Над 90% от работещите хора в България са изпитвали понякога, често или постоянно времеви натиск на работното си място през 2019-та година. Страната ни е на върха по този показател в Европейския съюз за миналата година, сочат обобщени данни на Европейската статистическа служба (Евростат).
Най-голям е процентът на хората, които признават, че „понякога“ изпитват времеви натиск – това се е случило при малко над 50% от работещите в България. Други около 30% са били притискани от времето „често“, а 10% съобщават, че винаги работят по този начин. По този показател страната ни е на средноевропейски нива, като на върха е Малта с 20% непрекъснато работещи под времеви натиск, а на дъното Словакия с под 5%.
Средно за Европейския съюз 22% от работниците никога през 2019-та година не се е налагало да работят под натиск заради времето, докато в България това важи за двойно по-малко от работещите. Със сходни показатели с нашите е Финландия, а след това се нареждат Гърция, Чехия, Кипър и други.
Най-високият процент на заетите лица, които никога не са изпитвали натиск във времето на работа, се наблюдава в Испания – 39% срещу само само 8% от заетите лица в България и Финландия, които са имали това щастие.
През 2019 г. в Европейския съюз всеки трети работещ е бил следен относно работното си време чрез автоматична записваща система, т.е. чрез автоматизирана система при влизане в сградата, чрез влизане в компютър или устройство или чрез стартиране на машина или превозно средство (33,1%). За 8,0% от служителите часовете се записват ръчно от ръководителя или друг колега. Общо 41,1% от служителите е трябвало да се изправят пред високо ниво на мониторинг на работното време. Всеки пети служител е трябвало сам да регистрира присъствието си (20,4%), а подобен дял от служителите не е трябвало да записва нищо (21,2%).
В България 20% от работещите са били записвани кога пристигат на работа автоматично, като по този показател се намираме в дъното на скалата на Евростат, най-вероятно поради факта, че малко работодатели са вградили подобна система на работните места. Още толкова от работниците са записвани ръчно от шеф или колега кога пристигат и кога си тръгват от работа.
През 2019 г. в ЕС заетите лица обикновено са работили 37,2 часа седмично. Средното работно време за тези, които са декларирали, че винаги или често работят под натиск във времето и са били търсени от работодателя или клиентите си няколко пъти през свободното им време, възлиза на 43,1 часа седмично.
България попада във втората група държави, където обичайните часове на работа за онези, които декларират, че често или винаги работят под времеви натиск или са били търсени по време на почивката си, варират от 40,1 до 41,7 часа работа седмично. У нас средната работна седмица за тези служители е била 41,3 часа седмично.
Средно в ЕС повече от половината работници в държавите-членки посочват, че са имали висока автономия на работното си място през 2019 г., като 49,6% са имали някакво или голямо влияние върху съдържанието и реда на задачите.
В България такава автономност са имали под 40% от хората, което е сред най-ниските нива в ЕС. Португалия има най-висок дял на заетите лица с висока автономия на работа (75,5%).
Работата под натиск относно времето често води до по-занижено внимание към безопасността. Припомняме, България е в челото на ЕС по фатални трудови злополуки. Последните обобщени данни на Евростат, които се отнасят за 2017-та година, показват, че българските работници са едни от най-честите жертви на трудови злополуки в съюза, като страната ни е на второ място по брой на фаталните случаи на 100 000 работници.
Евростат все още не представя данните за годините след 2017-та, но за България те са известни от националната ни статистика. През 2018-та са си отишли в резултат на трудов инцидент 92-ма души, а през 2019-та – 89. Тенденцията е сходна и през първото тримесечие на 2020-та година. Сметката за България показва, че средно над 7 души загиват на работа всеки месец или по един през 4 дни, докато се опитват да прехранват себе си и семействата си. За 2019-та година най-много са случаите в строителството (18), транспорта (12), производството и други.
About The Author
