Китарата е толкова интимен инструмент, толкова е слят с образи като певец на протеста, поет с китара или даже просто влюбен мъж със серенада, че когато ти кажат „оркестър от китари”, неизбежно се стъписваш. Но когато чуеш какво е това, особено ако става дума за Оркестъра на китаристите от Барселона, онемяваш и искаш още и още…
Легендарната формация е тук, у нас, и тази вечер – на 31 януари – ще изнесе единствения си концерт в България. Той ще е в София, в зала 1 на Националния дворец на културата, от 20.00 ч. Тази изява е част от европейското турне на създадения от преподавателя в барселонската Консерватория Сержи Висенте преди 30 години китарен оркестър .
Специалното в софийския концерт е участието в него на изгряващото българско мецосопрано Салина Александрова, по чиято идея прочутият оркестър и неговият гуру Сержи Всенте включват и България в турнето.
Разговаряхме със Салина, със Сержи, със съпругата на маестрото – пианистката и солистка на оркестъра Олга Кобекина, с китаристката Майте Рубио в навечерието на концерта, малко след пристигането им в София и точно преди да започнат заедно с останалите от състава своята първа репетиция у нас.
В София са 23-ма изпълнители от оркестъра, въпреки че той включва доста повече участници. Жив организъм е – в него постоянно има влизащи, излизащи, връщащи се музиканти. Някои вече имат самостоятелна кариера, но се включват за концертни изяви. Други тепърва прохождат в музиката през тази формация. Възрастта на китаристите варира от към 20 години до 55 години.
Оркестърът има в историята си и колективно изпълнение на общо 250 свои китаристи – на сцената на уникалния и по архитектура, и по акустика Дворец на каталунската музика в Барселона.
Самата необичайна идея да събере китарен оркестър се заражда навремето у Сержи Висенте – тогава най-младия преподавател в барселонската консерватория – докато обучава студентите си на тънкостите на китарата.
Ето как разказва той за онзи период: „Липсата на социален елемент при обучението по китара, необходимостта винаги да се упражняваме самостоятелно ме подтикна да помисля дали това не може да се промени и така да се подобри също учебният процес – чрез взаимно общуване и обмяна на техника, опит, преживяване. Реших да организирам срещи, в които учениците ми да се запознават и да свирим заедно. Отначало целта беше само педагогическа. Но после се видя, че дори когато те завършват и поемат самостоятелен път, все пак продължават да общуват помежду си, да добиват така нови умения. И тогава се роди идеята да станем оркестър. Бяхме първите в света. И днес сме ориентир за други, които следват примера ни”.
Самият Сержи е с китара в ръцете още от 8-годишна възраст. Според собствените му думи неговото насочване към инструмента било „каприз” на майка му, която е родом от Андалусия, люлката на фламенкото. А баща му е каталунец от Барселона, където е роден и Сержи.
Още съвсем млад, Сержи печели слава като виртуозен китарист, а после и като най-търсен преподавател по китара. Започва да преподава в барселонската Консерватория още 21-годишен и днес е с най-дълъг трудов стаж от всичките ѝ преподаватели. А работата му начело на създадения от него Оркестър на китаристите от Барселона му печели и световна слава.
Той е не само ръководител и диригент на формацията, но и сам композира. Автор е и на аранжиментите на изпълняваните класически творби от Мануел де Файа, Исак Албенис и други автори, чиито съчинения всъщност не са писани за китари. Оркестърът има в репертоара си и барокова музика, като за нейното изпълнение е включен и клавесин – инструмент, който според Сержи се съчетава с китара много по-красиво, отколкото пианото.
На клавесина по време на концертите неизменно е талантливата пианискта Олга Кобекина, която е и съпруга на Сержи. Събира ги музиката, естествено. Олга била преподавателка по пиано в музикално училище в руския град Екатеринбург, когато през 1999 г. нейна колежка я моли да я замести и да придружи група ученици, които трябва да участват в музикален фестивал в Барселона. Олга заминава с групата, там среща Сержи и… след половин година те вече са семейство.
Днес имат 18-годишен син Елой, който също се занимава с музика, но малко по-различна – отдаден е на рапа. Увличат го и коли, мотори. Баща му допуска, че може да избере да учи някаква инженерна специалност, а майката добавя, че все пак винаги идва на концертите на родителите си и има мнение за онова, което те правят.
Като безспорен „гуру” на Оркестъра на китаристите от Барселона, Сержи се стреми да търси и привлича нови музиканти, певци, танцьори, за да обогатява постоянно палитрата на състава. Така преди три години и нещо поканва за съвместни изяви и изгряващото българско мецосопрано Салина Александрова.
Всъщност, първо самата Салина идва при него. Сержи е известен преподавател и тя иска той да я научи на тънкостите на фламенкото и сарсуелата – специфичния испански песенен жанр, който у нас е слабо познат. На концерта тази вечер Салина ще изпълни 8 сарсуели.
При обучението между Сержи и Салина бързо се получава онази „химия”, без която съвместните прояви в музиката няма как да потръгнат. И съвсем логичто следва поканата на маестрото към нашата певица да участва в концерти на китарния оркестър. Младата българка с лекота печели приятелството и на Олга, и на повечето от другите изпълнители в състава, в който се вписва съвсем хармонично. Тя не само пее, но и танцува. Фламенкото ѝ е толкова автентично, че в Испания често я смятат за родом от Андалусия.
Музиката е, както се казва, „в кръвта” на Салина, чието родословие е доста интернационално. Има дядо от Италия, има и гръцки корени.
Родителите на Салина са архитекти. Била 4-годишна, когато я завели на опера и там тя чула Гена Димитрова. След което категорично заявила, че иска да е като нея.
В пубертета обаче изкласили други интереси – първо към дизайна, а после към медицината. До самото завършване на Френската гимназия, момичето било категорично, че ще става лекар. Затова ходела на допълнителни уроци по анатомия, химия, биология. Но малко преди кандидатстването настъпил рязък обрат – Салина разбрала, че не иска да прави нищо друго, освен да пее.
Разбира се, имала си и своята предходна история с музиката – от малка свирела на пиано, 13 години е взимала уроци и е давала концерти във Военния клуб в София.
Дълбоко благодарна е на своите педагози – Теменужка Янева, Констанца Кирова, Жасмина Костова.
Още на първата година от следването ѝ в Музикалната академия в София я чува гостувалият у нас известен австрийски професор Роберт Хол, който я кани да отиде да учи в Консерваторията във Виена. Момичето приема идеята почти на шега, но все пак решава да замине заедно с брат си на екскурзия в Австрия и пътьом да се яви на приемни изпити. Оказва се, че ги е издържала и я приемат.
Подготовката, която получава във Виена, е много добра, но Салина я тегли на юг, към фламенкото. И така през 2016 г. се оказва в Барселона, на обучение при Сержи Висенте. А оттам нататък тръгват и участията ѝ в концертите на неговия китарен оркестър.
Но изявите на младата певица не се ограничават само с музиката. Тя вече е натрупала и богат журналистически опит. Възможностите ѝ да пътува много и да общува с международни знаменитости от музикалния свят ѝ позволяват да прави и уникални интервюта с тях. Те много по-лесно се разкриват пред колега, пред човек, който чувства музиката като тях, отколкото пред случаен журналист. Разбира се, на Салина много ѝ помага и перфектното владеене на руски, френски, английски, немски, испански.
Интервютата на Салина Александрова се излъчват по БНР, в специализираната музикална програма „Метроном” на водещата Светлана Димитрова.
Пак Салина е и в основата на договорения вече запис, който Оркестърът на китаристите от Барселона ще направи в Студио 1 на БНР на 1 февруари, ден след софийския си концерт. Ще бъдат записани именно осемте сарсуели на Де Файа в изпълнение на Салина и на китаристите на Сержи Висенте, които ще бъдат представени и тази вечер във втората част на концерта. А първата част ще е с барокова музика.
В разговора ни се включи и Майте Рубио – една от отличните китаристки в оркестъра, която навремето е започнала като ученичка на Сержи, а днес вече има собствена отделна кариера като част от прочутото Дуо „Рубио-Франк”. „Ето, днес вече съм на 43 години, но чувствам оркестъра като мое семейство, връщам се в него винаги, когато мога, удоволствие е да свирим заедно,” казва Майте.
Специално за 30-годишнината си оркестърът е издал и свой диск, чиято българска премиера съвпада с концерта в София – от утре ще е на разположение на меломаните у нас. В него са включени изпълнения на творби на Албенис, Бокерини, Кауфман, Мандонико, Вийа Лобос, Пиацола и на самия Сержи Висенте, който е и известен композитор.
Неизбежно беше да попитам на финала на разговора и какво мислят тези отдадени на музиката хора за каталуснката криза – все пак идват от самия ѝ „епицентър”.
Сержи, Майте, Олга и Салина бяха единодушни, че политическите спорове по никакъв начин не влияят на работата им.
„Виж, в оркестъра имаме хора с различни убеждения. Има и такива, които искат независимост, има и такива, които държат на целостта на Испания. Но това си е тяхна работа. Всеки има право на своето мнение. Когато се събираме да свирим заедно, тази неща изобщо не ни пречат. Уважаваме се взаимно такива, каквито сме. И може би доказваме така, че е напълно възможно да живеем нормално заедно и да създаваме хармония, независимо от това, колко сме различни,” обобщава Сержи.
