В категории:Свят

Климатичната карма застига петролната индустрия 

Обхваналата Сибир гореща вълна отразява температурни промени, каквито не бяха прогнозирани да се случат преди края на века. Това са лоши новини за всички ни

Разливът на гориво в Норилск замърси редица реки и езера, отичащи се в Карско море. Снимка: Wikimedia Commons

Джулиан Лий, Bloomberg

Плажове, чисто синьо море, горещи температури и дълги дни. Забравете Карибите, следващата ви лятна ваканция може да е по бреговете на руския арктически океан.

Температурите в село Нижняя Пеша, намиращо се на 1352 км североизточно от Москва и на по-малко от 20 км от арктическия бряг, достигнаха 24 градуса по Целзий през юни – катастрофална новина за бъдещето на планетата. Още на изток и по-навътре в сушата стана още по-горещо. Руската метеорологична служба потвърди, че температурата в малкото градче Верхоянск – намиращо се на около 110 км от Северния полярен кръг, и чиято единствена туристическа атракция е местния музей, наречен „Полюсът на студа“ – е достигнала 38 градуса на 20 юни.

Най-тревожното обаче не са самите температури, а фактът, че това не са изолирани случаи. Това е част от гореща вълна, която се задържа от края на миналата година. Според данните на Европейския център за средносрочна прогноза на времето, средните температури в Западен Сибир от декември насам надвишават значително обичайното, като в някои дни през май са достигали 10 градуса над нормалното.

От месеци насам безконтролни пожари бушуват в горските региони на Русия. Миналия петък руското Министерство на природните ресурси съобщи, че се полагат усилия за потушаването на 272 горски пожара, обхващащи 205 323 хектара, включително 10 пожара в специални защитени природни резервати, обхващащи 6 537 хектара – територия, по-голяма от остров Манхатън.

През изминалата половин година в Западен Сибир се отчитат значителни температурни аномалии.

Както вече е отбелязвано, нарастващите арктически температури нанасят удар директно в сърцето на руската икономика, която е фокусирана върху добива на петрол и газ. Затоплянето разтопява вечно замръзналите почви, което нарушава способността им да поддържат изградените върху тях структури. Тези промени заплашват „структурна стабилност и функционални възможности“ според доклада „Океан и криосфера в променящия се климат„, публикуван през септември от Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC).

Ефектът от тези процеси вече се вижда. Опустошителният разлив на гориво в Норилск на 29 май може да е причинен от размразяването на вечно замръзналите почви. Над 20 хил. тона дизел изтекоха от резервоар на компанията „Норилск Никел“, замърсявайки реки и езера, които се отичат в Карско море. Компанията посочва „изненадващо потъване на опорите, които са служели без проблем повече от 30 години“ като причина за щетите върху резервоара, които са позволили изтичането.

Руският главен прокурор нареди задълбочени проверки на особено опасни инсталации, изградени на територии, засегнати от топенето на вечно замръзналите почви. За петролната и газова индустрия това вероятно включва много тръбопроводи, резервоари за съхранение и преработващи съоръжения. Тези проверки ще бъдат сериозно начинание, защото според доклада на  IPCC „45% от находищата на нефт и природен газ в руския арктически регион са разположени в зоната с най-голям риск“.

Макар много от наскоро разработените петролни и газови полета в страната да се намират далеч на север, в територии на вечна замръзналост, то повечето стари находища, които съставляват гръбнака на индустрията, са в зони с прекъсвания на вечното замръзване. Тези територии също така са пречени от важни тръбопроводи, пренасящи енергийните суровини към потребители и терминали за износ.

Горещата вълна в Сибир тази година отразява температурни промени, каквито не бяха прогнозирани да се случат преди края на века. Резките изменения в климата, протичащи в най-северните региони на планетата, означават, че дори инфраструктурата, изградена върху засега незасегнатите територии на вечна замръзналост, скоро също могат да се окажат под риск. Както и че мерките за смекчаване на проблема, които в момента се считат за подходящи, много скоро могат да се окажат неадекватни.

Същите процеси заплашват и арктическите региони на Северна Америка. По-голямата част от територията на щата е покрита от вечно замръзнали почви, включително районите, където е разположена местната енергийна индустрия. Рисковете за петролната и газова инфраструктура там не са по-малки, отколкото в Сибир.

Щатската Служба по управление на земята планира да отвори за добив на петрол и газ територия в Аляска, голяма колкото щата Индиана. Прогнозите са, че това ще доведе до увеличение на дневния добив на петрол в САЩ с 500 000 барела.

Това ще е от полза за бюджета на Аляска и енергийната независимост на САЩ, но може да се окаже и проклятие. В доклада си за ефекта върху околната среда се предупреждава, че този нов добив може да произвежда емисии на парникови газове, еквивалентни на около 1% от всички вредни емисии в САЩ за 2018 г. Увеличената индустриална дейност в региона, в съчетание с промените, които вече текат в резултат на глобалното затопляне, създава редица рискове за животински видове като бели мечки и орли и моржове. Природозащитни организации възнамеряват да се борят срещу прилагането на това решение на администрацията на Тръмп, което се очаква да влезе в сила в края на юли.

Разбира се не е сигурно, че самите петролни компании ще се втурнат да наливат инвестиции в нови находища, които ще ги изложат на по-строг контрол и негативни кампании в социалните мрежи. Особено в момент, в който финансовите им ресурси са ограничени, и те предпочитат да ги насочват към проекти с бърза възвращаемост, най-вече шистов добив в щати с по-добър климат като Тексас и Ню Мексико.

Но едно нещо е несъмнено – ако северните зони на планетата продължат да се затоплят с такова темпо, последствията ще бъдат тежки за всички ни.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар