Примери от практиката за ползата от създаването на синдикат, полезността на борбата за колективни трудови договори, възможностите за увеличение на заплатите чрез организиран и солидарен натиск върху работодатели – това бяха част от акцентите в третата среща от турнето на Ваня Григорова и Колективен за обществени интервенции, която се проведе в Русе.
На 9 септември авторката на книгата „Пътеводител за защита на работното място“ представи изданието в двора на регионалната библиотека в крайдунавския град. В рамките на турнето, организирано с помощта на германската фондация „Роза Люксембург“, Григорова и КОИ осъществяват срещи в осем града в страната.
Реалността показва, че чрез преговори с работодателя могат да се постигнат увеличения на заплати, измервани в стотици левове, ако служителите постигнат справедливо заплащане за нощния труд, посочи Григорова. Според нея не е коректно да се твърди, че работниците „искат да работят извънредно“. Те искат просто по-високи доходи, категорична бе тя. Но ако единственият начин да ги получат е да работят няколкостотин часа повече за период от 4-6 месеца, тогава възникват проблеми не само за тях или работодателя, но и за всички останали.
„Пътни инциденти с градския транспорт в София или насилие над бебета от грижещи се за тях медицински сестри са логично следствие не от злонамереност или мързел, а от психическа и физическа умора породена от постоянни нощни и извънредни смени“, посочи Григорова.
Тя се опита да обясни защо българското общество има голям проблем с липсата на солидарност. Миньорите, които работят под земята например, не считат за легитимни миньори онези, които добиват въглища на открито. Мнозина негодуват от служителите в държавните институции без да осъзнават, че общуват с хора, натоварени с допълнителни несвойствени задачи в условията на коронакриза и често работещи за обидно ниски доходи.
Борбата трябва да бъде не да се потиснат надолу заплатите на различните категории трудещи се, „защото не заслужават“ повишение, а за взаимна подкрепа в защитата на работническите права, посочи Ваня Григорова.
Ролята на синдикатите често не се разбира, добави още Григорова, която е икономически съветник в КТ „Подкрепа“.
„Не се разбира, че синдикатът, това са хората, а не шепа експерти в централата в София. Ако служителите искат да защитят правата си, то те трябва да отделят време за протест, те трябва да решат, че конкретните им задачи в даден момент могат да отстъпят на заден план, за да извършат колективно действие. Синдикатът, това са самите работници.“
Да се организира стачка в България е много трудно, защото е нужно съгласие на над 50% от работещите в дадено предприятие, обясни авторката на „Пътеводителя“ пред присъстващите. Освен това в нашата страна няма регламентирана национална стачка. Протестът е по-малко ефективна форма на недоволство, защото той не спира производството и икономиката. Но дори за протест са нужни жертви, нужен е ангажимент, време, усилия, а не митични синдикални лидери, които да решат всички проблеми без участието на самите работници.
Ваня Григорова се спря на някои аспекти от готвените промени на Трудовия кодекс и отговори на въпроси от публиката. Запитана за позицията си относно минималния базов доход, тя цитира експертно мнение, че за България той би трябвало да е 200 лв – сума, която не може да реши никакви битови проблеми, а и самите застъпници на идеята признават, че за да се въведе, то трябва да се орежат социалните системи.
Сдружение КОИ разпространява „Пътеводител за защита на работното място“ безплатно по интернет и на хартия по пощата след свързване с редакцията, припомнят от колектива.
На събитието в Русе присъстваха политици, специалисти по социални услуги, русенски общественици, леви активисти и работници, пострадали в условията на извънредното положение. Срещата завърши с раздаване на книги, издадени от КОИ и лични разговори с Ваня Григорова.
Видео от събитието:
