Кога прокуратурата може да образува досъдебно производство срещу президента въпреки неговия имунитета, що е то „държавна измяна“ и какво да се случи с евентуалното разследване срещу държавния глава. Тези въпроси задава новият главен прокурор Иван Гешев в писмо до Конституционния съд на България, с което иска тълкувателно решение на чл. 103 от Конституцията.
В този член е записано, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Също така членът гласи, че обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от депутатите са гласували за това. Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват, гласи още основният ни закон. Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, посочва ал. 4 от Конституцията.
В искането си за тълкувателно решение, на което главният прокурор има право, той посочва, че не е достатъчно ясно какво се съдържа в конституционното понятие за държавна измяна и в тези, описани в Наказателния кодекс, Глава първа „Престъпления срещу републиката“, раздел първи „Измяна“.
„Нормата е лаконична и не дава отговор на поставения въпрос“, пише Гешев и посочва, че има трактовка, според която „фактическият състав на държавната измяна като източник на конституционна/политическа отговорност е различен от предвидения в НК“.
Новият главен прокурор отправя три въпроса до КС:
Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“ с престъпленията визирани в НК?
Каква е разликата между понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“?
Включва ли в съдържанието си някое от понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“ и кое от тях извършването на престъпление, различно от предвидените в НК. Ако включва, налице ли са изисквания относно вида на престъплението или за нормативно предвижданото за конкретното престъпление наказание.
От пресцентъра на КС вече съобщиха, че са образували дело № 1/2020 по питането на Гешев. Докладчик по делото е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.
В мотивите си главният прокурор отправя още интересни въпроси до Конституционния съд, като например какво става, когато президентът (и евентуално вицепрезидентът) подлежат на определени действия – образуване на наказателно производство от „държавните органи, оправомощени по силата на закона да образуват и водят такова“ за деяния в личния им живот – т.е. без имунитетът да ги пази. Защото там „не е установен режим на отговорност, различен от на всеки български гражданин“.
При това положение, дали образуваното досъдебно производство или предварителна проверка следва да бъде прекратено или спряно, пита Иван Гешев. Той напомня, че имунитетът на държавния глава е функционален, т.е. – касае само негови действия или бездействия в изпълнение на неговите функции и следователно не трябва да се разпростира върху личния му живот.
„Следователно в частната сфера на проявление на дейността и живота на президента не е установен режим за възникване на отговорност (гражданска, административна, наказателна), различен от този на всеки друг български гражданин, стига в действията, респективно бездействията на президента да съдържат изискуемите белези на съответния юридически факт (съответно деликт, административно нарушение, престъпление)“, многозначително пишат от прокуратурата.
Въпросът на практика означава, че Гешев иска да разбере кога прокуратурата може да започне действия срещу държавния глава. Тъй като неговият имунитет е абсолютен, тоест не може да бъде свалян с гласуване от депутатите, както депутатския имунитет.
„Въпросът за установяване данни за извършено престъпление от страна на президента в рамките на предпроцесуална дейност на държавните органи не е бил предмет на изследване в теорията“, посочва Гешев и настоява, че същевременно това е въпрос от изключителна важност.
И пита още „как при сега действащата абсолютна неприкосновеност на президента (…) се постига баланс между обществения интерес и интереса на евентуалните пострадали лица от една страна, и интересът за запазване на равновесието в институционалната система на властта – от друга“.
Затова, според главния прокурор, трябва да се разтълкуват следните въпроси:
„Законосъобразно ли е извършването на проверки или образуването на наказателно производство от държавните органи, оправомощени по силата на закона да извършват такива, в случай че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента и респективно вицепрезидента, същите държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента респ. вицепрезидента, престъпление?“
И още:
„Само по себе си установяването – в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента към извършването на престъплението, което е обект на разследване или на друго престъпление, свързано с престъплението, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратяване на наказателното производство или за спиране на наказателното производство“
Припомняме, настоящият държавен глава Румен Радев направи опит да блокира за кратко избора на Иван Гешев за главен прокурор, като върна първото решение на Висшия съдебен съвет без да издаде указ за назначаването му. ВСС се събра отново и прегласува избора, което този път задължи Радев да го потвърди, което той направи. След това Румен Радев обяви, че стартира дебат за конституционни промени, касаещи статута на главния прокурор и най-вероятно ще се възползва от правото си да внесе проект за промени в основния закон.
About The Author
