След балотажа в изборите за кмет на София обществено-политическата панорама не само в столицата, а и в цялата страна вече е различна и тепърва ще се пренарежда по нов начин, способен най-после да даде шанс на дълго „заглушаваните” граждани да участват в решенията за съдбата си.
Големият герой на този необратим вече процес е Ваня Григорова, издигната за кандидат-кмет на София от широка лява коалиция по инициатива на Градския съвет на БСП. Със своя изключителен човешки плам Ваня запали надежда за истинска промяна сред толкова широки слоеве на нашето общество, колкото досега не е успявал да обедини никой друг политически лидер за толкова кратко време. Ваня е явление, което високо надскача рамките на софийските избори и дори на досегашното структуриране на политическия живот у нас. „Запаленото” от нея внушителното човешко множество подкрепи нейните послания за социална и отговорона пред гражданите си държава и даде решителния си протестен вот срещу всякакви „сглобки” на досегашното отровно статукво. Като вдъхновител и водач на тази сила и енергия, Ваня Григорова просто е предопределена да стане и естественият лидер на широко и незаобиколимо гражданско обединение на алтернативата, в каквото има потенциала да прелее разгърналото се сега зад нея толкова многообразно ветрило от избиратели.
Тясно партийните решения отдавна не работят в съвременните общества – и това е световна тенденция. Коалиции, договаряни с обемисти, но винаги спорни споразумения, или пък безспорно безпринципни „сглобки”, каквато е нашенската, управляват вече из много страни по света. А гражданите се чувстват все повече излъгани, все по-непредставени и все по-гневни, че ключови за съдбата им решения се взимат не само без тяхното участие, но често и в тяхна вреда, без да са им осигурени механизми да се възпротивят.
В тези условия широките граждански обединения, които могат да включват и партии, и обществени движения, като сами се превърнат и в активни политически субекти, са в състояние много по-ефективно да отстояват интересите на гражданите и да действат като ефективен стожер на социалната държава.
Инициатива точно от такъв тип се разгръща през последните две години в Испания. Това е широкото движение „Сумар” („Да се съберем”), подето от настоящата вицепремерка в испанското коалиционно правителство в оставка Йоланда Диас. Тя го регистрира като политическа партия, събирайки в нея свои леви съмишленици, а после създаде и коалиция със същото име – „Сумар”, в която събра шест утвърдени политически партии, като например „Подемос” и „Обединена левица”, плюс още 14 граждански движения и обществени организации. Всичките ангажирани най-вече с мисията за утвърждаване на социалната държава и отстояване на гражданските права. Коалицията участва в предсрочните парламентарни избори в Испания на 23 юли т. г. и получи 31 депутатски места. Сега това е партньорската сила, с която испанските социалисти подписаха споразумение за съставяне на ново правителство.
„Сумар” е все още нова структура и около и във нея кипят доста спорове и напрежения, свързни със спецификите на испанския политически живот. Но като концепция създаването на такова обединение е новаторски обществено-политически подход, който има голямо бъдеще.
Един негов български вариант би дошъл съвсем навреме у нас сега, когато е налице тъкмо подходяща обществена и гражданска нагласа и среда. Предимството ни пред испанците е, че там това беше „спуснат отгоре” проект на Йоланда Диас, а у нас имаме естествено, спонтанно зародила се енергия „отдолу”, разпалена от всеотдайната Ваня Григорова не от някой кабинет, а „на терен”, в многобройни сърцати срещи и разговори с хората, които именно затова повярваха в нея.
Доста анализатори у нас още по време на кампанията се опитаха да представят Ваня като бъдеща конкурентка на Корнелия Нинова за партийното лидерство в БСП. Доста погрешно виждане според мен. Ваня въобще не е член на БСП, но по-важното е, че БСП е тясна за Ваня. Ваня има по-широк и по-висок полет. Тя е идеалният обединител на широкия, надпартийния граждански стремеж към социална справедливост и прозрачно, строго контролирано от гражданите управление. Затова е и логичният лидер на предопределеното да се роди мощно обединение на алтернативата. Негова организационна основа и двигател, разбира се, може да станат партиите от нейната предизборна коалиция. Но силата му ще дойде от привличането на широко гражданско участие, не непременно формализирано в членство в тази или онази организация, а силно мотивирано от каузата за защита тъй дефицитната у нас социална справедливост. Вярвам, че тази перспектива добре се осъзнава и от Ваня, и от нейния щаб. Показаният на сегашните избори внушителен граждански потенциал точно за такъв широк алтернативен проект трябва „да се кове, докато е горещ”.
Що се отнася до БСП, тази партия, разбира се, най-после е редно да влезе в хармония със своите същински социалистически корени и идеи. Да си реши вътрешните проблеми и да съживи идеите на собствените си класици за жизненоважното единение, първо, вътре в левицата, а освен това и на самата левица с всички други обществени сили, способни да противостоят на антинародни управления.
Сегашната кампания ясно показа, че Градската организация на БСП-София начело с лидера си Иван Таков е напълно в крак с политическата реалност и с обществените настроения. Затова съумя да се превърне във важния фундамент на коалицията, издигнала Ваня Григорова, и да постигне наистина небивал за последните 33 години изборен успех както за левицата, така и за гражданската жажда за алтернатива.
Дано и цялата БСП узрее бързо за шанса за отваряне към широка гражданска представителност чрез ново голямо ляво обединение начело с незаменимата Ваня Григорова.
Личните качества на Ваня Григорова са много съществен фактор в цялото това неизбежно разместване на обществено-политическата панорама у нас, което предстои. Тя е боец, има ясна и категорична социално-политическа позиция, доказа силен характер и целеустременост, да не говорим за магнетичната ѝ харизма.
Ваня получи и решителен пряк демократичен вот, който никой вече няма да може да пренебрегва. Връщайки се към конкретния балотаж на 5 ноември, нека подчертаем, че „фотофинишът” с 48,1% за Васил Терзиев, 46,9% за Ваня Григорова дойде след настървена и добре платена, отровна кампания от лъжи срещу Ваня, включително и стрели в гръб. А в изборния ден видяхме срамен напън чрез обработване на негласувалите избиратели с подвеждащи екзитполове да се повлияе на крайния резултат.
Получената минимална разлика, естествено, подтикна екипа на Ваня да продължи със своето паралелно броене секция по секция, глас по глас. „Разлика от няколко хиляди гласа няма как да бъде приета, без да се прегледа всеки от протоколите”, заяви по БНР на 6 ноември рано сутринта дългогодишният общински съветник и член на издигналия Ваня Инициативен комитет Жельо Бойчев. И не изключи съдебно оспорване на балотажа в София.
По-късно пак по БНР Костадин Паскалев, координатор на „Левицата!”, която съвместно с БСП-София излъчи кандидатурата на Ваня Григорова и влезе в предизборната ѝ коалиция, каза: „Имаме чисто юридически аргументи да обжалваме резултатите от изборите в София, но то е въпрос на политическо решение на Коалиционния съвет, който издигна Ваня Григорова. Още тази седмица предполагам, че ще го вземем”.
Според мен Ваня и подкрепилата я лява коалиция имат и още една конкретна задача – много гръмко и решително разобличаване на разгърнатата срещу нея бясна дезинформационна кампания, изтъкана от брутален език на омразата, включващ дори антиконституционни нападки. Всеки трябва да отговаря за обидите, лъжите и клеветите.
Разбира се, много над всичко това е най-важното – Ваня и подкрепилите я хора са вече незаобиколим фактор в българската политика. Половината от гласувалите граждани, а това са и АКТИВНИ граждани, ясно показаха, че са против натрапваното им статукво и подкрепят алтернативата, олицетворена от Ваня. Никой управляващ повече не може да пренебрегва гласа на това човешко множество, особено ако то прелее и в така нужното за обновлението на цялото ни общество широко и действено гражданско обединение. Хубавото име „Надежда”, родено в кампанията на Ваня, ще му приляга.
