В категории:Икономика

Коронавирусът и икономиката на разума

Не е задължително кризата в общественото здравеопазване да се превърне и в икономическа криза – но упоритото придържане към икономическата ортодоксалност ще постигне точно това

pixabay.com

Жозе Гусмао, Висенте Ферейра*, transform-network.net

Ние все още не знаем какъв ще бъде мащабът на пандемията от Covid-19 и нямаме намерение да допринaсяме за епидемията от цинични становища със съмнителна компетентност, които изобилстват в общественото пространство. По отношение на общественото здраве, слушайте експертите и действайте в съответствие с препоръките им.

Но дори и да следваме указанията на международните институции за облекчаване на кризата в общественото здравеопазване, истината е, че дори при най-положителните сценарии, енергичният отговор при овладяване на епидемията няма да предотврати много от икономическите ѝ последици. Някои от мерките по отношение на общественото здраве всъщност ще влошат тези последици. Това разбира се не означава, че те не трябва да се прилагат на практика, но това ще изисква редом с медицинския отговор на кризата да се приложи също толкова решителен икономически отговор.

„Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх“ – тази прословута фраза на Франклин Делано Рузвелт е изречена по време на речта му за встъпване в длъжност през 1933 г., в пика на Голямата депресия. На фона на колапса на икономиката и нарастването на безработицата, Рузвелт отговаря на паниката и отчаянието на хората с огромно повишаване на публичните инвестиции, държавна програма за заетост, системи за гарантиране на пенсии и обезщетения за безработица, както и със засилване на финансовите регулации. Неговият „Нов курс“ бе от решаващо значение, защото мобилизира държавата и обществото за осъществяване на силен и подкрепящ отговор на кризата.

Рузвелт изглежда не е бил особено впечатлен от Кейнс, а прословутият труд „Обща теория за заетостта, лихвата и парите“ ще бъде публикувана няколко години по-късно. Въпреки това не е трудно да намерим някои очевидни точки на припокриване между двамата, включително прямотата, с която те посрещат един от най-мрачните моменти в световната икономика. Три години по-рано Кейнс е написал, че „имаме проблем с динамото“. И двамата демонстрираха спокойствие, присъщо на хора, които имат план и няма нужда да избират между паника и равнодушие.

Днес социалната паника е свързана с мерките, предприети от държавните власти, и симптомите се множат: затваряне на фабрики и прекъсване на производствените вериги, и то в момент, в който индустриалното производство вече даваше сигнали за забавяне. В Китай продажбите на коли спаднаха с 92% само през първата половина на февруари. ОИСР предупреди, че икономическите последици от епидемията могат да снижат очаквания глобален икономически растеж наполовина (от 2.9% до 1.5%), и да вкарат Япония и еврозоната в рецесия още през тази година. В САЩ резкият спад на финансовите пазари доведе до временно спиране на транзакциите – „спирачка“, която не е била прилагана от пика на кризата през декември 2008 г. Федералният резерв реагира бързо и обяви инжекции на ликвидност в пазарите в размер на 150 млрд. долара дневно, но несигурността остава.

Поради това главният икономист на ОИСР Лорънс Буум призова за спешни мерки за справяне с предстоящите проблеми – по думите му се нуждаем от „голям бюджетен взрив“. Като се има предвид, че монетарната политика е достигнала предела си, а реалните лихвени проценти са негативни, икономистът изтъква, че „този път централните банки няма да ни спасят, но държавните бюджети могат да го направят“. „Не трябва да се питаме до каква степен ще се увеличи дефицита. Ние просто трябва да го направим, ако не искаме да прибавим и икономическа криза към здравната“.

Марио Драги и Кристин Лагард вече дадоха да се разбере, че Европейската централна банка не може да е сама в прилагането на антициклични политики, за да се избегне дефлационен капан. На 11 март Лагард предупреди правителствата, че публичните разходи и инвестиции трябва да бъдат подсилени, за да се избегне ситуация, идентична на тази от 2008 г. Financial Times публикува редакционна позиция за нуждата от активна фискална политика. Преди няколко години центърът за изследвания на Международния валутен фонд публикува изследване за важността на публичните инвестиции за растежа и създаването на работни места. В него се подчертаваше, че такива мерки имат по-голям ефект върху икономиката от периодите с ниски лихвени проценти, като този, в който се намираме в момента.

Тези ясни послания, идващи от толкова много неподозирани източници, контрастира с нехайството на Европейската комисия. Еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони призна негативния ефект от епидемията, но настоя, че действащите бюджетни правила включват необходимата гъвкавост. Към него бързо се присъедини вицепрезидентът на ЕК Валдис Домровскис, който е известен защитник на остеритета. Изправен пред все по-големи критики, президентът на Комисията обяви финансов пакет в размер на… 0.05% до 0.18% от БВП на Европейския съюз. Европейските лидери изглежда не са научили нищо от кризата с еврото и се готвят да повторят същите грешки. Основната им грижа е да не създадат прецедент с прилагане на неортодоксални икономически политики, защото може да се окаже, че работят.

Тук в Португалия правителството изглежда залага на политиката „да изчакаме и да видим“. Направените досега предложения ограничават икономическия отговор на кризата до подкрепа за компании, които дори не осигуряват пълни заплати на служителите си и се финансират чрез схеми за злоупотреба със социални осигуровки. Мерките не правят нищо по отношение на обществените услуги, които биха могли да ограничат епидемията.

Това са мерки, разчитащи на идеята, че парите ще бъдат използвани най-добре от частния сектор. Тези предразсъдъци не само че не са верни по принцип, но са още по-малко верни във времена на криза. Само вижте как всички, независимо дали либерали или социалисти, се обърнаха към Националната здравна служба в този момент на нужда, докато частните застрахователни компании оставят коня да отиде в реката. Подобна позиция демонстрира, че правителството все още продължава да следи с едното око кризата, а с другото – дефицита, и дори не се опитва да се възползва от заявленията на европейските институции за гъвкавостта на бюджетните правила. Тази упоритост за поддържане на бюджетни излишъци не е само заради Брюксел. Това е резултат от убедена глупост.

*Жозе Гусмао е икономист и португалски евродепутат от Левия блок. Висенте Ферейра е икономист и асистент на Гусмао в ЕП. 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар