В категории:Свят

Кога трябва да носим маска и кога може да пропуснем?

Вместо да приемаме предпазните средства като израз на политическа позиция, трябва да видим какво казва науката и какво диктува здравият разум 

pixabay.com

Фей Флам, Bloomberg

Науката вече може да каже много за ефективността на маските за спиране разпространението на коронавируса, но комуникирането на научните становища е покварено от комбинация от партийни разделения, сензационни медийни истории, недоверие и фалшиви противопоставяния.

Изследванията за ползата от маските не са перфектно категорични, което е типично за много въпроси, свързани със здравните рискове – от замърсяването с живак до тестовете за риск от рак. Но все пак е по-добре да вземаме решения на основата на непълен набор от доказателства, отколкото изобщо да игнорираме доказателствата. В този случай това спомага да се добави доза ситуационна осъзнатост и здрав разум в разговора.

Здравната общност в САЩ (и не само там – Бел. прев.) започна този разговор погрешно, като първо съветваше против носенето на маски, а след това направи внезапен завой и призоваваше да не излизаме от дома си без тях. Картината се усложнява допълнително от смесицата от индивидуалните нагласи на хората. Някои хора все още се страхуват от вируса и искат да се предпазват, други пък са приели риска от заразяване, но искат някакви насоки как да бъдат добри граждани – или поне да изглеждат като такива.

Съществуват сравнително убедителни изследвания, които показват, че маските спират някои от частиците, които могат да пренесат вируса от човешката уста. Това предполага, че маските имат потенциал да предпазват околните. Вече има и редица наблюдателни изследвания, разглеждащи ефектите от използването на маски в различни части на света.

На 1 юни медицинският журнал The Lancet публикува анализ на 172 такива изследвания, много от които направени в здравни заведения. Авторите на анализа заключават, че носенето на маски в комбинация със защита на очите и социално дистанциране може да ограничи рязко разпространението на вируса, макар да признават, че съществува степен на несигурност.

На свой ред изследване, сравняващо развитието на епидемията в Ухан и град Ню Йорк, също даде аргумент за задължителното носене на маски. Други изследователи обаче откриха недостатъци в това изследване, публикувано в Proceeding of the National Academy of Sciences. Те изтъкват, че обичайното забавяне с една-две седмици между заразяването и положителния резултат предполага, че инфекциите в Ню Йорк са започнали да спадат още преди носенето на маски да е станало задължително.

Когато има многобройни промени в поведението по едно и също време, може да е невъзможно да се установи връзка между някоя от тези промени и повишаването или спада на заразените.

Това обаче не означава, че информацията от тези изследвания не може да бъде полезна. Специалистът по инфекциозни заболявания Мъдж Севик коментира пред Bloomberg, че въпросът с носенето на маски трябва да бъде обвързан с оценката на сравнителния риск и информацията от други изследвания за начина, по който се разпространява вирусът. В последно време най-после започна да се оформя консенсус, че има пренебрежим риск от заразяване, когато човек се намира на открито и далеч от други хора, както и че има малък риск от заразяване при кратък контакт, когато някой просто се разминава или притичва покрай вас.

Здравият разум подсказва, че ако някаква дейност представлява пренебрежим риск, носенето на маска дава пренебрежими ползи, поради което трябва да става по личен избор.

В другата крайност са събитията с изключително висок риск от разпространение – навсякъде, където голям брой хора се намират в затворено пространство, особено ако има близък контакт. Тук здравият разум диктува, че подобни събития изобщо не бива да се провеждат.

Разбира се, има и средно положение. Носенето на маски вероятно ще е най-полезно в обстановки, където хората нямат избор и се налага да общуват в затворени пространства – пазаруване на хранителни стоки, пътуване в обществения транспорт, посещение на фризьор или преглед при лекар. Събирането на големи групи хора също може да спада в средната категория, ако е на открити пространства – например уличен протест. Ако повечето участници носят маски през цялото време, това вероятно ще ограничи разпространението на вируси.

Севик, който работи в университета Сейнт Андрюс в Обединеното кралство, посочва, че правилото да се стои на два метра разстояние от другите върши работа на открито, докато в лошо вентилирани помещения аерозолните частици могат да се натрупат и да изложат хората на риск, дори и те никога да не се доближат до другите. Продължителността на излагането има голямо значение, поради което професии като шофьори на автобуси или продавачи в магазин са изложени на много по-голям риск, отколкото клиентите си. Рискът за тях вероятно спада значително, ако всичките им клиенти носят маски.

Има някои проблематични дейности, като храненето в ресторант, при които маските не могат да бъдат носени през цялото време. Трябва ли хранещите се в ресторант да се мъчат да слагат и махат маските при всяка хапка? Някои експерти предупреждават, че подобно „бъзикане“ с маските може единствено да допринесе за разпространяването на вируси, уловени от предпазните средства. Като компромисно решение много ресторанти разполагат маси само на открито. Фитнес салоните също създават такива дилеми.

Рисковете, свързани с близкия контакт и тълпите, изглеждат очевидни и интуитивни. Въпреки това много американци фиксират вниманието си върху малко вероятния сценарий, при който вирусът може да прелети от някой преминаващ велосипедист, или да се прокрадне по опаковки на продукти. В резултат на това някои хора прилагат нерационални практики, като например да носят маски при шофиране или каране на колело, но същевременно да ги дърпат надолу, когато се събират на групи и общуват с други хора.

Не е изненадващо, че политиката бива вплитана в този въпрос. Тя задава моралния тон на дебатите и определя посланията, идващи от мейнстрийм и консервативните медии. В САЩ една част от хората носят маски постоянно, а други не слагат маски никога. би било по-добре ако всички носеха маски в случаите, в които от това вероятно ще има полза.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар