Българските протести: битка за антикорупцията?

Статията е публикувана на сайта Open Democracy на 27 юли 2020 г.

Българските протести от лятото на 2020 г. представляват необикновено избухване на политическа енергия. България дълго време бе известна със своята апатия и липса на социална мобилност. Много от нейните млади хора емигрираха на Запад през последните две десетилетия. Днес младото поколение – хората в двайсетте години на своята възраст, са най-видимото лице на протестите. Но демонстрациите са и универсални: там са се събрали всякакви идеологии, възрасти и геополитически пристрастия. 

Първоначалната емоция зад това освобождаване на енергия е искреното омерзение от безкрайния цинизъм, доминиращ политическия и икономическия живот в страната. На пръв поглед изглежда, че исканията на улицата са много ясни: оставките на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. И двамата са считани от мнозинството протестиращи за представители на “пленената държава”, която служи на олигархията и на мафията, а не на обикновените граждани. 

Изглежда, че това е позицията не само на младото поколение, но и на градската средна класа. Последната най-накрая се почувства обидена от управлението на премиера, чието магическо обяснение за това, че държи властта през повечето от последните 11 години, е:  “Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.”

Протестът носи етикета на “етичен”, отвъд дясното и лявото, единство на честни и отвратени хора срещу привилегированите елити (“Когато си отидат отвратените, остават отвратителните” е популярна фраза от години, когато се протестира). Но моралното превъзходство е само началото, а не края на този протест. Официално той е свързан с антикорупцията, но залогът е може би дори още по-голям.

Два подхода

В последно време в България тече сблъсък между два подхода към антикорупцията. Страната започна да развива своя форма на борба с корупцията, която се вижда в създаването на специализирана прокуратура, специализиран съд и процедура за конфискация на нелегално придобито имущество. Олицетворение на този специфичен “български антикорупционен модел” е Иван Гешев, който стана главен прокурор през 2019 г. след редица добре отразени медийно антикорупционни действия, които той извърши като заместник главен прокурор.

Макар позицията му да е технократска, медийната му роля и действия се отдалечиха от традиционния образ на главния прокурор като неутрален и безпристрастен пазител на закона. Претърсванията на прокуратурата в два кабинета на президента бяха едни от искрите, възпламенили сегашните протести. Те избухнаха, защото за много от протестиращите тази демонстрация на сила значи, че прокуратурата сама става играч в българските политически спорове между институциите, при положение, че отдавна президентът Радев е в открит конфликт с премиера Борисов. Така институцията на прокуратурата се оказва, че разполага с голяма и извънредна власт.

Алтернативна антикорупционна формула лансира общността около инициативата “Правосъдие за всеки”, която има подкрепата на партията “Да, България”, популярна сред градската средна класа. “Правосъдие за всеки” има седем ключови идеи за правосъдна реформа, които съдържат намаляване на властта на главния прокурор и ограничаване на политическото влияние над правосъдната система чрез свиване на квотата на парламента във Висшия съдебен съвет.  

Румънската антикорупция като източник на вдъхновение

Румънският антикорупционен модел стои в началото на този сблъсък на модели. Той бе популярен в България до 2017-2018 г. Румънската антикорупция спечели слава под водачеството на бившия главен прокурор на Националната дирекция “Антикорупция” Лаура Кьовеши, която сега оглавява европейската прокуратура. 

Като лидер на тази институция в периода 2013-2018 г. тя извърши редица арести на политици, които бяха подробно отразени в международната преса. “Румънският антикорупционен модел” бе хвален в българските медии и бе представян като пример как да се въздава правосъдие и да се изгражда правова държава. Той бе свързан и със забележителното икономическо развитие на Румъния, което бързо задмина това на България.

Антикорупционният модел, базиран на силна прокуратура, бе виждан като път към европейски начин на живот от средната класа в България. Тя гледаше със завист към румънската средна класа заради привидната степен на овластеност, идващаот течащата там борба с корупцията. През целия период до 2017-2018 г. едва ли е било приятно на Борисов да слуша как хвалят румънското правосъдие. Докато румънската прокуратура бе хвалена като пратила зад решетките “цял кабинет министри” по присъди за корупция, в България нямаше нито един значим политик, вкаран зад решетките.

През 2016 г. Борисов заяви в интервю по телевизия “Нова”, че за разлика от Румъния в България няма осъдени министри, защото никой в правителството не е корумпиран. Той бе считан за слаб по темата за антикорупцията. През 2017 г. Румен Радев, подкрепен тогава от Българската социалистическа партия, спечели президентските избори като използва антикорупционна реторика, с която привлече и десни избиратели.

По време на “златната ера” на румънската антикорупция, силите, които са сега срещу главния прокурор Иван Гешев в България, поддържаха румънския модел. Тогава обаче бяха положени малко усилия да се обясни същността на този румънски антикорупционен модел. Беше казано, че той означава свобода на правосъдната система от политически натиск – трансформиране на магистратите в истински технократски служители. Но въпреки многото статии за успешните операции на Кьовеши, въпреки нейното посещение в България за лекция, румънският антикорупционен модел остана най-вече лозунг, а не нещо, което се разбира концептуално. Оказа се, че това, което бе внесено от Румъния, е идеята за неограничен в могъществото си главен прокурор. Това отвори вратата за злоупотреби с власт. Общественото възприятие, че има такива злоупотреби, доведе и до сегашните протести.

Всъщност румънският антикорупционен модел има редица особености. Негов основен прицел са демократично избрани политици, които са подкрепяни от клиентелистки мрежи. Той рядко се занимава с корпоративни икономически интереси. Този антикорупционен модел овластява средната класа, хората с по-високи доходи, бизнесите. Той постепенно прочиства политическия пейзаж от динозаврите на посткомунистическия преход. Но в същото време той значително ограничи възможностите на по-ниските класи, откъснати от истинската икономическа власт и ограничени в своите малки провинциални общности да имат свое политическо представителство. Този факт бе използван от социалистическия лидер и местен барон Ливиу Драгня, който мобилизира съпротива срещу антикорупционната прокуратура. Той намери подкрепа в част от държавата и успя да получи оставката на Кьовеши. Година по-късно той самият бе вкаран в затвора заради това, че е плащал държавни заплати на партийни членове за фиктивна работа.

Българските антикорупционни модели днес

Румънската правосъдна система вече не е интересна тема за българската преса. Рядко има интервюта с румънски експерти, които да предложат яснота какво се е случило в Румъния през последните години. Една изключение бе пространното интервю за румънското правосъдие, което антикорупционният експерт Кодру Врабие даде на сайта “Барикада” през 2019 г. Той заяви, че ““Златната ера” на румънската борба с корупцията е била фалшифицирана”. И обясни, че румънската антикорупция е била независима от политически намеси, но е дължала забележителния си успех на обвързаност с тайните служби.

Междувременно през 2018 г. България получи пътна карта за влизане в механизма ERM II (известен още като “чакалнята” на еврозоната), което засили нейните технократски структури. Българският антикорупционен модел започна да се сформира около дейността на Иван Гешев.

В момента разделението между средната класа и олигархията започва да доминира българското общество и политика, както беше случая и в Румъния. Румънският антикорупционен модел бе критикуван за това, което в Румъния се наричаше “телевизионно правосъдие” – показването на непопулярни лица с белезници в най-гледаното време по телевизиите. Днес специфична българска форма на “телевизионно правосъдие” тече преди съдебните решения по казусите. Българската прокуратура публикува аудиозаписи и чат съобщения на хора, които все още не са осъдени, но са заподозрени в престъпления.

Има и други сходства между случилото се в Румъния до 2017 г. и това, което наблюдавахме в България преди тези протести. Но има и различия. Настрана от ориентацията си срещу президента Радев, българската антикорупция избира като свой прицел някои от икономическите елити, които са оформили своите корпоративни мрежи по времето на прехода. Това са “честни бизнесмени” или “олигарси”, които са били близки до сегашното правителство дълго време, но са загубили политическата си подкрепа. За сравнение, румънската антикорупция се фокусираше върху политиците като носители на социалното зло с около 90% осъдителните присъди по делата. У нас все още няма все още осъдени значими политици. Има бизнеси на обвинени хора, които биват закрити или одържавени.

Общността “Правосъдие за всеки” се противопоставя на този модел на борба с корупцията. Групата настоява за ограничения на правомощията на главния прокурор, намалена политическа квота във Висшия съдебен съвет, и по-голяма роля за съдиите в тази институция. Главният прокурор Гешев е критикувал ролята на съдиите в съдебната система. А редица организации на адвокати и съдии сега подписаха искания за неговата оставка.

Наблюдаваме истинска буря, в която две визии за антикорупцията изглежда действат една срещу друга. И двете твърдят, искрено или престорено, че румънският антикорупционен модел е техен източник на вдъхновение. Опонентите на Гешев от различни организации се надяват да спечелят на своя страна Кьовеши в Брюксел срещу българския главен прокурор и Борисов. Но Гешев и Кьовеши общуват по линия на своите служебни задължения. През юни 2020 г. Гешев поиска повече европейски прокурори да бъдат делегирани в България.

За какво тогава са протестите, при положение, че те са задействани от антикорупцията? Дали те са подхранвани от онези олигарси, които все още се радват на подкрепата на правителството и които се страхуват, че ще бъдат атакувани, а активите им ще бъдат прехвърлени към техните опоненти? Дали тя е опит да се разшири обхвата на антикорупционната кампания, така че да бъдат атакувани и олигарси, разполагащи до момента с политическа закрила?

Дали пък не виждаме опит да се спре зараждащия се български антикорупционен модел преди напрежението и раните да станат много, а българското общество да стане непоправимо разделено и изтормозено от нестабилност? Или пък българската дълбока държава има интерес да създаде мътна политическа вода, в която неосъзнатите и наивни играчи да си разкрият дневния ред, докато политическите елити постепенно достигнат до ново равновесие, отговарящо на променящия се международен контекст?

Всички тези сценарии изглеждат правдоподобни, но няма съмнение, че основата на протеста е искрената и належаща нужда от промяна. Значителна група от протестиращите са млади хора, завършили в западни университети. Тези младежи на 20+ години са се занимавали до неотдавна със социален активизъм онлайн или офлайн по въпроси като екологични и граждански права. Изглежда, че те искат освобождаването на българската икономика и политика от влиянието на мафията, както и трансформацията на страната в истинска либерална демокрация.

Има очакване, че ЕС този път ще се намеси, след като дълго време съзнателно си е затварял очите за българските проблеми с правовия ред, докато е критикувал Полша и Унгария. Но протестите имат много лица и има призиви за разчитане на нашите собствени ресурс, а не на помощта на чужди посолства. Във всеки случай тези протести са нещо нужно и позитивно, защото показват налична енергия за действие.

Не толкова позитивно е, че двете големи антикорупционни течения в България – това зад Иван Гешев и онова, което му се противопоставя, не могат да формулират ясна и последователна антикорупционна визия. Кои са ценностите, целите, подходите, показателите за успех на всяка от версиите на антикорупцията? Как обществеността ще може да прецени кое е добро, дали поетият път се движи в правилната посока? Дали борбата е за нещо повече от власт?

Ако лидерите на тези течения не започнат да обясняват и да обсъждат своите действия по по-ясен начин, има опасност протестите да се превърнат в безсмислен спектакъл, а гражданите да се върнат обратно към тяхната обичайна апатия.

Разходките по центъра са лесната част на тези протести. Онези, които наистина се интересуват от прогреса, от вдигането на нивото на публичния дискурс, от насърчаване на исканията на гражданите, и от държава на отговорни публични институции, трябва да предложат логически и коцептуално издържан проект за промяна.

В България съществува усещането, че промяната от долу нагоре е невъзможна. Дали сега тази тенденция не се обръща? Дали виждаме опити на държавата да ограничи всемогъщата олигархия чрез сложен процес на конкуренция по въпроса на антикорупцията? Или по-скоро олигархията постоянно намира начини да се засили?

Вече бе казано, че в България виждаме “битка за душата на Европа”. Със същата сила може да се каже, че това е много българска битка. Тя може да въвлече в себе си различни международни партньори и актьори, ако остане неразрешена. Според мене интересът на българите е в социалната промяна. Би било чудесно, ако западната общественост, граждани и хора, вземащи решения, отчетат този факт, когато стъпят в българските противоречия.