През лятото на 2007 г., малко преди глобалния икономически “бум” да отстъпи място на глобална финансова криза и рецесия, работниците в гоцеделчевското шивашко предприятие “Пирин Текс” организират стачка, която до ден-днешен остава един от потискащо малкото примери за силата на организирания труд и работническата солидарност през последните няколко десетилетия. Около две трети от тогава работещите в предприятието към 2400 души се включват в продължилите близо месец стачни действия, принуждавайки собственика на предприятието – инвеститора Бертрам Ролман, да изпълни значителна част от исканията им – най-вече да се подпише колективен трудов договор, в който да залегнат по-достойно основно заплащане, добавки за извънреден труд, гарантирани отпуски и почивки.
Днес, когато над България и света е надвиснала сянката на поредната икономическа криза, някои от проблемите в “Пирин Текс” са същите – ниско заплащане, непосилни норми, унизително отношение и натиск от страна на собственика, който, както и преди 13 години, заплашва да затвори цеховете и да премести бизнеса си другаде. Други неща обаче са различни – останалите да работят в предприятието са наполовина по-малко и макар сред тях все още да са някои от организаторите на бунта през 2007 г., изглежда сякаш няма достатъчно енергия и увереност, за да повторят подвига си. В резултат на това Ролман отказва дори да започне преговори за подписване на нов колективен трудов договор, макар да е задължен от закона да го направи.
Част от тези работници, както и служители в други предприятия и служби в Гоце Делчев, бяха сред присъстващите на представянето на “Пътеводител за защита на работното място” – ръководство за защита на трудовите права, изготвено от синдикалния деец Ваня Григорова и Колектив за обществени интервенции.
“Чувам, че в “Пирин Текс” много хора вече напускат, много хора се отказват да се борят. Част от работниците казват: аз съм пред пенсия, сега ще кротувам тука, докато дойде пенсията. Но трябва да се знае едно нещо – много важен за определянето на размера на пенсията е доходът от последната работна година. Ако в последната година доходът ви е нисък, вие ще получите ниска пенсия – такава е формулата. И това ще е до края на живота – след това няма как да се коригира, няма как да се компенсира, освен ако на 70 години не започнем да работим отново, за да можем по някакъв начин да оцелеем. И това след като вече сте работили 40 години, за да може въобще да стигнете до пенсия”, заяви пред присъстващите Григорова.
По думите ѝ алтернативата е служителите на предприятието да направят това, което са направили и преди 13 години. “В “Пирин Текст” са се намерили хора, които не ги е било страх, които са направили стачка, борили са се до последно, постигнали са не малко неща. И това допреди няколко години, когато господин Ролман, т.нар чужд инвеститор – благодетел, не отказва тотално да започне преговори за сключване на КТД. Ето в този момент идва ролята на работниците, които да се съберат, да съберат необходимите подписи и да му блокират работата. Защото когато го удариш по джоба, когато не може да си изпълни поръчките, тогава той ще се сети, че няма как да продължава да нарушава закона. Няма как да продължава да неглижира исканията и нуждите на работниците. Вие сте основна част от този процес. Колкото са важни машините, толкова са важни и работниците”, изтъкна тя.
Колко е важно да познаваш правата си….
“Пътеводителят за защита на работното място”, който вече бе представен във Варна, Велики Преслав, Русе и Търговище, цели да предостави ясна информация на работещите за основните им права и за това, как да използват съществуващите механизми, за да ги отстояват. Ваня Григорова подчерта важността на това, хората да проверяват колко губят от широко разпространената практика да бъдат осигурявани на по-ниски суми, отколкото е реалната им заплата. “Като продължаваш да се съгласяваш осигурителните ти права да бъдат нарушавани по този начин, ти губиш от обезщетения за безработица и майчинство, от болнични и от по-ниски пенсии”, изтъква тя.
Григорова обърна внимание на статистиката на НАП, според която 58% от българските работници не са осигурявани на пълните си заплати. “Това не е проблем – това е трагедия, защото тези 58% от българските работници, след като приключат с трудовия си живот, ще се превърнат в един от най-бедните пенсионери в Европа, а вероятно и света. Те няма да получават нормална пенсия, а част от тях няма да получават никаква пенсия, освен евентуално социална, която е по-ниска от минималната”, предупреждава тя.
Синдикалистката също така напомни, че е в интерес на работниците да се възползват от възможността да прехвърлят партидите си от частните пенсионни фондове към НОИ, което в момента е позволено до пет години преди навършване на пенсионна възраст. “От години повтаряме, че две пенсии се оказват по-малко от една, тъй като пенсията от държавата е намалена с процента на вноската към частния фонд. Предполага се, че частният фонд ще допълни пенсията до пълния ѝ размер и дори да добави нещо, но на практика това не може да се случи заради ниската доходност от инвестициите на фондовете”, казва Григорова. Тя изтъква, че при кризата от 2008-ма фондовете са изгубили 20% от стойността на активите си и още преди да са успели да компенсират това, ни е сполетяла следващата криза. Тя препоръча на всеки, който се интересува от темата, да следи анализите на професор Любомир Христов.
Григорова посочи, че предизвиканата от коронавирусната пандемия криза като цяло е демонстрирала колко са кухи повтаряните от десетилетия мантри, че всичко държавно е лошо и че всичко трябва да се прехвърли на пазарен принцип. “Бизнесът, който постоянно обяснява че държавата е лоша и не трябва да му се бърка, веднага отиде в Министерски съвет, за да иска пари от държавния бюджет. Но като не си дал, какво да вземеш?”, попита реторично тя.
“Ние от синдикатите също настоявахме да се спасят частните фирми по време на кризата, за да могат да задържат работниците си, докато започнат отново пълноценна работа. Само че тяхната отговорност трябва и да е като минимум, след като си получил помощ, да не си преразпределяш дивиденти и бонуси в края на годината – но когато предложихме това пред министрите, те казаха “ама сега за това ли да мислим , нека първо ги спасим”. Тя обърна внимание на новопубликуван анализ за ефекта от широко рекламираните мерки “60 на 40”, от който се вижда, че в приетия от властта помощен пакет за бизнеса е имало много пропуски и грешки – включително такива, които изглеждат свързани със специалното отношение към конкретни бизнесмени и икономически субекти.
“Държавата помогна само на част от работодателите, сред които и на такива, които можеха да си позволят да плащат заплати – пример за това е господин Домусчиев. След като взе едни пари по 60 на 40 и това предизвика обществено недоволство, той заяви, че няма нужда от тях и ще ги дари на местната общност. Това е благотворителност на наш гръб и подарява нашите пари, за да си прави ПиАр. Друг пример е фирма в София, произвеждаща оборудване за хазарт. Тя е една от най-богатите в страната, но въпреки това взе тези пари, вместо те да отидат във фирми, които наистина не могат да поддържат работните места. Държавата беше с отворени пръсти към част от предприятията и се държеше като чичо Скрудж към огромната част от останалите предприятие и работници. Това е нещо, което не биваше да се случи, особено в такава тежка ситуация”, заявява Григорова.
Друг извод от анализа за мерките “60 на 40” е това, че всъщност един от секторите с най-сериозен ръст на безработицата е “Хуманитарно здравеопазване и социална работа”. “Това включва лекари, медицински сестри, социални работници. Тези, които бяха ключови в извънредното положение. Тези, които от години работят за заплати, близки до минималната. Тези, които работят без необходимите ръкавици, дезинфектанти и медикаменти. Те са в невъзможност дори да изпълняват задълженията си”, казва Григорова и добавя, че за да спестим едни пари, рискуваме общественото здраве.
… и да ги отстояваш
Синдикалистката подчерта, че действащият КТД в сектор „Здравеопазване“ изтича съвсем скоро, а поради липсата на организираност сред медицинските работници на много места не се получава дори предвиденото в него минимално възнаграждение. “Но дори в този момент те не се събират и не обявява стачка. В здравеопазването има по-специфични изисквания, които трябва да се спазят, но стачка може да се прави и там. И когато останат без лекари и медицински сестри – но преди тези лекари и медицински сестри да са напуснали България, защото това им е алтернативата – тогава ще се сетят да им увеличат заплатата да речем с едни 200 лв.”, казва тя.
Григорова подчерта, че и след като отмине кризата с коронавируса, работещите в България ще са изправени пред същите проблеми, ако не започнат да отстояват активно правата и интересите си. “Много често си мислим, че ако дойде един спасител – един много добър президент, един много добър министър-председател, то тогава ще цъфнем и ще вържем. Няма да стане така. Когато един човек има власт, то той, дали сам или под натиск на кръгове около него, започва да прави някои компромиси, каквито не би направил, когато не е на власт. И ако няма хора, които да коригират това поведение, той просто ще продължава да прави и да провежда политики, които не са в интерес на мнозинството. Същото е по отношение на работното място. Има неща, които принуждават началници, бригадири и прочее да се държат като неработници, да се държат като шефове. Затова трябва отдолу да има натиск за обратното поведение… Ако няма хора на улицата, няма как да се случи едно или друго нещо в полза на работниците. Ако няма обединени хора в цеховете, то никога работодателят няма да подари допълнително средства на работниците или да им намали работното време, нито да започне да им плаща процент прослужено време, осигуровки на реалните заплати. Това е нормалното противоборство между капитала и труда. Работодателят никога няма да увеличи тези разходи за сметка на печалбите си. Въпросът е да се постигне някакъв баланс, така че и едните и другите да са що-годе доволни. Ако няма достатъчно хора, които да осъзнават, че те реално са партньори на работодателя, а не роби, ако няма кой да тресне по масата и да каже: не, няма да работим по този начин, и ако няма достатъчно хора, които да застанат редом до тях, то тогава работодателят може да прави каквото си иска”, обяснява тя.
Синдикалистката посочва като особено спешна нуждата от организирана съпротива срещу подготвяните промени в Кодекса на труда, които ще увеличат двойно позволения извънреден труд и на сумираното изчисляване на работното време. По думите ѝ ако се позволи това, и без това драстичните нарушения на ограниченията за извънреден труд само ще се увеличават, а последствията могат да са фатални, както се вижда от случаите на катастрофи с преуморени шофьори. Присъстващи на срещата работници посочиха проблема с липсата на законови механизми за определяне на нормите за труд. Някои от тях споделиха личен опит от работа в Германия, където същият труд не само се заплаща много по-високо, но и натоварването е далеч по-поносимо.
Ваня Григорова коментира, че това е само един от аспектите, в които българското трудово законодателство се различава от европейските стандарти. Друг наболял пример е това, че в момента у нас сумираното изчисляване на работно време, т.е. периодът, в който положен, но незаплатен като такъв извънреден труд трябва да се компенсира с почивка, е шест месеца, макар да има европейска директива, която го ограничава до максимум четири месеца. Според информацията, която синдикатите са получили от правителството, готвените промени в Кодекса на труда предвиждат номинално съобразяване с директивата, но също така ще съдържат изключения, които да позволяват увеличаване на срока до 12 месеца.
Григорова отбелязва още, че което и да е следващото правителство, трябва да се настоява за приемане на реален Закон за стачките, какъвто в момента реално не съществува. Действащите в момента правила включват събиране на подписи от 50% от служителите и други трудно изпълними изисквания, поради което често се случва, дори когато работници в дадено предприятие съберат кураж за стачка, тя да се окаже незаконна, и те да бъдат осъдени от работодателя си. “Без облекчаване на тези изисквания, не могат да се правят стачки нито на отделните работни места, нито брашнови стачки, камо ли национална стачка – а такива трябва да има, защото редица ключови въпроси не се решават в предприятието – каква ще е минималната работна заплата, каква ще е пенсионната система, какви ще са осигуровките”, казва Григорова.
“Дори и по чисто егоистични причини трябва да се борим и за правата на другите. Ако няма работническа солидарност, няма да има и гражданска солидарност. Няма на кого да се сърдим, ако сами не искаме да се борим за правата си… Нямате възможност за стачка, но имате право да протестирате. Знам колко е трудно, но няма кой да замени хората по площадите. Хората трябва да разберат, че те са тези, които движат процесите. Те са тези, които, ако се борят, могат да извоюват много неща . В момента, в който кажеш на някой работодател “тук вече има синдикат с 50 души”, той просто се смръзва. Въпросът е да ги накараме да ни чуят, а не да се страхуват и да се мъчат да ни надцакат. Те трябва да разберат, че без нас нито има БВП, нито има печалба, нито ще има яхти и лимузини. Ако имаме възможност да обявим стачка, да затворим предприятията и всички вкупом да отидем на жълтите павета в София – нека тогава да видим дали няма да се съобразят. Изключително много ги е страх от вас, разберете. Много ги е страх от вас, просто трябва да сте много”, завърши Григорова.
About The Author
