680 000 души са решени да гласуват, но още не знаят за кого

10,1% от имащите право на глас български граждани, които на последните избори бяха около 6 800 000 души, твърдо са решили да гласуват, но още не знаят за кого.

Това показват данните от национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 21 – 30 септември 2020-та година.

Подобен брой хора, които са решени да упражнят правото си на глас, но не са взели решение кого да посочат в бюлетината, практически може да доведе до всякакви неочаквани резултати и да обърне всяка прогноза.

Според анкетата на Алфа Рисърч, към настоящия момент ГЕРБ остава първа политическа сила. Ако изборите се проведат в момента, те биха спечелили 20,5% от гласовете на твърдо решилите да гласуват. На второ място се нарежда БСП с 19,6%, което за пореден път показва, че не се наблюдава нито особено тежък срив на доверието към ГЕРБ, нито възход на БСП.

Данните от проучването показват, че в следващ парламент, ако изборите за него се бяха провели в края на септември, щяха да се озоват шест партии, като освен ГЕРБ и БСП, депутати биха изпратили още „Има такъв народ“ на Слави Трифонов (14,9%), ДПС (9,9%), Демократична България (9,4%) и ИзправиСе.БГ на Мая Манолова (4,6%).

Под чертата според тези данни остават „Обединени патриоти“ с 3,8%, а далеч зад тях са още „Възраждане“ с 0,8%, Воля с 0,3%, „Републиканци за България“ с 0,2% и други (общо 5,9%).

„Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора – ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно“, анализират социолозите.

Както и всички други проучвания досега, така и настоящото на „Алфа Рисърч“, показват, че нито една партия няма да може да управлява сама, като вероятно дори и коалиция само с още една формация няма да е достатъчна за сформиране на парламентарно мнозинство.

Това означава, че за да се сформира правителство, което да има поне крехко мнозинство, ще е необходимо споразумение между поне три от шестте формации, които засега прескачат бариерата. Противно на тази реалност, но по традиция за българския политически живот, почти всички партии бягат упорито от въпроса за коалирането им след изборите и настройват избирателите си негативно спрямо коалиционните формати по принцип, което от своя страна съдейства за загубата на доверие към тях по-късно, когато подобно коалиране се докаже като неизбежно.

Близо 70% подкрепят протестите

Около две трети от пълнолетните българи (66.2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства, посочват в своя анализ социолозите.

„Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни – намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места. Изследването показва, че отделните социални групи проектират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него“, пишат от „Алфа Рисърч“.

Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите, показват още данните.

Само 7,6% имат доверие на този парламент

Одобрението към правителството се установява на критичните 12.8%, а към парламента спада до 7.6%, при над 60% недоверие, сочат данните.

Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа, сега се одобрява от 12.2% от анкетираните, а 54.6% дават критична оценка за него.

Основната политическа линия на конфронтация от началото на протестите „президент- премиер“ води до ръст на недоверието и към двете основни институционални фигури. Загубите обаче са много по-съществени за Бойко Борисов, отколкото за Румен Радев.

Президентът Радев бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение към 28.6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг.

Премиерът Борисов от своя страна губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6%. 20.3% е доверието към него като цяло през септември, а недоверието – 55.8%. Със сходни, но все пак малко по-ниски нива, е и Корнелия Нинова.

Непосредствено след тях се нарежда лидерът на „Демократична България” Христо Иванов (15.5%). От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12.1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.

С най-висок личен рейтинг – Слави Трифонов и Мая Манолова

Като цяло, традиционните играчи в политическото поле са засенчени по персонален рейтинг от други две популярни фигури, стартирали неотдавна нови политически проекти – Слави Трифонов (36% доверие и 26.8% недоверие) и Мая Манолова (32.9% и 33.7%), посочват от „Алфа Рисърч“.

Коренно различна е ситуацията при лидера на третия нов проект, Цветан Цветанов, който към момента на лансирането на „Републиканците“ стартира с 3% лично одобрение.

Има ли алтернатива?

Ако диагнозата на сегашната ситуация с доминиращата опасна тенденция към делегитимиране на институциите е ясно видима, то изходът от нея остава твърде неясен, анализират от „Алфа Рисърч“.

При 66% подкрепа за протестите, само 44% настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори. Това е най-често срещаният отговор на въпроса „Кой от следните варианти е най-добър за страната в момента“, но другите два възможни отговора – продължаване на мандата до редовните избори и нов кабинет, но в сегашния парламент без нови избори, събират общо повече подкрепа – 56%.

„Неяснота цари и по друг ключов проблем – каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление? Мненията са изключително разнопосочни – не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили. 17.6% припознават в Р.Радев политическият опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект. 15%, основно привърженици на Сл.Трифонов, залагат на формулата „всички срещу ГЕРБ“. 9.4% са за „лява алтернатива“, като симпатизантите на БСП и М.Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев. 12.2% са за „дясна алтернатива“. Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на „Демократична България”, но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива“, пишат от „Алфа Рисърч“.

Социолозите изтъкват, че основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни, са две: първо, „дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ“ и второ, „дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми“.

Половината българи очакват влошане на икономическата ситуация

Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност, анализират социолозите. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация.

„50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15.3% – подобрение. 14.9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% – изострянето ѝ. На този фон, безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план – 22.6% са оптимисти, 31.9% – песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект – задълбочаване на здравната, а оттам – ескалация и на икономическата, и на политическата кризи.“

Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 21 – 30 септември 2020г. национално-представително проучване сред извадка от 1031 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране – пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.