В категории:България

Търсим възпитател… за кмета!

Как един квартален кмет геройски се бори, за да изгони от входа си социален център за работа с ромски деца

Входът, който се оказва твърде добър за центъра за работа с ромски деца.

Публикуваме писмо на преподаватели-доброволци в Сдружение „Милосърдие за теб“, които разказват за няколкомесечния тормоз от страна на кмета на район  „Владислав Варненчик“ във Варна, завършил с прогонването на социалния им център от досeгашния му адрес. 

Как да говорим за расизъм с младите роми, без да ги поставим в положение на жертви? Обсъждането на дискриминацията не е лесно. Особено с един тинейджър с чувство за преследване, или с дете, което крие страховете си зад така наречен мързел? Когато ролята на възпитателя е тъкмо да успокои детето, с цел да го привлече от неговата лична зона на комфорт към нов свят, ние, като възпитатели, се колебаем дали да потвърдим, че външният свят може да бъде враждебен. Тоест понякога просто позволяваме нещата да си текат, като се преструваме, че няма дискриминация и повтаряме на децата, че ако се държат правилно, обществото ще ги признае.

В крайна сметка, България официално работи за подобряване на интеграцията на ромите. Сдружение „Милосърдие за теб“ получава финансиране за дейността си от Германия. Когато решихме да преместим нашия социален център на ново място, Министерството на труда и социалната политика безпроблемно се съгласи да финансира проект за закупуването на обзавеждане и оборудване. Тогава защо да затрудняваме нашата работа, обсъждайки темата за дискриминацията, която можем да избегнем?

Но ето че един ден кметът на района ви се обажда. Тонът е агресивен. „Странно за избраник, ние сме неговите граждани. Защо ни говори така?“, помисляме си ние. Все пак слушаме. Г-н Николай Костадинов, кметът на район „Владислав Варненчик“ във Варна, всъщност е нашият нов съсед. Той живее в сградата и във входа, където преместихме социалния ни център, и е много ясен – няма да позволи да нашата дейност в същия блок. Причината: работим с ромски деца.

Агенция за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето потвърдиха, че няма административни пречки за нашата дейност в този имот, но общината отказва да се вслуша. Не иска да чуе, че и  други социални центрове се помещават в жилищни сгради и апартаменти, включително и в същия район.  Даже ни обяви извън закона, под предлог, че сме били квалифицирали дейността си неправилно. Кметът настоява, че сме в графата „обслужващи дейности“, а не „социални услуги“, и затова нямаме право да сме в тази сграда. Това е единственият аргумент, който се използва срещу нас и нашите деца, за да попречи на работата на социалния ни център в сградата, където живее кметът на района.

Този аргумент се оспорва от ДАЗД и АСП, които познават много добре нашата работа. Сигнализирани от домоуправителя на входа, те трябваше да проверят дали нашият център не е опасно място за децата. Тридневната проверка от ДАЗД можеше да успокои нашия кмет, загрижен за психичното здраве на децата, които възпитаваме. Но пък той предпочете да провери и сам, и да накара служителите на районната администрация да наблюдават децата и техните родители, докато идват в нашия център. Много ангажиран е човекът за тези деца! До такава степен, че на 13 януари 2020 г., когато  недалеч в същия квартал се взривява апартамент и двама души загиват, той решава, че е по-спешно да започне проверка на нашия център и да наблюдава 5-годишни деца, дошли да се учат да броят и говорят български. Но може би просто е искал да спаси горката ни учителка от лапите на малките ѝ ученици?…

Всъщност не е ясно за кого се тревожи този кмет. За ромските деца или за българските съседи? Той се тревожи за себе си, това поне е сигурно ! До такава степен се тревожи, че в стремежа си получи подкрепа и от Голяма Община, която забрани използването на имота за социална дейност! Във всеки случай стратегиите, които прилага, са съмнителни за разумен политик. Нека да му дадем шанс и да се опитаме да го разберем. Може би е педагог, без да го осъзнава ! Защото, трябва да му признаем едно нещо: той ни накара да обсъждаме проблема за дискриминацията с нашите потребители. Сега не можем да се преструваме. И заедно с тях, за да напреднем в обучението, ще удвоим усилията и креативността си, за да излезем от зоните на личния си комфорт. Обещаваме, г-н Костадинов, че ще  научим и вас как да го направите!

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар