече информация от петролните компании относно влиянието им върху обществените политики. По думите му публикуването на корпоративната документация по тези въпроси ще е “едно от най-важните действия, които Конгресът може да предприеме във връзка с климатичната криза”.

“Реалността е, че колкото и да знаем за отричането на отговорност и забавянето на действия от страна на индустрията с изкопаеми горива, ние сме открили тези скелети в гардероба, гледайки през тясна ключалка. Всичко, което знаем, се основава на едва няколкостотин документа, изровени от различни източници. Наличните доказателства сочат, че ако вратата бъде отворена, отвътре ще се изсипят неимоверно повече скелети”, казва Супран.

Пътуващите през вашингтонското летище в този празничен сезон виждаха реклами, които стават все по-обичайни в САЩ. Те изскачат в социалните медии, в рекламните паузи на услугите за видео стрийминг, във вестниците и по радиото. Снимка на възрастна жена с любезен вид, съпроводена с надпис: “Благодарение на природния газ, САЩ проправят пътя за намаляване на емисиите”

Тази рекламна кампания, озаглавена “Ние се заемаме”, е спонсорирана от Американския петролен институт, който представлява компаниите, допринесли значително за климатичната криза.

Макар да е вярно, че намаляването на замърсяването с парникови газове в САЩ отчасти се дължи на преминаването от въглища към природен газ, учените изтъкват, че са нужни далеч по-драстични мерки, за да се забавят климатичните промени. Прогнозите показват, че използването на природен газ застрашава по-нататъшния напредък за намаляване на замърсяването.

Колкото по-осведомено става американското общество за климатичната криза, толкова повече усилия полагат петролните компании да изместят фокуса на дебата. През последните три десетилетия пет от най-големите щатски петролни компании са изхарчили най-малко 3.6 млрд. долара за реклами – без да се броят инвестициите в програми за връзки с обществеността, като например спонсориране на почистване на плажове, както и влиянието, което упражняват чрез своите бизнес асоциации и дарения за политици – било то директно или чрез схеми за “тъмни пари”.

Разходи за реклама на най-големите петролни компании в САЩ за периода 1986-2015 г. Източник: Guardian, Brulle, R.J., Aronczyk, M. & Carmichael, J. Climatic Change (2019) |

Харчовете им за реклама се увеличават заедно с тенденцията политиците да обръщат повече внимание на климатичните промени. Новата кампания на API идва на фона на предложенията на някои от прогресивните кандидати за Белия дом, като сенаторите Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, фракингът да бъде забранен. Добиването по този противоречив метод направи достъпни огромни резерви от природен газ и намали цената на горивото.

Журналистически разследвания вече разкриха, например, че ръководството на Exxon е било наясно поне от 60-те години, че продуктите им причиняват глобално затопляне. Корпорацията обаче твърди, че е “жертва на координирана кампания от активистки групи, целяща да стигматизира ExxonMobil”. Вместо да поеме отговорност, компанията се представя като отговор на климатичната криза. В страницата си в YouTube, Exxon се хвали с разработването на биогорива от водорасли, които биха могли да намалят замърсяването. За момента тази технология обаче е невъзможно скъпа, а финансирането на тези изследвания представлява само миниатюрна част от бюджета на компанията.

В отговор на въпроси на Guardian говорителят на Exxon Кейси Нортън заявява, че компанията “е ангажирана да даде своя принос”. “Светът е изправен пред двойно предизвикателство: да отговори на нарастващото потребление на енергия, като същевременно намали ефекта върху околната среда, включително риска от климатични промени”, заявява той.

Нортън настоява, че “всички форми на енергия са необходими”, включително природен газ и ВЕИ. Това обаче е в противоречие със заключенията на учените, че кризата няма да може да бъде овладяна, ако човечеството не се откаже изцяло от изкопаемите горива.

Изпълнителният директор на API Сомърс защитава подобни тези пред медиите. Той признава, че индустрията има отговорност да помага за забавяне на емитирането на емисиите, причиняващи покачването на температурите. Същевременно обаче заявява, че търсенето на енергия на достъпни цени расте, и американската петролна и газова индустрия ще отговорят на това търсене.

Притиснат от журналистите да покаже ангажимент към някаква съществена цел за намаляване на емисиите, Сомърс заявява, че API би могъл да подкрепи някаква двупартийна законодателна инициатива за стимулиране прилагането на технологии за улавяне на въглеродния диоксид.

Критиците на енергийната индустрия настояват Конгреса да предприеме мерки за разкриване на схемите, чрез които корпорациите работят за наклоняване на общественото мнение в своя полза. Те изтъкват, че демократическото мнозинство в Камарата на представителите трябва да действа по-агресивно, за да се противопостави на налаганите от индустрията тези. Конгресът би могъл да използва някои от най-ефективните инструменти, с които разполага – да привиква директорите на компаниите на изслушвания и да изисква предаване на документацията за кампаниите за влияние.

Това обаче не се случва. Вместо да се обръщат директно към петролните компании, комисиите на Конгреса организират десетки дискусии и и обсъждат законопроекти за намаляване на замърсяването и помощ за хората, засегнати от климатичните проекти.

“Решихме, че вместо да насочваме удари към индустрията, добила вече доста лош имидж сред обществото, има доста други цели, за които също е нужно и искаме да работим. Така че привикването на големите петролни шефове просто не достига челни места в списъка със задачи”, заявява служител на Конгреса.

Джефри Супран от Харвард казва, че той и колегите му разполагат със систематизирана информация, която би помогнала на конгресмените демократи да подберат подходящите въпроси към индустрията и да изискат предаването на правилните документи. “Историческите архиви насочват към редица индивиди, документи и въпроси, които биха помогнали на Конгреса да стигне до дъното на заговора на бизнеса с изкопаеми горива да заблуждава страната”, казва той.

Друг път за търсене на справедливост е чрез завеждане на дела от отделните щати срещу компаниите. Представители на Демократическата партия вече работят в тази насока, но тези усилия ще отнемат много повече време и няма гаранция, че ще завършат с успех.

Робърт Брюл, професор по екологична социология в университета Браун и съавтор на изследване за рекламните кампании на петролната индустрия, казва, че разкритото досега представлява само върха на айсберга. В изследванията си Брюл е установил, че между 2000 и 2016 г. са изхарчени над 2 млрд. долара за лобиране относно климатични законопроекти в Конгреса.

Според професора петролната индустрия трябва да бъде разследвана също толкова решително, колкото бившия конгресмен Хенри Ваксман се зае с тютюневите компании през 90-те. “Ще излезе наяве, че направеното от компаниите за изкопаеми горива надминава многократно действията на тютюневата индустрия”, уверен е Брюл.

Някои обвиняват демократите, че се страхуват от влиянието на петролната индустрия, която продължава да дарява пари за кампании на представители на партията. Има подозрения, че умерените демократи предпочитат да останат в добри отношения с големите компании, включително защото приемането на законодателни мерки за климата би било по-лесно с тяхна подкрепа. Но е трудно да си представим, че индустрията би подкрепила съществени действия за ограничаването на производството и употребата на петролни изделия – каквито съществени действия ще са нужни за избягване на катастрофата според учените.

Досега усилията на отделни конгресмени са засегнали само повърхностно въпроса с влиянието на сектора върху политиката. През октомври една надзорна комисия разгледа доказателствата за това какво и откога е било известно на Exxon за климатичната криза. Съставената само от демократи климатична комисия на Сената също организира изслушвания за ролята на “тъмните пари” и климатичните промени.

Сенатор Шелдън Уайтхаус призова колегите си демократи в долната камара да използват мнозинството си, за да действат твърдо с петролните компании – включително да изискват предаване на документация, ако е необходимо. “Когато засичаме пари на петролната индустрия, харчени за такива кампании, това е само частица от цялата операция. Трудно е да се противодейства ефективно на техните послания – те правят всичко, за да защитят субсидиите, които получават, и които възлизат на 600 млрд. долара годишно според МВФ”, казва сенатора в свое интервю за Guardian. “Идеята, че други организации, особено някакви борещи се за оцеляване благотворителни организации, са способни да харчат колкото или повече от тях, за да им се противопоставят, съвсем не е реалистична”, добавя той.

Въпреки огромните си разходи за реклама и лобизъм, компаниите за изкопаеми горива губят доверието на обществото в САЩ. Избраните представители на избирателите обаче продължават да се съобразяват повече с едрия бизнес. Според проучване на Gallup, мнозинството американци – 60% – искат “драстично свиване” на използването на изкопаеми горива през следващите 10 или 20 години. Между 2013 и 2019 г. процентът на хората, подкрепящи разрастването на петролното производство е спаднал от 46% до 28%.

“Ако приемаш климатичните промени сериозно, то тогава трябва да обмисляш пътищата за приемане на сериозно законодателство по въпроса. А приемането на такова законодателство изисква първо да бъде извадена от строя машината за възпрепятстване, която индустрията е създала, за да пречи това да се случи”, казва Уайтхаус.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар