Ана Ласаро, кореспондент на „Публико“ в Брюксел
В Германия младите хора протестират против възможното възстановяване на задължителната военна служба. В Белгия и Франция – против бюджетните орязвания и лошите условия в училищата. В Испания настояват за правото на достойно жилище. Протестен активист от Мадрид коментира пред вестник „Публико“: „В крайна сметка капитализмът е организиран на международно ниво и нашият отговор трябва да бъде международен“.
Младежки бунтове заливат Европа. Ученици и студенти превземат улиците във Франция и Белгия, за да протестират срещу бюджетните съкращения и проблемите в образованието. В Германия младите хора се вдигат срещу евентуалното възобновяване на задължителната военна служба. А в Испания настояват за правото на достойно жилище, без каквото младото поколение не може да се развива и да напредва самостоятелно в живота.
Различни битки, но една и съща борба – за правото да изградят собствено бъдеще в една Европа, която затяга колана за социалните разходи, но същевременно увеличава инвестициите си за отбрана.
Ето как студентката Фани обобщава ситуацията по време на протест в Брюксел: „Ние защитаваме преди всичко обществото. Общество, в което всеки да може да ходи на училище при добри условия, без да се налага да търпи лишения. Общество, в което да не е нужно да ходим на война.“ На няколко метра от момичето друг млад човек държи транспарант с надпис: „Повече средства за образование, а не за война.“
Протестите в Белгия започнаха през юни, когато бяха увеличени таксите за обучение в университетите. След лятната ваканция движението се засили и се разпространи в средните училища. Учениците организират протестни вериги и блокират входовете на училищата. „Искаме да дадем урок на правителството. Нстояваме да се спазва правото ни да учим в достойни условия“, обяснява Луиз Морийн, една от организаторките на протеста.
Демонстрнтите осъждат окаяното състояние на училищата – с мухлясли тавани и неизползваеми тоалетни. Възмутени са и от недостига на учители, и от условията на труд на работещите преподаватели, чието натоварване се е увеличило с 10% без съответно увеличение на заплатите. Много учители се солидаризират с ученическите ротести.
Младите хора ще се присъединят и към общата стачка, свикана от белгийските синдикати за края на ноември. „Трябва да подкрепим учителите, болниците, социалните работници и служителите в обществения транспорт“, обяснява Луиз. „Това е колективна борба, защото по един или друг начин всички сме засегнати от реформите на правителството.“ Коалицията, водена от белгийския премиер Барт Де Вевер, стартира строга програма за бюджетни орязвания, насочена към намаляване на публичния дефицит.
Във Франция възмущението на учениците продължава да расте и се е разраства далеч отвъд пределите на училищата. Това, което започна като блокада на училище в покрайнините на Париж, се разпространи в цялата страна, превръщайки се в мащабно движение, което разтърсва правителството. „Бъдещето на нацията зависи от образованието“ (на френски е римувано), гласи един от лозунгите на протестиращите.
Учениците са гневни заради окаяните условията за обучение – с претъпкани от раздути класове (поради недостиг на преподаватели) класни стаи, порутени сгради и система за прием в университетите, която облагодетелства богатите класи, изпратили децата си в частни училища или в по-престижни обществени. „Университетът става все по-малко достъпен“, казва студентът и университетски синдикалист Юсра Будиб. „Системата произвежда социална селекция, наказвайки ученици от по-малко социално престижни училища, като тези в градските покрайнини.“
Насилието също беляза френските протести. В Париж въздухът е изпълнен с дим от горящи контейнери за смет и сълзотворен газ. Бруталността на действията на полицията за борба с безредиците предизвика широко възмущение. „Никога преди репресивната сила на държавата не е била използвана с такава сила срещу младите хора“, възмущава се Будиб. „Живеем в страна, където оръжията могат да осакатяват.“ Повече от 200 ученици са ранени, един от тях с ампутирана ръка след експлозия на шокова граната.
Вълната от възмущение далеч не стихва. Младите хора успяха да привлекат движението „Жълти жилетки“, което вече обяви, че ще се присъедини към подготвяния на 17 ноември протест. Очаква се той да олицетвори така наречената „конвергенция на борбите“ и да разшири още вълната на социално недоволство.
Германия на свой ред преживя един септември, белязан от студентски протести срещу евентуалното възобновяване на задължителната военна служба. Десетки хиляди млади хора излязоха по улиците на градове в цялата страна под лозунга „Няма да участваме във вашите войни“ и скандираха лозунги като „Не искаме да бъдем пушечно месо“.
Правителството на канцлера Фридрих Мерц прие закон, установяващ доброволна военна служба с цел увеличаване на броя на личния състав във въоръжените сили. Но след като не успя да достигне очаквания брой новобранци, желаещи да участват, сега проучва как да активира задължителната служба, ако ситуацията със сигурността се влоши.
Тези протести в Германия отиват отвъд простото отхвърляне на перспективата от задължително обличане на униформа. Младите хора отказват да бъдат милитаризирани в името на националната сигурност, докато ежедневните им грижи, като например осигуряването на достъпно жилище и образование, са оставени на заден план. Сред лозунгите по транспарантите са „Образование вместо бомби“ и „Пари за социални програми, а не за война“.
В Испания младите хора се присъединиха към борбата за справедлива жилищна политика. Мобилизацията обедини хора от различен произход – от студенти, които не могат да живеят близо до университета си, до млади работници, които харчат голяма част от доходите си за наем. „Това, че не можем да станем самостоятелни, че трябва да оставме в дома на родителите си, докато навършим 40 години, или че живеем в апартаменти от 50 квадратни метра, които споделяме с други, непознати хора, ни кара да чувстваме живота си прекършен“, обяснява активистката Беатрис Пайо от протестния палатков лагер на централния мдридски площад „Пуерта дел Сол“.
Според испанския Национален статистически институт (INE) през 2025 гоодина 44,3% от младите хора между 26 и 34 години все още са принудени да живеят с родителите си, защото не могат да си позволят да купят или наемат жилище.
Много млаади хора в Мадрид гледат към ученическо-студентското движение във Франция с уважение и съжаляват, че липсва международна координация. „В крайна сметка капитализмът е организиран на международно ниво и нашият отговор трябва да бъде международен“, смята Пайо.
Но дори и без координация, младежките протести се разрастват в цяла Европа в началото на учебната година. От Финландия до Португалия, включително и в Гърция (където имаше масови антивоенни протести и зарази посещението в Атина на държавния секретар на САЩ Марко Рубио). И винаги с един и същ фон: борбата срещу мерките за строги орязвания. „Искаме социални политики, искаме обществени услуги, искаме здравеопазване, искаме образование и искаме жилища“, заключава Пайо. „И не искаме оръжия. Не искаме това.“
About The Author
