Конгресът в Боливия одобри в края на миналата седмица поредно отлагане на изборите в страната – този път за 18 октомври, но вече като твърдо фиксирана окончателна дата. Това бе постигнато след безпрецедентен компромис между силите зад временното правителство на Жанин Аниес и зад бившия президент Ево Моралес, като вторите бяха водени от мотива да гарантират все пак по законодателен път провеждането на вот.
Приемането на закона за изборите дойде на фона на парализата от около 120 протестни блокади из пътищата в страната, разбунена след миналогодишния преврат, свалил от власт Моралес. Блокадите са установени от организации на индианци от народностите аймара и кечуа, както и от стачкуващи миньорски синдикати в Боливийската работническа централа (СОВ), най-голямото профсъюзно обединение. Искането на всички протестиращи по тези блокади е за отстраняване от властта на Жанин Аниес, която те обвиняват в узурпация и в разпореждане на брутални репресивни действия срещу техните общности.
Трябва да се има предвид, че индианските организации са с много силна самостоятелна тежест в боливийския обществен живот и са напълно автономни – не са свързани с партията на Моралес „Движение към социализъм” (MAS) и нерядко заемат различни от нейните позиции. Така и сега част от техните ръководители се възмутиха от компромиса с Аниес и обявиха, че няма да вдигат блокадите си. Но миньорските синдикати от СОВ, която е по-близка до MAS, прекратиха стачката, обявявайки все пак, че остават в готовност да я възобновят, ако временното правителство наруши поетите ангажименти.
От изгнанието си в Аржентина Ево Моралес призова към стихване на протестите, за да не се провокират сблъсъци и да се улесни изборния процес. Към връщане на социалния мир като необходима предпоставка за нормално гласуване призовават и представителите в Ла Пас на ООН, ЕС и Епископската конференция. В предварителните сондажи за вота води кандидатът на MAS и близък съратник на Моралес – Луис Арсе. Той е сочен като сигурен победител на първия тур. Но ако се стигне до балотаж, който би трябвало да е на 29 ноември, не е ясно дали пак ще съумее да се наложи, защото зад съпeрника му, който и да е той, ще се обединят всички противници на MAS.
Приетият закон за изборите е „единственият начин да се избегнат сблъсъци, придружени с насилие”, казва пред испанския в. „Ла Вангуардия” Фернандо Майорга от Университета „Сен Симон” в Кочабамба. Налице са и прояви на антииндиански групи в страната, която е силно поляризирана през последните месеци след принудителната оставка на Моралес. „Тук, в Кочабамба, срещу блокадите действат паравоенни групи,” казва Майорга.
Източници от Върховния изборен съд (TSE) в Ла Пас, цитирани пак от „Ла Вангуардия”, твърдят, че „закованата” вече дата на изборите позволявала да се водят преговори с индианските селски общности за вдигане на блокадите, като им се обяснява, че мотивът за това последно отлагане на вота са чисто санитарни – заради очакваното през септември засилване на заразяванията с Covid-19. От TSE уверяват, че предишните две отлагания на вота са се базирали само върху медицински доклади „от страната и чужбина”, прогнозиращи пик на вълната от коронавирус, причинил вече смъртта на около 4000 души в 11-милионна Боливия, именно през септември, за когато бе първоначалната изборна дата.
Сред индианските общности обаче доминира пълната липса на доверие във всичко, което казват назначените от Жанин Аниес власти. Дори изпълнителният секретар на близката до Моралес СОВ Хуан Карлос Уарачи нарече споразумението за приемането на изборния закон „предателство”, договорено от „политическите кулоари и църквата, без да ни попитат”. Все пак Уарачи заяви, че блокадите, които са под контрола на СОВ и на още една работническа формация – „Пакт за единство”, ще бъдат вдигнати.
От своя страна няколко водачи на индианските общности в Ел Алто, населеният предимно с аймара едномилионен град-спътник на Ла Пас, продължават да настояват за оставката на Аниес. Според тях самообявилата се президентка, тясно свързана с доминиращата в град Санта Крус десница, ще продължи да действа за постоянно отлагане на изборите, защото ако се яви на тях – а тя също е кандидатка, то ще бъде наказана заради репресивните си действия и неадекватната реакция срещу пандемията от Covid-19. „Каквото и да говорят противниците на MAS, тази партия никога не е приобщавала селските и синдикалните организации, те винаги са били автономни,” казва интервюираният от „Ла Вангуардия” Майорга.
Блокадите, обхващащи сега цялата страна, допълнително ерозираха и без това слабото правителството на Аниес, за чието още по-решително отхвърляне изигра роля и лошото му справяне с предизвикателството на пандемията от Covid-19. Това се насложи и върху гнева от жертвите, дадени в Ел Алто и Кочабамба в края на миналата година, при бруталното силово потушаване от армията на тогавашните протести срещу преврата, свалил Моралес. За да накара военните да действат така, Аниес тогава издаде президентски указ, освобождаващ ги от наказателна отговорност заради стрелбата им срещу демонстрантите. Днес вече армията се въздържа от подобни репресии, ако за това липсва законодателна санкция.
Затова и никой не противостои нито на блокадите, нито на избухналото недоволство след приемането на изборния закон, когато хиляди демонстранти, негодуващи срещу Аниес, се спуснаха от Ел Алто към центъра на Ла Пас, размахвайки разноцветното индианско знаме уипала и настоявайки за незабавното оттегляне на „временната”.
Най- авторитетният сред индианските лидери на тези протести е 78-годишният ветеран аймара Фелипе Киспе, известен като Майку. Той си е спечелил слава още с индианските въстания от 2000 г. срещу президента Уго Бансер, от 2003 г. срещу сваления тъкмо от индианците Гонсало Санчес де Лосада – „Гони”, от 2005 г. срещу принудения да подаде оставка Карлос Меса. Последният е същият онзи Меса, който беше конкурент на Моралес в миналогодишните президентски избори и който вдигна алармата, че те били фалшифицирани – нещо, което така и не бе доказано, но послужи за претекст на преврата.
Борбеният Майку има стари свои съперничества с Ево Моралес, но онова, в което двамата са единни, е противопоставянето срещу откровения расизъм на Аниес и всички довели я на власт десни сили. „Непрекъснато ни обиждат, наричат ни диваци, невежи, тъпаци, лами, лайняни индианци – само вижте социалните мрежи,” гневи се Майку по митингите. А за Аниес казва: „На тази крадла ѝ се иска да източи всичко, всички наши държавни ресурси. Иска да закръгли една година на власт, което ще ѝ позволи после да иска убежище в друга страна и да избегне екстрадиция – така, както направи Гонсало Санчес Лосада. На тази няма да ѝ позволим да се измъкне. Докараха си тук разни чужденци, хървати, престъпници, които дойдоха да се крият в Боливия. Сега са се превърнали в предприемачи, за да източат държавата. Правят закони в тяхна изгода, опрощават им заеми, които дължат на държавата – нали са им приятели… Лешоядите от чужбина идват, за да ни командват. Но ние вече имаме млади хора, които са учили, имаме политолози, социолози, антрополози, имаме професионалисти. Единственото условие, за да вдигнем блокадите, е да се маха Жанин Аниес. Ние няма да спрем, ще продължим, докато тя си отиде.”
Че Аниес е сериозната пречка за омиротворяването на страната, започват да осъзнават дори в нейния отбор. „Ла Вангуардия” цитира един от депутатите опозиционери срещу предишното правителство на Ево Моралес – Карлос Кордеро, който казва „Би имало по-малко конфликти, ако президентката се въздържаше да ръководи изборния процес”.
About The Author
