Сара Лазаре и Маурицио Гереро, In This Times
На 24 април Елизабет де Карвалхаес, изпълнителен председател на бразилската търговска група на фармацевтичните компании Interfarma, изрече на глас това, което фармацевтичната индустрия до този момент избягваше да заявява публично. В интервю за Folha de São Paulo, най-четения вестник в Бразилия, де Карвалхаес заяви, че ако южноамериканската страна даде зелена светлина на задължителното лицензиране с цел разширяване на достъпа до ваксините Covid-19, фармацевтичните компании могат да отговорят, като спрат доставките на ваксини. „Това не е отмъщение“, твърди тя. „Търсенето е много по-голямо от предлагането и те може да сметнат, че е по-изгодно от икономическа гледна точка да продават в страни, които не нарушават патентите.“
Това не беше празна заплаха. Interfarma представлява Pfizer, Gilead, AstraZeneca и други големи фармацевтични компании. Говорителят на търговската група направи тези забележки в момент, когато Бразилия беше доведена до точката на отчаяние: В същия ден, в който бе публикувана статията, в Бразилия бяха регистрирани повече от 71 000 нови случая на Covid-19. Огнището в страната е толкова тежко и неконтролируемо, че доведе до появата на варианта Гама, който оттогава се разпространява по целия свят.
Някои страни се надяват да постигнат облекчение на ситуацията чрез принудителното лицензиране, при което правителството разрешава производството на ваксина без съгласието на собственика на патента – ход, който в Бразилия се предлага като начин за спешно разширяване на достъпа до ваксини, докато пандемията бушува. (Законопроектът за принудително лицензиране е приет от Сената на Бразилия, но все още не е официално влязъл в сила.)
Очевидната заплаха на Interfarma срещу подобна мярка подчертава динамиката, която според защитниците на общественото здраве е особено вредна по време на пандемия: Страните, които се противопоставят на фармацевтичните компании, като подкрепят мерки за отмяна на патентите, рискуват да се сблъскат с гнева на индустрията, която има властта да решава дали огромна част от населението им ще живее или ще умре.
Усилията за прокарване на принудително лицензиране в отделни страни не са единственият начин, по който патентите биват оспорвани. Страните от Глобалния Юг също така водят борба в Световната търговска организация (СТО) за преустановяване на ключови международни патентни правила, за да се даде възможност за масово производство на по-евтини генерични ваксини. Фармацевтичната индустрия ясно показва, че не харесва оспорването на патентните правила в отделни страни или в световен мащаб, и създава атмосфера на сплашване за представителите на държавите, които полагат усилия в тази посока. Макар да няма доказателства за открити заплахи от страна на индустрията, освен казаното от лидера на Interfarma, наблюдателите отбелязват, че е трудно да се знае какво се говори при закрити врати. И така или иначе заплахите се подразбират в една глобална среда, в която държавите преговарят директно с мощни фармацевтични компании за договори за ваксини.
„Една компания може просто да спре доставките на ваксини, няма никакви последствия“, казва Фелипе Карвальо, активист на хуманитарната медицинска организация „Лекари без граници“ – Бразилия. „Същевременно съществуват много защити за самите компании. Това са идеални условия за компаниите да отправят заплахи срещу правителствата.“
„Държавите, които проучват възможностите за принудително лицензиране, търсят начини да увеличат предлагането, за да осигурят възможно най-голям капацитет и възможно най-много продукти на пазара, особено по време на пандемия. Не бива да има монополни бариери, които да стоят на пътя на достъпа до ваксини, които могат да сложат край на пандемията за всички и навсякъде“, коментира пред In These Times Питър Мейбардук, директор на групата на Public Citizen за достъп до лекарства и икономика на знанието, която води кампания срещу високите цени на лекарствата.
Мейбардук се опасява, че намекнатите заплахи могат да окажат влияние, дори ако фармацевтичните компании нямат намерение да ги изпълнят. „За съжаление не е съвсем необичайно фармацевтичната индустрия и по-агресивните търговски групи да отправят косвени заплахи“, казва той. „Малко е вероятно тези заплахи да бъдат изпълнени, тъй като закупуването на съществуващи ваксини не е пряко свързано с патентната политика. Пазарът е достъпен за компаниите и в двата случая: Бразилия се нуждае от ваксини. Това е тактика за сплашване, на която Бразилия не бива да се отдава голямо значение.“
Но специалистите по обществено здраве изтъкват, че всяко сплашване е лошо, дори ако в крайна сметка не е успешно. Освен това има признаци, че то оказва влияние, когато става въпрос за международните патентни правила.
Слаба подкрепа за глобална отмяна на патентите
По време на изслушване пред Сената на 6 май, министърът на външните работи на Бразилия Карлос Алберто Франса изрази нежелание да подкрепи усилията за суспендиране на патентните правила съгласно Споразумението за търговските аспекти на интелектуалната собственост (ТРИПС) към Световната търговска организация (СТО). Предложената от Южна Африка и Индия през 2020 г. мярка е подкрепена от повече от 100 държави, но среща яростна съпротива от страна на фармацевтичната индустрия. Заявлението на бразилския министър бе в отговор на декларацията на администрацията на Байдън от 5 май, че повече няма да блокира това предложение – неочакван обрат, който оставя Германия като най-мощната пречка пред отмяната на патентите за ваксини и терапии за Covid-19.
Франса също така заяви пред сенаторите, че не е ясно дали новата позиция на САЩ ще доведе до глобален консенсус и дали освобождаването от ТРИПС всъщност ще осигури повече ваксини. „Нашето впечатление е, че повечето държави ще продължат да зависят от сътрудничеството на фармацевтичните компании“, каза той. „Мисля, че Бразилия не може да остане настрана от инвеститорите и износителите на ваксини, нито да повлияе по този начин на преговорите, които водим тук с Astrazeneca и други производители“.
Впоследствие правителството на Бразилия отстъпи от твърдата си позиция срещу освобождаването от ТРИПС, но все още се въздържа да подкрепи предложението. На 14 юни Amnesty International отбеляза, че макар дясното правителство на Жаир Болсонаро да е изразило „известна готовност да подкрепи преговорите в СТО“, позицията на страната по въпроса остава „двусмислена“.
Това е типично за цяла Латинска Америка, където нивото на заразяване с Covid-19 е едно от най-лошите в света. В по-голямата част от региона поне отделни представители на държавите са правили изявления в подкрепа на временната отмяна на патентите за ваксините Covid-19, но само Боливия и Венецуела официално са подкрепили предложението в рамките на СТО. Колумбия и Чили остават несклонни да подкрепят мярката. Мексико дава противоречиви сигнали, макар президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор да призова за отмяна на патентите в реч през май. Президентът на Аржентина Алберто Фернандес също призова за временно спиране на ключови патентни правила, но и неговата страна не е подкрепила официални мярката.
Наблюдателите отбелязват, че приглушеният отговор от страните в региона е озадачаващ. „В исторически план тези страни са били доста активни в подкрепата на този вид колективизация на интелектуалната собственост. В същото време регионът е силно засегнат от пандемията. Американският континент преживява ужасни времена”, казва Фелипе Карвальо. Световната здравна организация изтъква, че 9 от 10-те държави, които в момента отчитат най-много смъртни случаи, свързани с ковид, са в Латинска Америка и карибския регион, където като цяло ваксинационното покритие е ниско.
Анализ на Deutsche Welle посочва опасенията от гнева на фармацевтичните компании като ключов фактор за колебанието на Латинска Америка да подкрепи отмяната на патентните правила на СТО. „В отчаяното си желание да ускорят ваксинациите, правителствата са принудени да сключват двустранни споразумения с производители на ваксини като Pfizer и J&J. Те се притесняват, че подкрепата за отмяна на патентите може потенциално да застраши споразуменията им с фармацевтичните компании, които ревностно защитават своите интереси”, изтъква медията.
Патрисия Кампос, ръководител на бюрото за Латинска Америка и Карибския басейн на Фондацията за здраве при СПИН, е съгласна, че страхът от ответни мерки от страна на индустрията вероятно обяснява нежеланието на някои латиноамерикански държави да подкрепят отмяната на патентите. „Смятам, че това е голям фактор. Много латиноамерикански страни имат сегментирани здравни системи – например социално осигуряване, обществено осигуряване и т.н. – които нямат ефективни механизми за закупуване, а повечето от лекарствата, които купуват, особено тези с висока степен на специализация или за хронични заболявания, са патентовани. Изправени пред подобен сценарий, противопоставянето на фармацевтичните компании би означавало да се изложат на висок риск от недостиг на лекарства“, заявява тя.
Кампос посочва, че точно това се е случило в Мексико. „През 2019-та Лопес Обрадор поде своята „война срещу корупцията“ срещу монополите на дистрибуторите и фармацевтичните компании. Като отмъщение някои фармацевтични компании отказват да участват в търгове за продажба на ключови лекарства в страната, което доведе до трагичен недостиг на потенциално животоспасяващи медикаменти преди началото на пандемията от ковид”, обяснява тя.
Отмъстителна индустрия
Това не е първият случай, в който фармацевтичната индустрия предприема ответни мерки срещу държави. През 2007 г. например американската компания Abbott Laboratories отказа да доставя на Тайланд ново лекарство за ХИВ в отговор на решението на страната да отмени патентните правила за три лекарства, произвеждани от компанията, включително по-евтина генерична версия на лекарството за ХИВ Kaletra. Abbott умишлено отказва да доставя нова термостабилна версия на Kaletra, която е най-подходяща за страни с горещ и задушен климат. Компанията не крие каква е мотивацията на тези действия и заявява пред Financial times, че „това е пряко следствие от решението на тайландското правителство да не подкрепя иновациите, като нарушава патентите на множество лекарства“(Няколко седмици по-късно Abbott бе принудена да отмени решението си заради разразилият се глобален скандал.)
В по-новата история могат да се открият и други форми на ответни мерки от страна на индустрията. Както съобщи журналистът Лий Фанг през март, търговски групи от фармацевтичната индустрия са оказвали натиск върху администрацията на Байдън да наложи санкции на Унгария, Чили и Колумбия, заради усилията им да заобиколят патентните правила в опит да подобрят достъпа до ваксините за Covid-19.
Има много примери за такъв вид репресии и преди текущата пандемия. Фармацевтичните компании и американски конгресмени са заплашвали Индия със санкции заради производството на по-евтина версия на лекарство срещу рак. По същия начин Малайзия е заплашвана със санкции заради използването на по-евтина версия на лекарство срещу хепатит С. Подобни действия могат да имат смразяващ ефект. „В резултат на тези и други случаи държавите, разбираемо, не са склонни да разработят по-гъвкави вътрешни политики за принудително лицензиране, и със сигурност нямат практика да използват тези възможности“, изтъква Рейчъл Трашър, научен сътрудник в Центъра за политика за глобално развитие.
Фармацевтичните компании и търговските групи избягват публичните заплахи за ответни мерки срещу страни, подкрепящи отмяната на патентните правила на СТО. Организациите на компаниите от индустрията обаче прибягват и до друг вид заплахи – че ако патентните правила бъдат преустановени, компаниите могат да решат да не продължат да извършват научноизследователска и развойна дейност за ваксини в бъдеще. (В действителност финансираните с публични средства изследвания имат ключово значение за разработката на ваксини Covid-19). Фармацевтичните компании разполагат и с други възможности за оказване на натиск. През февруари Бюрото за разследващата журналистика разкри, че Pfizer е обвинена в “тормоз” над латиноамериканските правителства в преговорите за ваксините, и че компанията е поискала от някои страни да заложат държавни активи, като сгради на посолства и военни бази, като гаранция за разходите по евентуални бъдещи съдебни дела.
Трудно е да се разбере какви точно дискусии водят фармацевтичните компании с правителствени служители на четири очи, а договорите до голяма степен са забулени в тайна, въпреки че включват изразходване на публични средства за ваксини, разработени с публично финансиране. Критиците изтъкват, че всички признаци за заплахи от страна на индустрията или за опасения от страна на държавите са показателни за далеч по-широк проблем.
Според Азия Ръсел, изпълнителен директор на организацията за защита на общественото здраве Health Gap, има фундаментална несправедливост в това на гонещата печалба частната фармацевтична индустрия да се предоставя власт над производството и доставките на ваксини – асиметрия, която е още по-ясно изразена, когато компаниите преговарят с държави, които имат малка геополитическа тежест или просто са отчаяни. „Това е картел, който убива хора. И не говорим за тютюневата индустрия, а за фармацевтичната.“
