В категории:Свят

Прикритата британска пропагандна кампания в Сирия

Изтекли документи разкриват как Лондон се е опитвал да промотира „умерената опозиция“ чрез създаване на мрежа за гражданска журналистика

Wikimedia commons

Британските власти прикрито са изградили мрежа от граждански журналисти в Сирия през годините на гражданската война в страната като опит да оформят възприемането на конфликта в своя полза, пише Middle East Eye. Много често привлечените по този начин хора не са били информирани, че са направлявани от Лондон.

Това се разбира от редица изтекли документи, които са били предоставени на медията. Пропагандната инициатива е започнала през 2012 г. и е набрала скорост през следващата година, малко след като британският парламент отказва да оторизира военни действия в Сирия.

Използвайки средства, осигурявани от Обединеното кралство, САЩ и Канада, британските агенти са създали офиси в Истанбул и Аман, където са започнали да наемат представители на сирийската диаспора, които на свой ред е трябвало да набират граждански журналисти в самата Сирия.

Тези журналисти, много от които съвсем млади, са получавали поръчки да произвеждат видеокадри, радио програми, постове в социални медии, плакати, списания и дори детски комикси.

В началото на войната много сирийци спонтанно се обърнаха към медийния активизъм. Документите описват начина, по който британските власти са се стремели да направляват част от създаваните материали, тъй като са виждали в гражданската журналистика начин да влияят прикрито на публиката в Сирия. От документите също така става ясно, че привлечените за такава дейност хора често не са били наясно, че действат като част от британска пропагандна кампания.

Някои от съзнателно въвлечените обаче защитават действията си, заявявайки, че са разчитали на западната подкрепа за стремежа си да противодействат на про-правителственото отразяване в сирийските държавни медии, както и в руските и ирански издания. Те също така се оплакват, че западната подкрепа за журналистическата им работа е започнала да отслабва, когато са имали най-голяма нужда от нея – след като Русия влиза във войната през 2015 г. и накланя баланса в полза на президента Башар Асад.

Документите, даващи насоки за пропагандната инициатива, са изготвени от антрополог, работещ като специалист по контра-тероризъм в британското външно министерство. През 2014 г. те са били предадени на малък брой ПиАр фирми, поканени да участват в конкурса за поръчката.

В един от документите се казва, че „Целта на проекта е да допринесе за положителни промени в отношението и поведението“. По-нататък се уточнява, че става въпрос за „Подсилване на популярното отхвърляне на режима на Асад и екстремистките алтернативи; насърчаване на умерените ценности на революцията; насърчаване на сирийската национална идентичност.“

Документите разкриват, че най-важната задача на проекта за гражданска журналистика – както и на други взаимосвързани британски пропагандни инициативи – е била да промотира стратегическите интереси на Лондон в Сирия и Близкия Изток. В изтеклите документи тези интереси са дефинирани като „по-стабилна и демократична Сирия, която посреща по-добре нуждите и желанията на народа си“, подкрепа за политическо решаване на конфликта, облекчаване на хуманитарните страдания и укрепване на сигурността на Обединеното кралство.

Освен развитието на гражданска журналистика, съответстваща на тезите на британските власти, Обединеното кралство и други западни държави също така са финансирали и обучавали полицейски сили и отряди за гражданска защита в някои региони, контролирани от опоненти на Асад. В документите се подчертава явно, че целта на това не е било само да се поддържа ред и законност, но и „да се изгражда увереност“, че бъдеща Сирия няма да е под властта на екстремисти.

Авторите на насоките също така предупреждават, че всякакво медийно отразяване на проекта е „изключително нежелано“, защото ще създаде риск за сирийските служители и ще се отрази негативно на ефективността. „Изпълнителят няма право да говори публично (пред медиите или на академични конференции) за своята работа без изричното разрешение на Правителството на нейно величество. Това ще бъде наложено чрез Споразумение за неразгласяване“, се подчертава в документите.

Много млади сирийци, занимаващи се с гражданска журналистика, бяха заловени и избити от Ислямска държава, след като джихадистката групировка овладя значителна част от територията на Сирия през 2015 г. ИДИЛ обявяваше тези хора за „западни шпиони“, като в някои случаи ги преследваше и убиваше, след като бяха избягали на турска територия. За много от жертвите се смята, че не са били въвлечени в британския проект, но MEE има информация поне за двама, които са били.

Тристранна инициатива

Британският проект за гражданска журналистика в Сирия е бил част от тристранна пропагандна инициатива, която според документите е имала за цел да постигне „синергичен ефект“. Първото направление, озаглавено „сирийска идентичност“, е имало за задача да „обедини сирийците чрез положително утвърждаване на общите култури и практики и да възстанови доверието между съседите, като същевременно илюстрира силата на сирийците, когато са заедно“.

Целта на второто направление, наречено „Свободна Сирия“ е била „да изгради доверие в бъдеща Сирия, свободна от екстремистко управление“. Това е трябвало да се постигне чрез „наблягане на работата на „свободната“ полиция, спасителните отряди, предоставянето на обществени услуги и по-общото развитие на гражданското общество“, както и „обединяване на умерената опозиция (цивилна и въоръжена) за работа в името на общото бъдеще“.

Третото направление, „Подкопаване“, е целяло да „деградира ефективността на екстремистките мрежи в Сирия, като подкопае достоверността на тезите и лицата им, и като изолира екстремистките организации от населението. Като основен фокус на тези усилия е посочена Ислямска държава, чието наименования се споменава изрично в документите. Другата изключително мощна джихадистка организация в Сирия, „Фронт ан Нусра“, която контролира последния „бунтовнически регион“ Идлиб, е описана само индиректно в документите.

„Целта на проекта е директно да „подкопае“ (влошавайки ефективността на) екстремистките мрежи в Сирия чрез доставяне на медиен продукт, окуражаване и овластяване на умерени гласове, и подкрепа за сплотяването на общността около визията за толерантна, плуралистична Сирия. В крайна сметка изискването е да се постигне активно отхвърляне на екстремистите от страна на сирийците“, пише в документите. Поръчителите също така подчертават, че всякакви проучвания в подкрепа на инициативата „трябва да извличат материал от свободно достъпни източници, джихадистката пропаганда, и най-вече от мрежата от активи вътре в Сирия“.

Публично-частно разузнавателно партньорство 

Хора, запознати с проекта, заявяват пред MEE, че девет компании са били поканени да наддават за трите договора, свързани проекта. Много от тези фирми са създадени от бивши британски дипломати, разузнавачи и армейски офицери.

Макар британското външно министерство да е избирало кой ще получи договорите, проектът е бил управляван от Министерство на отбраната, а в някои случаи от офицери от военното разузнаване. Избраните компании са създали офиси в Аман, Истанбул, и за известно време в град Райханли в Югоизточна Турция. Оттам те започват да наемат живеещи в Йордания и Турция сирийци, който на свой ред набират журналисти вътре в Сирия. Повечето крайни изпълнители са смятали, че са наети от медии на сирийски опозиционни групи.

„Това беше сенчеста, много сенчеста работа“, казва пред MEE един от участвалите в проекта, добавяйки, че много често отделните журналисти не са били информирани, че редакциите, за които работят всъщност са управлявани от британски компании, изпълняващи държавна поръчка.

Друг участник в инициативата обяснява, че ако наемеш сирийци „да бълват пропаганда, вътре и извън страната“, всякакво свързване на работата им с британската държава би подкопала ефективността им.

На гражданските журналисти е било предоставяно оборудване, закупено със средства по британския проект. На някои от тях са били плащани фиксирани суми между 250 и 500 долара месечно, докато други са получавали хонорари на парче – около 50 долара за снимка и 200 за видео. Така произведените материали след това са били разпространявани в арабоезични медии, като за източник са представяни пресслужбите на сирийски опозиционни групи.

Най-вървежни са били клипове на бойци от „умерената опозиция“ раздаващи храна или използващи модерно въоръжение. „Тези кадри бяха пращани в Sky News Arabia, BBC Arabic, Al Jazeera, Al Arabiya, този тип медии“, казва един от участниците в проекта.

Оперативните срещи между фирмите изпълнители и представители на британските власти са се провеждали извън офисите в Йордания и Турция, за да се избегне контакта с наетите местни сирийци. От британския персонал на офисите се очаквало да предоставят на Външно министерство и отчети за контактите си със сирийци.

Социални мрежи 

Според изтеклите документи британските власти са наемали фирми за подбор и обучение на опозиционни говорители, поддържане на 24 часови пресслужби и развиване на опозиционни профили в социалните мрежи. Работили по тези проекти британци заявяват пред MEE, че на сирийските служители е било разрешено да говорят с британски журналисти в качеството си на говорители на сирийската опозиция – но само след изрично разрешение от британското консулство в Истанбул.

Една от отговорностите на пресслужбите, създадени като прикритие за проекта, е била  „поддържане на ефективна мрежа от кореспонденти / стрингъри в Сирия, които да докладват за дейността на умерена въоръжена опозиция“. По този начин британските власти са могли да оказват прикрито влияние върху контактите на британските медии с лицата, представящи се за представители на сирийската опозиция.

Участници в операцията заявяват, че при посещения на изявени британски журналисти в Истанбул, те са били запознавани със сирийци, подготвени от британските агенти да играят ролята на опозиционни говорители. Сирийците са получавали упътвания преди всяка среща и им е било нареждано да избягват всякакъв личен контакт с журналистите извън тези контролирани ситуации.

Основната целева аудитория на пропагандната инициатива са били сирийците, живеещи както в страната, така и извън нея. Насоките на британското външно министерство поясняват, че „радикализираните британски граждани не са изричен фокус (целева аудитория) за работата“, тъй като „тези усилия са отговорност на друга държавна институция“.

В документите се добавя, че въпреки това се приема, че“някои от контра-екстремистките материали ще достигнат британското информационно пространство“. В добавка към това се уточнява, че в някои случаи британската публика може да бъде „посочена цел“ за някои от медийните продукти, генерирани като част от инициативата, ако това бъде разрешено от британските представители в Истанбул.

Резултатите от трите стълба на пропагандната инициатива са били оценявани то специалисти в Министерство на отбраната, които са следели за доказателства за „промени в поведението и отношението“. На фирмите изпълнителки е било заявено, че „поведенчески промени, свързани с дейностите на кампанията, ще бъдат особено високо оценени“.

През 2015 г. трите насоки на кампанията са финансирани с около 540 хил. долара месечно, като средствата са идвали не само от Великобритания, но и от Канада. Някои от сирийците, участвали в програмата, заявяват пред MEE, че парите, които са получавали са били единственият начин да оцелеят. „Имам жена и семейство. Трябваше ни подкрепа, за да можем да преживяваме. Нима има независима медия на този свят?“, заявява един от тях.

Други обаче казват пред MEE, че се чувстват измамени, след като са научили мащаба на западната подкрепа за гражданската журналистика в Сирия. По думите им последиците за страната са били „пагубни“. Един от активистите, говорещ под условия на анонимност, също така поставя под въпрос ефективността на пропагандната кампания. Според него тези усилия в крайна сметка са били контрапродуктивни, тъй като често героичният образ на бойците от „Сирийската свободна армия“, изграждан от медиите, не е отговарял на действителността.

„Първоначално бойците на ССА, дезертирали от сирийската армия, бяха възприемани като герои, но корупцията бързо се разпространи сред редиците им“, казва активистът, участвал в организацията на протести в Дамаск през 2011 г. „Медийните проекти продължиха да представят ССА като супергерои, което доведе до загуба на доверие сред местното население. Новините започнаха да противоречат на реалността и това имаше обратен резултат“, добавя той.

Британското правителство изглежда е считало пропагандната програма като средство за поддържане на присъствието си в Сирия заради невъзможността за директна военна намеса. В изтеклите документи пише, че страната трябва да „поддържа капацитета за ново стратегическо разширяване, както и когато се появи възможност за това, с цел да се подкрепи изграждането на ефективно опозиционно политико-военно взаимодействие“.

По същото време, по което е била разработвана пропагандната инициатива, британските власти са започнали да „заемат“ свои пилоти на щатските, френските и канадските военновъздушни сили, така че да продължат да имат участие в бомбардировките на сирийска територия въпреки решението на парламента.

Ентусиазмът на британските власти за пропагандната програма изглежда бързо е отслабнал, след като е започнало да става все по-ясно, че правителството на Асад и руските му и ирански съюзници печелят войната. В резултат на това финансирането на инициативата е започнало да намалява.

В началото на 2019 г. финансираната от Лондон „Свободна сирийска полиция“ окончателно се закрива, след като джихадистите от „Ан Нусра“ овладяват напълно провинция Идлиб. Друг фактор е намалялата толерантност на Анкара към пропагандните инициативи, координирани от турска територия. По информация на MEE един от британските служители е бил прогонен от страната, след като е било установено, че е влязъл в Турция с туристическа виза.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар