В категории:България

Народът иска оставка, но не иска избори

Голямото мнозинство от гражданите у нас предпочитат комуналните услуги да са в държавни, а не в частни ръце. Те обвиняват институциите за водната криза и смятат вота на недоверие по тази тема за справедлив, дори искат ново правителство, но същевременно по-скоро не искат предсрочни избори

Оставка – да

Сред повечето български граждани преобладава желанието за смяна на правителството, но същевременно мнозинството не желае предсрочни избори.

Това парадоксално показват данните от национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“, част от изследователската програма на агенцията и финансирано със собствени средства.

41% от анкетираните искат оставка и смяна на правителството, 34% не искат такава, а останалите се затрудняват.

Когато обаче въпросът е конкретно за предсрочни парламентарни избори, 35% искат, но 40% не искат, а останалите се затрудняват да отговорят.

Така се оказва, че българските граждани хем искат оставка, която да доведе до предсрочни избори, хем не искат такива да се проведат след това, както изисква конституцията.

Избори – не

Отвъд парадокса данните могат да бъдат тълкувани като пореден пример за недоверието към изборния процес у нас и цялостната загуба на легитимност в политиците, но и по-лошо –  към самия демократичен процес и начина, по който той функционира у нас.

„Явно, абстрактното желание за промяна доминира, но когато става дума конкретно за нови парламентарни избори, няма отчетливо мнозинство. Инстинкт срещу властта се усеща, но перспективата за предсрочни избори явно отблъсква“, анализират от „Галъп“ и посочват, че дяловете са в близки стойности и се движат така от месеци.

Агенцията припомня за сравнение, че след „Апартаментгейт“ през пролетта дяловете на искащи оставка бяха подобни на сегашните – 42%, които искат, и 33%, които не искат. Предсрочни избори пък тогава искаха 40%, срещу 38%, които не искаха.

Оказва се, че тогава ситуацията е била сходна и като че ли дори малко по-тревожна в обществен план за настоящото управление, обръщат внимание социолозите.

Изследването е проведено в периода 9 – 17 януари сред 835 души, интервюирани по метода „лице в лице“. От „Галъп“ подчертават, че към момента на провеждане на изследването водната криза в Перник е била все още в развитие. „По всичко личи, че тя ще бъде в развитие още дълго време, така че тепърва ще се изяснява структурата на масовите нагласи“, добавят те.

Данните от проучването сочат, че българите виждат сериозна вина в институциите за водната криза. На този фон обществото възприема искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. като справедливо.

Запитаните са категорични, че хората и институциите, а не климатът и природата са виновни за кризисната ситуация в Перник. Помолени да избират само една между опции (които могат и заедно да са верни), 12% избират, че по-близо до тяхното мнение е опцията „Водната криза е последствие от промени в природата и климата“. 69% обаче се определят по-близо до варианта „Водната криза е последствие от дейността на хората и институциите“. 15% предпочитат опцията „Не съм достатъчно запознат с този въпрос“, а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа „природата е виновна“.

При тази ситуация 47% намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на управляващите партии.

Голямо мнозинство от българските граждани предпочитат комуналните услуги да бъдат държавна или общинска, а не частна собственост, категорично сочат данните.

Две трети или 66% смятат, че е по-добре дружествата за комунални услуги да са държавни, а само 14% смятат, че е по-добре да са частни.

При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, но и там преобладават онези, които предпочитат публична собственост, посочват социолозите.

„Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с ЧЕЗ. Данните бяха почти идентични“, припомнят от „Галъп“.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар